М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 608/2014 г. по описа на КРС
По отношение на подсъдимия
С.Й.Г. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че в периода
от 22.09.2014 г. до 24.09.2014 г. при условията на продължавано престъпление, е
отнел чужди движими вещи както следва:
- на 22.09.2014
г. в гр. С. обл. П. е отнел
чужди движими вещи, а именно 1 бр. мобилен телефон
марка “***” модел “2700”, 1 бр. сим- карта на “***” на
ваучер “***”, 1 бр. торбичка за бижута мрежеста, 2 бр.
лунен камък, 1 бр.жълт ахат, 1 бр. кафяв
камък /оникс/, 1 бр. сребърно синджирче с висулка
ромбоид и в средата му ахат, всичко на стойност 192,05 лв./сто деветдесет и два
лева и 5 ст./, от владението на Г.К.К. ЕГН ********** ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои
- на 22.09.2014
г. в с. А. обл. П. е отнел чужди движими вещи, а
именно пари на стойност 14,00 лв., 1 бр. платнено
черно портмоне, лична карта на името на М.Г.З., 1 бр. дебитна
карта от “***” на името на М.Г.З., 1 бр.
дебитна карта от ЦКБ на името на П.А.З., 1 бр. дебитна карта от *** на името на П.А.З., 1 бр. Европейска здравно-осигурителна карта на името на М.Г.З., 1 бр.
карта на “***” на името на М.Г.З., 1 бр. картонче от *** с написани номера на две банкови сметки на
името на М.Г.З., фотоснимки на деца, бележчици с телефони, картички, талонче с
кръвна група на М.Г.З., всичко на стойност 37,12лв. /тридесет и седем лева и
дванадесет ст./, от владението на М.Г.З. ЕГН **********
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
- на 24.09.2014 г.
в гр .К. обл. П. е отнел чужди движими вещи, а именно
пари на стойност 99,00 лв., 1 бр. златен кръст тънък с
дължина около 5 см., 24 карата, 1 бр. златна паричка с
диаметър около 3 см. с дупка и 3 бр. тенекиени синджирчета на обща стойност 388,00 лв. /триста
осемдесет и осем лева/, от владението на М.С.Ч. ЕГН ********** ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на обща стойност 617,17
лв.
/шестстотин и седемнадесет лева и седемнадесет ст./,
като деянията са извършени при условията на опасен рецидив- след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” не по- малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан два или повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно тях изпълнението на наказанието
не е отложено по чл. 66 от НК- престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.А и
б.Б във вр. чл.26 ал.1 от НК.
Р.п.К. представлявана в съдебно заседание от прокурора
С.Б. поддържа повдигнатите обвинения. Счита вината на подсъдимия Г. за
безспорно доказана, поради което пледира същият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години шест месеца, което да се редуцира с оглед процедурата по
чл.371 т.2 от НПК и бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият
Г., лично и със защитника си адв. Г. са съгласни делото да се разгледа по реда
на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимият не оспорва фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се
събират доказателства за тях, признава
се за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4
от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата
ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Граждански
иск по делото не е предявен. Частен обвинител не е конституиран.
Съдът
след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за
установено от фактическа следното:
Подсъдимият
С.Й.Г., ЕГН ********** е роден на *** ***, П. област. ***езработен е. Живущ
***, П. обл. Не се ползва с добри характеристични данни. Многократно е осъждан,
като от значение за процесното обвинение са следните му осъждания:
С присъда по НОХД № 147/2009 г. на Районен съд- гр. К., влязла в законна сила на 12.11.2010 г. е осъден за
извършено през периода от 14.12.2008 г. до 03.01.2009 г. престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, предл. 1-во и предл. 2-ро и
т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б”, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 10 месеца. На основание чл.70, ал.7 от НК е постановено
отделно и изцяло да изтърпи неизтърпяната част от наказанието по НОХД №
2481/2004 г. на Окръжен съд гр. П..
Наказанието по НОХД № 147/2009 г. на КРС било изтърпяно от 01.06.2009 г. до
01.04.2012 г. в Затвора П..
С
Определение по НОХД №655/2012 г. на Районен съд- К., влязло в законна сила на
08.11.2012 г. е осъден за извършено на 05.08.2012 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, предл. 1-во, т. 4, предл. 2-ро и т.5, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „А” и б.”Б” от НК като му е наложено наказание лишаване от
свобода” за срок от 2 години. Наказанието било изтърпяно от 07.11.2012 г. до
21.06.2014 г. в Затвора П..
На 22.09.2014 г. подсъдимият С.Г. отишъл до гр. С. с
намерение да събира орехи. Вървейки по ул. ”***” в гр. С. прескочил оградата на дворното място на същата улица, на номер 33, за да си вземе домати. Видял, че вратата на къщата била отворена и решил да
влезе вътре, за да открадне нещо. В
къщата намерил и взел 1 бр. мобилен телефон марка “*** 2700”,
работещ, заедно със сим- картата в
него и мрежеста торбичка за бижута, в която имало няколко полускъпоценни камъка
и едно сребърно синджирче с висулка. Собственичката на къщата свидетелката Г.К. видяла Г., когато прескачал обратно през
оградата на двора. Тя се развикала след него, но той се отдалечил. След това разглобил телефона и го скрил в затревена площ до
хотел, намиращ се срещу номер 49 на същата улица.
По-
късно на същия ден, минавайки през с. А., подсъдимият С.Г. решил отново да открадне. За целта прескочил през бетонната
ограда на дворно място, находящо се на ул.”***” №17. Отново, през отворена врата влязъл в
жилищната сграда на втория етаж и от дамската чанта, находяща се в антрето на жилището взел дамско портмоне на свидетелката М.З.. Излизайки от къщата по обратния път бил видян от
свидетелката А. З.- дъщеря на М.З.. След като се отдалечил, подсъдимият взел от портмонето само
находящите се там пари- банкноти на стойност 12 лева и
монети на стойност 2 лева, а портмонето заедно с лични документи, дебитни
карти, снимки и други скрил в една от стаите на старото училище в с. А..
Два дни по- късно, на 24.09.2014 г., С.Г. *** и се разхождал по улиците. Бил на
ул. “***” № 38, като решил отново да
открадне. За целта
прескочил оградата на дворното място и през отворена врата се промъкнал в едноетажната къща, собственост на свидетеля М.Ч.. Влязъл в една от стаите и оттам взел пари на стойност 99
лева, златен кръст, златна паричка и три тенекиени синджирчета. Вещите били в дамска чанта, оставена в гардероб в стаята, а част от сумата била в мъжки
портфейл, който се намирал в джоб на панталон. Чантата,
Г. скрил обратно в гардероба, а портмонето- под дюшека на леглото в стаята.
По- късно, подсъдимият Г. описал точно и показал местата, където скрил
разглобения телефон на свидетелката
Г.К., портмонето
с документите на М.З., както и чантата, и портфейлът на Ч.. С протокол за оглед на местопроизшествие от 24.09.2014г. /л.4-5/ по делото били иззети
черно платнено портмоне с надпис „***”, лична карта на името на М.Г.З., дебитна
карта на името на М.Г.З. на „***”,
дебитна карта на името на П.А.З. на „***”, дебитна карта на името на
П.А.З. на „***”, европейска здравно осигурителна карна на името на М.Г.З.,
карта на „***” на името на М.Г.З., карта за пътуване на името на М.Г.З., снимки
малък формат, календарчета, бележки с ръкописен текст, талонче за кръвна група,
картонче на „***” с номер на две сметки. Тези вещи били върнати на З. с
протокол за връщане на веществени доказателства/л.16/. С протокол за доброволно
предаване /л.69/ от 14.10.2014 г. свидетелката Р.М.А., близка на подсъдимия Г.
предала 2 бр. дамски синджирчета от жълт метал със ситна плетка, в краищата без
закопчалки, 1 бр. дамско синджирче със
ситна плетка от жълт метал, с кръст от
жълт метал, 1 бр. синджирче със ситна плетка от бял метал с медальон от бял
метал със ситна инкрустация и в средата с вграден камък с кафяв цвят, 1 бр.
дамска обеца от жълт метал в долната част с вграден сребрист камък, 1 бр. часовник дамски/ от жълт метал и кръгла
форма марка „***” с №1330LTR-1261, с черна кожена каишка и закопчалка от жълт
метал. За предадените вещи свидетелката А. заявила, че същите били оставени от подсъдимия Г. под
купчина камъни в двора на къщата, където живее.
С
протокол за връщане на веществени доказателства /л.93/, 1 бр. синджирче със ситна
плетка от бял метал с медальон от бял метал със ситна инкрустация и в средата с
вграден камък с кафяв цвят било върнато на свидетелката Г.К. ***.
От заключението на изготвената съдебностокова експертиза било установено, че пазарната стойност на
инкриминираните вещи, собственост на Г.К.К., а именно- 1 бр. мобилен
телефон марка “***” модел “2700”, 1 бр. сим- карта на
“***” на ваучер “***”, 1 бр. торбичка за бижута
мрежеста, 2 бр. лунен камък, 1 бр.жълт ахат, 1 бр. кафяв камък /оникс/, 1 бр. сребърно
синджирче с висулка ромбоид и в средата му ахат
била в общ размер на 192,05 лв.,
пазарната стойност на инкриминираните вещи, собственост на М.Г.З., а именно- пари на стойност 14,00 лв., 1
бр. платнено черно портмоне, лична карта на името на
М.Г.З., 1 бр. Европейска здравно- осигурителна карта на името на М.Г.З. била в общ размер на 37,12 лв., пазарната стойност на
инкриминираните вещи, собственост на М.С.Ч., а именно- пари на стойност 99,00 лв.,
1бр. златен кръст тънък с дължина около 5 см., 24
карата, 1бр. златна паричка с диаметър около 3 см. с дупка и 3 бр. тенекиени
синджирчета била в общ размер на 388,00лв., или
обща стойност на всички вещи- в размер на 617,17 лв. Съотношението към МРЗ за
страната било в размер на 1,8152.
С
приемопредавателен протокол /л.102/ били предадени на домакина на РУП гр. К. за
съхранение 2 бр. дамски синджирчета от жълт метал със ситна плетка, в краищата
без закопчалки, 1 бр. дамска обеца от жълт метал в долната част с вграден
сребрист камък и 1 бр. часовник /дамски/ от жълт метал и кръгла форма марка „***” с №1330LTR-1261 с
черна кожена каишка и закопчалка от жълт метал.
С
приемопредавателен протокол /л.103/ били предадени на домакина на ОД на МРВ-
гр. П. за съхранение 1 бр. дамско синджирче със ситна плетка от жълт метал
/злато 14 карата/ с висулка- кръст от
жълт метал с размери 30мм/45мм/злато 14 карата/.
Вещите,
останали на съхранение при домакина на РУП гр. К. и домакина на ОД на МВР- П. в
хода на разследването не било установено чия собственост са. С постановление на
Районна прокуратура гр. К. от 31.10.2014 г. били оставени на съхранение в РУП
гр. К. и ОД на МВР- гр. П., като прокурорът указал, ако не бъдат потърсени в 5-
годишен срок, на основание чл.112 ал.3 от НПК следвало да се отнемат в полза на
държавата.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства-
обясненията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите М.Ч., Г.К., М.З.,
М.Б., Б.И., И.И., А. З., Х.Х., Р.А.; приобщените по делото писмени
доказателства- справка за съдимост с приложени към нея бюлетини за съдимост, 4 броя протоколи за оглед на
местопроизшествие с приложени към тях фотоалбуми, характеристична справка,
протокол за разпознаване на лице с приложен към него фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, справка от ГД „ИН“, заповеди за задържане на лице,
протокол за личен обиск, постановление за връщане на ВД.
Събраните
по делото доказателства съдът кредитира при постановяване на присъдата си, като
последователни, непротиворечиви и пряко относими към предмета на доказване.
Дадените от подсъдимия Г. обяснение в досъдебното производство, установяващи
механизма на извършените от него кражби и явяващи се пълни самопризнания по
повдигнатото му обвинение се подкрепят от показанията на свидетелите- очевидци,
както и от извършеното разпознаване на лицето от свидетелката З.. Свидетелските
показания се явяват обективни и пряко относими към предмета на доказване по
делото, установяващи извършеното престъпление и неговия автор. Изготвената
оценъчна експертиза установява стойността на отнетите чрез престъплението вещи.
Приобщените по делото писмени доказателства са събрани по реда и в изискуемата
от НПК форма, явяват се пряко относими към предмета на доказване по делото,
установяващи механизма на извършване на деянието и неговия автор, поради което
съдът ги кредитира изцяло при постановяване на присъдата си. Наличие на
противоречия между събраните по делото доказателства съдът не установи.
При
така установената и приета фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият
Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.
194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1
б.“А“ и б.“Б“ във вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от 22.09.2014 г. до 24.09.2014 г. при
условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи както
следва:
- на 22.09.2014
г. в гр. С. обл. П. е отнел
чужди движими вещи, а именно 1 бр. мобилен телефон
марка “***”, модел “2700”, 1бр. сим- карта на “***” на ваучер “***”, 1 бр. торбичка за бижута мрежеста, 2 бр. лунен
камък, 1 бр.жълт ахат, 1 бр. кафяв камък /оникс/, 1
бр. сребърно синджирче с висулка ромбоид и в средата
му ахат, всичко на стойност 192,05 лв. /сто деветдесет и два лева и пет стотинки/, от владението на Г.К.К. ЕГН ********** ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 22.09.2014
г. в с. А. обл. П. е отнел чужди движими вещи, а
именно пари на стойност 14,00 лв., 1 бр. платнено
черно портмоне, лична карта на името на М.Г.З., 1 бр. Европейска
здравно- осигурителна карта на името на М.Г.З., всичко на стойност 37,12лв.
/тридесет и седем лева и дванадесет стотинки/, от владението на М.Г.З., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
- на 24.09.2014 г.
в гр. К. обл. П. е отнел
чужди движими вещи, а именно пари на стойност 99,00 лв., 1бр. златен кръст тънък с дължина около 5 см., 24 карата, 1бр. златна паричка с диаметър около 3 см. с
дупка и 3 бр. тенекиени синджирчета на обща стойност 388,00лв.
/триста осемдесет и осем лева/, от владението на М.С.Ч. ЕГН ********** ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
всичко отнети вещи на обща стойност 617,17 лв. /шестстотин и седемнадесет
лева и седемнадесет стотинки/, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив- след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на “лишаване от
свобода” не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на “лишаване от
свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен в
извършването му.
Подсъдимият
Г. следва да бъде признат за невинен, за това да е отнел следните движими вещи,
а именно: 1 бр. дебитна карта от “***”, на името на М.Г.З., 1 бр. дебитна
карта от „ЦКБ“ на името на П.А.З., 1 бр. дебитна
карта от „***“ на името на П.А.З., 1 бр. карта
на “***”, на името на М.Г.З., 1 бр.
картонче от „***“ с написани номера на две банкови сметки, на името на М.Г.З., фотоснимки на деца, бележчици с
телефони, картички, талонче с кръвна група на М.Г.З., от владението на М.Г.З. и на основание чл.304 от НПК
следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в тази част.
Престъплението, извършено от подсъдимия засяга
обществените отношения, свързани със законоустановеното право на собственост на
гражданите. Обект на същото са чужди движими вещи. Изпълнителното деяние се
състои в отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго без негово
съгласие. Подсъдимият Г. е осъществил деянието като е отнел чужди движими вещи,
описани подробно в обвинението, от владението на пострадалите К., З. и Ч. без
тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с цел да се
облагодетелства. В процесният
случай извършеното от подсъдимия престъпление се квалифицира като опасен
рецидив по чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ от НК, който се обуславя от осъжданията му
по НОХД № 157/2009 г. на КРС и по НОХД № 655/2012 г. на КРС. В случая от
изтърпяване на наказанията по горните присъди не е изтекъл визирания в чл.30 от НК 5- годишен срок, изключващ тяхното приложение.
Подсъдимият Г. следва да бъде признат за
невинен и оправдан за това да е извършил кражба на 1 бр. дебитна
карта от “***”, на името на М.Г.З., 1 бр. дебитна
карта от „ЦКБ“ на името на П.А.З., 1 бр. дебитна
карта от „***“ на името на П.А.З., 1 бр. карта
на “***”, на името на М.Г.З., 1 бр.
картонче от „***“ с написани номера на две банкови сметки, на името на М.Г.З., фотоснимки на деца, бележчици с
телефони, картички, талонче с кръвна група на М.Г.З., от владението на М.Г.З., тъй като видно от
заключението на изготвената оценъчна експертиза посочените вещи нямат стойност.
В този смисъл предмет на кражба могат да бъдат само движими вещи, които имат
определена стойност.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици- подсъдимият е
съзнавал, че извършва престъплението кражба, влизайки в три чужди имота и
вземайки от там вещи, но е желаел настъпването на противоправния резултат, тъй
като е целял набавяне на парични средства за себе си.
При определяне в. и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия Г. за извършеното от него деяние, съдът
взе предвид, че предвиденото наказание за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ във вр. чл.26 ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до десет години. Съдът взе предвид и обстоятелството, че делото се
разглежда по реда на диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК, и поради
която следва императивно да се приложи нормата на чл.373 ал.2 от НПК при
определяне на наказанието. За да индивидуализира наказанието, което следва да
наложи на подсъдимия Г., съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието, извършено от него и обществената му опасност като личност.
Деянието по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.
194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1
б.“А“ и б.“Б“ във вр. чл.26
ал.1 от НКсе явява „тежко” по
смисъла на чл.93 т.7 от НК умишлено престъпление, с висока степен на обществена
опасност. Отнетите от
Г. чужди вещи са на немалка стойност и по- голяма част от същите са
невъзстановени. Що се отнася до личността на подсъдимия, съдът намира същия за
личност с трайни престъпни нагласи и лоши характеристични данни. Същият е
осъждан многократно- осем пъти само за извършени престъпления против
собствеността, включително и едно осъждане за престъпление против собствеността
съпроводено с осъществено насилие спрямо личността- по чл.199 от НК. Изброените
обстоятелства съдът счита за отегчаващи вината на подсъдимия Г.. От друга
страна следва да се отчетат като смекчаващи отговорността му обстоятелства
направените пълни самопризнания по делото. Същите не са направени единствено с
цел приложение на процедурата по съкратено съдебно следствие, тъй като още в
досъдебното производство подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната
истина и връщане на част от отнетите вещи на пострадалите. Изразеното съжаление
от страна на подсъдимия съдът отчита единствено като израз на защитната му
функция в наказателното производство предвид наличието на множество му
осъждания и установения траен престъпен умисъл.
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че
наказанието на подсъдимия Г. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Отчитайки изложените по- горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
лишаване от свобода в размер, ориентиран към минималния такъв, а именно-
лишаване от свобода за срок от три години. Съобразно разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК във връзка с чл.58 А ал.1 във с чл.54 ал.1 от НК така определеното
наказание следва да се намали с една трета, а именно от лишаване от свобода за
срок от три години на две години. С така определеното по вид и размер
наказание, съдът намира, че ще се осъществят индивидуалната и генерална
превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се
въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия, за
да спазва в бъдеще установения в държавата правов ред.
На основание чл.61 т.2 вр. чл.60
ал.1 от ЗИНЗС така определеното наказание лишаване от свобода за срок от две
години следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 от НК от
така определеното наказание лишаване от свобода за срок от две години следва да
се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 29.09.2014 г. до
влизане на присъдата в сила, както и задържането му по чл.64 ал.2 от НПК с
постановление на Районна прокуратура гр. К., считано от 26.09.2014 г. до
29.09.2014 г., както и задържането му по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от
25.09.2014 г. до 26.09.2014 г.
С оглед установената вина на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което е обвинен и на основание
чл.189 ал.3 от НПК , съдът остави в негова тежест направените по делото
разноски , а именно сумата от 41,25 / четиридесет и един лева и двадесет
и пет стотинки / лева, представляващи направените по делото в досъдебното
производство разноски за експертиза, които следва да се заплатят по бюджетна
сметка на ОД на МВР гр. П..
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
И.П.