ПРОТОКОЛ
№ 140
гр. Бургас, 04.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Й. М. Гр.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600105 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателите подсъдими Г. А. Д. и Д. А. Д., се явяват
лично и с упълномощения защитник адв. Д.Д. от АК – Сливен.
Не се явява упълномощеният защитник адв. М.М. от АК –
Сливен, редовно призована.
Подсъдимият Б. А. Д., се явява лично и с упълномощения
защитник адв. С.С. от АК – Сливен.
Не се явява упълномощеният защитник адв. П.П. от АК – Сливен,
редовно призована.
От частните обвинители се явяват В. Д. К., К. Й. К., И. П. С., А.
И. П. и В. И. П.. Не се явяват К. И. П. и П. И. П. , редовно призовани.
За всички частни обвинители се явява упълномощеният
повереник адв. Б.Я. от АК – Бургас.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Г.
По даване ход на делото:
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Г.Д.: Отказал съм се от
адв. М., не държа да е в залата. Да се гледа делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Д.Д.: Отказал съм се от
адв. М., не държа да е в залата. Да се гледа делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Д.: Не държа да присъства адв. П.П.. Да се
гледа делото.
Съдът като изслуша становищата на страните, заявеното от
подсъдимите желание делото да се гледа в отсъствие на неявилите се
защитници и като взе предвид, че отсъстващите частни обвинители са
редовно призовани, не са посочили уважителна причина за отсъствието си,
присъствието им в съдебната зала не е задължително и са надлежно
представлявани от упълномощен повереник адвокат, намира, че няма пречка
за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на състава на съда и на
секретаря.
АДВ. Я.: Нямам искания за отвод на състава на съда, на
прокурора и на секретаря.
АДВ. С.: Нямам искания за отвод на състава на съда, на
прокурора и на секретаря.
АДВ. Д.: Нямам искания за отвод на състава на съда, на
прокурора и на секретаря.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Г.Д.: Няма да правя отвод
на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
2
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Д.Д.: Няма да правя отвод
на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Д.: Няма да правя отвод на състава на съда,
на прокурора и на секретаря.
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата, да се
приключи съдебното следствие.
АДВ. Я.: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. С.: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. Д.: Няма да соча нови доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Г.Д.: Няма да представям
нови доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Д.Д.: Няма да представям
нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Д.: Няма да представям нови
доказателства.
Съдът с оглед обстоятелството, че подсъдимите не са давали
обяснения, още веднъж ги приканва пред настоящата инстанция ако желаят
да дадат обяснения по делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Г.Д. : Искам да дам
обяснения по делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Д.Д. : Искам да дам
обяснения по делото.
Предвид изразеното становище от подсъдимите Г.Д. и Д.Д., че
желаят да дадат обяснения по делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимите Г.Д. и Д.Д. да дадат
обяснения по делото.
3
ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМИЯТ Г.Д. : Господин съдия, в
края на 2019 г. декември месец на 27-ми, бяхме в едно заведение с брат ми.
Ние бяхме там, почерпихме се. Нямам никакво вземане даване с това
престъпление, по което ме водят, за това деяние. Не съм направил това
престъпление аз. Аз бях в заведението. Съжалявам за него много. Той ми
беше първи братовчед. Съжалявам, но не съм го направил аз. Моля Ви се,
искам да вземете решение, защото е много тежко в затвора. Чакат ме децата.
Всеки ден се обаждам и ме питат какво става с мен. Единият ми син е на ***
години и ме пита всеки път.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към подсъдимия.
АДВ. Я.: Нямам въпроси към подсъдимия.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
АДВ. Д.: Нямам въпроси.
Съдът констатира, че с обясненията си пред настоящия съдебен
състав, подсъдимия Г.Д. отрича всичко, съобщено от него в обясненията му,
дадените в присъствието на защитник пред орган на досъдебното
производство, което съставлява съществено противоречие между тях, поради
което и на основание чл.279, ал.2, вр.1,т.3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА обясненията на подсъдимия Г. А. Д. дадени на
29.12.2019 г., в качеството му на обвиняем, в присъствието на защитник пред
орган на досъдебното производство, приложени на л.101-л.102 от том 1 на
ДП.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Д. : Господин съдия, когато ме задържаха в
полицията, в гр. Т., полицаите ме накараха да кажа, че един път съм го
ударил. Аз въобще не съм го видял братовчеда.
Поддържам това, което днес казвам пред Вас.
ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ Д.Д.: Ние с брат ми бяхме
долу, в заведението. Бях наръган от „Д.“ по прякор. Вързаха ми ръката и ме
оставиха долу в заведението. Горе въобще нямаше никой. Аз останах долу в
заведението. На около 500-600 метра е. Като минаха 5-10 минути, качих се
горе в къщата на баща ми и видях, че има много народ – 50-60 души, може и
повече. По едно време Б. дойде и каза пред всички, че го е ударил един път
или два, така каза. Така каза „Един път, два, го ударих“.
4
Съдът констатира съществено противоречие между обясненията
на подсъдимия Д.Д., дадени в качеството му на обвиняем в присъствието на
защитник пред орган на досъдебното производство и тези, депозирани пред
въззивния състав по отношение на присъствието му изобщо на
местопрестъплението и възприето от него на същото място , поради което и
на основание чл.279, ал.2, вр.1,т.3 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА обясненията на подсъдимия Д.Д., дадени на
29.12.2019 г., в качеството му на обвиняем, в присъствието на защитник пред
орган на досъдебното производство, приложени на л.106-л.107, том 1 на ДП.
ПОДСЪДИМИЯ Д.Д.: Написаното е вярно, но не съм казал, че
брат ми беше горе. Като ни задържаха в полицията, започнаха да ни
разпитват за случая – как е, що е, да излезе истината. Аз казвам истината.
Бяха и полицаите там долу, аз бях наръган. Разпитаха и Б.. Б. си призна, че го
е ударил горе пред полицаите, но потвърждава, че и аз бях с него горе. Казах
на полицаите: „Докарайте го при мен на четири очи, да каже истината дали
бях там, дали посегнах“. Ако бяхме ние действително там с брат ми, ние
щяхме да спасим братовчеда, нямаше да се стигне до това нещо.
Не е вярно това, което ми прочетохте. Вярно е това, което казвам
сега. Потвърждавам, че Б. дойде в нашата къща и каза, че е ударил „А.“ –
братовчеда. Аз даже не повярвах. Като ме задържаха полицаите, разпитаха ни
как е станал случая, защото той започна долу в заведението. Тогава ни
заблудиха полицаите, разпитваха ни там да се признаем за виновни. Биха ни.
Това е. Ние бяхме толкова обяснителни. Те се съмняват в нас - леля ми, чичо
ми и братовчед ми. Ние ако бяхме действително там, нямаше да се стигне до
това нещо.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към подсъдимия.
АДВ. Я.: Нямам въпроси към подсъдимия.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
На въпрос на адв. Д..
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ Д.: Биха ни полицаите. Не ги
познавам полицаите.
Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, макар и
допустими, считам жалбите на подсъдимите и техните защитници за
неоснователни.
На първо място, по отношение на направеното оплакване в
допълнението на една от въззивните жалби, относно съдържанието на
обвинителния акт в частта относно твърдяното неуточнение на действията на
всеки един от подсъдимите. Считам, че в случая е налице съдържащото се в
чл. 248, ал. 3 НПК ограничение. Факт е, че в разпоредителното заседание от
страна на защитата не са били правени възражения относно съдържанието на
обвинителния акт и първостепенният съд в постановеното от него
определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК не е установил такива, поради
което моля да приемете, че тези възражения, само маркирани, се преклудират
в настоящото производство.
На второ място, относно твърдяната недоказаност на механизма на
извършеното престъпление, считам, че жалбата на подсъдимите и техните
защитници, и в тази им част са неоснователни. Видно от показанията на
свидетелите К.И. – син на пострадалия, А. Й., Й. К., Х. Х., А. Д., П. К. –
същите последователно и кореспондиращо помежду си описват фактическата
обстановка по нанасянето на фаталния побой на 28.12.2019 г. в гр. Ш. от
подсъдимите. Тези техни показания са съответни и на показанията на
свидетеля С. С. и свидетеля П.П. – полицейски служители, които първи са се
озовали на местопроизшествието, като дори свидетелят С. е възприел
подсъдимият Д. до тялото на пострадалия, а свидетелите П. К., К.И., А. Й., са
преки очевидци и на нанесените удари от подсъдимия Д. на пострадалия. В
основата на изводите си относно авторството на престъплението, Окръжен
съд - Сливен е поставил един сериозен анализ на показанията на всички
свидетели по делото поотделно и в съвкупност, и не на последно място в
съотношение с останалите доказателства по делото. Тази аналитична дейност,
считам, че не страда от процесуални нарушения или от нарушения в
логическия анализ, поради което няма да преповтарям тези изводи. Само ще
подчертая, че по делото е налице и кореспондиращото обяснение на
подсъдимия Д., който описва фактическата обстановка по нанасянето на
ударите. В тази насока е и обяснението на подсъдимия Г.Д. в настоящото
съдебно заседание и несъмнено тези факти и обстоятелства могат да бъдат
възпроизведени с такава точност, но и кореспондиращо с показанията на
свидетелите-очевидци по делото, единствено и само от извършител на
6
престъплението. Следва да се подчертае, че непълнолетният към този момент
Б. описва и действията на подсъдимия Д.Д. в хода на смъртоносния побой.
На поредно място, самите удари от тримата подсъдими, са били
нанесени целенасочено. Относно силата им обективно може да се съди от
приетото заключение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза,
според което тежката черепно-мозъчна травма с проникващи наранявания в
черепната кухина, е причинена в три различни части единствено и само по
главата – чело, теменни и тилни области, при това според вещото лице,
нанесени от три различни предмета. Тази констатация на вещото лице е още
едно доказателство за механизма на извършеното престъпление и конкретно
за това, че именно три лица едновременно, са нанасяли смъртоносни удари с
три различни предмета целенасочено в жизнено важния център за всеки един
човек - главата. Именно тези травми според вещото лице, са и причината за
фаталния край за пострадалия. Нещо повече, според вещото лице, всяка една
от тези проникващи рани е била смъртоносна. Заключението на вещото лице е
било прието от съда, включително и при съгласието на защитниците на
тримата подсъдими. В обема на доказателства не може да бъде изключено, а
това е така, защото е приобщено по съответния процесуален ред и едно важно
доказателство, а именно ДНК-експертиза, видно от която по иззетата мотика
със сап в частта на дървения край са открити смес от биологичен материал –
човешка кръв - с алеали на подсъдимия Г.Д. и на пострадалия А. Й.. Горното е
убедително доказателство за осъщественото съприкосновение по време на
извършване на престъплението именно от тези две лица.
Ето защо, редом с до тук казаното, моля да не кредитирате
обясненията на този подсъдим в настоящото съдебно заседание, че се е
намирал не на местопроизшествието, а в заведение, което е било отдалечено,
както казват те на около 500 метра от мястото на нанесения фатален побой.
Следователно, нанасяйки множество удари с голяма сила и с
годни да причинят смърт предмети, като ударите са били нанесени
преимуществено в главата, т.е. в жизнено важен орган, подсъдимите са
искали, желаели и целели настъпването на общественоопасния резултат, а
именно смъртта на пострадалия Й..
Бидейки заедно срещу един, очевидно силно пиян човек, който не
е могъл да координира действията си срещу тях и ефективно да се
самоотбранява, и тримата подсъдими не са разчитали на други фактори, които
да осуетят фаталните последици. Горното е доказателство за наличието на
пряк умисъл съгласно чл.11, ал. 2 от НК за действията и на тримата
подсъдими от субективна страна. В тази насока относно съизвършителството,
е налице и убедителна съдебна практика, ще цитирам само едно решение на
Върховния съд, макар и по-старо, то е актуално и към днешния момент, а
именно Решение № 198/1978 г. по н.д.№ 168/1978 г. на ВС.
Следва да се даде вяра и на показанията на полицейските
служители, възпроизвели личните си възприятия за обстановката на мястото
7
на събитието, забелязаните предмети, действията на лицата и по задържането
на подсъдимите. Цитираните по-горе от мен полицейски служители, не са
осъществявали процесуални действия по разследване и не е съществувала
забраната по чл. 118, ал. 2 НПК да дават показания за подлежащите на
доказване факти по делото. Следователно считам, че няма процесуална
пречка тези показания да бъдат възприемани при формиране на вътрешното
убеждение на съда, поради което моля да ги кредитирате като обективни,
безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Ето защо, като краен резултат и обобщение, считам, че правилно и
законосъобразно, съобразявайки се с доказателствата по делото, анализирайки
същите аналитично, задълбочено и обективно, решаващият съд правилно и
без да допуска процесуални нарушения, е приложил материалния закон.
По отношение на вида и размера на наказанието, считам, че беше
отмерена една справедлива присъда, която следва да се отбележи, че за
двамата подсъдими братя Г. и Д.Д., е в абсолютния минимум на предвидения
в закона размер. По отношение на подсъдимия непълнолетен Б.Д., е също към
абсолютния предвиден в закона размер след правилно приложената редукция
по смисъла на чл. 63 от НК.
Правилно е определен първоначалният режим на изтърпяване на
наказанието, а също така обосновано подсъдимият Б.Д. е освободен от
затвора, поради на практика изтърпяване на определеното му наказание.
В обобщение, считам, че присъдата на Окръжен съд - Сливен е
правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите
жалбите на подсъдимите като неправилни и незаконосъобразни. В решението
на СлОС не са допуснати съществени процесуални нарушения. Относно
фактическата обстановка, представителят на Апелативна прокуратура -
Бургас детайлно анализира същата, както и в мотивите на присъдата същите
са анализирани достатъчно задълбочено. Искам само да отворя една скоба и
по-скоро да апелирам прокуратурата да се самосезира относно останалите
лица, за които има данни, че са участвали в извършване на престъплението.
Безспорно много доказателства, както писмени, а именно съдебномедицинска
експертиза, така и от показанията на свидетелите може да се изведе извод, че
и трети лица са отговорни за настъпването на фаталния край на пострадалия.
Не знам защо прокуратурата до този момент не е извършила адекватно
разследване и не е потърсила отговорност на тях, а те фигурират единствено и
само като свидетели по делото. С такава позиция е и първоинстанционния
съд. Само ще си позволя да цитирам на стр. 23 от мотивите, а именно:
„Несъмнено по делото са налице гласни доказателства за участието на трети
лица в нападението над пострадалия, също така са налице и обективните
данни, съобщени от съдебен лекар за установени освен смъртоносните рани,
така също и други по-повърхностни наранявания по цялото тяло на
8
пострадалия“.
Искам да подчертая, че Върховният съд не веднъж е изразявал
становище, че независимо, че нараняванията при причиняване на смърт не са
довели до фаталния изход от други лица, тези лица също носят отговорност за
резултата. Благодаря, че ми дадохте тази възможност, тя беше по-скоро към
прокуратурата, но все пак считам, че и Вие имате възможност във Вашия акт
да ги анализирате.
Относно определянето на наказанието, считам, че същото
постановено в минимален размер, е твърде ниско. Мотивите в насока
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, са твърде оскъдни и да не
кажа, че изобщо няма такова обсъждане в тях за сметка на фактическата
обстановка. Като отегчаващи обстоятелства не е отчетено яростното и
интензивно нападение, което считам, че следва да бъде отчетено. В същото
време в днешното заседание двамата подсъдими изразиха позицията си, че не
са участвали в извършеното деяние, което е тяхна защитна версия, но въпреки
това като смекчаващо вината обстоятелство не следва да се приема тяхното
процесуално поведение, както и това, че те не се покайват и не изразяват
съжаление за стореното. Именно за това, Ви моля за адекватно,
законосъобразно и правилно наказание за подсъдимите.
АДВ. С.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, аз няма да взимам отношение по въпроса за това дали са виновни или
не. Само по отношение на моя подзащитен ще моля на него да му бъде
отменена мярката да не напуща страната, тъй като той си е изтърпял
наказанието, явявал се е винаги, каквото е необходимо от наша страна сме го
направили. Считам, че влязла в сила неговата присъда не подлежи на
обжалване и протестиране, нито има протест, нито ние сме обжалвали. Ще Ви
моля да отмените забраната му да напуща страната.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
подадената допълнителна жалба с наведените на нея доводи, считам че са
изчерпателни и ще се спра само на няколко момента. Няма да преповтарям
написаното в жалбата.
Първият момент, заявеното от представителя на държавното
обвинение, а именно кредитирането на показанията на полицейските
свидетели. Самите полицейски свидетели са отишли на мястото на така
наречения инцидент доста по-късно. Това е ясно, категорично заявено от тях
и не може по никакъв начин да се кредитират дадените от тях показания.
Дори единият свидетел изрично е свидетелствал за местонахождението му в
друг имот и едва чак по-късно пристигане на мястото на извършването.
Действително по настоящия процес бяха разпитани огромен брой
свидетели. За жалост всичките даваха противоречиви свидетелски показания.
9
Единственият свидетел, които се твърдеше, че е пряк, а именно синът на
починалия, в края на своите показания заяви, че през цялото време се е криел
зад оградата. При направения допълнителен и обстоен разпит се оказа, че той
няма пряка видимост.
Всички възпроизведени свидетелски показания имаха един и
същи характер, на чуто – „аз чух“, нямаше нито един изказ - „аз видях“.
Относно показаният на доверителя ми Г. А. Д., същият категорично заяви, че
те са дадени след доста добра обработка от страна на полицейските
служители. Неговият баща посочи, че дори му е занесъл дрехи да се
преоблече след нанесения му побой в полицията. Действително там е
присъствал упълномощен от него защитник. За съжаление тези неща останаха
неизяснени.
