Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3010 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 20209614/28.09.2020г. по гр.д. № 29833
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 141-ви състав на основание на чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 вр. с чл.
225, ал.1 от КТ е признато за незаконно
и е отменено уволнението на Ц.П.А., ЕГН ********** с адрес: ***
, извършено на основание на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със заповед №
77/11.06.2020г. на Директора на УДВГД-София – ДП „Н.к.ж.и.“, гр. София; Ц.П.А., ЕГН ********** е възстановен за
заеманата преди уволнението длъжност „ началник
железопътна гара Илиянци 1Ак“ при ДП „Н.к.ж.и.“-УДВГД, гр. София; ДП „Н.к.ж.и.“-УДВГД, София е осъдено да заплати на Ц.П.А., ЕГН ********** сумата от 3750,09лв., ведно със законната
лихва от 09.07.2020г. до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане
без работа поради незаконно уволнение за периода от 12.06.2020г. до
09.07.2020г. включително, както и съдебни
разноски от 712,48лв. по компенсация като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 3750,09лв. до предявен
размер от 7174,02лв. и за периода от 17.09.2020г. до 12.12.2020г., като ДП „Н.к.ж.и.“-УДВГД, София е осъдено да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 419,18лв.
за държавна таса и за възнаграждение за вещо лице.
С Определение 20023592/26.01.2021г.
по гр.д. № 29833 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 141-ви състав е оставена без уважение молбата по чл. 248
от ГПК на ответника по исковете за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу така постановено Решение са депозирани:
1. въззивна жалба вх. № 25148453/19.10.22020г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 13.10.2020г. от ответника по исковете ДП „Н.к.ж.и.“, ЕИК *****- УДВГД, София в
частта, в която искове са уважени.
Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочило е, че исковата
молба не била подписана от ищеца или негов пълномощник, правилният ответник бил
УДВГД София, а не ДП НКЖИ. В случая генералният директор на ДП НКЖИ на
основание на чл. 20, ал.2 от ЗЖТ бил делегирал на директора на УДВГД София правото да налага дисциплинарни наказания на
работещите в УДВГ София, така работодател на ищеца бил директорът на УДВГД
София, а не директора на ДП НКЖИ.
Установено било съществуването на трудово правоотношение между страните
, прекратяването му на 12.06.2020г., уволнителната заповед съдържала всички
изискуеми реквизити, ищецът извършил нарушенията, за които бил наказан, спазена
била процедурата и сроковете по чл. 193
и чл. 194 от КТ. Като началник гара ищецът следвало да може да изпълнява и
функциите на ръководител движение, както и да се включва в графика за дежурства, което се установявало от
длъжностната му характеристика. С поведението си ищецът застрашил сигурността и
безопасността на движението на влаковете, това било тежко нарушение и
наложеното наказание му съответствало. Отправено било искане до ръководството
на НЖС при КТ Подкрепа за съгласие за уволнението на ищеца, съгласие било
искано и дадено от Инспекцията по труда. Претендирало е разноски.
Възизваемият-ищец Ц.П.А., ЕГН **********в предоставения му срок е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението в тази част било правилно. Исковата молба била надлежно подписана,
обозначението на ответника по начина, посочен от СРС било по изричното
настояване на ответника, като процесуалният му представител изрично заявил, че
има пълномощия и за двамата представлявани- на ДП и на подчинената структура,
че няма да атакува решението на основание защото решението ще е надлежно
постановено и срещу двамата ответници, двете структури участвали в
процеса. Правилно било прието от СРС че
като член на ръководството на синдикалната организация се ползвал със закрила
по чл. 333 от КТ, която не била преодоляна-изрично несъгласие било изразено от
синдикалния орган, и уволнението е
незаконно. Отделно ищецът бил уволнен от заеманата от него длъжност, но за трудови
функции на „ръководител движение“, двете длъжности били различни, не му били
вменени да изпълнява тези задължения. Не било установено да е извършил
нарушенията, за които е наказан, не били обсъдени от работодателя всички
обстоятелства, наказанието не съответствало на тежестта на нарушението, за аналогично нарушение на друг служител било
наложено само „предупреждение за уволнение“. Не било установено да има
„затворен входен сигнал“, заповедта сочела „неосветен“, а не „затворен“.Претендирал
е разноски.
2. насрещна въззивна жалба вх. № 25177463/01.12.2020г. по регистъра на СРС от
ищеца Ц.П.А., ЕГН ********** в
частта в която иска по чл. 225 от КТ е
отхвърлен. Посочило е , че към момента вече бил изтекъл напълно 6 –месечния
срок от уволнението му, не бил започнал работа по трудово правоотношение и иска
за обезщетение следвало да се уважи изцяло. Претендирало е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете „Н.к.ж.и.“-УДВГД, София е оспорило жалбата. Посочил е, че
решението в тази част било правилно. Посочило е, че правилно иск бил отхвърлен за период след
приключване на делото пред СРС. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2012808/09.07.2020г. по регистъра
на СРС от Ц.П.А., ЕГН **********
срещу Държавно предприятие „Н.к.ж.и.“-
ЕИК *****, Управление движението на влаковете и гаровата дейност София /УДВГД София/, с която е поискал от съда на
основание на чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и
т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ да признае
за незаконно и отмени уволнението му, извършено на
основание на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със заповед № 77/11.06.2020г. на
Директора на УДВГД-София – ДП „Н.к.ж.и.“, гр. София; да го възстанови за заеманата
преди уволнението длъжност „началник
железопътна гара Илиянци 1Ак“ при ДП „Н.к.ж.и.“-УДВГД, гр. София; да осъди ответника да му заплати сумата от
7174,02лв., ведно със законната лихва от 09.07.2020г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода от 6 месеца, считано от 12.06.2020г. Навел е
твърдения, че работел по безсрочен трудов договор като „началник железопътна гара Илиянци 1Ак„
в Регионален център „Илиянци“ при Управление
движението на влаковете и гаровата дейност
София при ДП „НКЖИ“ , на 12.06.2020г. му била връчена уволнителната
заповед, но тя била незаконна. Заповедта била издадена в нарушение на закрилата
по чл. 333,ал.1, т. 5 и ал. 3 от КТ, защото бил секретар на синдикална секция в
УДВГД, председател на синдикална организация – национален железничарски
синдикат към КТ „Подкрепа“ в УДВК, представител на работниците и служителите по
чл. 7, чл. 7а от КТ в ДП, а съгласие за уволнението от синдикалната
организация не било дадено . Наказанието било наложено за задължения по
длъжност „ръководител движение“, а ищецът заемал длъжност „началник гара“ и от
нея бил уволнен. Нямал задължения на
ръководител движение. Не бил извършил нарушенията, за които е уволнен. Телефонната
връзка била лоша и в проведения разговор възприел, че от гара София-север“ е дадено съгласие за приемане
на влак 30116 при движение при специални условия и влизане при „неосветен
входен сигнал“ на 4-ти свободен прав коловоз, тоест ако машинистът види
забранителен входен сигнал, то той няма право да навлиза в гарата, а следва да
спре влака преди семафора. Дежурният
ръководител и машинистът били нарушили правилата по приемане на заповедта за
движение, ищецът не бил връчвал такава на машиниста. Ищецът поддържал постоянна
връзка с София-север“ и установил, че е възприел неправилно дадената информация
за приемане на влака и веднага предприел действия за промяна на сигнала на
изходния семафор в забранителен и влакът бил спрян. Претендирал е разноски.
Ответникът Държавно предприятие „Н.к.ж.и.“ ЕИК *****, УДВГД,
София чрез юрисконсулт Маринкова с пълномощно както за държавното предприятие, така и за
регионалното поделение УДВГД /лист 150 от делото на СРС/ в предоставения срок
за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително страните били
обвързани от валидно правоотношение по трудов договор от 2014г., като считано от 31.10.2017г.
