Протокол по дело №335/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 388
Дата: 25 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20222200100335
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 388
гр. Сливен, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседА.е на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20222200100335 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата А. В. С., редовно призована, не се явява, вместо него се явява
адв. Н. В. от АК – Добрич, с пълномощно представено днес.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ АД, редовно призован не
се представлява.
Третото лице помагач „ДЗЗД Магистрали 2014“, редовно призовано, не
се представлява
Третото лице помагач „ПСТ Груп” ЕАД, редовно призовано, не се
представлява.
Третото лице помагач „Понсстройинженеринг“ АД, редовно призовано,
не се представлява.
Третото лице помагач „Еко-ресурс Р“, редовно призовано, от адв. Стоян
Е. от АК Бургас, съгласно пълномощно с дата 09.11.2022г. представено днес.
Третото лице помагач „Зебра“ ООД, редовно призовано, не се
представлява.
Свидетелят С. П. С., редовно призован, се явява лично.

ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ: Да се даде ход на делото.

Съдът НАМИРА, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
1
поради което

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. В.: Поддържам исковата молба така, както е представена. Моля
да бъдат приети представени доказателства. По доказателствата имам нови,
които да представя, държа на направените с исковата молба искА.я.
АДВ. Е.: Оспорвам исковата молба. Поддържам депозирА.я от
ответната Агенция пътна инфраструктура отговор. Считам, че липсва
противоправно поведение от страна на дружеството по ЗЗД „Магистрали
2014“, тъй като на посочения участък и на посоченото място, е налице към
този момент обезопасителна ограда, която възпрепятства навлизането на
животни на вътре.

Съдът ПРИСТЪПИ към устен доклад на делото по реда на 146 от ПК.
Депозирана е искова молба от А. В. С. срещу Агенция пътна
инфраструктура - София, в която се твърди, че на 04.11.2018 г., около 20.00
часа, ищцата е пътувала с л.а. „Ауди А3“ управлявана от М.Г. по АМ Тракия,
част от републиканската пътна мрежа на км 243 +900 движещия се пред
ищцата л.а. „Опел Зафира“, управляван от С. П. С., внезапно спира. Оказало
се, че пред него са изскочили на пътното платно два броя диви животни дива
свиня. В следствие на удара едно от животните преминава над неговия
автомобил и попада върху предната част на автомобила, в който е пътувала
ищцата. Въпреки опитите на водача М.Г. да овладее автомобила, е последвал
удар в предния автомобил „Опел Зафира“. В резултат на силния удар между
автомобилите ищцата е получила счупване на гръбначен стълб в поясната
област. За настъпилото ПТП е образувано и водено ДП №306 ЗМ 721/2018 г.
по описа на РУП Нова Загора при ОД на МВР - Сливен. Твърди се, че
причината за настъпване на ПТП е наличие на диви животни на територията
на автомагистралата, които са навлезли чрез подкопаване на оградната мрежа.
Предвид наличието на диви животни на територията на автомагистралата
ищцата твърди, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника с оглед законовото му задължение за поддържане на пътния
2
участък, на който е настъпило процесното ПТП. Твърди се, че мястото на
инцидента не е било обезопасено по начин, който да препятства навлизането
на диви животни на пътя. Твърди се, че служителите на ответника не са
положили дължимата грижа за обезопасяване на пътното платно чрез
възстановяване на телената ограда. Настъпилите вреди се твърди, че са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, причинено от появата
на животно, както и неизпълнение на нормативните задължения на ответника.
В резултат на силния удар ищцата е получила фрактури и охлузвА.я по
тялото, след ПТП е била отведена в УМБАЛ – Сливен, а по-късно била
преместена в клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив.
Там са й направени изследвА.я, рентгенови снимки, при което се е
установила „контузия капитес ет корпорис фрактура корпорис вертебе Ел 1“
фрактура на 5 до 8 ребрени дъги, в ляво. Била е напрева операция под обща
анестезия, при която е поставена задна остеосинтезна стабилизация за
фиксация на прешлените тела под рентгенов контрол с имплантиране на осем
полиаксиални титА.еви винта. В главите на винтовете са имплантирА. две
титА.еви пръчки. В отделението ищцата е престояла за времето от 5.11.2018
г. до 14.11.2018 г., като е изписана с препоръка за продължаване на лечението
при домашни условия. Продължила е да пие и лекарствата, които са й
предписА.. Дълго време е пролежала на легло, защото не е могла да мръдне, в
следствие на болките, след което е започнала бавно и полека раздвижване,
като се е наложило да прохожда отново като малко дете. В началото стъпките
са били неуверени поради страха да не падне и да не се увреди още повече.
Не е могла дълго време да се придвижва и да се обслужва в битово
отношение. От един млад и жизнен човек се е превърнала в инвалид, при това
без особени изгледи за възстановяване на здравословното състояние.
Продължителното лечение лишило ищцата от социални контакти, от
възможност за работа и всичко останало, което правят хората на нейната
възраст – не може да спортува, не може да излиза с приятели, не може дори
разходка да направи. Всичко това е довело до отрицателни емоции, поради
състоянието на безсилие. В момента, в който ищцата е искала да помръдне е
изпитвала ужасни болки. Изпитвала е страх, че няма да може да проходи или
изобщо да движи долната част на тялото и ще остане инвалид в количка за
цял живот. Изпитвала е големи притеснения и за детето си, тъй като то също е
било в колата, а ищцата не е знаела за неговото състояние. Първите дни
3
ищцата не е могла да спи без обезболяващи, а при заспиване сънувала
кошмари и се е стряскала. Дълго време не е могла да се качи в автомобил, а и
сега не желае пътуване през нощта. Във връзка с лечението ищцата е
направила немалко разходи, за които обаче непритежава фактури. След дълъг
период на лечение започнала работа, но предвид невъзможността да
изпълнява адекватно задълженията си се принудила да напусне работното
място. Предвид горното от съда се иска да постанови решени, с което осъди
Агенция пътна инфраструктура да заплати обезщетение в размер на 90 000 лв.
представляващи неимуществени вреди – болки, страдА.я и психически стрес,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 4.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба е връчена редовно на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор. В същия се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск,
поради което същият е оспорван изцяло както по основА.е, така и по размер.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и твърденията за настъпили неимуществени вреди.
Оспорва се мехА.зма на осъщественото на 04.11.2018 г. ПТП. Твърди
се, че липсват доказателства за противоправно поведение на АПИ изразяващо
се в бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 30 ал.1 от Закона за
пътищата за поддържане на пътното платно на територията на републикански
път и отстраняване на повреди по него. Твърди се, че причината за
увреждането на автомобила е резултат от случайно събитие, а именно
внезапно излезли на пътното платно два броя диви животни - дива свиня, а не
дупки или друго локално повреждане на пътната настилка. Твърди се, че АПИ
полага системни грижи за поддържане на републиканските пътища, като АМ
Тракия е оградена с предпазна оградна мрежа с цел предотвратяване
навлизане на диви и други животни в обхвата на магистралата и осигуряване
безопасността на движение. Към датата на настъпване на ПТП тази ограда е
била в отлично експлоатационно състояние.
Твърди се, че са предприети всички необходими действия за опазване
на пътищата и пътните принадлежности, като се осигуряват безопасни
условия на движение. Сочи се, че АПИ е възложила на ДЗЗД „Магистрали
2014“ ежедневно да прави проверка на цялата оградна мрежа по АМ Тракия,
4
като ако се установи нарушаване целостта на тази мрежа същата следва да
бъде възстановена незабавно. Охраната на пътните принадлежности е
вменена на фирмите, които извършват дейности по текущ ремонт и зимно
поддържане. Тъй като ПТП е станало на 4.11. 2018 г., в 20.00 часа и същото е
предизвикано от внезапно излезли на пътното платно диви животни АПИ не е
имала обективна, своевременна и практическа възможност за незабавно
отстраняване на случайното препятствие, а именно внезапно появилите се
диви прасета. Предвид изложеното се оспорва изцяло мехА.зма и причините
за настъпване на процесното ПТП. Навеждат се подробни аргументи за
изключване отговорността на АПИ за настъпилия инцидент.
Оспорва се исковата претенция изцяло като недоказана и необоснована
по размер, който е многократно завишен и не е съобразен с действащите
социално-икономически условия. При условията на евентуалност е заявено
възражение за принос и съпричиняване в размер на 90% за настъпване на
събитието от страна на пострадалия. Навеждат се твърдения за липса на
техническа изправност на автомобила преди ПТП, както и твърденията за
липса на използван обезопасителен колан към момента на настъпване на
ПТП, като се твърди, че именно липсата на такъв е предпоставка за
настъпването на вредоносния резултат. Заявени са доказателствени искА.я.
По искане на ответника с определение № 464/15.08.2022 г. е
конституирано на позицията на трето лице-помагач на ответника – ДЗЗД
„Магистрали 2014“. Предвид липсата на самостоятелна правосубектност на
дружеството регистрирано по ЗЗД право на отговор е даден на всеки от
участниците в него. Такъв писмен отговор е постъпил на 30.09.2022 г. от
„ПСТ груп“. В същият е изразено становище, че предявеният иск е
процесуално допустим, но изцяло неоснователен. Твърди се, че искът
неправилно е подаден срещу АПИ доколкото ищецът твърди, че процесните
вреди са настъпили от удар с преминаващите по републиканска пътна мрежа
диви прасета. Твърди се, че в случая следва да се приложи разпоредбата на
чл. 50 от ЗЗД, според която за вредите произлезли от каквито и да вещи и
животни отговарят солидарно собственикът и лицето под чиито надзор се
намират те. В случая тези предпоставки не са налице спрямо АПИ и няма как
Агенцията да носи отговорност по претенцията предмет на настоящото дело.
Твърди се, че дивечът в Р България е частна държавна собственост и се
стопА.сва от лицата по чл. 34 на Закона за лова, тъй като самите вреди са
5
причинени от дивите животни, а не от повреден пътен участък, то приложима
в случая следва да бъде разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД.
Сочи се, че в самата искова молба не се твърди наличие на нарушения
на пътните съоръжения, поради което в конкретния случай не е налице
неправомерно поведение от страна на стопА.сващата агенция АПИ. Отново
се навеждат твърдения, че съобразно съдебната практика Държавното ловно
стопанство отговаря за вредите причинени от диви животни на неговата
територия.
С оглед изложеното се твърди, че предявената срещу АПИ искова
молба е неоснователна и същата не е надлежен ответник, който следва да
отговоря за обезщетяването на причинените вреди.
Изразено е становище по доказателствата представени от ищеца и
заявените доказателствени искА.я.
Правна квалификация на претендирА.те права – чл.49 вр. чл.51 от ЗЗД.
Факти и обстоятелства, които се признават от стрА.те – няма такива.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между стрА.те, както
следва:
Ищецът е длъжен да ангажира доказателствата във връзка с твърденията
изложени от него в ИМ по отношение на мехА.зма на настъпилото ПТП,
настъпилите вреди, в следствие на процесното ПТП, причинно-следствената
връзка между тях и възникналото ПТП, както и преживените болки и
страдА.я от ищцата, по вид и интензитет.
Ответникът – АПИ, следва да ангажира доказателства във връзка
наведените възражения и оспорвА.я относно мехА.зма на процесното ПТП,
както и твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат.
Третото лице помагач следва да ангажира доказателства, във връзка с
наведените в отговора твърдения и възражения.

АДВ. В.: Нямаме възражения по доклада. Държа на отправените с
исковата молба искА.я за назначаване на КСАТЕ.
АДВ. Е.: Нямаме възражения по доклада. Ние се придържаме към
6
отговора даден от ответната агенция, в това число и направените от агенцията
доказателствени искА.я.

АДВ. В.: Водим двама свидетели, които са пред залата и моля да бъдат
разпитА..

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на призовА.я свидетел.
