Р Е Ш Е Н И Е
Номер 42 14.01.2022 г.. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2787 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на К.Г.К. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0769-002054,
издадена на 19.11.2021г. от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор
"Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е иззето свидетелство му за
управление на моторно превозно средство (СУМПС). В жалбата се изразява
становище за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила и се прави искане за нейната отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С.П.,
БАК, който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, прави допълнителни
възражения относно законосъобразността на оспорвания административен акт и иска
от съда да отмени същия. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л.
56) и претендира тяхното присъждане.
Ответникът
– полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор "Пътна полиция" В.
С., дава обяснения във връзка със заповедта и иска жалбата, като неоснователна
и недоказана, да бъде отхвърлена.
Административен
съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана
по същество е неоснователна.
От
фактическа страна се установява, че в периода 2005 г. – 2009 г. срещу К.К. са
издадени общо пет наказателни постановления, както следва:
|
№ лист |
наказателно постановление |
ата на връчване |
дата на влизане в сила |
отнети контролни точки |
||
|
№ |
дата |
издател |
||||
|
39 |
587 |
09.03.2005 |
03 РУ ОД МВР Варна |
05.04.2005 |
13.04.2005 |
12 |
|
41 |
1504 |
14.08.2006 |
РУ Поморие ОД МВР
Бургас |
13.09.2006 |
21.09.2006 |
10 |
|
42 |
7875 |
23.05.2008 |
сектор ПП ОД МВР
Бургас |
19.08.2008 |
27.08.2008 |
8 |
|
45 |
2818 |
10.11.2008 |
група
"Престъпления по пътищата" ОДМВР Плевен |
30.03.2009 |
07.04.2009 |
7 |
|
47 |
847 |
10.04.2009 |
04 РУ ОД МВР Варна |
04.06.2009 |
12.06.2009 |
3 |
|
|
|
|
|
всичко: |
40 |
|
Посочените
наказателни постановления са връчени лично на К. срещу подпис, което се установява
от направените отбелязвания върху тях.
Поради
изтичане на 09.12.2021 г. на срока на валидност на СУМПС, К. е подал документи
за издаване на ново свидетелство за правоуправление.
Със
заповед № 21-0769-002054 (л. 31), издадена на 19.11.2021 г. от полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, сектор "Пътна полиция", на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е отнето свидетелството
за управление на МПС на жалбоподателя. В мотивите на заповедта е посочено, че
на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни
постановления и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Заповедта е връчена лично на К. на 06.12.2021 г., което се установява от
направеното отбелязване на л. 31 от делото.
Като
доказателство по делото е представена Справка картон на водача К.Г.К. (л. 48 –
л. 50).
Недоволен
от така постановената заповед, К. оспорва същата в настоящото производство с
доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност. Сочи се липсата
на доказателства относно връчването на процесните наказателни постановления;
несъобразяване на конкретните срокове. Твърди се, че на адреса на местоживеене ***
му е връчено само наказателно постановление, издадено от ОДМВР Бургас, а за
другите цитирани наказателни постановления не си спомня да му са връчвани. Иска
от съда да отмени обжалваната заповед като неправилна, необоснована и
незаконосъобразна и да върне преписката на административния орган за
произнасяне, като съгласно чл. 174 от АПК определи срок за връщане на иззетото
СУМПС. Претендира присъждане на разноски.
С
Определение № 2437/14.12.2021 г. (л. 23) съдията - докладчик е конституирал
страните и е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4
от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт. На
основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен
акт и изпълнението на законовите изисквания относно издаването му.
С
писмо рег. № 769000-32613/15.12.2021 г. ответникът е представил
административната преписка. В писмото е посочено, че в справка картон на водача
фигурират и други наказателни постановления, с които се отнемат контролни точки
и които не са взети под внимание при издаване на процесната ЗППАМ, тъй като
същите не могат да бъдат предоставени като доказателство. Изложено е и
становище относно възстановяването на част от отнетите точки. Посочено е, че на
ред 14 от справката е записано възстановяване на контролните точки на дата
09.06.2007 г. Прави се извод, че след като с НП № 1504/14.08.2006 г., на РУ
Поморие (с което се отнемат 10 контролни точки) влиза в сила на 21.09.2006 г.
(ред 13 от справката), на 09.06.2007 г. не може да има пълно възстановяване на
контролните точки по причина, че не са изминали две години от последното
отнемане на контролни точки. Извършена е служебна проверка в регистъра на
получените писмени уведомления за дата 09.06.2007 г., като се установява, че К.Г.К.
не фигурира в протоколите за частично възстановяване на контролни точки. По
тази причина административният орган приема, че на 09.06.2007 г. няма нито
пълно, нито частично възстановяване на контролните точки.
В проведеното на
12.01.2022 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
излага допълнителни доводи относно незаконосъобразността на обжалваната
заповед. Твърди, че цитираните в заповедта наказателни постановления не са
известни на жалбоподателя. Възразява, че при издаването на заповедта не са
отчетени възстановените 9 контролни точки на 09.06.2007г., като не е посочено
основанието за това възстановяване. Твърди, че към 09.12.2011 г. са били
налични 31 контролни точки и по тази причина е издадено ново СУМПС на К..
Посочва още, че жалбоподателят въобще не е бил уведомен за отнетите точки, за
да изпълни задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В същото съдебно
заседание ответникът оспорва жалбата и е
дава обяснения, че към 09.12.2011 г. (когато на К. е издадено СУМПС, макар да
са му отнети всички контролни точки), той не е бил служител на ОД МВР и не знае
дали някой въобще е извършвал такава
проверка. Посочва, че до 2014 г. всяка областна дирекция на полицията разполага
със самостоятелно звено на КАТ и не е обобщавана информацията за издадените
наказателни постановления. Информационните системи на КАТ са обединени през
2014 г. и едва тогава възниква възможността да се проследят всички издадени
наказателни постановления за едно лице. Ответникът не разполага с информация,
дали през 2014 г. на К. е изпратено писмо, че са му отнети всички контролни
точки и следва да се яви да предаде СУМПС. Едва когато К. е подал документи за
издаване на ново СУМПС, се е установило, че на същият са отнети всички
контролни точки. Посочва още, че при издаване на заповедта са събрани описаните
в нея наказателни постановления и същите са връчени лично. Вписването в
справката - картон на възстановени контролни точки се дължи на неточности и
несъвършенства на системата, тъй като такова частично възстановяване няма. К.
не се е явявал на курс за възстановяване на точки, като в тази връзка е извършена и проверка. Изразява твърдение,
че неточността в тази справка не може да
игнорира влезлите в сила наказателни постановления.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията
на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805/20.08.2021 г.
на директора на ОДМВР Бургас (л. 51) са делегирани правомощия на изрично
посочени длъжностни лица, включително и на началник сектор "Пътна
полиция", да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, поради което процесната заповед е издадена от административен орган с
териториална и материална компетентност.
В
хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за започване
на производството. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети
всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен сам да върне
свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане
на принудителната административна мярка предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този случай административния
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на наказание за извършено нарушение.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.
В заповедта са посочени както фактическите основания, послужили за нейното
издаване, така и приложимата правна норма. Обжалваната заповед е мотивирана с
отнемането на контролни точки по пет броя наказателни постановления, издадени в
периода от 2005 г. до 2009 г., като в заповедта наказателните постановления са
описани подробно.
Контролните
точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, служат за отчет на
извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен
брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на
моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на
извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на
определен брой от тях за определени нарушения.
През
периода на спорното правоотношение са действали отменените Наредба № I-139 от
16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. В двете Наредби по
аналогичен начин са определени максимален размер от 39 контролни точки и
конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения, като в § 1 от ПЗР на Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. е предвидено, че до
влизането им в сила броят на отнетите контролни точки се запазва.
Съгласно
чл. 4 от Наредба № I-139/16.09.2002 г., съответно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г., контролните точки се
отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, което е
правораздавателен акт, издаден от компетентен административнонаказващ орган.
Ответникът
е представил цитираните в заповедта наказателни постановления.
Съгласно
чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, което е загубило
правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след
като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
След
като жалбоподателя е загубил правоспособност да управлява МПС, на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, за да придобие отново
правоспособност е необходимо да бъде допуснат до изпит, съответно този изпит да
бъде взет, едва след което той ще разполага отново с контролни точки.
Редът
и условията за възстановяване на контролните точки е предвиден в нормата на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП, а именно: 1. чрез частично
увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително
обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие, че водачът е
изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните
платежни документи и 2. служебно, след изтичане на две години, считано от
датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което
на водача са отнети контролни точки.
Видно
от цитираните правни норми, след като е загубена правоспособността за
управление на МПС, контролните точки не подлежат на възстановяване, а е
необходимо лицето да придобие отново тази правоспособност, след явяване на
изпит, като по делото не се твърди и не се установява жалбоподателят да се е явил отново на изпит за възстановяване
на правоспособността.
С
оглед на изложеното, след като на жалбоподателя са изчерпани всички контролни
точки след влизане в сила на 12.06.2009 г. на последното представено
наказателно постановление, той е загубил своята правоспособност и изземването
на действащо СУМПС, респективно отказът за издаване на ново СУМПС, е последица
от тази загуба.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за невръчване на посочените в обжалваната заповед
наказателни постановления. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че
в съдебното производство по оспорване законосъобразността на заповедта за
прилагане на ПАМ не може да се преценява законосъобразността на връчването на
НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се
извършва по реда на ЗАНН, като компетентен да се произнесе по спора,
включително и допустимостта на жалбата е съответния районен съд. Без да е
упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителя не може да се позовава
на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във
времето. Съдът намира за необходимо да посочи, че наказателните постановления
са връчени лично на К. и това е отбелязано върху тях, независимо от изразеното
от него твърдение, че за четири от тях не си спомня да му са връчвани.
В
случая не е изтекла и давността. Отнемането на СУМПС, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП не е наказание по смисъла на ЗАНН, а
принудителна административна мярка. Принудителна административна мярка има
специфични цели, а именно - превантивна, възстановителна или преустановителна,
които са различни от целите на наказанието, свързани с реализиране на определен
вид административнонаказателна отговорност спрямо дееца, поради което института
на абсолютната погасителна давност по Наказателния кодекс не намира приложение
по отношение на ПАМ. Изтичането на абсолютната давност по НК би имала значение
при преценка налагането/изпълнението на наказанията, наложени със самите
наказателни постановления. Отнемането на контролни точки е вид регистрационен
режим, пряка последица от установеното с НП нарушение, но само по себе си не е
наказание. Изчерпването на броя контролни точки на лицето води по силата на
закона до загуба на правоспособност, която се възстановява както бе посочено
по-горе единствено чрез полагане на нов изпит за правоспособност. Отнемането на
СУМПС по силата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП е мярка за преустановяване на
поведението на водача, свързана с неизпълнение на задължението му да върне
СУМПС, задължение следващо от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Единствената възможност да
не бъде издадена такава заповед е лицето да е възстановило своята
правоспособност, след като са му отнети всички контролни точки, което не се
установява по делото. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за нужно
да посочи, че възстановяването на
правоспособността не може да стане посредством някой от способите за
възстановяване на частично отнети контролни точки. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение
№ 12924/24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г.
Не е
налице и възможност за възстановяване служебно на контролни точки по реда на
чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП в приложимата редакция, доколкото от влизане в сила
на всяко едно от наказателните постановления до издаване на следващото не е
изминал период от две години без извършени нарушения с отнемане на контролни точки.
Представената по преписката справка-картон на
водач не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер,
поради което не може да служи като доказателство за налични, респ. отнети брой
контролни точки, нито служи като доказателство за служебно възстановени
контролни точки и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
нито за административния орган, нито за съда - в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018 г. по адм. д. №
5172/2018 г. на ВАС; Решение № 12924/24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1730/2017 г. При съобразяване обясненията на ответника, дадени както в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена до съда, така и обясненията, дадени в съдебно заседание,
записаните на ред 14 в справката– картон възстановени 9 точки, не следва да
бъдат зачетени. Трябва да се отбележи и факта, че не е налице посочената в
справката – картон причина „възстановяване на точки след 2 години без наказание“, тъй като е видно, че между
датата на влизане на НП № 1504/14.08.2006 г. (21.09.2006 г.) и датата на
възстановяване (09.06.2007 г.) не е изтекъл предвидения в закона двугодишен
срок. Правоспособността се губи еx lege, поради което и издадената от ответника
справка-картон на водача не може да игнорира визираните в правната норма
юридически факти (Решение № 9772/28.06.2013 г. по адм. д. № 2228/2013 г. на
ВАС).
Доколкото
по делото няма спор, че към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ,
жалбоподателят не е върнал своето СУМПС в съответната служба на МВР, следва да
се приеме, че са възникнали фактическите основания за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Обжалваният акт е издаден в
съответствие с материалния закон, както и с целта на закона, която е да се
преустанови извършването на нови нарушения от неправоспособни водачи.
При
така изложените съображения, жалбата на К.К. е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва
да бъде уважено.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.К. ***, с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-002054, издадена на
19.11.2021г. от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор "Пътна
полиция", с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е иззето свидетелство му за управление
на моторно превозно средство.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: