Р Е Ш Е Н И
Е
град София, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и
първи юли,
през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 5451 по описа за 2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на Г.К.М. и А.А.М. – длъжници по изпълнително дело № 20138380408913 по описа на частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ на ЧСИ Б.да прекрати
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в съобщение, изх. № 03931 от
18.01.2021 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че
от взискателя “Т.С.”ЕАД не са поискани и не са извършвани от съдебния
изпълнител в продължение на повече от две години изпълнителни действия. Това е
довело до перемиране на изпълнителното производство. Искането е да се отмени
отказа на ЧСИ Б.и вместо него да се постанови прекратяване на изпълнително дело
№ 8913/2013 г., както и вдигане на наложените запори и възбрани.
Взискателят “Т.С.”ЕАД не е
взел становище по така депозираната жалба, в срока по чл. 436, ал. 3
ГПК.
ЧСИ М.Б. е изложил мотиви по обжалваните
действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата
е допустима, но неоснователна, тъй като
по изпълнителното дело непрекъснато са искани и извършвани действия, които
поддържат висящността му.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело,
приема следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от лица,
легитимирани да обжалват и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол
действие, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Съгласно дадените с т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни
указания, давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно – с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител. Ето защо искането на
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
когато съдебният изпълнител предприеме съответното действие за принудително
изпълнение. Последното обаче ще има ретроактивно действие и искането на
взискателя ще има прекъсващ давността ефект от момента, в който е било
направено. С цитираното Тълкувателно решение примерно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността: налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране вместо плащане,
извършване на опис или оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или
на плащания от трети лица.
В процесния
случай изпълнителното дело е образувано на 03.12.2013 г. по молба на взискателя
“Т.С.”ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 18.09.2013 г., издаден срещу
разделно отговорните длъжници – А.А.М. и Г.К.М.. На ЧСИ Б.са възложени
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 29.01.2014 г.
са изпратени запорни съобщения от ЧСИ Б.до банките, отразени в съобщенията (л. 16 - л. 47 от изп. дело).
Запорът се смята за наложен и има действие (прекъсващо
течението на давността) от получаване
на запорното съобщение от банката – трето задължено лице. Най – рано получените
запорни съобщения, които се отнасят и до двамата жалбоподатели, са връчени на 30.01.2014
г. От 31.01.2014 г. е започнала да тече 2 - годишната давност по смисъла на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Последната е прекъсната с наложената на 02.09.2014 г.
възбрана, вписана в Служба по вписванията – София (л. 68 от изп. дело),
на притежавани от длъжниците Маркови в съсобственост два недвижими имота.
На 18.06.2015 г.
(преди изтичане на две години от вписаната възбрана) е наложен запор на трудовото възнаграждение на А.М.
– запорно съобщение на л. 71, получено от работодателя на длъжника на
18.06.2015 г. От 19.06.2015 г. по отношение на вземанията на взискателя спрямо
длъжника А.М. е започнала да тече нова 2 – двегодишна изпълнителна давност.
На 29.01.2016 г.
взискателят “Т.С.”ЕАД подал молба (л. 72 от изп.
дело), с която поискал да се извърши справка в НАП за
установяване на трудови договори на длъжниците с цел налагане на запори, както
и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжниците.
На 01.02.2016 г.
ЧСИ Б.насрочил опис на движими вещи на длъжниците (включително
и такива на Г.М. и преди да е изтекла 2 - годишната давност от последното,
валидно спрямо този длъжник, изпълнително действие, извършено на 02.09.2014 г.), находящи се на адрес в град София, жк”Дружба”, бл.*****(л. 75 – л. 80 от изп. дело).
Съобщенията са връчени фингирано – чрез залепване на уведолмения. Тук е мястото
да се посочи, че т. нар. изпълнителна давност се прекъсва с исканията на взискателя да се
извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния
изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни, поради
ненамирането на длъжника/длъжниците на посочените адреси. При предприети действия от страна на
съдебния изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя
законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение на задълженията му
само за това, че той е успял по някаква причина да остане неоткрит и непринуден
да престира.
На 10.01.2017 г.
ЧСИ е насрочил опис и на възбранения урегулиран поземлен имот (съсобствен на длъжниците),
находящ се в с. Бистрица, Столична община, Район “Панчарево” и представляващ
УПИ XXXIII – 1578, в кв. № 10, с площ 800 кв. м. (л. 81 – л. 83 от изп. дело).
Длъжниците отново не са открити, за да им бъде връчено лично съобщението за
насрочения опис, поради което са уведомени чрез залепване на уведомления.
Налага се извода, че течението на давността отново е валидно прекъснато на
10.01.2017 г.
На 10.03.2017 г.
от взискателя е постъпила молба (л. 84 от изп.
дело), с която се искало извършване на изпълнителни
действия с цел принудително събиране на дължимите по изпълнителното дело суми –
налагане на запор на банкови сметки на длъжниците, запор на трудово възнаграждение
или пенсия.
На 17.01.2018 г.
ЧСИ Б.отново е насрочил опис на горния урегулиран поземлен имот (съобщения на л. 86 и сл. от изп. дело). Те са връчени чрез залепване на уведомления.
На 31.01.2018 г.
(л. 98 от изп. дело)
и на 20.05.2019 г. (л. 108 от изп.
дело), съответно на “Токуда Банк”АД и на “Уникредит
Булбанк”АД са връчени запорни съобщения, с които е наложен запор на вземанията на длъжниците А.М. и Г.М..
На 08.03.2018 г.
е получено от работодателя на длъжника А.М. запорно съобщение, с което е
наложен запор върху секвестируемата част от трудовото й възнаграждение (разписка на гърба на л. 96 от изп. дело).
На 15.05.2019 г.
от взсикателя “Т.С.”ЕАД постъпила нова молба с искане за налагане на запори
върху банкови сметки и трудови възнаграждения по отношение на вземания на
длъжниците (л. 102 от изп. дело).
Във връзка с така постъпилата молба на 20.05.2019 г. на “Банка ДСК”ЕАД и “Уникредит
Булбанк”АД са връчени запорни съобщения (л.
104 и сл. от изп. дело).
На 27.03.2020 г.
е постъпила нова молба от “Т.С.”ЕАД (л. 111 от изп.
дело), с която се искало извършване на изпълнителни
действия – запор и опис на движими вещи.
На 07.08.2020 г.
на “Токуда Банк”АД (л. 115 от изп.
дело) и на “Първа инвестиционна банка”АД (л. 116 от изп. дело)
са връчени запорни съобщения по чл. 507 ГПК досежно сметките на длъжниците А.М.
и Г.М., открити в посочените банки. Това валидно изпълнително действие –
налагането на запор е прекъснало отново течението на изпълнителната давност,
като от 08.08.2020 г. е започнала да тече нова 2 - годишна давност.
На 14.01.2021 г.
от жалбоподателите е постъпило по изпълнителното дело Уведомление, вх. №
03007/14.01.2021 г. по описа на ЧСИ Бъзински, с което А.М. и Г.М. са се
позовали на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са релевирали искане ЧСИ да констатира настъпилата
перемпция. По тази молба, обективирана в цитираното уведомление, ЧСИ Б.е постановил
обжалвания отказ да прекрати изпълнително дело № 20138380408913.
Съобразно с тази
фактическа установеност се налага извода, че не са били налице предпоставките
ЧСИ Б.да постанови исканото прекратяване, като констатира настъпилата вече
перемпция, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както неоснователно се
поддържа от жалбоподателите - длъжници. Установи се, че през време на
висящността на изпълнителното производство са искани и са извършвани
изпълнителни действия с прекъсващ спрямо давността ефект, като последната не е
била изтекла към датата на уведомлението от 14.01.2021 г. Ето защо обжалваният отказ на ЧСИ Б.да прекрати изпълнително дело №
20138380408913, като правилен, следва
да бъде потвърден, а жалбата на А.М. и Г.М. следва да се остави без уважение – като неоснователна.
Страните не са
заявили претенции за разноски, предвид което съдът не се произнася по въпроса
за разноските.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 08547 от 08.02.2021 г., на Г.К.М. и А.А.М.
– длъжници по
изпълнително дело № 20138380408913 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, срещу
отказ на ЧСИ Б.да прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, обективиран в съобщение,
изх. № 03931 от 18.01.2021 г.
РЕШЕНИЕТО, на основание
чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.