Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 370 / 20,03,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на петнадесети януари 2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1776/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ – гр. София, ЕИК *********; против
решение № 241/23,05,2019 г., постановено по гр. д. № 1298/2018 г. на РС
Асеновград, I гр.
състав. Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност поради
необоснованост и противоречие с материалния закон, като се оспорва извода на РС
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане. Въз
основа на това от въззивния съд са иска да отмени обжалваното решение и вместо
това да уважи предявения иск.
Ответникът Е.Б.К. ***,
ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Производството е образувано по иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ – гр. София,
ЕИК *********; против Е.Б.К. ***, ЕГН **********.
Ищецът претендира да се постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи суми, присъдени със Заповед № 1502/20,11,2017 г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 2550/2017 г. на РС
Асеновград, както следва: главница в размер на 733,21 лв., дължима по сключено
между страните Споразумение от 26,02,2013 г.; обезщетение за забава в размер на
233,84 лв., дължимо за периода от 15,11,2014 г. до 16,11,2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16,11,2017 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът оспорва иска, предявява възражение за
погасяване на претендираното вземане по давност.
От приложеното ч. гр. д. 2550/2017 г. на РС Асеновград
се установява, че за претендираните вземания ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника, издадена по реда на чл. 417 от ГПК. Същата е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Това обуславя извода за допустимост
на предявения иск за установяване на
вземане.
Като основание на претендираното вземане ищецът
сочи сключено между ищеца и ответника Споразумение от 26,02,2013 г. Със същото страните
са се съгласили, че ищецът като цесионер е придобил вземанията на „Българска
пощенка банка“ АД (ново наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) срещу
ответника, възникнали по договор за кредитна карта от 08,12,2005 г., Ответникът
се е съгласил, че към датата на споразумението вземането е
дължимо и възлиза на 733,21 лв., като е уговорено изпълнение на части при
посочени в споразумението условия – осем равни месечни вноски от по 80 лв.,
платими през периода от м. март 2013 г. до м. октомври 2013 г.
Доколкото по делото не е оспорена автентичността
на споразумението, то съдът приема че същото е валидно като непротиворечащо на
закона, предвид на което е породило целените за страните правни последици. С
подписването му длъжникът е признал, че има задължение в претендирания в
исковата молба размер, което произтича от посочения договор за кредитна карта и
е прехвърлено на „Делта Кредит“ АДСИЦ. Недоказано остава твърдението на
ответника към този момент признатото със споразумението задължение да е било
вече погасено по давност.
Това споразумение съставлява самостоятелно
основание за претендираното вземане. Със същото страните са признали
съществуването на задълженията и са преуговорили условията за неговото
изпълнение. Не се установява от събраните по делото доказателства, ответникът
да е изпълнил задълженията си по процесното споразумение към датата на предявяване
на заявлението в заповедното производство – 16,11,2017 г. Същото е предявено
преди изтичане на общия петгодишен давностен срок , считан от датата на
споразумението. Затова претендираните вземания следва да се приемат за дължими
Като е достигнал до различен правен извод РС е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и вместо това
следва да се признае дължимостта на процесните вземания. На жалбоподателя
следва да се присъдят сторените за производството разноски, които се констатираха
в размер на 535 лв. – за въззивното производство(от които: 25 лв. – заплатена
ДТ, 360 лв. – заплатен адвокатски хонорар; 150 лв. – заплатено възнаграждение
за процесуалния представител на ответника) и 710 лв. – з първоинстанционното
производство (от които: 50 лв. – ДТ, 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 300 лв. – заплатено възнаграждение за процесуалния представител
на ответника).
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 241/23,05,2019 г., постановено по гр. д. № 1298/2018 г. на РС Асеновград, I
гр. състав; И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Б.К. ***, ЕГН **********; дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ – гр. София, ЕИК *********; суми,
присъдени със Заповед № 1502/20,11,2017
г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 2550/2017 г. на
РС Асеновград, както следва: главница в размер на 733,21 лв., дължима по
сключено между страните Споразумение от 26,02,2013 г.; обезщетение за забава в
размер на 233,84 лв., дължимо за периода от 15,11,2014 г. до 16,11,2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16,11,2017 г. до
окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА Е.Б.К.
***, ЕГН **********; да заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ – гр. София, ЕИК
*********; сумата от 710 лв.
(седемстотин и десет лева), представляваща разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 535 лв.
(петстотин тридесет и пет лева), представляваща разноски за настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: