Р
Е Ш Е Н И Е
№……… 10.02.2021 година, гр. София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, VІ-ти брачен състав
в публично заседание на седми декември през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентина Ангелова
секретар Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 2147 по описа на
съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).
Образувано е по
молба на Н. В.Р. за връщане на детето Й.И.Р., роден на *** г. в гр. Пловдив,
Република България, в държавата по обичайното му местопребиваване – Великобритания.
Твърди, се че молителката и детето живеели във Великобритания от месец април
2013 г., към който момент малолетният бил едва тригодишен, а ответникът живеел
в същата държава от 2011 г. През май 2012 г. молителката и ответникът сключили
граждански брак в Република България, който бил прекратен поради взаимното им
съгласие за това през 2014 г. Конкретни твърдения във връзка с обгрижването на детето след раздялата и развода на
родителите не били наведени, но се твърдяло, че малолетният започнал обучението
си във Великобритания, както и че имал здравословни и психологически проблеми
заради влошените отношения между родителите си. Твърдяла, че ответникът
осъществявал домашно насилие спрямо нея, като в подкрепа на тези си твърдения
представила писма от Поликлиника „Рафтън“, касаещи
извършен преглед на молителката и насочването на малолетния към Службата на
психическо здраве за деца и младежи с цел подкрепа по повод потиснато
настроение на детето, проблеми със съня и самонараняване, като в едно от тези
писма поведението на бащата било оценено като агресивно. Представени били и три
съдебни разпореждания на Семейния съд в Уотфолд от
различни дати през 2019 г., свързани с отнесени към съда спорове между
родителите, които на собствено основание и по аргумент от компетентността на
английският съд по въпросите за родителските права, установявали обичайното
местопребиваване на детето Й.във Великобритания. С първото разпореждане (от
15.05.2019 г.) съдът разпоредил детето Й.да живее с майка и определил режим на
лични контакти между детето и бащата, осъществявани под контрол. Съдът изрично
забранил извеждането на детето от Англия и Уелс без съгласието на двамата
родители. Твърди се също, че в края на месец октомври 2019 г. молителката
пътувала с детето Й.до България, като разполагала с нотариално заверена
декларация от ответника, с която същият заявявал съгласието си синът му да
пътува до България, придружен от майката, за периода 25.10.2019 г. до 05.11.2019 г. Молителката и
детето следвало да се върнат във Великобритания до последната посочена дата,
като планирали да пътуват със самолет от Букурещ до Великобритания, а до
летището в Букурещ, Румъния, щели да пътуват с такси. Твърди, че на 31.10.2019
г., на държавната ни граница с Румъния, на молителката било съобщено, че детето
не може да напусне страната ни, предвид това, че ответникът оттеглил своето
съгласие синът му да пътува извън Република България. Опитите й да се разбере с
него и да го мотивира да промени решението си останали без резултат, като за да
избегне по-нататъшни проблеми, тя предала паспорта на сина си, както и самия
него на бащата, и заминала за Великобритания. След завръщането си там,
молителката потърсила съдействието на полицията, органите за закрила на детето
и други. Опитвала се да поддържа връзка със сина си по телефона, но контактите
им били редки и се провеждали в присъствието на ответника. Веднъж детето й
заявило, че не иска да говори с нея. Тя знаела, че Й.посещавал училище в
България, както и че си счупил крака, но не знаела при какви обстоятелства е
станало това. Поддържала, че Й.не бил в безопасност при баща си, тъй като пред
последните години той настройвал детето срещу нея и семейството й, и упражнявал
натиск над детето да говори против нея, включително и в присъствието на трети
лица и социални работници, работещи с него. Сочела, че до началото на месец
ноември 2019 г. и неговото задържане от бащата на територията на Република
България, малолетният Й.постоянно пребивавал във Великобритания, където
живеело, посещавало училище и ползвало здравни услуги. Поддържала също, че
посоченото пътуване, при което е осъществено задържането на детето, имало за
цел краткотрайно гостуване и тя нямала намерение за промяна на местоживеенето
му. На 28.11.2019 г. молителката подала молба по Хагската конвенция за връщане
на детето Й.в държавата по обичайното му местопребиваване – Великобритания,
която постъпила в Министерство на правосъдието на Република България на 27.12.2019
г. Молителката твърдяла, че е налице родителско отвличане на малолетното дете Й.от
бащата под формата му на незаконното му задържане в Република България, които
действия ответникът осъществил в нарушение на правото на упражняване на
родителските права от майката, произтичащо от закона. Сочи се, че съгласно
приложимия английски закон, носителят на родителската отговорност може да
действа сам единствено в случаите, когато я изпълнява, но не и в случаите,
когато се изисква съгласието и на друго лице по въпрос, който засяга дете. При
това положение малолетният можел да напусне Великобритания само със съгласието
на двамата си родители, и при липса на такова съгласие, неговото задържане в
България също нарушавало описаното правило.
В хода на
съдебното дирене, чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на
централен орган по Хагската конвенция, молителката поддържа молбата и пледира
съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето Й.в държавата
по обичайното му местопребиваване – Великобритания, като излага подробни
съображения. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 304767/21.12.2020
г.
Ответникът И.Й.Р.,
в писмения си отговор, оспорва молбата като недопустима, а при алтернативност като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. По отношение на
допустимостта на молбата, счита, че същата е подадена без да е налице
упълномощаване от страна на Министерство на правосъдието в качеството му на
централен орган по ХК от страна на молителката, както и поради подписването на
самата молба от неупълномощено лице, а и поради несъответствието й с чл. 8, б.
„е“ и „f“ от ХК. Оспорва изложените от молителя фактически
твърдения, като неотговарящи на действителното фактическо и правно положение и
излага свои такива. На първо място твърди, че е налице спор между родителите
във връзка с напускане на страната от детето Й., разрешим по реда на чл. 127а,
ал. 2 от СК. Оспорва и твърдението, че детето е с обичайно местопребивавене
във Великобритания, като се позовава на заповед за незабавна защита, издадена
по гражданско дело № 2414/2019 г. на Районен съд, Асеновград, с която
местоживеенето на детето било определено при него, като поддържа, че това
обстоятелство било известно на молителката преди подаване на молбата й по ХК, а
доказателствата, описани под № 4-8, включително, 10, 11, 12, 15 и 16 счита за неотносими
към предмета на доказване по делото. Сочи, че посочената заповед за защита била
издадена в полза на малолетният Й., който жертва на актове на домашно насилие
от страна на майка си и на членовете на новото й семейство, като се страхувал
от тях и не желаел да се върне във Великобритания, където насилието над него да
продължи. Твърди, че и във Великобритания търсел начин да защити сина си, като
сезирал различни институции, но без успех, като и Министерството на
правосъдието на Република България отдавна и отлично познавало случая на
малолетния. Твърди, че една при това пътуване на детето до страната ни, му се
открила възможността да сезира съответните социални служби, при което се
установило, че е подлаган на домашно насилие в семейната среда на молителката
от години. Моли съда да постанови решение, с което да остави молбата за връщане
на детето Й.във Великобритания без уважение.
В хода на
съдебното дирене, поддържа заявеното в отговора становище, като моли съда да
остави молбата без уважение. Излага подробни съображения в подкрепа на
заявеното становище. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. №
305486/22.12.2020 г.
Контролиращата
страна Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на
молбата и пледира за уважаването й.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и
становищата на страните в производството, приема за установена следната
фактическа обстановка :
Детето Й.И.Р., с
ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Пловдив, е малолетен син на страните,
като това обстоятелство е безспорно помежду им и се установява от представеното
по делото удостоверение за раждането му, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0783/12.06.2009 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние
при община Пловдив, гр. Пловдив, област Пловдив.
Родителите на
малолетния са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 02.05.2012 г. в гр.
Асеновград, с акт за граждански брак № 0064/02.05.2012 г. на Община Асеновград,
гр. Асеновград, бил прекратен поради взаимното съгласие на двамата съпрузи за
това, с решение № 103/17.03.2014 г., постановено по гражданско дело № 105 по
описа за 2014 г. на Асеновградски районен съд, влязло
в сила на 17.03.2014 г. Със същото решение било утвърдено постигнатото помежду
им споразумение, съгласно което местоживеенето на малолетния Й.е определено при
неговата майка, а бащата се задължил да му заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 100 лева, считано от датата на влизане на решението в сила на 176.03.2014 г.
до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на основания, налагащи
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, като същевременно имал право да вижда
и взема малолетния при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; първите пет дни от
Коледно-новогодишните празници и последните пет дни от пролетно-великденските
празници на всяка четна година; вторите пет дни от Коледно-новогодишните
празници и първите пет дни от пролетно-великденските празници на всяка нечетна
година, както и на всички рождени и именни дни на бащата.
Между страните
също така не е спорно, че детето и родителите му живеели във Великобритания,
като и след развода бащата продължил да пребивава в тази държава, за да може да
контактува с малолетния си син. Не е спорно, че молителката установила фактическо
съпружеско съжителство с трето на спора лице, като отглеждала малолетния си син
Й.в едно домакинство със съжителя си г-н Т.Х., природеното им дете Д.Х., роден
на *** г., и децата на Х.от предходна връзка Б.Б.-Х.,
роден на *** г., и Я.Б.-Х., родена на *** г.
Съобразно
представената справка от образователен екип по помощи към Училище „Брукманс парк“, децата Д., Й., Я.и Б.посещавали това учебно
заведение, като понастоящем Й., Я.и Б. получавали безплатна училищна храна.
Видно от
писмата, издадени на молителката от Лекарска поликлиника „Рафтън“,
на 24.07.2019 г. малолетният Й.бил прегледан поради потиснато настроение,
затруднения със съня и самонараняване, като било решено да се предложи
партньорски час за подкрепа на малолетния. На преглед на посочената дата Й.бил
доведен от майка си, доведения му баща Т., които били придружавани от
природения му брат Д., на 22 месечна възраст към този момент. По данни на
майката и съжителя й, рожденият баща на детето щял да дойде по-късно.
Междувременно, майката и съжителя й изложили твърдения за сложно семейно минало
с домашно насилие и емоционален тормоз. Според нея, бащата бил много озлобен и
имало случаи, когато отказвал да върне детето при нея, в случаите, когато Й.прекарвал
почивните дни при него, а това от своя страна водело до намесата на социалните
служби и полицията. Сега бащата се опитвал да получи попечителство над сина си.
След като бащата на Й.пристигнал, доведеният баща Т. излязъл от кабинета с
двете деца. Бащата имал агресивно поведение, като се опитвал да убеди психолога,
че проблемът е в майката и в доведения баща, искал да разкаже за трудностите
си, но нямал подредено и логично поведение и наричал майката на сина си „тя“.
Било му трудно да изслуша напътствията на психолога за целта на срещата ( да се
помогне на Й.) и обясненията му като специалист как влошените отношения между
родителите се отразяват на детето, като заявил, че за Й.ще е най-добре да живее
с него. Отказал медиация с другия родител, заявявайки, че не това е проблемът.
На родителите било обяснено, че ще получат писмо, макар, че извършилия прегледа
специалист не считал, че Й.отговарял на критериите на Службата за психично
здраве за деца и младежи, тъй като имал подкрепа в училищната си среда, където
ежеседмично се срещал със служител. Впоследствие, психолога обсъдил случая с
Мениджъра на Службата за психично здраве за деца и младежи, като се съгласили,
че понастоящем има твърде голяма намеса в семейството, като Й.повече ще се
нуждае от подкрепа, когато всичко приключи и тогава повторно можел да бъде
насочен към същата служба. За прегледа бил уведомен личния лекар на детето, тъй
като прегледът бил извършен в следствие на издадено от последния направление.
На 18.11.2019 г. служител на Службата за психично здраве за деца и младежи се
свързал с майката, за да я уведоми за взетото решение за предоставяне на
партньорски часове за детето Й., при което молителката ги уведомила за
обстоятелствата, при които малолетният бил задържан от баща си в България. В
тази връзка същият служител съобщил получената от майката информация на
Службите за детска закрила, а дейността с детето била приключена поради
отсъствието му от страната.
На 20.11.2019
г., под предлог, че се нуждае от достъп до правна помощ по повод семеен спор,
молителката се свързала със служителите на същата поликлиника с молба за
издаването на съответен документ. Тя потвърдила, че стресът и тревожността, с
които се явила на 25.11.2019 г. пред д-р Ан К., както и при д-р А.Д.на
02.10.2018 г., са били причинени от домашно насилие. При прегледа й било
установено, че симптомите на стрес и тревожност, в това число и физическите
симптоми на стрес, констатирани при молителката, съответствали на тези,
породени от домашно насилие. Според д-р К., при издаването на писмото, тя
разбирала, че това доказателство се изисква единствено за решението дали да се
отпусне правна помощ и няма за цел да се предоставя като доказателство за
домашно насилие за ползване в съда.
На 15.05.2018 г.
Съдът по семейни дела – гр. Уатфорд, издал заповед за
упражняване на родителските права и заповед за забрана на определени действия,
с които постановил детето Й.да живее с майката, определил режим на контакти на
бащата с детето, както следва – контролиран контакт, който да се извършва с
помощта на Областен съвет – Хертфордшир при минимална
честота веднъж на две седмици; телефонен контакт в 18 часа всяка сряда, който
ще се контролира от майката или от нейният партньор г-н Х., по
високоговорителя, а обаждането по телефона ще се извършва от бащата; всякакви
други контакти, които могат да се договорят между майката и бащата.
Същевременно, бащата нямал право да отнема детето Й.от грижите и контрола на
майката, както и от всяко друго лице, на което майката е поверила грижите за
детето, както и да обсъжда с детето, въпроси, отнасящи се за възрастните, а
никой от родителите нямал право да
извежда детето извън юрисдикцията на Англия и Уелс, без изричното писмено
съгласие на другия родител.
Не е спорно
между страните, че в края на месец октомври 2019 г. молителката и детето
пристигнали в Република България с цел кратко посещение, но във Великобритания
се върнала само молителката. Твърденията на същата, касаещи организацията на
пътуването им обратно, както и задържането на детето Й.на българската граница, не
е оспорени.
По делото е
представена заповед за незабавна защита от 06.11.2019 г., издадена от Районен
съд, Асеновград по гражданско дело № 2414/2019 г., с която молителката била
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й.И.Р., на
молителката било забранено да се приближава на по-малко от 30 метра до
пострадалото лице Й., до неговото жилище, до местата за социални контакти и
отдих на същото за срок до приключване на производството по делото, като било
определено местоживеенето на малолетния Й.при неговия баща за същия срок.
Между страните
не е спорно, а и от изисканите справки от Национална база данни „Население“ се
установява, че малолетното дете Й., считано от 12.06.2009 г. е с регистриран
постоянен адрес ***, и настоящ такъв в гр. Асеновград, , като молителката е
регистрирана на същите постоянни и настоящи адреси, считано от 2008 г., а
ответникът е регистриран на същият настоящ адрес в гр. Асеновград, считано от
20.10.2008 г. и е с постоянен адрес ***.
Останалите
документи, представени от страните, в това число и разменена помежду им
кореспонденция, съдът не обсъжда като неотносими към предмета на доказване по
делото.
На молителката
са давани многобройни възможности за изслушване на обясненията й, като
съдебното заседание на 07.12.2020 г. е обявено за последен срок за събиране на
това доказателствено средство, като предвид бездействието на страната, за което липсват посочени
обективни причини, съдът е приключил делото без да изслуша обясненията й.
Изслушан в
съдебно заседание на 29.06.2020 г., ответникът обяснява, че на 25.10.2019 г. Й.и
молителката пристигнали в България, а на следващия ден му се обадил по телефона
и му заявил, че майка му продължава да го бие и поради това не иска да се връща
повече във Великобритания. Разговорът се провел пред камера и синът му плачел,
докато му разказвал, как майка му продължава да го удря. Казал му „Не искам да
се връщам там. Мама и човека, с който живее, ме бият. Тате, помогни ми, не издържам,
не искам повече да с връщам в Англия“. Малко по-късно молителката отнела
телефона от детето и прекъснала разговора им. Тя не отговорила на съобщенията
му за състоянието на детето, които й изпратил след края на този разговор. Според
ответника, той до обаждането на сина си, не знаел, че те са също в България,
като силно се разстроил и не знаел какво да прави, тъй като синът му бил в това
положение от около пет години. В това състояние, той потърсил съвет от
неправителствената организация „Асоциация на бащите в България“, като му било
разяснено, че като баща имал право да преценява дали е съгласен синът му да
напуска страната или не. След това, ответникът отишъл в Гранична полиция и
заявил, че не е съгласен синът му Й.да напуска страната, а на 31.10.2019 г.,
когато имал информация, че синът му и молителката ще пътуват обратно, отишъл на
граничния пункт, откъдето предполагал, че ще минат. Синът му Й.го видял,
зарадвал се, дошъл при него и го прегърнал. Казал му, че иска да си остане в
България. Тогава молителката станала агресивна, вкарала детето в таксито, с
което трябвало да пътуват до Румъния, крещяла. Й.обаче успял да излезе от
колата и пак дошъл при него. Твърди, че помолил молителката да даде документите
на детето и дрехите му, но тя първоначално отказала, а след това дала на Й.само
документите му. Тя била с друго свое дете. Тогава Й.заявил, че не иска дрехи от
майка си, а само иска да се прибират. Тогава молителката заминала с другото си
дете, а Й.останал при него. Поддържа, че емоциите, които изпитал тогава били
много силни, но се чудел как се чувствала бившата му съпруга, затова по-късно
се опитал да й звънне, за да я успокои. Тя обаче го заплашила, че ще му вземе
детето, казала му „ще видите вие Асеновград и как се отнема дете“. Два-три дни
по-късно той отново се опитал да говори с нея, но тя не приемала разговорите.
Заявява, че въпреки, че с молителката били разведени, решението не било
спазвано на територията на Великобритания, като той от 2016 г., когато детето
започнало да му споделя, че го бият, в продължение на година и половина не бил
виждал сина си. Твърди, че самото дете разказало това в нарочно направен
видеозапис, но нямало никакви последствия за майка му и съжителя й. Той през
това време също пребивавал в Англия, тъй като търсел възможности да е близо до
сина си и да го вижда. Майката обаче не го водела в България, а и след като
провел процедура по признаване на бракоразводното им решение, не получил съдействие
за контакти със сина си. това наложило от 2016 г. до 2019 г. да търси правата
си по съдебен ред във Великобритания. В този период малолетният нееднократно
разказал за насилие над себе си, но не били предприети никакви мерки. Именно
това накарало ответника през 2018 г. да сезира българският съд с искане за
промяна на мерките относно родителските права, но майката не съдействала за
провеждане на производството. Когато разбрал от детето, че с майка му са в
България, както и че тя безпричинно го удряла по гърба на центъра на гр.
Тутракан, разбрал, че трябва да вземе мерки.
По делото е
призована ДСП Асеноград, която обобщава събраните при
социалното проучване данни в приетия по делото социален доклад. Според същия към
момента основни грижи за детето се полагали от неговия баща в дома му в гр.
Асеновград, на посочения адрес. Домът му представлявал етаж от къща, състоящ се
от три стаи, кухня и санитарни помещения с добри жилищни условия. Намеренията
на бащата, заявени в хода на съдебната анкета, били да ремонтира дома, с цел
оптимизирането му. Малолетният Й.бил записан да учи в ОУ „Петко Каравелов“, в
пети клас. Детето редовно посещавало училище и според класния му ръководител
било адаптирано в училищната среда. По отношение на наличните данни за счупване
на крака на детето, то наранило крака си в училище, имало спукване на костта,
което зараснало след носене на шина за 10 дни. Към момента детето нямало
оплаквания и ходело спокойно. Другите събрани данни са в насока, че детето се
чувства добре при бащата, спокойно е и съвестно работи по поставените му задачи
в училище. С детето е работел психолог от Център за обществена подкрепа, гр.
Асеновград, като целта е да преодолеят травмите, от преживяното от детето
насилие в семейството. От споделеното от детето било видно грубо и
пренебрежително отношение на майката към него, отправяне на обидни
квалификации, поради което малолетният не е мотивиран да инициира и търси
контакти с нея. Бащата бил консултиран, като заявил разбиране, че ако детето
пожелае да се върне във Великобритания, той не би го спрял. Нагласите на Й.,
заявени в хода на социалното проучване са категорично негативни по отношение на
евентуалното му връщане в семейството на майката. Самото дете възприемало като
заплахи думите на майката, че ще го вземе при себе си в Англия, тъй като това
се разминавало с действителните му желания. Не били установени рискове за
детето в семейната среда на бащата.
В присъствие на
социален работник от ДСП Асеновград и в отсъствие на страните и техните
представители, съдът изслуша малолетния Й.по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за
закрила на детето. Малолетният е категоричен в нежеланието да се върне във
Великобритания, като обяснява, че майка му и съжителят й го тормозят. Двамата
го удряли, случвало се съжителят на майка й да го блъска в стената, а майка му
– да го оставя навън, защото искал да говори с баща си и да е при него.
Случвало се да не му дават храна, а ако му се пиела вода през нощта, трябвало
да вземе разрешение от майка си за това. Заключвали го. Майка му, освен, че не
му давала храна, го наричала „идиот“ и „дебел“, като сам за себе си Й.нямал
обяснение за това поведение на майка си и на съжителя й. Разказва, че те не се
държали по този начин с другите деца в дома им. Според него, в дома живеели
майка му, гаджето й, той, Д., на 4 години, Бо, на 9 години и Я., на 11 години.
Бо и Я.били деца само на съжителя на майка му, а Д. бил тяхно общо дете, но не
го чувствал свой брат, тъй като бил от различен баща. Споделя, че въпреки
лошото отношение към него, той си имал своя стая, всяко дете разполагало със
своя стая. Уточнява, че майка му имала лошо отношение към него откакто бил на
шест години, като по това време тя се събрала да живее с бащата на Бо и Я.и от
тогава отношението й се променило. След раждането на Д., нещата не се подобрили
за него. В Англия ходел на училище, но имал само двама приятели в класа и не
разбирал отношението на майка си към него, тя се държала зле с него и го
пренебрегвала и не искала да прекарват време заедно. Бил на четири години,
когато отишли да живеят в Англия. С баща си се чувствал много по-добре. Баща му
не му викал и не го обиждал, бил винаги до него и му отделял от времето си, не
го заключвал и не го спирал. Сега също ходел на училище, но бил в приятелски
отношения с целия си клас. След консултациите с психолог, се чувствал
по-спокоен, разбирал повече неща, но все още не разбирал поведението на майка
си. Заявява, с абсолютна сигурност, която се опитва да внуши и съдебния състав,
че не иска да се връща във Великобритания („..Искам всички да са абсолютно
сигурни, че не искам да се връщам в Англия..“). Споделя, че последният му
контакт с майка му е по повод рождения му ден, когато тя му се обадила по
телефона. Извън това не му се обаждала.
На изслушването
на детето присъства социален работник К., заявява, че е завършила висше
образование, и има бакалавърска степен по „Социални дейности“ и магистърска
степен по „Психосоциална работа с деца и юноши“.
Според нея малолетния е по-зрял от биологичната си възраст и изолира проблеми в
семейното общуване, които индикират за някакъв
проблем в неговото възприемане на ситуацията, която го е заобикаляла. Иначе,
работата по случая на малолетния започнала по прокурорско нареждане, предвид
събитията, които се случили на границата при предаване на детето. В хода на
социалната работа с детето били установени индикации за преживяно насилие от
страна на детето на територията на Великобритания, поради което то било
насочено към ползването на социална услуга в общността. Сега в разговорите с Й.,
той бил спокоен. Споделя, че при разговорите им, тя му оставяла достатъчно
време да се изрази, да намери точните думи, за се изрази. Понастоящем детето
продължавало да е дистанцирано от майката и от контактите с нея. То не
отказвало изобщо да я види и чуе, но категорично отказвало да контактува с нея
във Великобритания.
Молбата на Н.В.Р.
за връщане на детето Й.е подадена в съда на 19.02.2020 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Възникването на
правото да се върне малолетното дете Й.по реда на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от кумулативната
наличност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да
е имало обичайно местопребиваване във Великобритания непосредствено преди отвличането
му; 2) детето да е било прехвърлено
или задържано от своя баща в Република България в нарушение на установените във
Великобритания правила за упражняване на родителски права – съвместно или
поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една
година от незаконното му прехвърляне в Република България, респ. детето да не се
е приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е
подадена след изтичане на периода от една година; 4) майката да е
упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или
задържането; 5) майката да не е дала съгласие за прехвърлянето или задържането
на детето в Република България или впоследствие да не е приела прехвърлянето
или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна
ситуация; 7). детето да не се противопоставя на връщането и е достигнало
възраст и степен на зрялост, при които е
уместно да се вземе под внимание неговото мнение.
В процесната
хипотеза, само част от тези предпоставки са налице, а именно : Не е спорно, че
детето е имало обичайно местопребиваване във Великобритания до задържането му
от бащата на територията на страната, като това е станало в нарушение на
установените във Великобритания правила за упражняване на родителски права.
Молителката е упражнявала ефективно родителските права по отношение на детето,
като, предвид процесуалното си поведение, явно не е приела задържането му на
територията на Република България и молбата е подадена преди изтичането на
срока по чл. 12 от Хагската конвенция.
По отношение на
останалите предпоставки, молителката не е провела нужното пълно и главно
доказване, като създаде у съда сигурното убеждение в неосъществяването на
отрицателните предпоставки, при което молбата й се явява недоказана, поради
следното :
В случая,
малолетния Й.е навършил 11 годишна възраст, като е достигнал необходимата
степен на зрялост, при която мнението му следва да бъде зачетено от съда. При
изслушването му в съдебно заседание на 29.06.2020 г. същият е категоричен в
нежеланието си да се върне в семейната среда на майка си, като ясно обяснява
причините за това. Като такива сочи лошо отношение от страна на майка си и на
съжителя й към себе си, изразило в различни форми на домашно насилие –
физическо, психическо, емоционално, като описва нанасянето на удари и
блъскането му в стената, отправянето на обиди, поставянето на различни
ограничения, заключването му извън дома, лишаването му от храна и прочее.
Желанието на малолетния да убеди всички присъстващи в нежеланието да се върне
при майката във Великобритания, е затрогващо със своята искреност. С това свое
изявление малолетният открито се противопоставя на връщането си във
Великобритания, като това негово мнение следва да бъде зачетено от съда. Същото
е ясно, еднозначно и не подлежи на различно тълкуване, като е дадено след като
детето е било подготвено за своето изслушване от съда, дадена му е необходимата
информация за да формира мнението си, като изслушването му е проведено в
присъствието на социален работник от компетентната социална служба по настоящето
му местоживеене. Според същия социален работник, притежаващ специални знания,
като магистър по психосоциална работа с деца и юноши,
детето Й.притежава по-голяма зрялост от характерната за възрастта си, а в
резултат на предоставената социална услуга детето е по-спокойно (респективно развива
съпротивителни, адаптивни и критични сили). Горното е достатъчно за съда да
зачете изразеното от детето Й.мнение, като постанови отказ за връщането му.
Следва да се
отбележи, молителката изобщо не взема отношение към изразеното от детето
противопоставяне и възможността то да бъде зачетено от съда, а са ограничени
единствено до наличието, респективно отсъствието на първите шест посочени
предпоставки. Следва да се отбележи, че желанието на детето за разрешаване на
семейната ситуация, в която то се намира, явно се припокрива с изразеното от
него мнение, към която то подхожда съвсем аналитично, сравнявайки открито
отношението, вниманието и подхода на всеки от родителите му към него.
Едновременно с
изложеното, съдът приема, че в случая е налице сериозна опасност връщането на
детето във Великобритания да го изложи на риск от увреждане. Малолетният Й.би
се оказал в неблагоприятна ситуация при евентуалното си връщане във
Великобритания, поради дълготрайното неглижиране на
чувствата му от майката и данните за упражнявано насилие над него в семейната й
среда от времето, когато той е бил едва шестгодишен.
С оглед
изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето Й.И.Р. във
Великобритания като неоснователна.
По разноските :
Съдът не е
сезиран от страните с претенции за присъждане на сторените деловодни разноски,
като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно
основание чл. 8 и следващите от Хагската конвенция във връзка с чл. 22а от
Закона за закрила на детето, на Н.В.Р., с
ЕГН **********, постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република
България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца, срещу И.Й.Р., с ЕГН **********, за връщането
на малолетното дете Й.И.Р., с ЕГН **********,
на молителката във Великобритания, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на прокурор от Софийска
градска прокуратура.
ПРЕПИС от настоящето решение, както и копие от
представените доказателства и от съдебните протоколи от проведените
по делото съдебни заседания на основание чл. 11, т. 6 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 г., следва да се изпрати незабавно на централната власт на Великобритания,
чрез Министерство на правосъдието.
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписите.
СЪДИЯ
: