РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120104142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл. 128 от КТ и е образувано по повод
искова молба от СТ. М. АНГ., ЕГН ********** от град Б*, **, представляван в
производството от адвокат К.К., против „Парагон Интернационал Транспорт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Генерал Драгомиров“ №4,
наименованието и адресът на управление променени в хода на производството на „Парагон
Транспорт“ ЕООД, гр. Сливен, ул. „Светлина“ №15, представлявано от управителя Кирил
Василев Фандъков, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 344, 13 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец юли 2019
година по трудов договор № ** година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
26.02.2019г. до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със заповед по
чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 4460 по описа на Районен съд -
Пловдив за 2021 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото.
В исковата молба ищецът излага фактически твърдения за това, че между него и
ответника е бил сключен трудов договор № ** година, по силата на който заемал
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ с основно месечно възнаграждение в
размер от 600 лева. В края на месец август 2019 година трудовият договор бил прекратен, но
останали неплатнени суми. Ищецът конкретизира, че трудовото възнаграждение за месец
юли 2019 година е в посочения размер от 344, 13 лева и не е заплатено. Поради изложено
предявява иска си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
1
В преклузивния едномесечен срок, считано от датата, на която по правилото на чл. 50
вр. чл. 47 от ГПК е прието, че ответната страна е получила препис от исковата молба, не е
постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. В постъпила
молба, чрез представляващ ,поддържа предявения иск, сочи доказателства и отправя искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът по иска не изпраща представител в съдебно заседание.
Предявеният иск е с правно основание чл.128 от КТ вр. чл. 422 от ГПК.
От приложения по делото препис от частно гражданско дело № 4460 по описа на
Районен съд - Пловдив за 2021 година, се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2787 от 18.03.2021 година за
сумата от 344,13 лева главница за неизплатено трудово възнаграждение за месец юли, ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.02.2021 година до
окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение. Против постановената заповед по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение
от длъжника и след указания от съда ищецът предявява иск за установяване на вземането си
по реда на чл. 422 от ГПК. Възражението и искът са постъпили в законоустановените
срокове, поради което установителният иск е допустим.
По основателността на претенцията съдът приема следното:
В съдебно заседание по повод искане на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение съдът е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за това.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява
неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана
възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на
непредставяне в срок на писмен отговор, не се явява в съдебно заседание без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор № **
година и два броя справки за ищеца от Националната агенция за приходите - за актуалното
състояние на трудовите договори към 17.01.2022 година и за осигурителния доход за
социално осигуряване за периода от 01.07.2019 до 31.07.2019 година, се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищецът СТ. М.
2
АНГ. е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ с месечно
възнаграждение в размер на 600 лева, който договор е прекратен на 24.07.2019 година, като
осигурителният му доход за 17 дни за месец юли 2019 година е в размер на 443,48 лева.
Видно от приложеното извлечение от електронен калкулатор нетната заплата при
посочения осигурителен доход за ищеца е в размера, посочен в исковата молба от 344,13
лева, поради което размерът на предявения иск се определя в случая по реда на чл.162 от
ГПК.
От посочените доказателства и предвид правилата за разпределение на
доказателствената тежест съгласно които ответникът следва да установи изпълнение на
задълженията си по трудовия договор за плащане на възнаграждение настоящият състав
приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което претенцията да бъде
уважена и съдът приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 344, 13 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юли 2019 година по трудов договор
№ ** година, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
26.02.2021 година до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно на
уважената част от иска.
Предвид основателността на иска ответникът следва да бъде осъден да плати на
ищеца и разноски в размер 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК от ГПК вр. чл.1 от Тарифата за държавите такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК и предвид цената на иска ответникът следва
да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер 50 лева.
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 година от по тълкувателно дело № 4/2013 г.
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав
приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са
присъдени в размер 300 лева. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр. чл.12, т.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва ответникът да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 25 лева за заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.239 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Парагон Транспорт“
ЕООД (предишно наименование „Парагон Интернационал Транспорт“ ЕООД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Светлина“ №15,
представлявано от управителя Кирил Василев Фандъков, че дължи на ищеца СТ. М. АНГ.,
ЕГН ********** от град Бургас, **, сумата 344,13 лева /триста четиридесет и четири лева,
тринадесет стотинки/, представляваща нетное трудово възнаграждение за месец юли 2019
година по трудов договор № ** година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
26.02.2021г. до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със заповед за
изпълнение на парично задължение № 2787 от 18.03.2021 година, постановена по частно
гражданско дело № 4460 по описа на Районен съд - Пловдив за 2021 година.
ОСЪЖДА „Парагон Транспорт“ ЕООД (предишно наименование „Парагон
Интернационал Транспорт“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, ул. „Светлина“ №15, представлявано от управителя Кирил Василев Фандъков,
да плати на СТ. М. АНГ., ЕГН ********** от град Б, **, сумата 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща разноски, направени по настоящото дело и сумата 300 лева /триста
лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по частно
гражданско дело 4460 по описа на Районен съд - Пловдив за 2021 година.
ОСЪЖДА „Парагон Транспорт“ ЕООД (предишно наименование „Парагон
Интернационал Транспорт“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, ул. „Светлина“ №15, представлявано от управителя Кирил Василев Фандъков,
да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева /петдесет
лева/ за исковото производство и държавна такса в размер от 50 лева /петдесет лева/ за
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: ____/п/___________________
4