Р Е Ш Е Н И Е
№ …
град Варна, ……………..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, 22 състав, в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева, като разгледа докладваното от Милена Николова административнонаказателно
дело № 722 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.2.“ ООД
срещу Наказателно постановление № 553084-F581467 от 30.12.2020 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на
Национална агенция по приходите, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Във въззивната
жалба въззивното дружество навежда оплаквания за
нарушение на материалния закон поради несъставомерност
на деянието, както и за допуснати съществени процесуални нарушения.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивното дружество адвокат К.Д. поддържа жалбата, като
моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна ТД на НАП – Варна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Р.Г.изразява
становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли
за неговото потвърждаване, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите,
изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна се
установява следното:
На 21.11.2020 г. около 18,00 часа е извършена проверка от
служители на Национална агенция по приходите, измежду които бил и св. Л.Т., в
търговски обект, стопанисван от „М.2.“ ООД – ресторант „Стария Чинар“, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 33 (до хотел
„Черно море).
Контролните органи извършили контролна покупка, за която им бил издаден
фискален бон, след което се легитимирали и започнали проверка на касовата
наличност в обекта.
Бил представен дневен финансов отчет от фискално устройство модел „Елтрейд PRP250F KL
с ИД на ФУ ED357161, ФП 44357161,
при което установили разчетена касова наличност в обекта в размер на 292,40 лв.
Извършена била и проверка и на фактическата наличност в касата, при която
били изброени и описани от Асен Стефанов Антонов, управител въззивното дружество, парични средства в размер на
524,20 лв.
При проверката се установило, че фискалното устройство притежава функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Контролните органи изчислили
положителна разлика между фактическата и разчетената касова наличност от
фискалното устройство в размер на 231,80 лв., която представлявала въвеждане на
пари от касата, неотразена на фискалното устройство в момента на извършването
му с точност до минута.
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.
50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 ДОПК протокол за извършена проверка, ведно с
приложени писмени доказателства.
Св. Л.А.Т. (инспектор по приходите) приел, че въззивното
дружество не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да
отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във или извън касата) на фискалното устройство, чрез
операцията „служебно въведени“ суми, поради което на 02.12.2020 г. съставил
срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. На същата дата
АУАН бил връчен на един от управителите на въззивното
дружество А.А.„, който написал възражение, че
разликата се държи на техническа грешка.
В срока по 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, в което е изразено становище за допусната от служител на дружеството
техническа грешка, като е регистрирал като изведена сума, която надвишава с
231,80 лева сумата, която реално е предадена на управителя на въззивното дружество в 17,46 часа на процесната
дата.
На 30.12.2020 г. К. А.А. - началник отдел
«Оперативни дейности» - Варна в Централно управление на Национална агенция за
приходите издал обжалваното наказателно постановление, в което приел идентична
като тази описана в АУАН фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел Л.А.Т., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото
писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока
за обжалване, от процесуално легитимирана страна, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност (съгласно Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП и Заповед № 210/02.02.2018
г. на изпълнителния директор на НАП), съдържа необходимите реквизити, изброени
в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган (съгласно Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, Заповед № ЗЦУ/928 от 05.07.2018 г. на главния секретар на НАП,
Заповед № ЗЦУ- ОПР-13 /12.02.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, Заповед
№ 2107/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, Заповед №
10175/06.11.2020 г. на директора на дирекция УЧР в НАП и Заповед №
2845/20.11.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) и отговаря на изискванията
на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите: „Извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.“
Посочената наредба е издадена на основание чл. 118 от ЗДДС и в тази връзка
представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на посочената разпоредба.
Съдът намира, че от наличните по делото доказателства
безспорно се установява, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй
като в касата на обекта е имало повече средства от дневния оборот, които не са
служебно въведени чрез наличната за това функция на фискалното устройство.
В случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на
юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини,
довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по
своя характер задължение на въззивното дружество да
осигури спазването на данъчното законодателство.
С оглед характера на обществените отношения, които са
засегнати от процесното нарушение, и като взе
предвид, че то е типично за вида си и с нищо не разкрива по-ниска от обичайната
обществена опасност, съдът намира, че в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Съдебният състав намира, че най-ниското предвидено в закона наказание в
случая ще окаже превантивно и превъзпитателно действие по отношение на
нарушителя, за да не се допуска в бъдеще подобно несъответствие на наличността
в касата и отчетения от фискалното устройство дневен оборот от продажби в
обекта.
Относно имуществената санкция:
За гарантиране изпълнението на задължението в разпоредбата на чл. 33, ал. 1
Наредба № Н-18/2006 г., законодателят е предвидил санкционни последици в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер от 100 до
500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, в
случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (фискален или
системен бон, регистриращ и отчитащ извършените доставки/продажби в търговски
обект).
Втората алинея на горната административнонаказателна
норма се прилага, когато лицето, извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 (извън случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото
прилагане. Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са
търговци от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и привилегирована
разпоредба, приложима в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, като тогава се налагат по – ниските по размер санкции - по ал. 1.
В конкретния случай наказващият орган законосъобразно е приел, че
неизпълнението на задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. не е
довело до неотразяване на приходи, в каквато посока са доказателствата по
делото, и поради това е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като е
определил и наложил имуществената санкция в размер, предвиден в чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
При определяне на размера на
имуществената санкция следва да се отчетат като смекчаващи отговорността
обстоятелства извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на
установената отрицателна разлика.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства определената от наказващия орган
имуществена санкция в размер на 500 лв. се явява напълно способстваща за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Доколкото ТД на НАП – Варна е териториална дирекция на Национална
агенция по приходите, а не самостоятелно юридическо лице – по арг. от чл. 6, ал. 1 Закон за Националната агенция по
приходите и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от същия закон, съгласно която
НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, съдът намира, че
разноските следва да бъдат присъдени в полза на Национална агенция за
приходите.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, изр. 2 ЗАНН и чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ и предвид участието на юрисконсулта в три
съдебни заседания по делото, съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция е в размер на по 120,00 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 553084-F581467 от 30.12.2020 г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите, с
което на „М.2.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин;
ОСЪЖДА „М.2.“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 120,00 лв.
(сто и двадесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия
при Районен съд - Варна: ______________