Р
Е Ш Е Н И Е
№……/…..12.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното
от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1608
по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила
въззивна жалба, подадена от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров №21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет.2, срещу решение №1100/18.03.19г., постановено по
гр.д. № 3184/18г. на ВРС, 30 състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника В.П.П., с адрес ********************************************,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 от ЗПК и чл. 86
от ЗЗД за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3414,73 лв,
представляваща главница на основание сключен Договор за потребителски кредит № 1460243, ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението-05.06.2017г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 406,58 лв., представляваща договорна лихва за
периода 21.06.2014 г. - 21.12.2014 г. на основание сключен Договор за
потребителски кредит № 1460243,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3954/06.06.2017 г. по ч.гр.д.№
7418/2017 г. на ВРС.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния и процесуален закон. Счита за неправилен извода на съда за
недоказаност на факта на реално предоставяне на сумата по кредита. Излага, че
съдът неправилно не е взел предвид приложеното преводно нареждане за кредитен
превод към молба за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца, като липсвали и
мотиви за недопускането на това доказателство. Излага, че съдът не е отчел и
факта на внасяне от длъжника на сумата от 103,56лв като първоначална вноска по
погасяване на кредита , което се явявало признание за сключването на договора.
Счита, че неправилно е ценен и приложения към договора Сертификат за
застраховка. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна В.П.П. от
гр.Белослав, действащ чрез особен представител адв.А.Г., не е постъпил отговор.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *********, против В.П.П., иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане
за установено, че В.П.П. дължи на КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, както
следва: сумата от 3414,73лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
1460243/23.04.14г.; сумата от 406,58лв, представляваща договорна лихва за
периода 21.06.14г. - 18.01.15г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 05.06.2017г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед №3954/06.062.2017год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7418/2017год. на ВРС.
В исковата
молба поддържа, че с договор за потребителски кредит № 1460243 от 23.04.14г., сключен
между ответника и УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, на ответника е предоставен паричен кредит в общ размер на 3463,44лв, който следвало да бъде погасен
на 48 месечни анюитетни вноски в размер на 103,55лв, като първата падежна дата
била 21.05.14г. Твърди, че ответника не е изпълнявал задълженията си по
погас.план като внесъл единствено вноска с падеж 22.05.14г., поради което и
изпаднал в забава. Излага, че на 19.01.15г. между УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ
ЕАД и КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД бил
сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който ищецът придобил
вземанията по договора, като последният бил упълномощен да уведоми длъжниците
за извършеното прехвърляне. Сочи, че на 30.01.15г. на ответника е връчено
уведомление за цесията, а в евентуалност твърди уведомяването му с исковата
молба. Твърди, че съгласно чл.16, ал.2, б.а от ОУ на УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД кредиторът имал
право при допуснато просрочие да обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че
ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
Ответникът В.П.П. от гр.Белослав, действащ
чрез особен представител адв.А.Г., в
срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
по основание. Твърди, че цесионния договор не е породил действие , тъй като
ответникът не е уведомен лично за извършеното прехвърляне.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с
правно основание чл.
415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора.
В настоящия случай за установяване на
легитимацията си като кредитор ищецът – заявител КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД е посочил и представил договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.01.2015г., ведно с извлечение от Приложение 1 към
него , по силата на който продавачът УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД му е прехвърлил портфолио от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сред които и този, сключен с
длъжника В.П.П..С оглед
постигнатата в чл.3.2 от договора за цесия договореност и издаденото нарочно
пълномощно от УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ
ЕАД на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД
(л.28) е видно, че е налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за
упълномощаването на цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме
фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва законова
пречка. Видно от приложената по делото обратна разписка, се установява, че
изпратеното до ответника уведомление за извършена цесия е връчено по реда на
чл.46, ал.2 ГПК. Редовността на това връчване не е оспорена от ответната
страна. Ето защо следва да се приеме, че
считано от връчването, извършено на 30.01.15г., ответникът е надлежно уведомен
за извършената цесия. Дори и да се приеме обратното, то следва да се има
предвид и осъщественото връчване на ответника на преписи от исковата молба и
приложенията към нея (сред които договор за цесия от 19.01.2015г., ведно с
приемо-предавателен протокол към него; пълномощно от цедента на цесионера за
съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения
за това цесионер), при което обосновано може да се приеме, че съобщаването в
конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник
е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. Наред с това следва да се има
предвид, че въпросът за момента на уведомяването на цедирания длъжник е от
значение единствено при
противопоставени от длъжника твърдения, че до предявяването на иска е погасил
задължението на стария кредитор. При липса на такива твърдения в конкретния
случай липсата на предходно (преди завеждането на иска) уведомяване се явява
ирелевантен факт. Предвид горното, ищецът е надлежно активно материално
легитимиран да претендира процесните вземания, които са му били прехвърлени
надлежно с рамковия договор за цесия.
Безспорно от представените
доказателства по делото се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №1460243/23.04.14г.
Фактът на усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя безспорно се
установява от приложеният заверен за вярност пред настоящата инстанция препис
на преводно нареждане от 23.04.14г. Няма спор още, че от страна на ответника е
извършено и плащане на една от дължимите погас.вноски в размер на 103,56лв на
падежа 22.05.14г., което също е индикация за извършеното усвояване на суми по
кредита. От своя страна ответникът в срока за отговор не е оспорил нито
основанието, нито размера на претендираните с исковата молба вземания. Същият
нито твърди, нито представя и доказателства да е внасял други суми за
погасяване на задълженията по договора за кредит.
По делото не са събрани
доказателства, установяващи уведомяването на длъжника за упражненото от
кредитора право да обяви предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Въпреки това, след
подаване на заявлението до датата на приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция е настъпил крайния падеж на договора – 21.04.18г. Последният факт от своя страна
обуславя настъпилата изискуемост на вземанията по договора за кредит и същият
следва да бъде съобразен на основание чл.235, ал.3 ГПК.
С оглед на гореизложеното безспорно се
установява по делото, че задълженията по процесния кредитен договор са ликвидни
и с настъпил падеж, поради което предявения иск за установяване на тяхната
дължимост се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
Следва да се присъди и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение– 05.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 126,34лв, за която
сума е издадена заповед за изпълнение.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да се отмени.
При този изход на спора в тежест на
въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника разноски
на осн. чл.78, ал.1 ГПК в размер на 710,03лв за първоинстанционното
производство - за д.т., особ.представител и ю.к.възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.25 от НЗПП, и в размер на 443,30лв-за
възз.производство за д.т., особ.представител и ю.к.възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1100/18.03.2019г. на Варненски районен съд, XXX състав,
постановено по гр.д. № 3184/2018г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
признава за установено в отношенията между КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, и В.П.П., ЕГН **********, с адрес *******************************************,
че В.П.П. ДЪЛЖИ на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *********, СУМАТА в размер на 3414,73лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
1460243/23.04.14г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 05.06.2017г. до окончателното
изплащане, както и СУМАТА от 406,58лв, представляваща
договорна лихва за периода 21.06.14г. - 18.01.15г., които вземания са цедирани от УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД на КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД по силата на договор за цесия от 19.01.15г, за
които е издадена заповед №3954/06.06.2017год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7418/2017год. на ВРС, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА В.П.П.,
ЕГН **********, с адрес *******************************************, ДА
ЗАПЛАТИ на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров №21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет.2, сумата от 126,34лв, представляваща сторени
съдебно-деловодни в заповедното производство, както и сумата от 1153,33лв,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и
въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: