Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
1104/5.6.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На тринадесети май Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя наказателно
административен характер дело номер 710
по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-008710/04.10.2017г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „И.Д.2.” ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на
санкционираното дружество против НП №03-008710/04.10.2017г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се изразява позиция, че не е осъществен състав на
нарушение, тъй като е налице гражданско правоотношение между лицето и
дружеството. Счита се, че в хода на административнонаказателното производство
не е констатирано наличието на трудово правоотношение. Сочат се като нарушени чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 и
т.6 от ЗАНН. Изразява се позиция, че АУАН
е нечетлив. При изготвяне на протокола за извършена проверка , АУАН и НП липсва
описание на действителната фактическа обстановка. Счита се за нарушен чл.52
ал.4 от ЗАНН и се оспорва компетентността на органите , съставили протокола за
извършена проверка , АУАН и НП. По отношение на свидетелите по акта се сочи, че
не са посочени ЕГН , адреси и месторабота. Счита се, че е налице противоречие в
квалификацията на нарушението с АУАН и НП, с което е затруднено правото на
лицето да разбере обвинението. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна
на наказателното постановление, изложени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2017 г., служители при ДИТ-Варна – св. М. и св. И.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – цех за
производство на мебели, находящ се в гр. Варна, ул.“Прилеп“ №76, стопанисван от
„И.Д.2.“ ЕООД.
В хода на проверката на обекта били установени лица в работно облекло, които полагали труд.
Едно от лицата бил св. Ш., който проверяващите възприели да боядисва детайли.
На св. Ш. била предоставена за попълване декларация, в която
той отразил, че работи за “И.Д.2.“ ЕООД
на длъжност „бояджия“, с работно
време от 08.30 ч. до 17.30 ч., при уговорено седмично възнаграждение от 210
лева, при почивен ден неделя и почивки в
работния ден от един час. Последното си възнаграждение св. Ш. посочил, че е
получил на 09.09.2017г. от собственика на
дружеството. Лицето декларирало още, че
няма сключен трудов или граждански договор, както и че не му е
предоставено заверено уведомление и екземпляр от трудов договор.
По преписката била депозирана декларация от управителя на
дружеството, който посочил, че лицето е било допуснато в обекта, за да извърши
своя лична работа и в момент на стрес е написал неверни неща.
На 21.09.2017г. св. М. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е
допуснал до работа лицето Светослав
Стоянов Ш. като „ бояджия” в обекта , при определено работно място, определено
работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била
посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване
на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството, който вписал в съдържанието му че лицето е било в обекта, за да
върне лична услуга с помощта си.
По преписката
постъпили допълнително възражения, но били
преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-008710/04.10.2017г., възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция в минималния размер.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства – декларация от заетото лице; декларация от управител на
дружеството; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. ,
както и гласните такива- показанията на св. И. и св. М..
Съдът кредитира
изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви
и взаимно се допълват.
В показанията си св. И.
и св. М. изясняват действията на св. Ш., който е заварени в обекта, като същите
безспорно могат да бъдат охарактеризирани като такива по изпълнение на
трудовите му задължения. Двамата свидетели пряко са възприели св. Ш., който бил
с работно облекло и боядисвал детайли.
Сам св. Ш. в
попълнената декларация сочи на установените параметри на трудово
правоотношение, които няма как да са му били известни при положение , че не
работи за този работодател.
Пред съда депозира
показания лицето, фактически положило труд – св. Ш.. Той заявява, че не е
работил в обекта, а на граждански договор помагал да се подготви фирмения бус за боядисване.
Съдът не кретидира показанията на този свидетел, тъй като същите
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. На първо
място показанията на свидетеля противоречат на установените действия на лицата
от св. М. и св. И., които пряко са го възприели, изцапан с боя, с работно
облекло, да извършва действия по боядисване на детайли.
Липсва логика св. Ш., вършейки своя лична работа, да посочва
параметри на трудово правоотношение.
Следва да се отбележи
и, че версията относно причините за местонахождението на св. Ш. в обекта
претърпява развитие в хода на административно наказателното производство, като
първоначално се сочи с декларацията на управителя на дружеството и с
възраженията по АУАН, че св. Ш. се е намирал на лично основание в обекта.
Впоследствие се появява
версия за наличието на гражданско – правни отношения, която обаче сам св. Ш. е
отхвърлил в попълнената декларация при проверката и която е била отречена с
декларацията на управител на дружеството.
Горното води до извод, че показанията на този свидетел не
следва да бъдат кредитирани.
Пред съда депозира показания св. Аветисян
– дърводелец – мебелист в „И.Д.2.“ ЕООД, който е присъствал при проверката.
Св. Аветисян не депозира
непосредствени впечатления от проверката, извършена по отношение на св. Ш., но
сочи, че при попълване на декларацията му било помагано
от служителите на ДИТ в смисъл, че му разяснявали къде какво да напише. Св. Аветисян обаче е категоричен, че не му е казвано конкретно
съдържание на декларацията и не му е оказван натиск къде какво да напише.
Показанията на този
свидетел косвено подкрепят показанията на св. М. и св. И. по отношение на
начина на провеждане на проверката и попълване на декларациите от заетите лица.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
констатира следното :
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на
събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация от
работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е
била посочена правилната правна квалификация на описаното административно
нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно
нарушение от категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
намери, че наказващият орган правилно е определил размера на същото. Правилно
като адекватно на тежестта на извършеното административно нарушение е било
преценено наказанието имуществена санкция в минималния размер.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
Изразява се позиция, че не е осъществен състав на нарушение,
тъй като е налице гражданско правоотношение между лицето и дружеството. Счита
се, че в хода на административнонаказателното производство не е констатирано
наличието на трудово правоотношение.
Съдът не
кредитира версията относно наличие на граждански договор, доколкото на първо
място констатира, че такава е изградена впоследствие, а на следващо място
- безспорно е установено, че лицето е престирало труд в обекта. Установените параметри на
правоотношението го очертават именно като трудовоправно
и в този смисъл не може да се сподели позиция за наличието на гражданско правни
отношения.
Още повече, че лицето само е декларирало, че работи за
дружеството при липса на сключен какъвто и да било договор.
Сочат се като
нарушени чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът, при проверка
на обстоятелствените части на АУАН и НП
не констатира да е допуснато соченото нарушение. Напротив – и в АУАН, и в НП се
съдържат всички обстоятелства на извършване на нарушението – посочено е
конкретно лице, осъществявящо конкретни трудови
функции на конкретно работно място. По отношение на това лице е посочено
неизпълнението на задължението да бъде сключен трудов договор, както и е
конкретизиран работодателя и виновното лице, т.е. в обстоятелствените части на
акта и на на
постановлението са описани всички елементи от състава на нарушението,
изразило се в бездействие на дружеството да сключи трудов договор в писмена
форма с работника. При правилна цифрова квалификация на нарушението, правилно е
била преценена приложимата санкционна разпоредба и размера на наказанието
правилно е бил определен.
Изразява се позиция, че АУАН е нечетлив.
Съдът не констатира
подобен факт, изхождайки от приложения по АНП екземпляр от АУАН, но счита за
нужно да отбележи, че ако е възникнало затруднение за разчитане на АУАН, е
съществувала възможност да се изиска препис от същия и представляващия
дружеството е могъл да се запознае със съдържанието му.
Счита се за нарушен
чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Видно от приложеното
по делото становище, по постъпилите възражения е било проведено разследване и е
било изготвено мотивирано становище относно тяхната неоснователност. В този смисъл
и произнасянето на наказващия орган е съобразено с разпоредбата на чл.52 ал.4
от ЗАНН.
Оспорва компетентността
на органите , съставили протокола за извършена проверка , АУАН и НП.
Доколкото компетентността
на актосъставителя произтича от закона, а тези на органа , издал НП – от
Заповед №0280/03.08.2010г., съдът не сподели възразеното.
По отношение на свидетелите по акта се сочи, че не са
посочени ЕГН , адреси и месторабота.
Съдът констатира, че
в съдържанието на АУАН са посочени три имена и адрес за призоваване на
актосъставителя, както три имена, ЕГН и адрес за призоваване на свидетеля,
което в достатъчна степен ги индивидуализира, за да може в случай на нужда да
бъдат издирени , както това е сторено за съдебното заседание
Счита се, че е налице
противоречие в квалификацията на нарушението с АУАН и НП, с което е затруднено
правото на лицето да разбере обвинението.
Съдът не констатира
да е налице такова противоречие, като правната квалификация на нарушението,
посочена с АУАН и с НП е идентична.
След като взе предвид
гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: