РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Русе,
26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 210 по описа за 2021 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на А.В.Д. ***, против Решение № 260207 от 21.04.2021г.,
постановено по АНД № 2324/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно
постановление № 19-1085-003827 от 20.01.2020г. издадено от Началник Сектор
Пътна полиция при ОД МВР Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.98,
ал.1, т.5 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП.
Ответникът
по касационната жалба – Началник Сектор Пътна полиция при ОД
МВР Русе в подадено по
жалбата писмено становище вх. № 270897 от 26.05.2021г. по описа на РС – Русе
оспорва основателността на жалбата. Прави искане за присъждане на разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За
да постанови оспореното в настоящото производство решение, РС - Русе е приел,
че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.98,
ал.1, т.5 от ЗДвП. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило състава
на описаното в НП нарушение по ЗДвП, както от обективна, така и от субективна
страна. Мотивирал е и съответствие със закона на наложеното за нарушението по
чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП наказание, което е предвидено като точно определено от законодателя по вид и размер.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и авторството на деянието
са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният
съд е събрал доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Неоснователни са възраженията в жалбата, че решението почива на
негодни доказателствени средства – представените пред наказващия орган снимки
от гражданин, който пред съда е разпитан като свидетел. По делото не са
установени данни, че същият е заинтересован или предубеден, поради което
неговите показания да се изключат от доказателствения материал. Въззивният съд
е анализирал установените факти въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, обсъдил е приложимите правни норми и е приел, че нарушението по
чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП е правилно установено и безспорно доказано на база
събраните гласни доказателства. Мотивиран така, РС – Русе посочил, че
наложеното наказание е правилно определено.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение като се
излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е
дал отговор в решението си.
Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се
препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на
касационната проверка.
При извършена,
извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на
обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С
оглед на това и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния
ответник за присъждане на разноски в настоящото производство се явява
основателно. Съгласно чл.65, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът, предвид фактическата и правна сложност на
делото, определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 80 лв.,
за заплащането на които, следва да бъде осъден касаторът.
Мотивиран така
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила
решение № 260207 /21.04.2021 год. на Районен съд Русе, постановено по а.н.д №
2324 /2020г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-1085-003827 от 20.01.2020г. издадено от Началник Сектор
Пътна полиция при ОД МВР Русе, с което на А.
В.Д. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лв.
Осъжда А. В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД
МВР Русе 80/осемдесет/ лв, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.