С. П. С. – **, българин, български граждА.н, висше образовА.е, женен,
неосъждан, без родство със стрА.те и техните представители.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: На 4.11.2018 г. пътувах за гр. Варна. Някъде по
спомен около 20 часа и може би 20-30 минути, в района на Нова Загора, след
бензиностанция „Еко“, претърпях удар в първия момент неидентифицирано
животно, а впоследствие се оказа, че е диво прасе. Съответно след удара съм
успял да спра в аварийната лента, отърсвайки се от първоначалния шок и
удара, тъкмо посегнах към шофьорската врата да я отворя и да сляза от
автомобила и тогава получих втори удар отзад на моя автомобил и беше
изхвърлен съответно няколко метра напред. В последствие вече окопитен от
втория удар слязох от автомобила и видях, че зад мен има втори автомобил,
който се е ударил в моя и съответно попитах колегата дали е добре и той ме
помоли да повикам линейка, тъй като жената пътуваща с него е ранена. Аз
извадих телефона обадих се на тел. 112 и първо дойде патрулна кола на
полицията и после дойде и линейката. В последствие се оказа, че прасетата са
били две. Едното го удрям аз, другото минава зад моя автомобил и съответно
него го удря колегата, който се движи зад мен. Като му гръмва въздушната
възглавница и той не вижда, че аз съм спрял в аварийната лента и ме удря
отзад.

По принцип на магистрала не би следвало да има диви животни, тъй
като има преградно съоръжение, но явно не е точно така в конкретния случай.
Аз не знам от къде са се появили. Другия негативен момент е, че фаровете
светят напред, на конус, а прасетата излизат от тъмната ивица, която е
7
непосредствено в дясно на автомобила и съответно не сме имали никаква
възможност да ги видим. Те не са били напред осветени от фаровете, а
излизат непосредствено пред автомобила, отдясно. Ние не сме обследвали
състоянието на оградата, но седейки и чакайки полицаите от патрулната кола
да извършат огледа и говорейки си с колегата от другата кола видяхме, че до
нас, точно до нас има дупка под оградата, която е достатъчно голяма да
премине голямо диво животно, дори по-голямо от прасе.
Аз бях сам в автомобила. Физическата щета, която понесох е отчупено
парче от единия от предните ми зъби, други щети не съм имал, а по
автомобила имаше достатъчно щети - отпред беше смачкан, отзад беше
смачкан от удара от другия автомобил. Ние присъствахме през целия период
на огледа, който беше извършен. На 05.11.2018 г. не съм присъствал.
СТРА.ТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи
свидетелят от залата.
Със съгласието на стрА.те съдът освободи свидетелят от залата.

Съдът пристъпва към разпит на водените свидетели.
М.Г. С. - **, българин, български граждА.н, средно образовА.е, женен,
неосъждан, съпруг на ищцата А. С..
Съдът УВЕДОМИ свидетелят, че като съпруг на ищцата има право да
откаже да свидетелства.
СВИД. С.: Желая да свидетелствам.
Свидетелят С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Състоянието на А. преди катастрофата е на един
млад, жизнен човек, работоспособен, всичко си е било нормално в
семейството до деня, в който се случи това нещастие - катастрофата, самият
инцидент. Както знаете тя е със счупен гръбнак, има осем болта, с шина е,
дори и дадоха инвалиндност 50%. От тогава тя не е същата, тя не може да
работи, опита веднъж два пъти, не може да стои седнала 7-8 часа, или 3-4
часа, трябва да легне, има болки в гръбнака, не може да вдига тежко, аз й
помагам с пране и всички битови нужди за дома. Освен физически, че не
може да си върши нещата, психически много я срина това. Преди
8
катастрофата ходехме и спортувахме, фитнес, разходки, след това тя не може
да ходи, това я съсипва. Не може вкъщи с детето трудно й е, измаря се,
почива си, болки постоянни в гърба има, ходи на рехабилитации, ходим при
разни доктори, при всякакви специалисти ходим, защото едно мнение има,
другия, че ще зарасне, но стана вече четири години няма никакво срастване на
гръбнака. Нужни са някакви скъпи операции, за да се вкара костен мозък, за
да може да калцира този гръбнак. Примерно стои 2-3 часа и тя ляга, тази
шина явно й пречи в гърба. От там всичко тръгва назад. Психиката й се
провали. Не може да бъде нормална, не е здрав човек. Психично и физически
е срината.
След самото ПТП, като дойде линейката, много трудно я извадихме от
колата, защото аз лично си помислих, че няма да оживее. Тя само хрипаше, не
можеше да говори, извадихме я от колата много трудно, качихме я в
линейката от там я отведоха мисля в Нова Загора в Спешно отделение. Ние
останахме с детето на магистралата и с момчето от предната кола. Аз бях
шофьора на нашата кола. След като я отведе линейката аз незнаех къде я
отведе. Много време ми отне да й намеря личната карта, не искаха да я качат
в линейката без лична карта, не можах да й намеря личната карта и това отне
много време, защото като се блъсна колата тя угасна, смачка се. Намерихме
личната карта, вдигнаха я, аз не знаех къде, понеже детето пищеше аз
трябваше да пазя и детето. Той не е малък, той беше тогава няколко дни
преди 6 годишна възраст. Той видя всичко и пищеше за майка си. Аз държах
детето, качиха жена ми и някъде я отведоха и после от полицаите разбрах, че
е в Нова Загора. Около 2-3 часа стояхме на магистралата, което не беше никак
редно това дете да пищи и да стои на студа. Вдигнаха колите и разбрах в
последствие, че тя е в Сливен. От Нова Загора са се уплашили, че
състоянието й е много тежко и я вдигат за Сливен и към 11 часа, към третия
час, който стояхме на магистралата и полицаите не ни прибраха, а Пътната
помощ ни закара в болницата Нова Загора с детето. Той заспа в ръцете ми.
Отидохме в Нова Загора, след което ми звънна нейния телефон и някакъв
човек каза, че е лекар, той каза, че състоянието й е много тежко и животът й е
едва ли не на косъм и трябва много тежка операция и да се закара за Пловдив.
Аз казах да направят каквото е нужно. Въпросът ми беше зададен около три
поти дали имам възможност да платя за операцията. Казах на детето, че
всичко е наред и те ми казаха, че трябва да се закара спешно в Пловдив да я
9
оперират, но ако имам възможност да платя. Аз се ядох е и попитах ако
нямам пари какво предлагат да я оставим да умре ли. Питаха ме дали имам
пари, казах им да правят каквото трябва и те ми казаха, че я карат по
спешност в Пловдив за операция. Аз се съгласих и останах в Полицията да
давам показА.я. Дознателката дойде към 1 часа, може би пет часа ни държаха
и детето спеше в ръцете ми и от там заминах в Пловдив. Обадих се на
приятели от Варна, дойдоха, взеха ме от полицията. Намерихме болницата,
съответно те не ме пуснаха, намерих жена ми като си мисля, че вече е
оперирана, а тя лежеше на едно легло и само стенеше и хъркаше, почти не
говореше и аз мислех, че са я оперирали. Обаче се оказа, че трябва да съмне,
това беше към 2-3 часа сутринта. Казаха ми да отида на другия ден. Аз
отказах и понеже не можех да вървя. Аз бях в кръв целия и коленете, едвам
вървях. Детето беше долу при приятелите, изпратих го при майка ми и аз
останах в болницата. Първо ми отказаха да остана при нея и аз също отказах
и казах, че няма да я оставя и тогава ми дадоха една носилка да стоя до нея и
до сутринта стоях, да видя дали ще оживее. Става 8, 9, 10, 11, 12 часа, докато
не преведох към 14.00 на обед парите не я вкараха в операционната. Тя стоя
18 часа и стенеше. Преведох парите и тогава я вкараха в операционната, може
да е било към 2.00- 2.30 ч. след обед и към 5 - 6 часа я изкараха от
операционната и от там нататък започнаха мъките. Тя е жена. Първо отказаха
ни стая, после платих вип-стая за да бъдем двамата, отказаха да сменят
катетри, аз не съм виждал катетър, показаха ми как се сменя катетър и от там
нататък започнах да я обслужвам, колкото и трудно да ми беше, защото
понесох и аз удар от аербека, колА.те, бях целия син, таза, коленете ми в кръв
и започнах да я обслужвам, да я храня, да й сменям памперсите, подлогите и
така. 9 или 10 дни бяхме в болницата и понеже детето ни на 15 ноември
ставаше на 6 години и плачеше по телефона какво се случва, понеже той
помни всичко от катастрофата и искаше да отидем за рождения му ден и на
деветия ден, мисля, че на 14 ни изписаха, а той на 15 ставаше на 6 години.
Като ни изписаха се прибрахме във Варна. Беше много трудно понеже,
аз се придвижвах трудно, а тя не можеше и не знаехме с какъв транспорт да се
приберем и от Пловдив се качихме с едни приятели полека-лека в спален
вагон до Варна. В спален вагон я сложихме да легне, защото тя не можеше да
стои седнала и в кола нямаше как да я закараме. За линейка искаха големи
пари до Варна и просто нямаше как, а и нямах възможност тогава и така с
10
влака стигнахме до Варна и до детето, просто за да го уважим. Той плака през
целия рожден ден, че майка му не може, че няма деца, че няма балони и така.
След изписването от болницата, пътувахме със спален вагон с влак до
Варна. Прибрахме се във вкъщи, А. беше на легло. Постепенно, още в
болницата започна да става по малко аз като я държа за ръцете, но не можеше
да се обслужва, не може за застане, гръбнака й той строшен и с тази шина,
колкото и да е то е чуждо тяло и не може да се обслужва, до тоалетна беше
голям проблем. На легло доста време вкъщи. Аз се зА.мавах с детето, идваха
приятелки, майка ми от време на време, нейни приятелки, които идваха да
помагат с пране, с разни домакински работи и така по малко по малко се
пораздвижи, но в първите месеци в кола не можеше да седне, защото като
друсне и изпитва болки. Не може да се придвижва с превозно средно, защото
А. изпитва болки. Като ходехме на лекари там ни изписваха някакви
болкоуспокояващи лекарства. Тя ходеше на лекар през известно време. На
доста специалисти ходихме, в началото беше надеждата, че всичко ще мине и
до година-две ще има сраствА.я и тя ще се възстанови, даже си мислехме за
второ дете. Лекарят й каза обаче, че ако забременее просто няма да може да
го износи детето, защото няма срастване на прешлените. Ребрата, които бяха
счупени минаха, те с времето минаха. Но заради тази шина, която е в гърба
ще има проблем с тежестта на плода и затова се отказахме да имаме второ
дете. Вече като се движи с МПС на най-малкото друсване А. подскача и
болките й са в гърба, почти всеки ден я масажирам и като легне вкъщи я
масажирам гърба. Шината направо се вижда, направо е отгоре и болтовете,
ходихме колко пъти на снимки, тя има осем болта и шина в гръбнака и А.
казва, че опира при някакви движения и лекарите й казаха да не вдига
абсолютно нищо, даже прането аз го изкарвам, за да не се случи нещо и това я
смачква. Нейните приятелки, а тя е хубава, млада жена, поддържа се във
форма и сега не може да ходи на фитнес и това я съсипва. Съсипва я и това,
че тя искаше много да имаме второ дете. Това е. Физически и психически
това я смаза. Това за мен е ежедневие.
Разбрах причината за катастрофата. Това са две диви прасета на АМ
Тракия, които идват от дясно. Ние пътуваме посока Бургас, прасетата излизах
от дясно, под мрежата, две прасета. Имаше дупка в тази мрежа. То има
снимки, но мога да кажа колко беше голяма, беше поне около метър, за да
влезе прасе и това, което аз видях това не е както казаха там, че имало лов и
11
че били подгонили прасетата. Там си е било трасе, тези прасета са си
минавали много време, защото имаше пътека, имаше две пътеки под мрежата
и те са си минавали. Просто от там им е бил пътя и по стечение на
обстоятелствата това момче, което караше пред мен излиза му едното. В
крайна сметка в тъмното намериха и второ прасе. Оказа се, че прасетата са
две кой кое прасе удари и в тъмното не се разбра. Просто няма как да се види
в тъмното черно прасе вечерта. Прасетата ги видях лично, прасета по 100
кила, за да мине това голямо прасе направете си сметка, колко е била голяма
дупката. То не лази. Дупката беше поне метър, на снимките, а и аз ги видях на
живо. Мисля, че бяха две дупки една до друга или една голя, но мисля, че
бяха две дупките.
Вечерта е 4-ти, излязохме от Пловдив, вечеряхме и си тръгнахме за
Варна. По пътя, ние ходихме на почивка, жена ми съответно като всяка
съпруга си гледа снимките къде сме били, какво сме правили, детето е отзад и
си говорим водим разговор дали им е харесала почивката. Както си карам и
виждам светлини пред мен. Карах в дясната лента. Виждам светлини в
тъмното, когато ги наближих светлините реших да го изпреваря, минах в
лявата лена и го изпреварвам този човек, с който се запознахме. Изпреварвам
колата и когато стигнах до него, аз го изпреварвам и съм в лявата лента и
когато стигнах до него нещо хвръкна и ми счупи предното стъкло. Съответно
аз не виждах нищо и се отвориха аербеците. Отвориха се аербеците, не
виждах нищо в тъмното и само виждах мантинелата в ляво, понеже в
тъмното, като се отвориха аербеците и се счупи стъклото, стана на сол,
инстинктивно се дръпнах на дясно, за да не се е ударя в мантинелата и
съответно се ударих в „Зафирата“, която е пред мен и когато спрях колата и
слязох и много добре помня думите на човека, аз слязох, защото колата
угасна, фаровете угасна, всичко строшено и тъмно. Човекът ми ката „Ко
направи бе колега?“. Помян му думите на С.. Викам му, че незнам какво
стана. А той ми каза, че е ударил нещо, но не е разбрал какво. Той ми каза, че
еударил и аз го попитах какво е ударил и той ми каза, че не знае, че нещо е
минало пред него и го ударил и в последствие, когато дойдоха полицаите
намериха едното прасе в канавката, а може би след около час намериха и
второто прасе от моята страна, между двете мантинели. Оказа се, че
прасетата са две. В случая аз съм убеден, че и той не знае кой точно е ударил
прасето, защото двете прасета той няма как да ги удари, защото колата му
12
щеше да се размаже, а на него му я няма само бронята отпред на колата.
Съпругата ми беше с колан, абсолютно съм сигурен.
СТРА.ТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи
свидетелят от залата.
Със съгласието на стрА.те съдът освободи свидетелят от залата.

Свидетелката З.С.П. - ** българка, българска гражданка, средно
образовА.е, омъжена, неосъждана, без родство със стрА.те.
Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Ана пристигна в България през 2009 г. Не помня
точно кои месеци, но преди летния сезон и аз през целия си живот съм
работила. Имаме собствени магазини, частен бизнес и винаги съм наемала
млади момичета на работа. Тя дойде, хубаво момиче, образовано говорящо
два езика - руски и английски и български, защото е бесарабска българка и я
наех на работа. Аз съм й работодател. Тя докато пристигна в България и
започна работа при мен. Изявяваше се много добре още първата година и
стана управител на най-големия ми магазин, който е 400 кв. м и отговаряше
за него, не точно управител, но една от отговорните за него. Много добре се
изявяваше. В последствие се сприятелихме много и тя се запозна с приятел на
моя съпруг и се омъжи за него и дори последната година, бременна,
продължи да работи при мен. Общо взето в магазина работата е такава, че се
носят тежки работи, чували, целия ден на крака, буквално се работеше повече
от 10 часа. Бях много доволна от нея и в последствие тя забременя и
бременна работи лятото, после в края на лятото роди и така.
Беше трудоспособно момиче, много. Преди катастрофата искам да
кажа, че преди това сме ходили заедно на почивки, на ски, тренирали сме
заедно. Не сме късали връзка и бяхме приятелски семейства и след тази
почивка, където бяхме отишли, на връщане чухме за катастрофата. Мариян
ни се обади се, обясни, че е в много тежко състояние, за операция и след като
се прибра в вкъщи от болницата, тя понеже не е от тук, майка й почина преди
това, нямаше кой да я обслужва, често ходех в тях, да не казвам всеки ден.
Помагах общо взето каквото мога, защото Мариян ходеше на работа и аз
13
ходех да пазаря, за детето. Не мога да кажа, че напълно съм се грижила за
нея, но полагах усилия. Тя се чувстваше много зле. Първите дни като я
изписаха буквално лежеше, чувстваше се много зле. Много я болеше кръста.
Хигиенно повече мъжът й се грижеше за нея, но и аз съм помагала в по-
дамските неща, което й е било неудобно. Разказваше ми как се чувства. Не е
много добре. Дори в готвенето съм помагала. Много дълго време мина докато
поукрепне. Тя се движеше по-късно, тя се движеше по-късно, но за кратко
ставаше и постоянно искаше да сяда, да ляга, болеше я кръста много. След
това като мина повече време ходеше на рехабилитация. За тренировки и за
такива работи тя не си мислеше дори, а дори не излизаше и на разходка и в
последствие я карах да започне някаква работа дори седнала не можеше да
стои повече от час, час и половина и пак трябваше да легне. Просто на
разходка ако излезеше за мъничко и пак искаше да се прибира. Настроението
й смачкано, беше нетрудоспособна.
Психически беше много зле. Много беше травмирана за това, че не
може да си гледа детето. Имаха намерение за второ дете, но лекарите казаха,
че не може и й беше много трудно. Сега не може да спортува. От
домакинските работи върши по-дребните неща, но общо взето без съпруга си
няма как да се получат нещата. Тя не може да стои. Два, три пъти започна
работа. Опита се, но повече от 2-3 часа не може да стои и трябваше да седне,
но след като е седнала също не можеше и трябва да лежи.
Сега се чувства по същия начин. Не е оздравяла, няма как да започне
работа. Никой няма да иска такъв работник.
СТРА.ТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи
свидетелят от залата.
Със съгласието на стрА.те съдът освободи свидетелят от залата.

АДВ. В.: Във връзка с искането ни за назначаване на КСАТЕ
представям амбулаторни листи и фактури, с които само доказваме
продължаващото лечение и към момента. Моля същите да бъдат взети
предвид от експерта. Предвид това, че няма как да бъдат приети като
доказателство по делото мога да покажа само снимки на дупките, които са
описА. в протокола за оглед, това са снимки, които са правени там на
мястото.
14
АДВ. Е.: Не се противопоставям да се приемат представените
амбулаторни листи и фактури. В отговора на ответната агенция се съдържа
доказателствено искане с четири въпроса към автотехническата експертиза,
моля към същите да бъде добавени към въпросите по КАТЕ.

По доказателствените искА.я на стрА.те и на осн. чл. 148 и чл. 195 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА представените днес медицински документи и фактури – общо
5 броя.
НАЗНАЧАВА изготвянето на КСМАТЕ, която да се изготви от вещи
лица д-р Й. С. и инж.Х. В. У., които след като се запознаят с материалите по
делото и тези приложени по ДП № 306 ЗМ – 721/2018г. на РУ Нова загора,
след извършен преглед на лицето и оглед на местопроизшествието, да
изготвят писмено заключение, в което отговорят на въпросите :
1. Какъв е мехА.зма на процесното ПТП ?
2. Каква е била скоростта на движение на лек автомобил „Ауди А3“ в
момента на настъпване на произшествието, в коя лента на
автомагистралата се е намирал, на какви светлини се е движил и каква е
била видимостта ?
3. Предотвратим ли е бил удара на водача на лек автомобил „Ауди А3“,
респективно поведението му предпоставило ли е и в каква степен
настъпването на произшествието ?
4. Да се определят размерите на препядствието „диво прасе“ – големина,
дебелина, височина и др. така установените размери на препятствие
съответстват ли на установените по автомобила имуществени вреди ?
5. С каква скорост е трябвало да се движи автомобила и на каква дистанция
от предния автомобил за да предотврати ПТП?
6. Какви увреждА.я е получила ищцата при процесното ПТП и какъв е
мехА.зма на получаването им ? Възможно ли е травмите да са получени
от въздушните възглавници на автомобила ?
7. Налице ли е причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и
15
получените увреждА.я ?
8. Какво лечение е провеждала ищцата и за какъв период? Възстановено ли
е здравословното състояние към момента и какви са прогнозите?

Съдът определя възнаграждение в размер на общо 700 лева / по 350 лева
за всяко от вещите лица/, като депозита следва да бъде заплатен в
едноседмичен срок от ответника в размер на 350 лева по сметка на
„Депозити“ на СлОС, а останалата сума от 350 лева следва да бъде заплатена
от бюджета на СлОС.
С цел изслушване на допусната от съда експертиза, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседА.е за 26.01.2023г. от
11,00 часа за която дата стрА.те следва да се счита редовно призовА..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица !
Ответникът да бъде уведомен за задължението за внасяне на депозит !

Протоколът се състави в съдебно заседА.е.
ЗаседА.ето се закри в 12,18 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
16