работел на длъжност „началник гара Илиянци“, но уволнението от 12.06.2020г. бил
законно. Заповедта била мотивирана,
спазени били сроковете за налагане на наказанието, изискани били писмени обяснения, поведението било
извършено от ищеца, същото било нарушение на трудовата дисциплина, наложеното
наказание съответствало на нарушението. Ищецът имал задължение да осигури движението
на влак 30116 и без да има съгласие от гара София-север“ разпоредил влакът да влезе в гарата на
четвърти свободен коловоз при неосветен
входен сигнал, отворил разрешаващото показание на изходния семафор и влакът
заминал, възникването на произшествие било предотвратено от служители на ССТ
София, намиращи се до повредения входен семафор, подали сигнал към локомотивния
машинист и влакът бил спрян преди на навлезе в гарата. Така ищецът застрашил сигурността и
безопасността на движението на влаковете, разпоредбата на чл. 320, ал.1 от
Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния
транспорт. Инспекцията по труда дала съгласие за уволнението, такова било
поискано и от ръководството на Националния железопътен синдикат към КТ
„Подкрепа. Претендирал е разноски.
С доклада по делото районният съд е посочил, че
ответник по делото е държавното предприятие, като е обявил за безспорно по
делото съществуване на трудово правоотношение между тях, прекратено с
процесната уволнителна заповед.
По делото са приети неоспорени от страните трудов
договор № 13/09.01.2014г., допълнително споразумение от 28.03.2014г., и от 31.01.2017г., от 16.01.2019г., носещи
подписи на страните по тях, съгласно които ищецът е работил по трудово
правоотношение за неопределено време с ответника като считано от 31.01.2017г. е
заемал длъжността „началник ж.п. гара Илиянци Ак1“ към регионален център Илиянци
при Поделение „Управление на движението
на влаковете и гаровата дейност“ София при ДП „НКЖИ“ с място на работа УДВГД София,Регионален
център Илиянци с основната заплата от
1058лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит от 3% за 3
години.
Приета е неоспорена от страните длъжностна
характеристика за длъжността „началник
железопътна гара“ утвърдена от директора на УДВГД-София, съгласно която
длъжността е на подчинение на директора на УДВГД, основно задължение е да
ръководи, организира, контролира и дава указания на гаровия персонал и други
служители на предприятието и на железопътните предприятия по отношение на
сигурността на превозите, част от задълженията е да изготвя график за работно
време и при необходимост се включва в графика за дежурства на гаровия персонал,
изискване за заемане на длъжността е да притежава правоспособност за
ръководител движение.
По делото е прието неоспорено от страните
пълномощно с нотариално заверени
подписи, удостоверяването на които е извършено на 26.01.2018г. от нотариус М.Г., рег. № 622 на Нот.К., съгласно
което генералният директор на ДП „НКЖИ“ е упълномощил Директора на Регионално
поделение „Управление на движението
на влаковете и гаровата дейност“ София“ /УДВГД София/ да назначава, уволнява и
налага дисциплинарни наказания на
работниците и служителите в това
регионалното поделение.
Прието е искане от 12.05.2020г. от директора на УДВГД
до ищеца с което му е уведомен, че срещу него е започнало дисциплинарно производство
и следва да даде обяснения как е осигурил движението на влакове № 7623 и 30116
с дежурния ръководител движение в гара София-север на 11.05.2020г. по време на
дежурството на ищеца като ръководител движение и какви действия е предприел с
осигурителна техника за изпращане на влак 30116. На лицевата страна на искането
е изписана дата 12.05.2020г. за дата на
връчване и е положен подпис за ищеца.
