№ 946
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500723 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №262313/17.01.2022 г., подадена от С. П. П., чрез адв. И.Н., срещу Решение
№266778/01.12.2021 г. по гр.д.№1149/2020 г. на СГС, I ГО - 24 състав, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над присъдения
размер от 7000 лв., до пълния претендиран размер от 100 000 лв., представляваща
претендирано обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат
от наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по НОХД
№1412/2014 г. на СНС, 12 състав, влязла в сила на 23.11.2016 г. Релевирани са
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за необоснованост.
Сочи се несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение, който не е
съобразен с обстоятелството, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение
"домашен арест" за период от една година и седем месеца. Поддържа се, че
присъденото обезщетение също така има характер на санкция, която се понася от
държавата, поради което то следва да е достатъчно голямо, за да стимулира зачитането
на накърненото право /в случая свободата на личността/. Така определеното
обезщетение не отчита в пълна степен негативните преживявания, които ищецът е
търпял по време на наказателното производство срещу него, които са довели до
настъпване на промяна в личността - от екстровертна личност, ищецът се е затворил в
себе си, изолирал се е от социалната си среда. Необосновано не са кредитирани
показанията на свидетелите относно наличието на причинна връзка между
наказателното производство срещу ищеца и прекратяването на неговия брак. Не е
съобразено, че при повдигането на обвиненията срещу ищеца той е бил на 37 години и
1
не е бил осъждан, повдигнати са му обвинения за 14 тежки престъпления,
наказателното производство е продължило повече от 5 години, през който период
ищецът е участвал в 45 процесуални действия в досъдебното и съдебното
производство, задържан е за 72 часа и впоследствие е търпял мярка за неотклонение
"домашен арест" в продължение на една година и седем месеца. Не са съобразени
установените по делото неимуществени вреди и обществено-икономическите условия
към момента на влизане в сила на оправдателната присъда. Настоява се за отмяна на
решението в отхвърлителната му част изцяло, и постановяване на ново решение по
същество, с което искът да бъде уважен до пълния му предявен размер от 100 000 лв., а
при условията на евентуалност - да бъде увеличен размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Заявява се претенция за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител за производството пред САС, приложено е
доказателство за платена държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, същата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№264839/28.01.2022 г., подаден от
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Надя Зогорова от СГП, с който
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Не са допуснати
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, същото е обосновано със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първостепенният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ПРБ, като е намерил
точния паричен еквивалент за обезщетяването на ищеца за претърпените
неимуществени вреди. Съобразени са продължителността на воденото наказателно
производство от 26.09.2011 г. до 27.07.2016 г., приложената мярка за неотклонение
/домашен арест/, тежестта на повдигнатите обвинения, броя на процесуалните
действия, в които ищецът е участвал лично, както и обстоятелството, че ищецът не е
бил осъждан. Поддържа се, че при определяне на размера на обезщетението следва да
бъде отчетено обстоятелството, че ищецът е оправдан с мотиви за недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, поради невъзможност да се осигури явяването пред
съд за разпит на трима анонимни свидетели, за които съдът е отказал да допусне
прочитане на показанията им по реда на чл.281 от НПК, дадени пред разследващия
орган.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
По делото не се спори, че с Постановление за привличане на обвиняем от
16.09.2011 г. по ДП №399/2011 г. по описа на ОДМВР – Бургас, ДП №522/2011 г. по
описа на ОП – Бургас, ищецът С. П. П. е бил привлечен като обвиняем по обвинение за
извършени престъпления в периода от м. май, 2011 г. до 15.09.2011 г., по които
обвинения е бил оправдан с Присъда от 16.07.2015 г. по НОХД №1412/2014 г. на
2
Специализирания наказателен съд – НК – 12 състав, влязла в сила на 23.11.2016 г. Не
се спори, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на РБ, в качеството на процесуален субституент на
Държавата, за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от проведеното
срещу него незаконно наказателно производство, до размера от 7000 лв., до който
искът е уважен от първостепенния съд, ведно със законната лихва върху тази сума, за
периода от 28.01.2017 г. до окончателното плащане. Спорен пред въззивната инстанция
е обема на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в причинна
връзка с незаконното наказателно производство срещу него, както и справедливия
размер на дължимото от ответника обезщетение над размера от 7000 лв. до
претендирания размер от 100 000 лв.
