Решение по дело №476/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл .от АПК, вр. с чл.215 ал.1 и чл.219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д. Т. С. от гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв. Д. Д. срещу Виза за проектиране на обект: гараж - допълващо застрояване по чл.41, чл.42 от ЗУТ, издадена на 13.05.2024 год. от Главния архитект на Община Стара Загора. В жалбата се твърди, че не дава яснота относно характера на допуснатият с нея строеж, тъй като не съдържа нанесени линии на застрояване, допустими височини, изискуеми отстояния, плътност и интензивност на застрояването. Твърди се, че имота ще се презастрои. Не е дадена отграничителна линия от север, като по този начин гаража ще се долепи до къщата й. Построяването му ще унищожи изградените в момента градинки, входната врата, а в зависимост от широчината му, може да се наложи и разрушаването на съществуващия навес, който е законно построен и представлява собственост на жалбоподателката. Не посочването на височина на гаража не дава възможност да прецени дали същият няма да запуши съществуващия прозорец на къщата на жалбоподателката. По така изложените съображения се иска отмяна на Визата за проектиране, издадена на 13.05.2024 год. от Главния архитект на Община Стара Загора. Претендират се и направените разноски по делото.

Ответникът - Главен архитект на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. Б. оспорва жалбата като неоснователна. Аргументира, че производството е проведено съгласно изискванията на закона и е издадена за самостоятелен обект, предмет на допълващо застрояване. Излага доводи, че дали гаража ще отговаря на законовите изисквания се преценя в друго производство по издаването на разрешението за строеж, а не в производството по издаването на визата. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Р. П. В. и Е. Г. В. заемат становище за неоснователност на жалбата, като и молят същата да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни С. С. И., И. С. И., Д. К. Г. и Ж. И. С. не изразяват становище по подадената жалба.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка.

Въз основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Със заявление вх.№20-03-267/23.04.2024 год. до Главния архитект на община Стара Загора Р. П. В. и Е. Г. В. са поискали на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да му бъде издадена виза за проектиране на гараж в имот III-428, кв.420Д по плана на гр. Стара Загора и с административен адрес [улица] /лист 28а/. Заявителите се легитимират като собственици на поземления имот въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №168, том І, рег.№2029, дело 130 от 2022 год. /лист 31/. Издадена е скица №1193 от 11.04.2024 год. с виза за проектиране от 13.05.2024 год. на Главния архитект на Община Стара Загора на гараж.

По делото бе изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, съгласно която на издадената виза и показано местоположението на бъдещия гараж, който е котиран на 3 метра от западната страна. Според действащия ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед №1376/13.04.1988 год. /лист 29 от делото/, на западната странична линия е предвидено допълващо застрояване, вероятно гараж. След замерване на място, е установено, че западната стена на гаража ще започне на 10 см. на изток от югозападния ъгъл на жилищната сграда, поради което до навеса остават 223 см. Като се има в предвид чл.42, ал.4 от Наредба №РД-02-20-2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, източната стена на бъдещия гараж ще бъде на повече от 52 см. на изток от западния ъгъл на край на навеса, като трябва да се добавят и допълнителни дебелини за стените на гаража. Във визата не са дадени ограничителни линии на застрояване, като тези линии не се уточнява дали представляват ограничителни или задължителни, като това зависи от градоустройствената ситуация. Пак въз основа на направените замервания на място, се установява, че гаража следва да се долепи до съществуващата жилищна сграда, като тези замервания са валидни ако изградените на място огради съвпадат с регулационните линии. Гаража – постройка на допълващо застрояване ще бъде разположена свободно, т.е. няма да бъде застроена свързано с допълващо застрояване в съседен поземлен имот. Ако се построи гаража, същият ще засегне съществуващите градинки, като следва да се има в предвид, че жалбоподателката е собственичка на жилищната сграда, докато земята е собственост на Община Стара Загора и заинтересованите страни Вътеви. Входната врата няма да бъде засегната, но металната ограда и плътната част от нея ще бъдат засегнати изцяло, както и съществуващия навес на южната фасада, което ще наложи и разрушаването му. Изграждането на гаража също така ще запуши долните 48 см. от прозореца на жалбоподателката, както и напълно съществуващия прозорец на помещението в полуподземния етаж.

Така издадената виза за проектиране е съобщена на всички заинтересовани страни чрез съобщение /лист 24/, като на Ж. И. С. /съпруг на жалбоподателката, като имота е СИО/ е съобщен на 17.05.2024 год.. Жалбата е подадена на 29.05.2024 год. в деловодството на Община Стара Загора, в рамките на предвиденият от закона 14 дневен срок.

Съдът намира, че жалбата е подадена от заинтересовано лице, в предвиденият от закона срок и като такава е допустима.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Визата за проектиране по чл.140 от ЗУТ е акт, свързан с устройство на територията. Тя има статут на индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - по аргумент от чл.140, ал.3 вр. с чл.131, ал.1 от ЗУТ срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в предвиденият от закона срок. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Оспорената виза за проектиране на гаража, издадена на 13.05.2024 год. от Главния архитект на Община Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по аргумент от чл.140, ал.1 от ЗУТ.

Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застройване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Издадената в случая виза от 13.05.2024 год. от Главния архитект на Община Стара Загора е в надлежна форма, като издадена върху скица №1193 от 11.04.2024 год., извадка от подробния устройствен план на гр. Стара Загора, одобрен с Заповед №19-12-106/21.05.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора.

Съдът намира обаче, че така издадената скица не отговаря на законовите изисквания. Съгласно чл.140, ал.2, изречение последно, когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. В случая обаче, това не е така. При извършената съпоставка на приложената скица на поземления имот /лист 27, 29а от делото и издадена от СГКК Стара Загора/, в дъното на имота са отразени две сгради – първата с идентификатор №68850.519.54.2 със застроена площ от 56 кв.м. и с предназначение сграда за обществено ползване, а втората с идентификатор №68850.519.54.3 със застроена площ от 31 кв.м. и с предназначение гараж. За втората сграда е приложен и документ за собственост от страна на жалбоподателката. Тези сгради обаче не са намерили отражение върху скицата, върху която е издадена визата за проектиране. По този начин не се придобива реална представа за ситуацията в самия имот, респективно дали с издадената виза ще се нарушат изискванията на ЗУТ и издадените по прилагането му подзаконови нормативни актове, касаещи плътността на застрояване, както и зелените площи.

Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да приеме, че при издаване на оспорвания акт е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което прави атакуваната виза незаконосъобразен административен акт. Скицата не отразява реалното разположение на наличните постройки в имота, което от своя страна не дава възможност на Главния архитект да прецени дали ще се спазят законовите изисквания за плътност на застрояване, респективно процента на зелените площи утвърдени с приетия ОУП на гр. Стара Загора.

Според настоящия съдебен състав, визата е издадена в противоречие с материалния закон. Визата за проектиране, съобразно нормата на чл.140, ал.1 от ЗУТ, се издава по искане на възложителя или упълномощено от него лице. Безспорно е от събраните по делото доказателства, че и оспорваната в това съдебно производство виза за проектиране е издадена по искане на заявител, който е собственик на земята в имота, за който се иска да бъде издадена такава. Доколкото по силата на закона всеки собственик на имот може да поиска да му бъде издадена виза за проектиране, като за издаването й законът не предвижда като задължителна предпоставка съгласие на останалите съсобственици, то издавайки оспорвания акт ответника изцяло е изпълнил вменените му от закона задължения.

В конкретния случай видно от заключението на вещото лице, приложение намира Наредба №РД-02-20-2 от 20.12.2017 год. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, в частност чл.42, ал.4 и ал.5. Именно там са предвидени минималните размери на светлите части на един гараж, които следва да се имат в предвид при самото планиране и проектиране. С наредбата се определят принципите, критериите, нормите и правилата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи (КТС) в урбанизираните територии. В случая е безспорно, че процесния имот попада в урбанизирана територия и наредбата е приложима. С подаването на заявлението за издаване на виза, се стартира процедурата по планирането и проектирането на гаража. При издаването на визата ответника следва да има в предвид и приетия ПУП, който съгласно чл.18 от ЗУТ съдържа 1. конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване; 2. максималната плътност на застрояване; 3. максималната интензивност на застрояване; 4. минималната свободна дворна площ; 5. минималната задължително озеленена дворна площ; 6. начинът и характерът на застрояване; 7. линиите на застрояване. В случая това не е сторено, тъй като скицата не отразява действителното положение в имота, не са отразени всички съществуващи сгради и главния архитект не може да съобрази гореизброените параметри на УПИ. Доколкото в случая, ще е налице свободно застрояване, при издаването на визата ответника е следвало да изложи мотиви и относно плътността на застрояване по аргумент от чл.41, ал.3 от ЗУТ. В този смисъл, наведените доводи от страна на ответника, че в това производство не следва да се изследват законосъобразността на предвиденото допълващо застрояване на гаража, са неоснователни. Доколкото е налице предвидена процесуалната възможност за съдебното оспорване на издадената виза за проектиране, то предмет на съдебния контрол е единствено и само законосъобразността на индивидуалния административен акт, който включва и подзаконовите разпоредби относно минимално изискуемите параметри на гаража.

Доколкото в случая, при спазването на минималните изисквания за размерите на гаража, ще се наложи разрушаването на съществуващ навес, както и ще се закрие целия прозорец на подземния етаж, както и 48 см. от съществуващия такъв на първия етаж, е очевидно, че издадената виза противоречи на законовите разпоредби и е издадена без да се изследват всички обстоятелства относими към законосъобразността й.

От анализа на приложимите разпоредби на чл.140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е, или копие от действащия ПУП - ПРЗ, или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план.

Поради което съдът приема, че оспорваната виза за проектиране е издадена в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби.

С оглед основателността на оспорването, в полза на жалбоподателката, представляван от адвокат, следва да се присъдят сторените разноски по делото в размер на 1 860.00 лв., от които 1 250.00 лв. адвокатско възнаграждение, 600.00 лв. възнаграждение за изготвената съдебно-техническа експертиза и 10.00 лв. платена държавна такса за образуване на делото. Размера на адвокатското възнаграждение е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Т. С. от гр. Стара Загора Виза за проектиране на обект: гараж - допълващо застрояване по чл.41, чл.42 от ЗУТ, издадена на 13.05.2024 год. от Главния архитект на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров да заплати на Д. Т. С., [ЕГН] с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица]сумата от 1 850.00 /хиляда осемстотин и петдесет/ лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.