Приети са обяснение от 12.05.2020г. от ищеца, с което е
посочил, че поради повреда на
осигурителната техника преминали към телефонен способ за ОДВ по път 2, осигурил
придвижването на влак 7623 и той пристигнал в гара София –север, поискал
съгласие за влак 30116, връзката била лоша и се заблудил че от гара София-север
са му дали съгласие и за да не се бави предприел действия по отваряне на
изходния сигнал. В момента в който установил, че не му е дадено съгласие
предприел действия по затваряне на входния сигнал, но влакът го преминал, не
успял да се свърже с машиниста, но се свързал с колегата от София-север и му
казал да изключи напрежението от контактната мрежа, за да спре влак 30116,
осъзнавал допусната грешка.
Приет е
протокол от 17.09.2019г. от събрание на синдикална секция на НЖС „Подкрепа“ в
УДВГД-София съгласно който за председател на синдикалната секция е избран М.Н.,
а за секретар на синдикалната секция е
избран Ц.П.А., а на група в Перник – К.В.
Прието е
неоспорено от страните удостоверение № 5/06.01.2020г., издадено от КТ
„Подкрепа“, съгласно което фирмената синдикална организация в “УДВК“-ДП „НКЖИ“
е с председател Ц.А. към 06.01.2020г.
Приет е неоспорен от страните протокол от 31.10.2019г.
от събрание на пълномощниците при УДВГД, съгласно който ищецът Ц.А. е избран
за представител на работниците и
служителите по чл. 7, ал.2 от КТ за 2 години, както и представител на
работниците и служителите по чл. 7а, ал.1 и ал.2 от КТ за срок от 2 години.
Прието е искане изх. № 6257/14.05.2020г., съгласно
което Директорът на УДВД-София е поискал от Ръководството на Националния
железничарски синдикат към КТ „Подкрепа“ съгласие за дисциплинарното уволнение
на ищеца, който бил секретар на синдикалната секция в УДВГД София. В искането е
възпроизведена длъжностната характеристика на ищеца, като е посочено и че
наказанието ще му се наложи за поведение от 11.05.2020г. когато по време на
дежурство като ръководител движение-първо лице по одобрен график, въпреки че не
било дадено съгласие от гара „София-север“ ищецът предприел действия по
изпращане на влак 30116 по текущ път 2 като отворил разрещаващо показание на
изходния светофар и дал разпореждане на второто лице да връчи на влаковия
персонал за влак 30116 заповед за движение при специални условия като влезе в
гара София-север при неосветен входен сигнал на четвърти свободен коловоз,
изпратил влака като отворил разрешаващо показание на изходния светофар, влак
30116 заминал, но този коловоз по това време бил зает от друг влак, а
произшествие било предотвратено по сигнал на служители на ССТ до локомотивния
машинист и влак е спрян преди да влезе в гарата, обсъдено е нарушението, което
е прието за тежко нарушение на чл. 320, ал.1 от Правилата за движение на
влаковете и маневрената работа на железопътния транспорт.
Прието е писмо № 7324/29.05.220г. от Национален
железничарски синдикат при КТ“Подкрепа до директора на УДВГД София, с което е отказано да се даде съгласие
за дисциплинарното уволнени на ищеца за описаното в писмото от 14.05.2020г.
поведение. В писмото е посочено че ищецът е избран за секретар на синдикалната секция в УДВГД София и за председател на фирмената синдикална
организация УДВК към Националния железничарски синдикат.
Прието е искане изх. № 6278/14.05.2020г., съгласно
което Директорът на УДВД-София е поискал от
„Инспекция по труда“ съгласие за дисциплинарното уволнение на ищеца,
който бил секретар на синдикалната секция в УДВГД София. В искането е
възпроизведена длъжностната характеристика на ищеца, като е посочено и че наказанието
ще му се наложи за поведение от 11.05.2020г. когато по време на дежурство като
ръководител движение-първо лице по одобрен график, въпреки че не било дадено
съгласие от гара „София-север“ ищецът предприел действия по изпращане на влак
30116 по текущ път 2 като отворил разрешаващо показание на изходния светофар и
дал разпореждане на второто лице да връчи на влаковия персонал за влак 30116
заповед за движение при специални условия като влезе в гара София-север при
неосветен входен сигнал на четвърти свободен коловоз, изпратил влака като
отворил разрешаващо показание на изходния светофар, влак 30116 заминал, но този
коловоз по това време бил зает от друг влак, а произшествие било предотвратено
по сигнал на служители на ССТ до локомотивния машинист и влак е спрян преди да
влезе в гарата, обсъдено е нарушението, което е прието за тежко нарушение на
чл. 320, ал.1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа на
железопътния транспорт.
Прието е писмо изх.№ 20036455/21.05.2020г. от Инспекцията по труда но директора на УДВГД
София, с което е дадено предварително съгласие за налагане на дисциплинарно уволнение
на ищеца за поведението по писмото от 14.05.2020г.
Прието е неоспорено от страните извлечение от Правила
за движението на влаковете и маневрена работа в Железопътния транспорт,
съгласно чл. 320 от които преди да изпрати влак дежурният ръководител е длъжен
да провери и да се убеди, че междугарието към съседната гара е свободно и че е
получил съгласие от дежурния ръководител движение на тази гара за приемането на
влака.
Приет е неоспорен график за дежурства на работещите в
УДВГД-София-гара Илиянци, съгласно който на 11.05.2020г. ищецът е бил дежурен
през деня.
Приети са обяснения от В.М.и от П.Ц., П.Д..
Приета е заповед
№ 30 /11.05.2020г. от ищеца до машиниста на влак 30116 с указание да влезе в
гара София-север при неосветен сигнал на четвърти коловоз.
Приети са дневници на движението на влаковете,
съдържание на телефонограми, разписание за влаковете, съгласно което влак 30116
в от 17,02ч. до 17,06ч. е бил на гара Илиянци, а в гара София-север е бил в 17,11ч.
до 17,12ч.
Приет е окончателен доклад на комисия на Регионална инспекция „Безопасност на
превозите“ при ДП „НКЖИ“, сочещ извод че
ищецът е допуснал субективна грешка , която е причината да изпрати влак 30116
без получено съгласие от гара София-север.
Приета е Заповед № 77/11.06.2020г. на Директора на УДВГД София, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото
му правоотношение за длъжността „началник гара Илиянци“ при УДВГД София. В
мотивите на заповедта е посочено, че наказанието се налага за това, че на
11.05.2020г. ищецът като началник гара Илиянци и работещ като ръководител
движение – първо лице по одобрен график, въпреки че не било дадено съгласие от
гара „София-север“ ищецът дал разпореждане на второто лице след като види
разрешаващо показание на изходния светофар да връчи на началник гара и на
машиниста на влак 30116 заповед за движение като влезе в гара София-север при
неосветен входен сигнал на четвърти свободен коловоз, изпратил влака като
отворил разрешаващо показание на изходния светофар, влак 30116 заминал, а
произшествие било предотвратено по сигнал на служители на ССТ до локомотивния
машинист и влак е спрян преди да влезе в гарата, обсъдено е нарушението, което
е прието за тежко нарушение на чл. 320, ал.1 от Правилата за движение на
влаковете и маневрената работа на железопътния транспорт. На стр. 2 от
уволнителната заповед е изписан текст „Дата на връчване на заповедта
12.05.2020г., 10,00ч. и е положен подпис за служителя срещу текст „заповедта е
незаконосъобразна“.
Приет е бюлетин № 8/2020г. на УДВГД-София, съгласно
който на дежурния ръководител движение в гара Искър е наложено наказание
предупреждение за уволнение за това, че
на 27.07.2020г. изпратил влак към
гара Подуяне без да получи съгласие от дежурния
ръководител движение.
Прието е неоспорено от страните заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, с което вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверки при ответника е
посочило, че последният пълен отработен месец на ищеца при ответника е
март 2020г. при брутно трудово възнаграждение от 1195,68лв. за 6 месеца обезщетението е
7174,02лв.
Въззивният съд е извършил по реда на чл. 183 от ГПК
констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца в о.с.з. на 20.05.2021г.
и е констатирал че последните записвания в нея са за трудово правоотношение
между страните прекратено на 12.06.2020г. на основание на чл. 330, ал.2, т. 6
от КТ, на следващите страници няма записвания за друго трудово правоотношение
на ищеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Исковата
молба се намира по делото и е подписана от пълномощник на ищеца с представени
доказателства за представителна власт поради което и доводите на въззивника в
обратния смисъл съдът приема за неоснователни.
По правилността на решението в
обжалваната част.
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ.
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност,
прекратено едностранно от работодателя, че уволнението е незаконосъобразно
поради наведените от ищеца твърдения за факти, размер на брутно трудово
възнаграждение на ищеца за последният пълен отработен месец при ответника и че
е останал без работа 6 месеца след уволнението поради незаконното уволнение.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е
да докаже, че уволнението е законно, тоест че ищецът е провел поведението, за което е наложено
наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл.
190 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на наказанието, че
наказанието съответства на тежестта на нарушението, като заповедта е
мотивирана, че е преодолял закрилата по чл. 333 от КТ.
Съдът приема за установено по делото от събраните по
делото доказателства-договор, допълнителни споразумения, длъжностна
характеристика, уволнителна заповед, трудова книжка, заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неоспорено от
страните, неопровергано от другите доказателства, че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение по договор за неопределено време,
съгласно което ищецът е работил при ответника считано от 01.11.2017г. на
длъжност „началник гара Илиянци 1Ак“ при основно трудово възнаграждение към
март 2020г. в размер на 1128лв. и допълнително такова за клас в размер на
67,68лв., тоест брутно трудово възнаграждение от 1195,68лв., основни задължения
на ищеца съгласно длъжностната му характеристика са били да ръководи,
организира, контролира и дава указания на гаровия персонал и други служители на
предприятието и на железопътните предприятия по отношение на сигурността на
превозите, част от задълженията е да изготвя график за работно време и при
необходимост се включва в графика за дежурства на гаровия персонал, изискване
за заемане на длъжността е да притежава правоспособност за ръководител
движение.
Следва да се посочи, че спор кой е работодател – УДВГД
, София или държавното предприятие не е бил повдигнат пред първоинстанционния
съд. Едва с въззивната жалба се въвеждат твърдения от ответника по исковете, че работодател е Управление движението на
влаковете и гаровата дейност /УДВГД/-София, а не държавното предприятие. Изготвения
доклад по делото от районния съд, сочещ за ответник държавното предприятие и
обявяващ за безспорно по делото съществуване на трудово правоотношение между
ищеца и държавното предприятие, не е оспорен от страните. Държавното
предприятие е правосубектно и може да бъде работодател – аргумент от чл. 9 и
следващи от Закона за железопътния
транспорт /ЗЖТ/. Не е установено УДВГД - София да отговаря на изискванията на §1,т.1 от ДР на
КТ. Действително, в част от
допълнителните споразумения към трудовия договор е посочено, че УДВГД е
поделение. Тези отбелязвания обаче не установяват по несъмнен начин, че УДВГД отговаря на изискванията по §1,т.1 от ДР
на КТ. Установяването на обстоятелствата от хипотезата на тази норма е следвало
да се направи при условията на пълно и главно доказване, при спор за същото, а това не е направено по
делото. С оглед гореизложеното съдът приема доводите на въззивника във въззивната
жалба, че работодател на ищеца не е
ДП „Национална железопътна инфраструктура“ са неоснователни. Следва да
се посочи, че както държавното предприятие, така и УДВГД са упълномощили един и
същ юрисконсулт да ги представлява по делото и такова представителство е
осъществено по делото.
По иска по
чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната
отговорност се реализира по определен ред, като се следва определено
производство, скрепено със срокове, уредено с императивни правни норми. Това
производство най-общо има четири основни фази: по установяване на факта на
нарушението; по определяне на дисциплинарното наказание; по издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – писмена форма, мотивирана –
посочваща конкретните факти, субективни и обективни признаци на поведението,
дата, място на извършване и т.н.; връчване на заповедта. Съдът отменя
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание без да разглежда спора по
същество ако установи, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на
сроковете по чл. 194 от КТ или без да е дадена възможност на работника да даде
обяснения по случая.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от
събрани доказателства, че нарушенията, за които е наложено наказанието на
ищеца са от 11.05.2020г. уволнителна заповед е от 11.06.2020г., връчена е на 12.06.2020г. поради
което и доколкото не се спори, то съдът приема, че наказанието е наложено в срок.
Уволнителната заповед е подписана от директора на
УДВГ, който е упълномощен от Генералния директор на ДП“Национална копания железопътна
инфраструктура“ да налага дисциплинарни наказания на работещите в УДВГД. Правилно е прието от районният съд, че
разпоредбата на чл. 20, ал.2 вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за железопътния
транспорт предоставя възможност на генералния директор на държавното
предприятие да делегира правата си да назначава и уволнява служители в
предприятието на други служители. Приетото пълномощно по делото установява, че
генералният директор на предприятието е упълномощил директора на УДВГД да
назначава и уволнява работещи в УДВГД, да им налага дисциплинарни наказания.
При така установеното съдът приема, че доколкото уволнителната заповед е
съставена от директора на УДВГД, като ищецът е с място на работа УДВГД, то че
уволнението е извършено от лице с работодателска компетентност.
Съдът приема, че по делото е установено, че на ищеца да е дадена
възможност да изложи обяснения за нарушенията, за които му е наложено
наказание, заповедта е мотивирана
съгласно изискванията на чл. 195 от КТ. Същото се установява от приетата
заповед, искане за обяснения и обяснения на ищеца.
Същевременно, съдът приема че по делото е установено,
че ищецът се е ползвал от закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, която е установено
по делото че е не е преодоляна, поради което и правилно районният съд е приел,
че уволнението е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.333 от КТ регламентира
закрилата при уволнение, като законността на уволнението е поставено в
зависимост от получаване на предварително съгласие от Инспекцията по труда или
от синдикален орган. Практическото осъществяване на закрилата включва
задължения на работодателя и на работника/служителя, определен за уволнение –
работодателят следва да събере предварителна информация, да поиска мнение на
ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, съответно от синдикален орган, а работникът следва при поискване да представи
съответните документи. Тези задължения следва да бъдат изпълнени преди да бъде
извършено уволнението, тъй като съгласно разпоредбата на чл.333, ал.7 от КТ (предишна
ал.5) закрилата се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
Правните последици от неизпълнение на уредената в нормативните актове процедура
за осъществяване на предвидената закрила, са посочени в разпоредбата на чл.344,
ал.3 от КТ -заповедта за уволнение се отменя само на това основание без да
разглежда трудовия спор по същество.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се
установява от приети по делото неоспорени от страните протоколи, удостоверение,
писмо от Национален железничарски синдикат към КТ „Подкрепа“ се установи, че
към момента на уволнението ищецът е бил секретар
на синдикалната секция в УДВГД София, но и
Председател на фирмената
синдикална организация УДВК към Националния железничарски синдикат, отделно
и представител на работниците и служителите по чл. 7, ал.2 и чл. 7а от КТ. При
така установеното съдът приема, че за да е законно уволнението на ищеца, преди
същото да бъде извършено работодателят е следвало да получи съгласие от Инспекцията
по труда, но и от синдикалния орган, защото ищецът е бил председател на
ръководство на синдикална организация при работодателя. По делото се установи,
че работодателят е поискал и е получил съгласие от Инспекцията по труда за
уволнението на ищеца. По делото се установи обаче, че синдикалният орган
изрично е отказал да даде съгласие за дисциплинарното уволнение на ищеца за
поведението, описано в уволнителната заповед. Искането за съгласие от
14.05.2020г. и уволнителната заповед сочат едно и също поведение на ищеца.
Приетото по делото писмо от 29.05.2020г.
на „НЖС“ при КТ „Подкрепа“ установява, че съгласие за уволнението на ищеца и
искано, но не е дадено. При така установеното съдът приема, че процесното
уволнение е незаконно и съобразно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ заповедта за уволнение
следва да се отмени само на това основание без да разглежда трудовия спор по
същество. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС по иска по
чл. 344, ал.1,т.1 от КТ е правилно и следва да се потвърди.
По иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ:
Предвид изхода на спора по иска по чл.
344, ал.1, т.1 т КТ, основателен се явява и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Налице са предпоставките за уважаването му: признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, както и наличие на трудово правоотношение за
неопределен срок, което прави възможно възстановяване на трудово-правната
връзка между страните. С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на СРС по иска по чл. 344, ал.1,т.2
от КТ е правилно и следва да се потвърди.
По иска по
чл. 344, ал.1т. 3 от КТ:
Предвид
изхода на спора по иска по чл. 344, ал.1, т.1 т КТ, основателен се явява и иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Налице са предпоставките за уважаването му:
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, оставане без работа
на ищеца за 6 месеца след уволнението. По делото се установи, че ищецът е работел при
ответника при брутно месечно възнаграждение за последният пълен отработен месец
от 1195,68лв., че за 6 месеца
обезщетението е в размер на 7174,02лв., че към приключване на въззивното дело е
изтекъл 6 месечния срок след уволнението. При така възприето иска по чл. 344,
ал.1,т. 3 от КТ е изцяло основателен и решението на СРС следва да се потвърди в
частта, в която го е уважил, но следва да се отмени в отхвърлителната част по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД и този иск
следва да се уважи за 3423,93лв.,
представляваща горницата над 3750,09лв. до предявен размер от 7174,02лв. за
периода от 17.09.2020г. до 12.12.2020г., като следва да се присъди и лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че ответника по исковете следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на още 136,96лв. и
сумата от още 130,82лв. разноски за вещо лице, а по сметка на СГС държавна
такса от 68,48лв.
При
този изход на делото решението на СРС в
частта, с която е приел, че ищецът дължи разноски на ответника разноски е
неправилно, поради което на ищеца следва да се присъдят още 47,73лв. като
възнаграждение за адвокат /които СРС е приспаднал по компенсация/, както и още 121,06лв
възнаграждение за разноски за адвокат до пълния претендиран размер от ищеца от
929лв. За производство пред СГС на ищеца следва да се присъдят разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 929лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 20209614/28.09.2020г. по гр.д. № 29833
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 141-ви състав в частта, с която е отхвърлен иска на Ц.П.А., ЕГН ********** срещу ДП „Н.к.ж.и.“-УДВГД, София с правно основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 3423,93лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода от 17.09.2020г. до 12.12.2020г. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ДП „Н.к.ж.и.“,
ЕИК *****“-УДВГД, София да
заплати на Ц.П.А., ЕГН ********** с
адрес: *** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3423,93лв., /три
хиляди четиристотин двадесет и три лева и 0,93лв/, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 09.07.2020г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за оставане без работа за периода от 17.09.2020г. до 12.12.2020г.
поради незаконно уволнение; на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от общо 1097,79лв.
/хиляда деветдесет и седем лева и 0,79лв/, представляващи съдебни разноски за
възнаграждение за адвокат в производството пред СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20209614/28.09.2020г. по гр.д. № 29833 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 141-ви състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ДП „Н.к.ж.и.“ ЕИК *****да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК на
сумата 68,48лв. /шестдесет и осем лева и 0,48лв/ представляващи държавна
такса за въззивното дело.
ОСЪЖДА ДП „Н.к.ж.и.“-УДВГД, София да заплати на Софийски районен съд основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК на сумата от 267,78лв
/двеста шестдесет и седем лева и 0,78лв/, представляващи държавна такса и
разноски за вещо лице в производството пред СРС.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.