№ 1103
гр. Бургас, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120202275 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на “***”
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управленне: ***, представлявано от
Г.Д.И., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 36-
F638349/17.01.2022 г, издадено от Заместник - директор на ТД на НАП
Бургас, оправомощен със Заповед ЗЦУ- П 49 от 25.08.2020 г на
Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от
КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ, на
основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподателя, не се явява
представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят
искане за разноски.
За ответника по жалбата, редовно призовани, се явява надлежно
упълномощен представител, който оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното
постановление и е процесуално допустима.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с
оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас,
проверяващите установили, че фирмата – жалбоподател, като осигурител е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок данни с
декларация образец 6 в ТД на НАП - Бургас за месец СЕПТЕМВРИ 2021г.
Декларация образец 6 с данни за общия размер на дължимите
осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", следва да се подаде в срока за подаване на
декларация Образец № 1, както следва - А) до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок (25- то число) - до края на
месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението - чл.4, ал.1, т.1,
бук А в Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.
Декларацията е следвало да бъде подадена до 25.10.2021 г.
Декларацията била подадена по ИНТЕРНЕТ с КЕП на 28.10.2021 г - с
вх. № 02000213421632.
До лицето била изпратена покана с изх.№ 02000213421632/09.12.2021 г.
за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне и получаване на Акт за
установяване на административно нарушение за подадената след срока
декларация. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено лице,
което го подписало с възражението, че забавата се дължи на трето лице.
След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел
фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2
и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ, на основание чл. 355,
ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание -
„имуществена санкция”, в размер на 500 лева. В атакуваното НП е било
възпроизведено съдържанието на акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
2
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен в предвидения в Закона срок, а именно в 3
месечен срок от датата на установяване на нарушението. Срокът за подаване
на декларацията е бил до 25.10.2021 г., т.е. от 26.10.2021 г, нарушителят е
изпаднал в забава. Именно от 26.10.2021г. е началото на 3 месечния срок за
издаване на АУАН и с оглед обстоятелството, че той е съставен на 13.12.2021
г, това изискване е спазено от АНО. НП също е съставено в предвидения в
Закона срок. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен даваща основание
на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда
спора по същество.
Задължението за осигурителя да подава декларация образец № 6 е
регламентирано в Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ. Декларация образец № 6
се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите: от работодателите, осигурителите и
техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските
за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",
едновременно с подаване на декларация образец № 1.
Не се спори, че жалбоподателят е осигурител, по смисъла на чл. 5, ал. 1
от КСО, и като такъв е следвало да подаде декларация образец № 6 в ТД на
НАП-Бургас до 25.10.2021 г. Същият е бездействал и е сторил това на
3
28.10.2021 г. по интернет с КЕП. Чрез бездействието си, жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е
ангажирана неговата отговорност. Деянието правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган, като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО
вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ и
подведено под санкционната норма на чл. 355, ал. 1 КСО. Съгласно
разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5,
ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им,
се наказва с глоба от 50 до 500.00 лева за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко
наказание. Наложеното наказание е в минимален размер и не може да бъде
коригирано от съда.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че нарушението се
дължи на поведение на трето лице. Жалбоподателят като търговец и данъчно
задължено лице, следва да организира дейността си по начин, който да му
позволи да изпълнява задълженията си в срок.
Настоящият състав намира, че не е налице маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР №
1/2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че не са налице данни, че деянието е с по-
ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.
Нарушението е формално, на просто извършване и липсата на вредни
последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация е без
значение.
При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият
орган е взел предвид, срока на закъснението, както и обстоятелството, че
нарушението е първо по ред, предвид липсата на предишни нарушения на
жалбоподателя и е определил санкция в размер на предвидения минимум.
Според съда, така определената имуществена санкция в оптимална степен
съответства на целите на административните наказания. Обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което
4
следва да бъде потвърдено. Наказанието е в минимален размер и не може да
бъде коригирано от съда. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен,
има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът
определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
F638349/17.01.2022 г, издадено от Заместник - директор на ТД на НАП
Бургас, оправомощен със Заповед ЗЦУ- П 49 от 25.08.2020 г на
Изпълнителния директор на НАП против ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управленне: ***, представлявано от Г.Д.И., ЕГН: **********, с което за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на
жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена
санкция”, в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на Заместник - директор на ТД на
НАП Бургас, оправомощен със Заповед ЗЦУ- П 49 от 25.08.2020 г на
Изпълнителния директор на НАП, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6