В мотивите към настоящата присъда липсват категорични изводи
относно деянието. Да, практиката на Върховния съд ни е ясна в такива
ситуации, дори има и нова, която не се посочва. Не може когато не е изяснено
по категоричен начин авторство на деянието, да бъде признато лице, на което
са му повдигнати такива обвинения.
Считам, че присъдата на Окръжен съд - Сливен е неправилна,
незаконосъобразна, липсващи мотиви категорично към нея. За първи път ми
се случва да се солидаризирам и с доверителя на пострадалите. Колегата
заяви абсолютно същия извод. Наистина, може би в бързината на съдебния
състав или недостатъчното време за обмисляне на толкова много свидетелски
показания липсват мотиви, а относно приложената ДНК-експертиза и
оспорена от нас, се оказа, че няма кой да извърши категорични изводи.
Разпитаните по настоящото дело експерти при уточняващи въпроси за
наличието на ДНК-материала върху предметите, които са иззети, казаха само
„наличие“, но нищо повече и то това наличие е установено по един доста
съмнителен начин. Обърнете внимание и как са иззет тези предмети, къде са
се намирали. Тези предмети иззети по настоящото производство не може да
се твърди категорично, че това са предмети, с които са нанесени евентуалните
удари посочени от съдебномедицинския експерт. Няма никакво съвпадение
относно тези факти.
Считам, че са налице достатъчно основания да отмените
настоящата присъдата и по Ваше усмотрение или да ги признаете за
невиновни в извършването на повдигнатото обвинение, или да върнете
делото за ново разглеждане от друг състав. Моля в този дух да бъде и Вашия
съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на направеното искане от
подсъдимия Д. за отмяна на „Забраната за напускане на пределите на
страната“, считам искането за допустимо и основателно. Това е така, тъй като
по същество този подсъдим е изтърпял изцяло наложеното му от ОС-Сливен
10
наказание „лишаване от свобода“. Факт е и че процесуалното му поведение е
изрядно, винаги се е отзовавал на съответните призовавания. Ето защо, моля
да удовлетворите молбата му.
Съдът ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИТЕ.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Д.: Придържам се към казаното от адв. С.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Д. : Придържам се към казаното от моя
защитник адв. Д.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: Аз също се придържам се към казаното
от моя защитник адв. Д.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Д.: Моля да ми махнете забраната за
напускане на страната, защото през тези две години аз не можах да пътувам.
Искам да отида в чужбина, да си работя там и да постигна нещо в живота си.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Д. : Искам да излезе наяве истината. Не
искам да останат децата ми сами, да лежа доста години в затвора. Отива ми
животът в затвора. Не съм извършил това престъпление. Моля Ви се.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: Аз искам истината.
Съдът се оттегля на тайно съвещание по направеното от адв. С.
искане за отмяна на забраната на подс.Д. за напускане територията на
страната.
По така направеното искане съдът съобрази следното:
Мерките за процесуална принуда, каквато е забраната за
напускане територията на Република България по чл.68 от НПК, служат да
обезпечат нормалното протичане на наказателния процес и реализирането на
наказателната отговорност на обвиняемото лице.
Осъдителната присъда спрямо тримата подсъдими е обжалвана
11
от съпроцесниците на подсъдимия Д. - подсъдимите Г. А. Д. и Д. А. Д., както
и от частните обвинители - само в частта й, относно определените на
последните двама наказания. На основани чл.59, ал.1 от НПК със същата
присъда СлОС е приспаднал времето, през което тримата подсъдими са били
с мярка за неотклонение задържане под стража, като за подсъдимия Д. този
период е от 29.12.2019 г. до 29.01.2022 г. Присъда спрямо подсъдимия Д. не е
атакувана с протест, който би могъл да обуслови утежняване на положението
му при евентуално по-нататъшно развитие на производството.
При тези обстоятелства и с оглед приключване на заседанията по
въззивното производство, изискващи задължително присъствие на
подсъдимите, забраната за напускане на пределите на страната, наложена на
подсъдимия Д. се явява ненужно ограничение, защото надхвърля целите на
мярката за процесуална принуда. Ето защо настоящият въззивен състав
намира искането за отмяна на наложената на подсъдимия Б.Д. забраната за
напускане пределите на Република България, за основателно, поради което и
на основание чл.270, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ забраната за напускане пределите на Република
България, на подсъдимия Б. А. Д.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението бе обявено на страните в 11:10 ч.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.15 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12