Във връзка със спорните въпроси пред въззивната инстанция, съдът намира
следното:
От приложените материали по ДП №399/2011 г. по описа на ОДМВР – Бургас,
ДП №522/2011 г. по описа на ОП – Бургас, се установява следното от фактическа
страна:
На 16.09.2011 г. с Постановление за привличане на обвиняем , постановено
по ДП №399/2011 г. /на л.13, т.1 от ДП/, ищецът, тогава на 37 години, и неосъждан, е
бил привлечен като обвиняем за извършени в периода от м. май, 2011 г. до 15.09.2011
г., в гр. Бургас, четири престъпления:
1. Участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел да извършва
престъпления по чл.155 и чл.159а-159г от НК – престъпление по чл.321, ал.3, вр.
с ал.2 от НК, вр. с чл.93, т.20 от НК /наказуемо с наказание „лишаване от
свобода“ от 3 до 10 години/;
2. За склоняване към проституция с користна цел, в изпълнение на решение и по
поръчение на ОПГ, и свождане към блудствени действия и съвукупление, по
отношение на повече от две лица /в обвинението са посочени общо 6 лица от
женски пол/ – престъпление по чл.155, ал.5, т.1 и т.3, вр. ал.3, вр.ал.1 от НК
/наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и глоба от
10 000 лв. до 25 000 лева /;
3. За предоставяне с користна цел систематически помещение за полови сношения и
блудствени действия на различни лица, в изпълнение на решение и по поръчение
на ОПГ, извършено по отношение на повече от две лица /същите 6 лица от
женски пол/ – престъпление по чл.155, ал.5, т.1 и т.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК
/наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и глоба от 5 000
лв. до 15 000 лева /;
4. За набиране и транспортиране на отделни лица /същите 6 лица от женски пол/, в
изпълнение на решение и по поръчение на ОПГ, с цел да бъдат използвани за
развратни действия, чрез даване и получаване на облаги – престъпление по
чл.159г, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1 от НК /наказуемо с наказание „лишаване
от свобода“ от 5 до 15 години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв./.
На същата дата /16.09.2011 г./ ищецът е бил задържан за 72 часа с
Постановление изх.№4433/11 на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас /на л.25,
т.1 от ДП/, разпитан е в качеството на обвиняем /протокол на л.14, т.1 от ДП/,
извършен му е личен обиск и са иззети негови лични вещи /протокол на л.74, т.1 от
ДП/, в това число и документа му за самоличност /лична карта/, която му е върната на
20.09.2011 г. /разписка на л.107, т.3 от ДП/. Впоследствие ищецът е правил искане да
му бъдат върнати иззетите като веществени доказателства лични вещи, което му е било
3
отказано с Постановление от 16.05.2012 г., потвърдено с Определение №197/02.0.2012
г. по ЧНД №795/2012 г. на БОС.
Впоследствие, ищецът е участвал лично в процесуално-следствени действия по
досъдебното производство на 26.09.2012 г. /предявяване на протокол за разпит на
свидетел с тайна самоличност – на л.95, т.2 от ДП/, на 15.02.2012 г. /за ново
привличане като обвиняем за същите престъпления – на л.80, т.3 от ДП; и за разпит в
качеството на обвиняем/, на 16.02.2012 г. /за предявяване на разследване – л.127, т.3 от
ДП/.
С Постановление за привличане на обвиняем от 10.08.2012 г., постановено по
ДП №399/2011 г. на ОДМВР – Бургас, ДП №522/2011 г. на ОП-Бургас, предявено на
ищеца на 23.08.2012 г. /на л.200, т.3 от ДП/ повдигнатите на ищеца обвинения са били
прецизирани, като за същите деяния, с посочен период на извършване от м. септември,
2010 г. до 15.09.2011 г. в гр. Бургас /периода на престъпна дейност е разширен от по-
ранна дата – м. септември, 2010 г., вместо м. май,2011 г. по първоначалното
обвинение/, са повдигнати общо 14 отделни обвинения – като обвиненията за
престъпленията, описани в т.2 и т.4 от първоначалното обвинение, са повдигнати
поотделно за всяко от 6-те лица от женски пол, визирани в първоначалното обвинение.
Прецизирана е и правната квалификация на престъпленията, за които са повдигнати
обвиненията, което не променя вида, характера и тежестта на повдигнатите обвинения,
и предвидените за тях наказания. На същата дата ищецът е бил разпитан в качеството
на обвиняем по повдигнатите му прецизирани обвинения /протокол на л.202, т.3 от
ДП/.
На 24.09.2012 г. са му били предявени материалите по разследването /на л.210,
т.3 от ДП/, но поради непредявяване на част от материалите по разследването,
наблюдаващият прокурор е върнал на разследващия полицай материалите по ДП, за
извършване на ново предявяване, което е проведено на 09.11.2012 г. /протокол на
л.232, т.3 от ДП/.
Във връзка с наложената на ищеца в наказателното производство мярка за
неотклонение, от приложените материали се установява следното:
След задържането на ищеца за 72 часа на 16.09.2011 г. с постановление на
наблюдаващия прокурор, е било внесено в съда искане на прокуратурата за вземане на
постоянна мярка „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия С.П.. На
18.09.2011 г. с протоколно определение по ЧНД №1354/2011 г. на БОС /на л.22 от
делото на СГС/, по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 5000 лв., като определената сума за гаранцията е била внесена
на 21.09.2011 г. /вн.бел. на л.53, т.2 от ДП/. Така определената мярка за неотклонение е
била протестирана от Прокуратурата с частен протест, по който е образувано ВЧНД
№246/2011 г. на АС – Бургас , и с окончателно Определение №189/26.09.2011 г. по
отношение на ищеца е била взета по-тежка мярка за неотклонение – „домашен арест“,
която да се изпълнява по настоящия адрес на ищеца – гр. Бургас, ул.“Войнишка“ №23,
ет.3, ап.десен. Впоследствие, по молба на ищеца, мястото на изтърпяване на мярката за
неотклонение е било променено, като с Постановление от 06.10.2011 г. на
наблюдаващият прокурор е определено местоизпълнението на мярката за
неотклонение да е друг адрес.
Ищецът е поискал изменение на постановената мярка за неотклонение, по което
искане е образувано ЧНД №289/2012 г. на БОС, и с протоколно определение №33 от
09.03.2012 г. /на л.50 от делото на СГС/ искането е оставено без уважение, като
4
определението е потвърдено в Определение №54/16.03.2012 г. по ВЧНД №73/2012 г.
на АС-Бургас /на л.56/.
Ищецът втори път е поискал изменение на мярката за неотклонение от
„домашен арест“ в по-лека такава, като с протоколно определение №80/18.06.2012 г.
/на л.160, т.3 от ДП/ по ЧНД №746/2012 г. на БОС искането му отново е било
оставено без уважение, като определението е влязло в сила на 22.06.2012 г.
Ищецът за трети път е поискал изменение на мярката за неотклонение от
„домашен арест“ в по-лека такава, като с протоколно определение №123/02.10.2012 г.
по ЧНД №1105/2012 г. на БОС /на л.214, т.3 от ДП/ искането му е оставено без
уважение, и е потвърдена взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„домашен арест“. Определението е обжалвано от ищеца, но с Определение
№172/09.10.2012 г. по ВЧНД №218/2012 г. на БАС /на л.221, т.3 от ДП/
определението на БОС е потвърдено. Към момента на разглеждане на това искане
досъдебното производство е било приключено, материалите са били предявени на
ищеца и останалите обвиняеми, и преписката е била изпратена на БОП за изготвяне на
обвинителен акт.
Междувременно, в периода, през който ищецът е търпял мярката за
неотклонение „домашен арест“, са били извършвани проверки в дома му за спазване на
мярката за неотклонение на 26.09.2011 г., на 30.09.2011 г., на 01.10.2011 г., на
03.10.2011 г., на 04.10.2011 г., на 04.10.2011 г., на 05.10.2011 г., на 06.10.2011 г., и
08.10.2011 г. Същевременно, с постановления на наблюдаващият прокурор му е било
многократно разрешавано на напуска дома си, с оглед упражняване на гражданските
му права, както следва:
На 17.10.2011 г. му е разрешено да посети изборна секция в гр. Бургас, за
гласуване на изборите за местна власт и президент;
На 18.11.2011 г. му е разрешено да посети на 22.11.2011 г. личен лекар за
консултация във връзка с проблеми със сърцето /болки и сърцебиене/;
На 23.11.2011 г. му е разрешено да посети на 24.11.2011 г. ехографски кабинет и
личен лекар за преглед и консултация
С постановление от 18.07.2012 г. му е разрешено да напусне дома си за
посещаване на личен лекар /на л.173, т.3 от ДП/;
С постановление от 01.08.2012 г. /на л.174, т.3 от ДП/ му е разрешено да напусне
дома си на 6., 7., 8., 9. и 10.август, 2012 г. за посещаване на лекар и на Център за
рентгенова диагностика за ортопантомография /панорамна зъбна снимка/;
С постановление от 09.08.2012 г. /на л.175, т.3 от ДП/ му е разрешено да напусне
дома си на 13., 14., 15., 16., и 17. Август, 2012 г. за посещаване на лекар и
провеждане на лечение, и за посещаване на Център за рентгенова диагностика.
В периода на изтърпяване на мярката за неотклонение „домашен арест“
еднократно му е отказано да напусне дома си – по искане за посещаване на офис на
телекомуникационна компания, за закриване на телефонен пост /постановление на
л.116, т.3 от ДП/.
Обвинителен акт срещу ищеца и още три лица е бил внесен в
Специализирания наказателен съд на 25.02.2013 г. , по който е било образувано
НОХД №339/2013 г. на СпНС – 6-ти състав. В това съдебно производство са
проведени общо 18 открити съдебни заседания, като във всички тях ищецът се е явил
лично /на 12.март, 2013 г.; на 17.април, 2013 г.; на 23., 24. и 25. април, 2013 г.; на 20.,
21. и 22.май, 2013 г.; на 18. юни, 2013 г.; на 10.септември, 2013 г.; на 14.октомври, 2013
5
г.; 30.октомври, 2013 г.; 14.ноември,2013 г.; на 04.декември, 2013 г.; 14.декември, 2013
г.; на 10.февруари,2014 г.; на 25. и 26.март, 2014 г./. В първото заседание на 12.март,
2013 г. заседанието е било отложено по искане на ищеца, тъй като не му е бил
своевременно връчен обвинителният акт, и адвокатът му не се е явил, поради служебна
ангажираност. Заседанието на 30.10.2013 г. също е отложено по искане на ищеца, тъй
като адвокатът му е постъпил в болница и не е могъл да организира защитата му. В две
от останалите съдебни заседания ищецът е съдействал за провеждане на съдебното
заседание, въпреки неявяването на адвоката му, като е приел да бъде представляван за
самото съдебно заседание от адвокат на друг подсъдим. Ищецът не е ставал причина за
неоснователно отлагане на делото, като в 14 от проведените съдебни заседания е
даден ход на делото, и са проведени многобройни процесуални действия по събиране
на доказателства /разпити на свидетели, приети експертизи, изслушвани веществени
доказателствени средства – звукозаписи, и др./.
В проведеното по същото дело открито съдебно заседание на 05.04.2013 г. е
било проведено производство по реда на чл.270 от НПК, по четвърто искане на
подсъдимия С.П. за изменение на мярката му за неотклонение от „домашен арест“
в по-лека. С протоколно определение от 05.04.2013 г. съдът е уважил искането, като
е отменил мярката за неотклонение „домашен арест“ и е определил на ищеца по-лека
мярка за неотклонение – „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. Така
определената парично гаранция е внесена на 08.05.2013 г. /вн. бележка на л.472, т.2 от
нохд№339/2013 г./.
В проведеното открито съдебно заседание на 26.03.2014 г. по НОХД №339/2013
г. на СпНС е съдебното производство е приключило, като е постановена Присъда №6 /
26.03.2014 г., с която ищецът е бил оправдан по всички повдигнати му обвинения. С
оглед постановената оправдателна присъда, с протоколно определение от същата
дата е отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 2000 лв. Въпреки отмяната на мярката за неотклонение, и влизането в
сила на определението за това, внесената сума за гаранция в размер на 2000 г. е била
върната на вносителя с разпореждане от 25.01.2017 г. - едва след окончателното
приключване на наказателното производство по отношение на всички подсъдими
/въпреки че по отношение на ищеца наказателното производство е приключило на
26.07.2016 г./.
Така постановената оправдателна присъда е протестирана от Прокуратурата на
31.03.2014 г., и по протеста е образувано ВНОХД 159/2014 г. на АСпНС . По него е
проведено едно открито съдебно заседание на 15.05.2014 г., на което ищецът се е
явил лично и с адвокат, даден е ход на делото, и съдебното производство е
приключено. Постановено е Решение № 32/24.10.2014 г., с което оправдателната
присъда по отношение на ищеца /и всички други подсъдими/ е отменена, поради
допуснати от съда съществени процесуални нарушения, и делото е върнато на
първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото, с Разпореждане от 30.10.2014 г. е
образувано НОХД №1412/2014 г. по описа на СпНС – 12 състав ., обвинителният акт
е приет за разглеждане и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 10.11.2014 г., като спрямо ищеца и останалите подсъдими не са взети
мерки за неотклонение. По това съдебно производство са проведени 11 открити
съдебни заседания: на 10.ноември, 2014 г.; на 02.декември, 2014 г.; на 13.декември,
2014 г.; на 22.януари, 2015 г.; на 02.февруари, 2015 г. /на 20.02.2015 г. също е било
насрочено съдебно заседание, за което е имало множество нередовно призовани лица,
6
поради което изобщо не е проведено съдебно заседание/; на16.март, 2015 г.; на
28.април,2015 г.; на 04.май, 2015 г.; на 22.май, 2015 г.; на 10.юли, 2015 г. и на 16.юли,
2015 г. В първото насрочено о.с.з. на 10.11.2014 г. ищецът, както и друг подсъдим, са
били нередовно призовани, поради което не са се явили, и не е даден ход на делото. В
останалите 10 съдебни заседания ищецът се е явил лично, и не е ставал причина за
отлагане на делото. В осем от проведените съдебни заседания е даден ход на делото,
и са провеждани многобройни процесуални действия по събиране и проверка на
доказателства /разпити на свидетели, изслушани експертизи и предявявани ВДС/. На
16.07.2015 е приключило съдебното производство и е постановена присъда, с която
ищецът е бил оправдан по всички повдигнати му обвинения.
Постановената оправдателна присъда е протестирана от Прокуратурата, и по
протеста на 17.09.2015 г. е образувано ВНОХД№177/2015 г. на АСпНС – 2-ри
състав. Във въззивното производство са проведени общо 5 открити съдебни
заседания – на 13.11.2015 г., на 10.02.2016 г., на 06.04.2016 г., на 30.05.2016 г. и на
11.07.2016 г., като във всяко от тях ищецът се е явявал лично, и не е ставал причина за
отлагане на делото. С Присъда №5/11.07.2016 г. е отменена постановената
оправдателна присъда по отношение на другите подсъдими, и част от тях са осъдени,
но по отношение на ищеца постановената от първостепенния съд оправдателна
присъда е потвърдена. Присъдата е подлежала на касационно обжалване в 15-дневен
срок от обявяването й на 11.07.2016 г., но в частта й по отношение на ищеца не е
обжалвана, и е влязла в сила на 27.07.2016 г.
По касационна жалба на друг от подсъдимите, е образувано КНД №947/2016 г.
по описа на ВКС /по което ищецът не е конституиран като страна/, и
производството окончателно е приключило с Решение №238 / 23.11.2016 г.
Едва след окончателното приключване на производството във всички
инстанции и по отношение на всички подсъдими, е осъществено производство за
връщане на внесена от ищеца гаранция в размер на 2000 лв. /върната с разпореждане
на 25.01.2017 г., както се отбеляза по-напред/, и производство по чл.306, ал.1, т.1 и
т.4 от НПК, образувано по молба на ищеца от 27.02.2017 г., за връщане на иззетите от
ищеца на 16.09.2011 г. лични движими вещи, приобщени като веществени
доказателства по делото. По това производство са проведени две открити съдебни
заседания – на 09.03.2017 г. и на 30.03.2017 г. , на които ищецът се е явил лично, като
е приключило с определение за връщане на ищеца на личните му движими вещи,
приобщени като веществените доказателства по делото.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършени множество
умишлени престъпления - общо за 14 отделни престъпления, всяко от които е „тежко“
по смисъла на чл.93, т.7 от НК – предвидено е за всяко от тях наказание „лишаване от
свобода“ повече от 5 години /до 15 години по 6 от обвиненията, до 10 години по други
6 от тях, и до 8 г. по останалите 2 обвинения/, със специален минимум, като по 13 от
повдигнатите обвинения е предвидено кумулативно налагане и на наказание „глоба“ в
значителни размери /до 25 000 лв. по 6 от повдигнатите обвинения, и до 100 000 лв. по
други 6 от обвиненията/. Наказателното производство срещу него е продължило от
16.09.2011 г. до 26.07.2016 г. – общо 4 години, 10 месеца и 10 дни, като досъдебното
производство е продължило от 16.09.2011 г. до 24.02.2013 г. /една година и пет месеца
и девет дни/, а съдебното производство срещу него е продължило от 25.02.2013 г. до
26.07.2016 г. /три години, пет месеца и един ден/. В досъдебното производство е
участвал лично в процесуално-следствени действия общо 7 дни, а в съдебното
7
производство лично е участвал в открити съдебни заседания общо 43 дни – или общо е
бил принуден лично да участва в процесуално-следствени действия по наказателното
производство общо 50 дни /в т.ч. 18 с.з. по нохд №339/2013 г.; 1 с.з. по
внохд№159/2014 г.; 10 о.с.з. по нохд№1412/2014 г.; 5 о.с.з. по внохд№177/2015 г.; 7
о.с.з. по частни производства във връзка с мярката за неотклонение; 2 о.с.з. във връзка
с производството за връщане на движими вещи/, като с поведението си не е ставал
причина за неоснователно отлагане на делото. Проведеното наказателно производство
е приключило в разумен срок, като се вземе предвид, че наказателното производство е
било образувано срещу четирима обвиняеми лица /а после подсъдими/, разпитвани са
множество свидетели, събрани са множество експертизи и са били предявявани
веществени доказателствени средства /звукозаписи/ с голям обем, разпитвани са
свидетели с тайна самоличност и част от материалите са били секретни. В 28 от
проведените общо 34 открити съдебни заседания е бил даден ход на делото, и са били
извършвани процесуално-следствени действия. Съдебните заседания са насрочвани
през непродължителни периоди от време /голяма част от тях – с по-малко от 2 седмици
интервал между заседанията/, било е обезпечавано провеждането на заседанията чрез
назначаване на резервни защитници на подсъдимите, налагане на глоби за неявяване на
защитниците, и принудително довеждане на неявилите се свидетели.
През периода на наказателното преследване срещу него, ищецът е бил задържан
под стража за 72 часа /от 16.09.2011 г. до 19.09.2011 г./, за периода от 26.09.2011 г. до
05.04.2013 г. е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“ – общо 1 година, 6
месеца и 10 дни, бил е с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в периода от
21.09.2011 г. до 25.09.2011 г. и от 05.04.2013 г. до 26.03.2014 г. - общо 11 месеца и 25
дни. По време на изтърпяване на мярката за неотклонение „домашен арест“ на ищеца е
била осигурявана възможност да упражни правото си да гласува в местни избори и
избори за президент, както и при поискване - да получава своевременно необходимата
му медицинска помощ, лечение и провеждане на необходимите изследвания.
За установяване на твърдяното от ищеца негативно отражение на наказателното
преследване върху семейните му отношения, по делото са представени писмени
доказателства – Протокол от 06.02.2018 г. по гр.д.№78284/2017 г. на СРС – 83 състав, в
производство по чл.50 от СК – за прекратяване по взаимно съгласие сключения
граждански брак на 22.06.2014 г. между С.П. П. и А. П. П.а, и постановеното по делото
на същата дата окончателно Решение №340286, с което е утвърдено постигнатото
между страните споразумение по чл.51 от СК, с която са уредени личните отношения
между съпрузите по повод прекратяването на брака, както и упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака им дете Н. С. П., роден на
******** г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. М. и
В. Я. /без родство/. От показанията на св. М. се установява, че по време на задържането
на ищеца с мярка за неотклонение „домашен арест“, свидетелят посещавал ищеца в
дома му, заедно с друг техен общ приятел. Преди да му повдигнат обвинението,
ищецът се занимавал със спорт, бил весел и щастлив човек, а след това много се
променил – станал мълчалив и необщителен, отслабнал много. Срамувал се от
повдигнатото срещу него обвинение, преустановил контактите с роднините си,
поддържал контакти с много малко хора. Роднините му се отдръпнали от него, той
споделял, че не искат да го чуват и виждат. Имало моменти, в които нямало какво да
яде, и свидетелят и друг негов приятел му носели храна. След като приключило
наказателното производство срещу него, ищецът станал по-спокоен, но не се върнал
8
към предишното си състояние – останал притеснен, затворен, необщителен, изгубил
жизнерадостта си. Преди да бъде задържан, той бил собственик на хранителен магазин
и управител на клуб в Бургас. Имал собствен бизнес с хранителни стоки. След като
приключило задържането му с мярката за неотклонение, той вече бил загубил бизнеса
си и не могъл да го възстанови. Започнал да работи отново като сервитьор, каквато
работа имал по-рано. Впоследствие създал семейство. Родило му се дете. Възникнало
неразбирателство със съпругата му, тъй като тя му натяквала за наказателното
производство, и отношенията им стигнали до развод. Според свидетеля, нямало друга
причина за влошаване на отношенията между него и съпругата му.
От показанията на св. Я. се установява, същият познава ищеца от 5-6 години.
Известно му е, че срещу ищеца е имало наказателно производство, тъй като няколко
пъти били говорили на тази тема. Когато ставало въпрос за това, ищецът не му било
приятно да говори на тази тема, говори с лоши чувства, срамува се да говори за този
период, през който е бил задържан. Според свидетеля, ищецът е затворен в себе си,
изпитва вътрешна болка. На свидетеля е известно, че ищецът има проблеми със
съпругата си, защото той е бил задържан, и нейното семейство е реагирало негативно
на това, настроили се зле към него. Ищецът вече не живее със съпругата си от 3-4
години. Смята, че проблемът с нея е изцяло свързан с наказателното дело срещу него,
по повод на което настъпил разрив в техните взаимоотношения.
От така събраните по делото доказателства съдът намира да не се установява по
несъмнен начин наказателното производство да е в причинна връзка с настъпил разрив
в семейните отношения на ищеца. От приложеното писмено доказателство – решение
за прекратяване на брака на ищеца, се установява, че бракът му с А. П. П.а е сключен
на 22.06.2014 г. – почти три години след започването на наказателното производство
срещу ищеца на 16.09.2011 г., след като е бил внесен срещу ищеца обвинителен акт в
съда на 25.02.2013 г., и след като наложената му мярка за неотклонение „домашен
арест“ е била отменена на 05.04.2013 г., а на 26.03.2014 г. и била постановена първата
оправдателна присъда, и окончателно отменена мярката му за неотклонение. Бракът е
прекратен на 06.02.2018 г., след като вече ищецът е бил оправдан с влязла в сила на
27.07.2016 г. оправдателна присъда. Следователно, към момента на сключването на
гражданския брак на ищеца, наличието на наказателно производство срещу него е било
известен факт, като вече е била постановена и оправдателна присъда. Същевременно,
прекратяването на брака му е настъпило повече от една година и половина след
влизане в сила на оправдателната присъда срещу него. Същевременно, и двамата
разпитани свидетели нямат лични впечатления за конкретни факти, които да формират
убеждението им, че разривът в семейните отношения на ищеца е настъпил именно
поради воденото срещу него наказателно производство – техните впечатления са
опосредени от твърденията на самия ищец за наличие на такава обусловеност, които не
се подкрепят от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът не кредитира
показанията на свидетелите в частта им, в която същите твърдят да е налице пряка
причинна връзка между настъпилото разстройство в семейните отношения на ищеца, и
воденото наказателно производство срещу него.
При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи по несъмнен
начин твърдените от него болки и страдания, претърпени в пряка причинна връзка с
воденото срещу него наказателно производство, съдът намира за недоказано ищецът да
е претърпял вреди извън обичайните такива от воденото срещу него наказателно
производство.
При определянето на размера на справедливото обезщетение, съдът взема
9
предвид, че воденото срещу ищеца наказателно производство е за множество
умишлени тежки престъпления, извършени при условията на продължавано
престъпление и в резултат от участието в организирана престъпна група, за които са
предвидени тежки наказания – „лишаване от свобода“ за много продължителен период
от време – до 15 години, и кумулативно налагане на наказание „глоба“ в големи
размери /до 100 000 лв./. Когато обвиненията са му повдигнати, ищецът е бил на 37
години – в най-активната възраст, имал е собствен хранителен бизнес, бил е управител
на нощен клуб, бил общителен, жизнерадостен човек, с чисто съдебно минало. В
продължение на близо 5 години той е живял в страх от налагане на наказание
„лишаване от свобода“ за 15 години, придружено от понасянето на тежки имуществени
санкции, изпитвал е несигурност за бъдещето си, срам от повдигнатите обвинения. Бил
е лишен от възможността да се придвижва в резултат от наложената му мярка за
неотклонение „домашен арест“ в продължение на една година и половина, през който
период не е имал възможност да реализира трудови доходи, и не е можел ефективно да
се грижи за бизнеса си, поради което е загубил предишната си работа и бизнеса си.
Бил е принуден лично да участва в голям брой процесуални действия във връзка с
наказателното производство /общо 50 дни/, да търпи задържане под стража за 72 часа,
и значително накърняване на личната му неприкосновеност, чрез провеждането на
личен обиск, и лишаването му от голям брой лични движими вещи за продължителен
период от време. След отмяната на мярката за неотклонение е бил принуден да започне
работа като сервитьор, с която да осигурява своята издръжка и тази на семейството си.
Когато наказателното производство срещу него е приключило, ищецът е бил на 42
години – все още в активна възраст, но със значително по-малки финансови
възможности и по-нискоквалифицирана работа. Настъпила е негативна промяна в
неговия характер – от жизнерадостен и общителен човек, той е станал необщителен,
затворен в себе си, ограничил е социалните си контакти, били са сериозно накърнени
отношенията с неговите близки. Характерът на повдигнатите му обвинения /участие в
организирана престъпна група за извършване на престъпления по разврата/ е накърнил
значително неговата чест и достойнство, общественото доверие в него /роднините му и
роднините на съпругата му са били зле настроени срещу него/. След приключване на
наказателното производство срещу него, въпреки оправдателната присъда, ищецът не
се е върнал към предишното си жизнерадостно състояние – останал е притеснен и
затворен в себе си, необщителен, не е могъл да възстанови бизнеса си, неговият
авторитет в обществото е останал накърнен. Съдът взема предвид също, че
наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок, наложената
на ищеца мярка за неотклонение, макар и тежка и ограничаваща свободата му –
„домашен арест“, е търпяна от него в домашна обстановка, не е възпрепятствала
възможността му да общува с близките и приятелите си по всяко време в условията на
дома си, били са му осигурени възможности да упражнява правата си и да ползва
медицински грижи, когато му е било необходимо. Впоследствие търпяната мярка за
неотклонение „парична гаранция“ е била определена в невисок размер от 2000 лв.,
който не е създал сериозно финансово бреме за ищеца. За ищеца не са настъпили вреди
извън обичайните при подобно обвинение. При приключването на наказателното
производство срещу него ищецът е бил все още млад, физически здрав, в активна
възраст, и е имал възможност да създаде семейство, да започне нова работа, да
възстанови социалните си контакти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца вреди следва да бъде определено в размер на
20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, който размер според настоящия състав, отговаря на
10
изискванията за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразено е с броя и
тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки за неотклонение, настъпилите неблагоприятни
промени в характера и личността на ищеца, липсата на вреди извън обичайните такива,
съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и
на съдебната практика по сходни случаи.
Като е достигнал до частично различни изводи относно размера на
справедливото обезщетение, първостепенният съд е постановил частично неправилно
решение в отхвърлителната му част, което ще следва да се отмени в частта му, в която
е отхвърлен предявеният иск за разликата над размера от 7000 лв. до размера от 20 000
лв., като в тази част следва да се постанови ново решение по същество, с което на
ищеца да се присъди допълнително обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство в размер на
още 13 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.01.2017 г.
до окончателното плащане. За разликата над размера от 20 000 лв., до пълния
претендиран размер от 100 000 лв., решението на първостепенния съд е правилно и
законосъобразно, и следва да се потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, в полза на ищеца следва
изцяло да се присъди заплатената от него държавна такса за въззивното производство,
в размер на 5 лв., а направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2100 лв., и за депозит за експертиза в размер на 300 лв., следва да му се
присъдят частично – пропорционално на уважения обжалваем интерес – т.е. до размер
на 20/93 части от сумата 2400 лв., а именно – сумата от 516,13 лв. Или общо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 521,13 лв. На ищеца
следва да се присъдят и допълнителни разноски за първоинстанционното
производство, съобразно резултата от въззивната инстанция. Ищецът е претендирал
присъждане на разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и 3600 лв. за адвокатско
възнаграждение. Разноските за държавна такса са му присъдени изцяло с решението на
първостепенния съд. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да се
присъдят 720 лв. за разноски за процесуално представителство. С решението на
първостепенния съд са му присъдени 252 лв., поради което с въззивното решение
следва да му се присъдят допълнителни разноски за процесуално представителство в
първоинстанционното производство, в размер на 468 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №266778 от 01.12.2021 г., постановено по гр.д.№1149 по
описа за 2020 г. на Софийски градски съд, I ГО - 24 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният от С. П. П., с ЕГН**********, срещу Прокуратурата на
Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над
присъдения размер от 7000 лв. /седем хиляди лева/, до размера от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по НОХД
№1412/2014 г. на СНС, 12 състав, влязла в сила на 23.11.2016 г., И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
11
бул.“Витоша“ №2, да заплати на С. П. П., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“,
бл.***, вх.“*“, ет.*, ап.*, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 13 000 лв.
/тринадесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение – разликата над
присъдените 7 000 лв. до размера от 20 000 лв., за претърпени неимуществени вреди от
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по НОХД №1412/2014
г. на СНС, 12 състав, влязла в сила на 23.11.2016 г., ВЕДНО със законната лихва върху
тази сума, за периода от 28.01.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №266778 от 01.12.2021 г., постановено по гр.д.
№1149 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, I ГО - 24 състав, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул.“Витоша“ №2, да заплати на С. П. П., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“,
бл.***, вх.“*“, ет.*, ап.*, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 521,13 лв.
/петстотин двадесет и един лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени
разноски за въззивното производство, КАКТО И сумата от 468 лв. /четиристотин
шестдесет и осем лева/, представляваща допълнителни разноски за процесуално
представителство в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12