№ 57
гр. *******, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100568 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Н. ЯН., ЕГН **********
постоянен адрес село *******, община *******, област ****** срещу община *******,
община *******, област ******, ул. ***** и „Балеви Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище град *******, община *******, област ****** и адрес на управление ул. ******
В исковата молба се твърди, че от 1975 г. ищеца притежава недвижим имот, находящ
се в село *******, община *******, област ******, с площ от 1000 кв.м., съставляващи част
от имот, включен в урегулиран поземлен имот № 2 — резервен терен, в кв. 5 по плана на
селото, при граници за целия УПИ: УПИ № 3 - 59, улица, улица, целият с площ 7400 кв.м..
Твърди се, че владяната от ищеца идеална част е реално обособена и отделена от останалата
част от двора с метална мрежа, като влизането в имота става чрез монтирана метална врата.
В останалата си част, извън тази, която владее, поземленият имот е разделен на отделни
части, владяни реално от други физически лица. За посочения период 1975 - 2021 г. (датата
на депозиране на исковата молба в съда) ищецът твърди, че е реализирал владението на
имота непрекъснато, постоянно, открито и спокойно, като през годините имотът е
обработвал, използвайки го за отглеждане на различни култури. Първоначално в него имало
лозови насаждения, които изкоренил и започнал да отглеждам жито, грах, боб, картофи,
като от 3 години отглеждал жито. В края на месец февруари 2021 г. ищецът узнал, че
Общински съвет *******, по предложение на кмета на общината, е решил да продаде на
търг собственото му дворно място. Ищецът узнал, че за целия имот, вкл. в УПИ № 2 -
резервен терен, в кв. 5 по плана на 1 селото, при граници: УПИ № 3 - 59, улица, улица, с
площ 7400 кв.м, част от реално обособени 1000 кв.м. които са владените от него е съставен
Акт за общинска собственост № 1946/27.11.2020 г.. В рамките на проведеното на
28.01.2021г. заседание на Общински съвет *******, последният е приел Решение № 17 -
1
284/28.01.2021 г за продажба чрез провеждане на публичен търг с явно надаване на
посочения имот. Сделката е финализирана на 19.04.2021г. между двамата ответника Община
******* и „Балеви агро“ ЕООД, ЕИК *********, като е подписан Договор за продажба по
реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОС, вписан в АВ/СВп ******* под № 133, том 4, дело № 533, вх. р.
№ 1435/21.04.2021 г.. Твърди се, че според практиката може да се придобива по давност
реално обособена част от недвижим имот и че АОС само констатира общинската
собственост, но не я поражда. В съставения от община ******* АОС липсвало посочване на
придобивния способ, било посочено само правното основание, поради което този акт нямал
правопораждащо действие. Ищецът твърди, че владението спрямо процесните 1000 кв.м.
реални части е установил по непрестъпен начин през 1975г. и до настоящия момент
реализира същото открито, непрекъснато и спокойно, със съзнанието, че е негов собственик.
Границите на мястото са ясно и трайно обозначени с поставена от него ограда от телена
мрежа и не са променяни в продължение на целия период от време. Една от границите на
посочените обособени 1000 кв. м. идеални части е улица, която отделяла този двор от двора,
в който е изградено жилището на ищеца. Ищецът твърди, че е придобил процесиите реално
обособени 1000 кв.м. идеални части, при граници: улица, улица, имот, владян от А. и Х.,
съставляващи част от имот, вкл. в УПИ № 2 - резервен терен, в кв. 5 по плана на селото, при
граници: УПИ № 3 - 59, улица, улица, целият с площ 7400 кв.м. находящ се в село *******,
община *******, област ****** по давност, в резултат на лично упражнявано от мен, явно,
непрекъснато и необезпокоявано владение през периода 1975г. - 05.2021г. и до настоящия
момент. През посочения период е стопанисвал имота със съзнанието, че е негов
изключителен собственик, като през цялото време спрямо същия не са проявявани
собственически претенции от други лица, вкл. Община *******. За имота е заплащал
ежегодно дължимите данъци, въз основа на изрично указание от страна на Община *******,
обективирано в писмени уведомления. Иска се съдът да признае за установено по
отношение на ответниците Община ******* и Балеви агро ЕООД, ЕИК *********, че
ищецът е собственик, въз основа на осъществено давностно владение, за периода 1975г. -
м.05.2021г. на следния недвижим имот, находящи се в село *******, община *******,
област ******, а именно: 1000 кв.м. реално обособени чрез отделянето им с метална ограда,
при граници: улица, улица, имот, владян от А. и Х., съставляващи част от имот, вкл. в УПИ
№ 2 - резервен терен, в кв. 5 по плана на селото, при граници за целия УПИ: УПИ № 3 - 59,
улица, улица, целият с площ 7400 кв.м. В законоустановения срок са постъпили отговори от
ответниците В отговора от община ******* се твърди, че иска е допустим, но
неоснователен. Твърди се, че за имота е съставен Акт за общинска частна собственост №
1946, вписан в Служба по вписванията при Районен съд - ******* с вх. Peг. №4275 от
27.11.2020г., акт № 12. том XI, дело № 1979г.. Счита, че описаните елементи на давностно
владение – corpus и animus в случая не са 2 налице. Неоснователни били твърденията на
ищеца, че има поставена ограда около идеалната част, която е владял, и че е заплащал
данъци за своята идеална част и затова бил уведомяван от общината. Съгласно ЗМДТ е
определен кръга на данъчнозадължените лица като същия включва ползвател на вещта но
само при учредено право на ползване, като във всички останали случаи данъчнозадължено
2
лице е собственикът на имота. Следва да се отчете и това, че за да бъдат заплащани данъци
и такси за същия, макар и по отношение на някаква част от него то следва да бъде подадена
декларация от съответното физическо лице. в която то да посочи качеството, в което
декларира имота. За конкретния парцел се твърди, че няма подавани такива декларации.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представител поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, ответниците молят за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От докладна записка от д.т.н. инж. Ж.И.И. – кмет на община ******* с вх. №
789/12.01.2021 г.; искане от Х. В. А.ова с вх. № СД-673/09.12.2020 г.; акт № 1946 за частна
общинска собственост от 27.11.2020 г., вписан с вх. Рег. № 4275/27.11.2020 г., акт № 12, том
ХI, дело № 1979; протокол № 17 от заседание на ОбС ******* проведено на 28.01.2021 г.;
договор за продажба по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОС се установява, че на 27.11.2020г. е
съставен акт № 1946 за частна общинска собственост, вписан с вх. рег. № 4275/27.11.2020 г.,
акт № 12, том ХI, дело № 1979 в СВ гр.******* на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС на
дворно място с площ от 7400 кв.м. съставляващо УПИ II в кв.5, по регулационния план на
с.*******, при граници УПИ III- 59, улица от две страни, имот извън регулация.
На 09.12.2020г. е постъпило искане в община ******* от Х. А.ова от с.******* с
искане да й бъде разрешено закупуване на 4637 кв.м. ид.ч. от УПИ II в кв.5, по
регулационния план на с.*******, тъй като ще развива оранжерийно производство.
На 12.01.2021г. Ж.И. кмет на община ******* е входирал до общинския съвет на
гр.******* докладна записка относно приемане на решение за продажба и утвърждаване на
начална тръжна цена на 4637 кв.м. ид.ч. от УПИ II в кв.5, по регулационния план на
с.*******, целия с площ от 7400 кв.м.. Причината за продажбата на имота, е че не носи
приход на община ******* и има проявен интерес към закупуването му.
От протокол № 17 от заседание на ОбС ******* проведено на 28.01.2021 г. се
установява, че на 28.01.2021г. е проведено заседание от Общински съвет гр.*******, на
което е обсъдена докладната записка на Ж.И. по отношение на продажбата на 4637 кв.м.
ид.ч. от УПИ II в кв.5, по регулационния план на с.*******. Общинските съветници са
обсъждали, че имотът е общински, някои от тях са изразили недоумението си как е актуван
имота като общински след като имал наследници на ползвателите, коментирано е, че целия
имот има няколко ползватели, които ползват имота от дълги години, че има две искания за
закупуването му, едното е за идеална част от имота, другото е за целия имот, като актът за
общинска собственост е съставен след постъпване на първото искане за закупуването на
имота. Общинският съвет е взел решение № 17-284 за продажба на дворно място,
съставляващ УПИ II в кв.5, по регулационния план на с.*******, целия с площ от 7400 кв.м.
3
на публичен търг с явно наддаване.
На 19.04.2021г. е сключен договор за продажба по реда на чл.35, ал.1 от ЗОС между
община ******* и „Балеви Агро“ ООД, по силата, на който купувача „Балеви агро“ ЕООД е
закупил дворно място, съставляващ УПИ II в кв.5, по регулационния план на с.*******,
целия с площ от 7400 кв.м.
Съобразно Заповед № 1175/23.04.2021г. е деактуван УПИ II в кв.5, по регулационния
план на с.*******.
В данъчните регистри водени от община ******* УПИ II в кв.5, по регулационния
план на с.******* се води собственост на община ******* видно от удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/10.06.2021 г..
От скица № 483/18.06.2021 г. изд. от община *******; скица № 483/18.06.2021 г. изд.
от община ******* се установява, че в община ******* отдел УТЕОС УПИ II в кв.5, по
регулационния план на с.*******, целия с площ от 7400 кв.м. се води на „Балеви Агро“
ЕООД. Имотът е при граници: от две страни път, УПИ III-59. Границите на твърдяната
владяна реална част от ищеца с площ от 1000 кв.м. се намира в най-западната част от имота
и граничи от две страни с път и с УПИ II-59 по плана на с.*******.
От разписен лист към проекта на дворищните регулации на кварталите; копие на план
на с. *******: копие от разписния лист на с. ******* съгласно действащия регулационен;
копие от разписния лист на с. ******* съгласно стар план; копие от регулационния план на
с. ******* – недействащ; копие от регулационния план на с. ******* – действащ се
установява, че УПИ I и УПИ II са първоначално записани на ТКЗС като резервен терен,
след това на общината с АОС № 1946/27.11.2020г., след това като собственост на „Балеви
агро“ ЕООД по договор. УПИ Х и УПИ XI са записани на Д.С.Б. въз основа на нотариален
акт, след това на Н.Я.Г. въз основа на нотариално завещание, а след това на Д. Н. ЯН. въз
основа на нотариален акт.
Съобразно действащия регулационен план на с.******* УПИ II се води резервен терен,
като през улица той граничи с УПИ XI, собственост на ищеца.
От фактура № **********/17.08.2021 г. се установява, че на 17.08.2021г. на ищеца е
издадена фактура от ЗК ******* за обработка за 2020г./2021г. на УПИ II, в кв.5 по плана на
с.******* – 50 лева за 1 дка.
От удостоверение изх. № СД730/1/23.11.2021 г. от Община ******* и Анкета от
23.11.2021г. се установява, че УПИ II, в кв.5 по плана на с.******* към момента на издаване
на удостоверението е собственост на „Балеви Агро“ ЕООД съгласно договор за продажба. В
архива на община ******* след извършена анкета няма данни за лица, които да са
предявили претенции за собственост върху имота преди и след влизане в сила на
дворищната регулация одобрена със Заповед № 1210/09.07.1987г.. В архивите на с.*******
няма информация за историята на имота. В архива на община ******* в разписния лист
имота е записан последователно на ТКЗС без посочен документ за собственост, община
******* съгласно АОС № 1946/27.11.2020г. и „Балеви агро“ ЕООД съгласно договор за
4
продажба от 19.04.2021г..
От показанията на св.З., св.Д. св.И., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че ищецът
има дворно място с къща в с.******* и в съседство имот, който владее. Двете места са
разделени от пътя по между им. Ищецът обработвал процесното място от 1974г/1975г..
Мястото е оградено с телена мрежа и железобетонни колчета и е около 1 дка.. Мястото се
обработвало първо от родителите на ищеца докато били живи, а след това от него. Първите
години е имало засети овошки край пътя, след това е засято лозе, което е съществувало до
около 2010г., когато било изкоренено и мястото било засято с жито, ечемик. Последно през
есента мястото било орано от кооперацията. Ищецът възлагал на кооперацията да го
обработва, а той прибирал реколтата като последно прибрал пшеницата през лятото на
2021г.. При по-благоприятни години член кооператорите не заплащали нищо, но от 2021г.
събранието взело решение да заплащат за обработката. Кооперацията започнала да
обработва мястото от 2012г./2013г. по искане на ищеца, който се представил за собственик
на земята.
През 2021г. имало сята пшеница в имота, която ищеца прибрал. Св.З.а, св.Д. и св.И. не
са чували някой да е имал претенции към дворното място и не е виждал други хора да го
обработват. Те знаят, че процесното място е на ищеца и семейството му. Свидетелите З. и Д.
не знаят процесното дворно място и тези около него, които се обработват да са влизали в
ТКЗС, според св.И. тези места са били в ТКЗС. Хората, които обработвали местата ги имали
от родителите си, които ги обработвали и на които ги раздали през 1975г. – 1976г..
От показанията на св.П. и св.А.ов, които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че св.П. е
гледал процесния имот по картата след земеразделянето и там било отбелязано, че имота е
общински. Св.П. обработвал подобен имот до пред 5-6г., но го изоставил, тъй като имота
бил общински и той нямал документ за собственост. Според св.П. тези имоти били на ТКЗС
и устава на ТКЗС разрешавал по подадена молба до управителя на ТКЗС да бъдат раздадени
по 5 дка на всяко семейство за обработване, в които били включени и личния двор на
семейството и други обработвани от него имоти. Процесното дворно място го обработвал
бащата на ищеца, а след това ищеца. Преди две години св.П. е видял, че мястото е било
засято с фасул. Според св.П. преди да се създаде ТКЗС процесното място и тези около него
били на една фамилия.
Св.А.ов обработвал място близо до процесното и се интересувал относно закупуването
му. Той посетил поземлената комисия, от където му казали, че място е резервен терен и
първо следвало да се актува от общината и след това тя може да го продаде на търг. Имотът
бил актуван по повод интереса на св.А.ов. Местата около процесното се ползвали от хора от
с.*******.
От изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна се установява, че
според комбинираният цифров модел между координираното графично копие от КП и РП на
с. *******, общ. *******, обл. ******, одобрен със Заповед № 1210/09.07.1987г. и
5
геодезическо заснемане по материализирани граници с огради на място и
нематериализирани граници на процесния имот процесният имот попада изцяло в парцела и
се намира в западната част от УПИ II, кв. 5 по действащия КП и РП на с. *******, като
площта на процесния имот е 1066 кв.м..
От огледа на място вещото лице се установило, че процесният имот е стопанисван и
представлява нива. Имотът е ограден с изградена паянтова ограда от бетонови колове и
оградна мрежа от запад и юг, а на север и изток няма изградена ограда. Процесният
поземлен имот е част от поземлен имот съответстващ на УПИ II, кв. 5 по действащия РП на
селото, който е ограден целия с паянтова ограда, изградена от бетонови колове и оградна
мрежа. Паянтовата ограда на поземления имот съответстващ на УПИ II, кв. 5 е западна и
южна огради на процесния поземлен имот е обща за двата поземлени имота. Заснемането на
процесния имот е извършено по изградени материализирани граници с огради на място —
на запад и на юг, а на изток и на север по нематериализирана граница, определена от
крайния контур на обработвана нива. Към момента на огледа, имота е разоран. Процесният
поземлен имот представляващ реална част от УПИ II, кв. 5 по плана на с. ******* е отразен
на комбинираната скица с оранжев цвят и защрихована територия в Приложение №1.
В КП и РП на с. *******, одобрен със Заповед № 5313/11.12.1969г., УПИ II, кв. 5 по
действащия РП не е нанесен. Територията на парцела е част от земеделска земя с пл. номер
58 - блок на ТКЗС. ПИ 58 по КП от 1969г. представлява земеделска земя и е образуван от
поземлените имоти включени в ТКЗС в периода на колективизацията.
УПИ II, кв. 5 по действащия РП е образуван с одобряването на РП на селото, одобрен
със Заповед № 1210/09.07.1987г. и представлява част от ПИ 58 по КП, одобрен със същата
заповед.
След извършена справка в архивите на Общинска служба по земеделие - ******* се
установи, че не се съхраняват данни и графична информация за имоти в урбанизираната
територия, които са включени в блоковете на ТКЗС в целия им вид за землището на
с.*******, общ.*******. Планът за земеразделяне за землището на с.*******, общ. ******* е
обнародван в Държавен вестник бр. 26 от 26.03.1996г. и е изменен и обнародван в държавен
вестник бр. 39 от 27.04.1999г.
В предоставените разписни листи към действащи КП на с. ******* за собственик на
ПИ 58, в който е включен в УПИ II - резервен терен, кв. 5 е вписан: ТКЗС (заличен).
Довписани в разписният лист за собственици са: общината за 7400кв.м. (заличена) и „Балеви
Агро“ ЕООД с Договор № 133, том: IV, дело № 533/2021 г.. В разписният лист е записано, че
УПИ II — резервен терен, кв. 5 е образуван от ПИ 58.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи
от правна страна:
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на 1000 кв.м. реални части от УПИ II в кв.5, по регулационния план на
6
с.*******, целия с площ от 7400 кв.м., при граници на реалната част от две страни път и с
УПИ II-59 по плана на с.*******, при граници на цялото място от две страни път, УПИ III-
59 въз основа на давностно владение продължило през периода 1975г. – м.05.2021г..
За основателност на иска ищецът следва да установи че е владял процесната реално
обособена част от дворното място през периода 1975 г - м.05.2021г., че владеенето е било
явно, демонстрирано на ответниците, необезпокоявано, непрекъснато, че процесната реална
част е оградена и има поставена врата, че ищеца притежава дворно място, което е срещу
процесната реална част, която твърди, че владее, че е ищеца е заплащал данъците за
процесния имот.
Ответникът община *******, че следва да докаже, че е била собственик на процесния
недвижим имот.
Ответната страна „Балеви Агро“ ЕООД, следва да докаже, че е собственик на
процесния имот въз основа на покупко-продажба, че праводателя му е собственик на
процесния имот.
Давностното владение е оригинерен способ за придобиване на собственост върху имот.
Основните признаци на владението са обективен /corpus/ - фактическо упражняване на власт
върху дадена вещ и субективен /animus/ - вещта се владее от владелец със съзнанието, че
може по своя преценка да упражнява всички действия, с които разполага титуляра на
вещното право.
За да е годно владението да породи правните последици на придобивната давност е
необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Решение №
262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, ІІ г.о. - Владението, като елемент от фактическия
състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и
поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено
/да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.
От разпитаните поделото свидетели на ищеца и на ответника безспорно се установи,
че от 1975г. ищецът владее процесната реална част от УПИ II, кв.5 по регулациония план на
с.*******. Преди това имотът е владян от родителите на ищеца. Ищецът е оградил
процесната реална част от недвижимия имот с телена мрежа и железобетонни колчета.
Ищецът е ползвал процесната реална част като първоначално е имало засети овошки край
пътя, след това лозе до около 2010г., след което от 2012г./2013г.ищецът е предоставил
обработването на земята на ЗК *******, като земята е била орана и сята от тях с различни
култури – жито, ечемик, боб, а ищеца е прибирал реколтата. Това е продължило до лятото на
2021г., когато ищецът последно прибрал засятото жито върху процесната земя. От приетата
фактура № **********/17.08.2021 г. се доказа, че ищецът е заплатил на ЗК ******* за
обработка за 2020г./2021г. на УПИ II, в кв.5 по плана на с.******* – 50 лева за 1 дка.
През периода, през който ищецът владеел процесната реална част никой не е имал
претенции към дворното място, никой друг освен него не го е ползвал и ищецът се е
представял за собственик на тази реална част.
7
От това следва, че владеенето, което е установил ищеца е било явно, непрекъснато,
продължило за период от около 46 години, спокойно, несмущавано и несъмнено.
Основният спорен въпрос по делото е дали процесния имот е бил включен в ТКЗС и
дали след реституционни процедури е станал общинска собственост на основание чл.19
ЗСПЗЗ, съответно дали за придобиването му давност действа забраната на чл.86 ЗС и
мораториума, наложен с § 1 ДР ЗС от 31.05.2006 г. - давностен срок за имотите частна
държавна и общинска собственост е започнал да тече от 01.06.1996 г., когато влиза в сила
изменението на чл.86 ЗС /ДВ бр.33/1996 г./, но течението му е спряно на 31.05.2006 г. до
07.03.2022г., когато на основание чл.14, ал.3 от Закон за конституционни съд е влязло в сила
Решение № 3/24.02.2022г. на КС, Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г., с което е обявена за
противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г..
От изготвената по делото СТЕ и разписен лист за процесния имот се установява, че КП
и РП на с. *******, одобрен със Заповед № 5313/11.12.1969г., УПИ II, кв. 5 по действащия
РП не е нанесен. Територията на парцела е част от земеделска земя с пл. номер 58 - блок на
ТКЗС, представлява земеделска земя и е образуван от поземлените имоти включени в ТКЗС
в периода на колективизацията.
УПИ II, кв. 5 по действащия РП е образуван с одобряването на РП на селото, одобрен
със Заповед № 1210/09.07.1987г. и представлява част от ПИ 58 по КП, одобрен със същата
заповед.
Планът за земеразделяне за землището на с.*******, общ. ******* е обнародван в
Държавен вестник бр. 26 от 26.03.1996г. и е изменен и обнародван в държавен вестник бр.
39 от 27.04.1999г.
В предоставените разписни листи към действащи КП на с. ******* за собственик на
ПИ 58, в който е включен УПИ II - резервен терен, кв. 5 е вписан: ТКЗС (заличен).
Довписани в разписният лист за собственици са: общината за 7400кв.м. (заличена) и „Балеви
Агро“ ЕООД с Договор № 133, том: IV, дело № 533/2021 г.. В разписният лист е записано, че
УПИ II — резервен терен, кв. 5 е образуван от ПИ 58.
Процесният имот макар и включен в регулацинните граници на с.******* продължава
да се използва като земеделска земя.
По делото липсват доказателства процесния имот да е отчуждаван, да е бил внесен в
ТКЗС. Обстоятелството, че имот с пл. номер 58, в който е включено УПИ II, кв.5 по
регулационния план на с.******* е блок на ТКЗС според регулационния план на с.*******
от 1969г. и че според показанията на св.И., св.П. и св.А.ов, имотът е бил на ТКЗС не са
достатъчни доказателства, за да приеме съдът, че този имот действително е бил включен в
ТКЗС. С Решение № 109/25.05.2016 г. по гр.д. № 356/2016 г., I г.о., Решение №
249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. І гр.о., Решение № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10
І гр.о., Решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС І гр.о се приема, че могат
да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници,
8
защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници,
респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива
земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат
само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени
в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови правото на
собственост, което юридически не е отнето, но фактически владението върху него е отнето,
като обособи обекта, върху който се възстановява това право като установи съществуващите
реални граници, или ги възстанови, /когато това е възможно/, а когато старите граници не са
запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в същата местност, върху
които да се възстанови собствеността. ЗСПЗЗ, като реституционен закон няма за цел да
отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията.
Запазването на собствеността в реални граници за имотите в строителните граници на
населеното место дори да са за селскостопанско ползване е предвидено в Примерните устави
на ТКЗС от 1958г. /Обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г. и от 1968г. / ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г./
чл. 10, ал.3, съответно чл. 11. Съгласно чл. 12 ЗСГ от 1973г. и ПМС № 25/75 г. (ДВ, бр.
20/11.03.1975 г.) гражданите, които се занимават лично и с участие на членове на
семейството им със селскостопанска дейност, са могли да притежават и запазят в реални
граници селскостопански имоти в полските райони до 5 дка поливни и до 10 дка неполивни
площи, а в планинските райони – до размерите, които са притежавали до влизане в сила на
това постановление, а тези, които не са си получавали доходите основно от селскостопанска
дейност са могли да притежават до 2 дка. Тези имоти, за които нормативно е предвидена
възможността и реално е запазено владението върху тях, не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25 (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) (1) земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Тази
норма не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за
която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Такива
земи, ако не са станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне
на общинската собственост от държавната през 1991г., могат да се придобиват по давност
ако не съществуват пречките за това, предвидени в отменените ЗРПВПНИ и чл. 29 ЗСГ. В
случая не съществува пречки за придобиване на процесния имот по давност.
Предвид гореизложеното ищецът е придобил в резултат на упражнявано от него
дановстно владение 1000 кв.м. реални части от УПИ II, кв. 5, защриховани с оранжев цвят в
Приложение №1 към изготвената СТЕ по делото, като площта на придобитата реална част
според Приложение № 1 към СТЕ е 1066 кв.м..
Ответникът община ******* не доказа да е собственик на процесното място.
Представения АОС има само констатиращо собствеността действие, но не и
правопораждащо. Община ******* следваше да докаже на какво законово основание е
9
придобила собствеността върху процесното дворно място, което тя не стори. От
приложения по делото протокол от общо събрание на Общински съвет на община *******
се установи, че и длъжностните лица от община ******* не са наясно на какво основание е
издаден АОС, с който е актувано процесното УПИ.
Община ******* след като не е притежавала правото на собственост върху
горепосоченото УПИ не може да го прехвърли на „Балеви Агро“ ЕООД. Сключеният
договор за продажба от 19.04.2021г. на процесното УПИ между двамата ответници няма
вещно прехвърлително действие и съответно купувача по него „Балеви Агро“ ЕООД не е
станало собственик на процесното УПИ.
Предвид гореизложеното предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
Ищецът е претендирал разноски и такива му се дължат предвид уважаване на иска.
Претендираните от ищеца разноски са следните: държавна такса 83,52 лева, съдебни
удостоверения – 10 лева, заверени преписи от искова молба – 14 лева, скици и данъчни
оценки – 30 лева, такса за вписване на исковата молба – 10 лева, разноски по
обезпечителното производство по ч.гр.д.479/2021г. на ПРС – 40 лева държавна такса за
образуване и 15 лева за налагане на възбрана, 500 лева – адвокатско възнаградения, 600 лева
– възнаграждение за вещо лице. От претендираните разноски доказателства за извършването
им има за следните: държавна такса 83,52 лева, съдебни удостоверения – 10 лева, заверени
преписи от искова молба – 14 лева, разноски по обезпечителното производство по
ч.гр.д.479/2021г. на ПРС – 40 лева държавна такса за образуване, 500 лева – адвокатско
възнаграждение, 600 лева – възнаграждение за вещо лице. На ищеца следва да се присъдят
разноските само, за които има доказателства в общ размер на 1247,52 лева, от които
разноски по настоящото дело в размер на 1207.52 лева и по ч.гр.д.479/2021г. на ПРС в
размер на 40 лева.
Ответниците са претендирали разноски, но такива не им се дължат предвид изхода по
делото.
Мотивиран от така изложените съображения, ***** районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1
от ЗС по отношение на община *******, община *******, област ******, ул. ***** и
„Балеви Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище град *******, община *******,
област ****** и адрес на управление ул. ****** че Д. Н. ЯН., ЕГН **********, постоянен
адрес село *******, община *******, област ****** е собственик на 1000 кв.м. реални части
от недвижим имот, находящ се в с.*******, общ.*******, представляващи част УПИ II в
кв.5, по регулационния план на с.*******, целия с площ от 7400 кв.м., при граници на
реалната част от две страни път и УПИ II-59 по плана на с.*******, при граници на цялото
място от две страни път, УПИ III-59, защриховани с оранжев цвят на комбинирана скица
Приложени №1, към изготвената съдебно техническа експертиза по делото преподписана от
10
съда, с площ на реалните части по комбинираната скица 1066 кв.м., въз основа на давностно
владение продължило през периода 1975г. – м.05.2021г..
ОСЪЖДА община *******, община *******, област ******, ул. ***** и „Балеви
Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище град *******, община *******, област ******
и адрес на управление ул. ******да заплатят на Д. Н. ЯН., ЕГН **********, постоянен адрес
село *******, община *******, област ****** разноски по настоящото дело в размер на
1207.52 лева и по ч.гр.д.479/2021г. на ПРС в размер на 40 лева, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на
основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Комбинирана скица Приложение №1, към изготвената по делото СТЕ, преподписана от
съда е неразделна част от настоящото решение.
Препис от настоящето решение ведно с комбинирана скица Приложени №1, към
изготвената СТЕ по делото преподписана от съда да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
11