Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 8930 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗС.
Ищецът „Д.П.“
ЕООД твърди, че с Решение № 1484/13.04.2016 г., поправено с Решение №
2269/09.06.2016 г., и двете постановени по гр. д. № 8220/2014 г. по описа на
ВРС, потвърдено с Решение №
1643/14.12.2016 г. по описа на ВОС, в законна сила от 14.11.2017 г. е допусната
делба на жилищна сграда с идентификатор 10135.1503.66.1, находяща се в гр.
Варна, ул. „В. Х.“ № 30, със застроена площ 71 кв. м., състояща се от входно
стълбище, антре, две стаи, кухня тоалет, изолационно антре, дървено стълбище
към таванския етаж, тавански етаж с три стаи, избено антре с входно стълбище,
три изби с обща РЗП 142 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от дворното
място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.1503.66 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед
РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с площ 276 кв.м., при граници: поземлени
имоти с идентификатори 10135.1503.63, 10135.1503.65, 10135.1503.70,
10135.1503.650, при квоти: 4/20 идеални части за „Д.П.“ ЕООД; 4/20 идеални
части за И.Х.С., 3/20 идеални части за В.Г.Д., и 9/20 идеални части за В.Г.Д. и
Ц.Н.Д. – в режим на СИО.
В исковата
молба се сочи, че имотът е изнесен на публична продан, но в делбеното производство
не са определени припадащите се идеални части от дворното място. Уточнено е, че
в поземления имот има изградена и друга сграда, собственост на трети за
съделителите лица. Поради изложеното е налице т. нар. хоризонтална етажна собственост
и дворното място има статут на обща част.
Ищецът
твърди, че А.М.Н.придобил собствеността върху ½ идеална част от
процесното дворно място, заедно с подробно описаната по-горе жилищна сграда по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 146, том
IV, peг. № 2597, дело № 856/1944 г. С договор за покупко-продажба от 28.04.1972
г., оформен в Нотариален акт № 39, том V, дело № 1817/1972 г. последният
прехвърлил на Х. С. П. 2/5 идеални части от сградата, както и 1/4 идеална част
от дворното място. Последният след смъртта си оставил като наследници И.Х.С.
/негов син/ и К. С.Х. /като наследник на С. Х.С. – син на Х. П./. С договор за
замяна от 27.12.2004 г., оформен в Нотариален акт № 42, т. 4, рег. № 6444, дело
№ 603/2004г. последният прехвърлил на „Д.П.“ ЕООД собствената си 1/5 идеална
част от жилищната сграда, ведно с 1/8 от дворното място.
С договор
за покупко-продажба от 13.08.1981 г., оформен в Нотариален акт № 115, том VII,
дело № 2835/1981 г., А.Н.прехвърлил на С.М.Н.3/10 идеални части от сградата,
както и 40/269 идеални части от дворното място. След смъртта си през 1983 г. С.Н.оставила
за наследници съпруга си А.Н.и сина си В.Д..
По силата на договор за покупко-продажба от 09.04.1984 г., за който е съставен
Нотариален акт № 158, том IV, дело № 1488/1984 г. А.Н.продал на В.Г.Д. 9/20
идеални части от сградата, както и 27/269 идеални части от дворното място. Към
момента на сключване на последната сделка В.Г.Д. бил в граждански брак с Ц.Н.Д..
По
отношение на другата разположена в поземления имот жилищна сграда /с
идентификатор 10135.1503.66.2/ ищецът поддържа, че същата е съсобствена
на Е.Д.К. /1/8 идеална част/, Н.Д.Я. /1/8 идеална част/ и В.Д.К. /6/8 идеални
части/. Посочва, че сградата, заедно с ½ идеална част от дворното място
е закупена от С. Х. К. по време на брака ѝ с Д. Г.К., починал на
29.10.2017 г., като за сделката е съставен Нотариален акт № 191, т. II, дело
769/1977 г. След смъртта си Д. К. бил наследен от своята съпруга С. К. и трите
си деца - Е.Д.К., Н.Д.Я. и В.Д.К.. На 13.06.2019 г. с договор за дарение,
вписан с дв. вх. peг. № 14743/14.06.2019 г. на СВ -
Варна С. К. прехвърлила собствените си 5/8 идеални части от сградата и 5/16 ид. части от дворното място на В.К..
Отправя искане до съда за определяне
размера на припадащите се на всяка от страните идеални части от дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1503.66 по КККР на гр.
Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, ул. „В. Х.“ № 30, с
площ 276 кв. м., със съседи: 10135.1503.63, 10135.1503.650, 10135.1503.70,
10135.1503.65, което дворно място е обща част на построените в него сгради с
идентификатори 10135.1503.66.1 и 10135.1503.66.2.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът И.Х.С. не е депозирал отговор на исковата молба.
В срока по
чл. 131 ГПГ ответниците В.Г.Д. и Ц.Н.Д. са подали
писмен отговор, с който поддържат, че притежават съответно 20/269 идеални части
от дворното място – В.Д. и 47/269 идеални части от дворното място – В.Д. и Ц.Д.
в СИО. Потвърждават, че са придобили собствеността върху процесния имот и
построената в него жилищна сграда с идентификатор 10135.1503.66.1 по описания в исковата молба
начин.
В срока по
чл. 131 ГПК ответниците Е.Д.К., Н.Д.Я. и В.Д.К. са
подали писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на
предявения иск, тъй като определянето на припадащите се на всяка от страните
части от процесния имот може да бъде извършено чрез изготвяне на частна
съдебно-техническа експертиза. Потвърждават наличието на съсобственост между
страните върху процесния поземлен имот.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Както в теорията, така и в
съдебната практика е възприето виждането, че когато в съсобствен поземлен имот
са построени две или повече сгради, принадлежащи на отделните съсобственици на
земята, възниква т. нар. хоризонтална етажна собственост, при която земята се
явява обща част за сградите по смисъла на чл. 38 ЗС. Дяловете на отделните
съсобственици в общите части се определят съобразно правилото на чл. 40, ал. 1
ЗС, като дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на
съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават,
изчислени при учредяването на етажната собственост. В случай че при учредяване
на етажната собственост размера на дяловете в общите части на отделните
собственици не е бил определен или е определен неправилно, всеки от тях може да
предяви иск срещу останалите собственици за определянето му от съда по реда на
чл. 40, ал. 1 ЗС. В този смисъл – Решение № 50 от 21.07.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 2759/2016 г., I г. о., ГК.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че са съсобственици
на поземлен имот с идентификатор 10135.1503.66 по КККР на гр. Варна, общ.
Варна, обл. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. Варна, ул. „В. Х.“ № 30, с площ 276 кв. м., със
съседи: 10135.1503.63, 10135.1503.650, 10135.1503.70, 10135.1503.65; че в
посочения имот са построени две еднофамилни жилищни сгради – съответно с
идентификатор 10135.1503.66.1 и 10135.1503.66.2; че сграда с идентификатор
10135.1503.66.1 е съсобствена на ищцовото дружество и първите трима ответници
при следните квоти: 4/20 идеални части на „Д.П.“ ЕООД, 4/20 идеални части на И.Х.С.,
3/20 идеални части на В.Г.Д. и 9/20 идеални части на В.Г.Д. и Ц.Н.Д. – в режим
на СИО; че сграда с идентификатор 10135.1503.66.2 е съсобствена на останалите
трима ответници при следните квоти: 1/8 идеална част на Е.Д.К., 1/8 идеална
част на Н.Д.Я. и 6/8 идеални части на В.Д.К..
От гореизложеното следва, че в
случая се касае именно за ситуация на хоризонтална етажна собственост,
възникнала между собствениците на двете сгради, построени в процесния поземлен
имот.
По делото е представен нотариален
акт за покупко-продажба, по силата на който А.М.Н.е придобил ½ идеална
част от процесния поземлен имот /л. 32/. Видно от нотариалния акт, приложен на
л. 29 от делото през 1972 г. последният е продал на Х. С. П. ¼ идеална
част от процесния поземлен имот. От приложените на л. 25-27 от делото
удостоверения за наследници се изяснява, че след смъртта си през 1990 г. Х. П.
е оставил за наследници съпругата си М.И.П. и двамата си синове С. Х.С. и И.Х.С..
От своя страна М.И.П. е починала на 06.07.2000 г., като е била наследена от С. Х.С.
и И.Х.С.. По този начин двамата наследници са придобили по силата на
наследственото правоприемство по 1/8
идеална част от имота. Тъй като на 08.08.2004 г. С. Х.С.
е починал, неговият дял е преминал в имуществото на неговия син и единствен
наследник К. С.Х., който се е разпоредил с него в полза на ищцовото дружество чрез
договор за замяна, сключен на 27.12.2004 г. с К. С.Х. /л. 28/. От изложеното
следва, че процентното изражение на дяловете на „Д.П.“ ЕООД и И.Х.С. се равнява
на по 12.5 % от имота за всеки от тях, в какъвто смисъл е и заключението на
съдебно-техническа експертиза.
След извършването на
разпоредителната сделка в полза на Х. П. А.Н.е останал собственик на ¼
идеална част от дворното място. По силата на договор за покупко-продажба от
13.08.1981 г. /л. 31/ той е прехвърлил на своята съпруга С.М.Н.40/269 от имота.
Последната е починала на 17.12.1983 г., като нейният дял се е разпределил между
наследниците ѝ А.Н./съпруг/ и В.Д. /син/. На 09.04.1984 г. А.Н.се е
разпоредил в полза на сина си В.Д. с 47/269 от имота /л. 30/. Тъй като към датата
на сключване на договора В.Д. е бил в граждански брак с Ц.Н.Д. /съгласно
удостоверение за граждански брак – л. 33/ те са придобили в СИО въпросните
47/269 идеални части, които се равняват на 14.472 %. Посоченото обстоятелство
се потвърждава и от извършените от вещото лице изчисления.
Не
се спори между страните, че след смъртта на своите родители В.Г.Д. е придобил
по наследство остатъкът от притежаваните от тях дялове в имота, сборът от които
се равнява на 7.528 %. Разликата между така изчисления размер на дела му и
посочения от вещото лице се дължи на обстоятелството, че при извършване на
изчисленията вещото лице е взело предвид единствено придобития по наследство от
С.Н.дял, но не и този, придобит от Андрей Николов.
От съдържанието на приложения на
л. 50 от делото нотариален акт се установява, че на 31.03.1977 г. между М.К.С.,
в качеството на продавач, и С. Х. К., в качеството на купувач, е сключила договор
за покупко-продажба на ½ идеална част от процесния поземлен имот, ведно
с разположената в него жилищна сграда. Към датата на придобиване на имота С. К.
е била в граждански брак с Д. Г.К. /видно от удостоверение, издадено от Община
Варна – л. 62/. Последният е починал през 2017 г., поради което за
имуществените отношения на съпрузите са приложими правилата на действащия
Семеен кодекс /арг. от § 4 от ПРЗ на СК/. Доколкото
имотът е придобит по време на брака на възмездно правно основание, по силата на
чл. 21, ал. 1 СК той се явява обща собственост на двамата съпрузи в режим на
СИО. След смъртта на Д. К. през 2017 г. съпружеската имуществена общност е
прекратена, като С. К. е останала изключителен собственик на ¼ от
поземления имот. Принадлежащата на съпруга ѝ ¼ от него е преминала
по силата на наследственото правоприемство в патримониума на неговите
наследници - съпругата С. К. и трите му деца – Е.Д.К., Н.Д.Я. и В.Д.К..
Последното се изяснява от представеното от ищеца удостоверение за наследници
/л. 63-64/. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН съпругата и низходящите
на починалия са придобили равни части от дела му в поземления имот, т.е. по
1/16 идеална част. Така С. К. е станала собственик на общо 5/16 идеални части
от поземления имот /1/16 по наследяване и 4/16=1/4 поради прекратяването на
СИО/. От своя страна Е.К., Н.Я. и В.К. са станали собственици всеки на по 1/16
идеална част от земята. По силата на договор за дарение от 13.06.2019 г. /л.
45/ С. К. се е разпоредила със собствените си 5/16 идеални части от поземления
имот в полза на В.К., която е станала собственик на общо 6/16 идеални части.
От изложеното следва, че
припадащите се части от процесния поземлен имот на собствениците на сграда с
идентификатор 10135.1503.66.2 са, както следва: 1/16 за Е.К., 1/16 за Н.Я. и 6/16
за В.К., които в процентно съотношение се равняват на по 6.25 % за Е.К. и Н.Я.
и 37.5 % за В.К..
По разноските:
Тъй като производството е такова на спорна съдебна
администрация, всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ размера на припадащите се на всяка от страните идеални части от дворно
място, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1503.66 по КККР на
гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, ул. „В. Х.“ № 30, с
площ 276 кв. м., със съседи: 10135.1503.63, 10135.1503.650, 10135.1503.70,
10135.1503.65, което дворно място е обща част на построените в него сгради с
идентификатори 10135.1503.66.1 и 10135.1503.66.2, както следва:
-
12.5 %
на „Д.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***;
-
12.5 %
на И.Х.С., ЕГН **********,***;
-
7.528
% на В.Г.Д., ЕГН **********,***;
-
17.472
% на В.Г.Д., ЕГН **********, и Ц.Н.Д., ЕГН **********,***, в режим на
съпружеска имуществена общност;
-
6.25 %
на Е.Д.К., ЕГН **********,***;
-
6.25 %
на Н.Д.Я., ЕГН **********,***;
-
37.5 %
на В.Д.К., ЕГН **********,***;
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: