РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Карлово, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100749 по описа за 2024 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК:
**************, със седалище и адрес управление – гр. С., бул. Б. **, бл. ***,
вх. **, със законни представители: С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. – управители,
чрез пълномощника – юрисконсулт Г. С. - К. против Л. С. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., обл. П., ул. „Г. К.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**.
В исковата молба се твърди, че на 31.05.2022 г. Л. С. С. подал до „П.
К. Б.” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски
кредит П. К.Стандарт със зададени параметри. Същият получил разяснения,
които му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти
съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Той писмено
декларирал, че е запознат и с Общите условия на „П. К.Б. ЕООД. Получил и
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр
с Допълнителна преддоговорна информация. С част от сумите по договора
било поискано да бъде извършено рефинансиране по други договори, които
клиентът бил сключил с „К. К. ЕАД“ и с „* ф. ЕООД“, а именно: 1070.00 лева
за рефинансиране към „К. К.“ ЕАД и 1000.00 лева за рефинансиране към „* ф.
1
ЕООД“.
След като ищцовото дружество одобрило отпускането на заем
съгласно исканите параметри, на 31.05.2022 г. с ответника бил сключен
Договор за потребителски кредит № 40009837256, по който „П. К. Б..“ ЕООД
изпълнило точно и в срок задължението си да извърши поисканите
рефинансирания. Останалата част от сумата по договора, след извършените
рефинансирания в размер на 1430.00 лева били преведени на 01.06.2022 г. по
посочена от ответника банкова сметка с IBAN: **********************.
Договор №40009837256 бил сключен при следните параметри: сума
на кредита – 3500.00 лева; срок на кредита – 30 месеца; размер на месечната
вноска по кредита – 188.32 лева; дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема – 5-то число на месеца; годишен процент на разходите
(ГПР) – 48.97%; годишен лихвен процент – 41.00 %; лихвен процент на ден –
0.11 %; общо дължима сума по кредита: 5649.49 лева.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били,
както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ –
1400.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ –
2625.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 134.17
лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и
закупена допълнителна услуга било, както следва: общо задължение – 9674.49
лева; общ размер на месечна вноска по договора – 322.49 лева; дата на
погасяване – 5-ти ден от месеца.
Твърди се, че общият размер на договорното възнаграждение по
кредита бил предварително определен в погасителния план. Страните се
споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за
клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи
във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника
било в размер 2149.49 лева, дължимо за периода от 05.07.2022 г. до 28.06.2023
г. – дата на предсрочната изискуемост.
Ответникът не изпълнил задължението, което бил поел по договора.
Не направил нито една погасителна вноска и изпаднал в забава. След
прекратяване на договора, размерът на задълженията ставал предсрочно
2
изискуем, като оставало в сила задължението на клиента да заплати всички
дължими суми по процесния договор. Поради това, оставащото непогасено
задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна вноска,
чийто падеж бил датата на обявяване на предсрочната изискуемост –
28.06.2023 г. Това следвало да се има предвид, тъй като страните уговорили
задължението да бъде изплатено на равни месечни вноски – 30 на брой, а в
приложените към исковата молба документи сбила описана 1 вноска,
обединяваща непогасеното задължение по погасителен план, поради
настъпилата предсрочна изискуемост на 28.06.2023 г. Поради това и периодът
за който се претендира договорно възнаграждение бил определен като
05.07.2022 г. – 28.06.2023 г.
Освен длъжимите главница и договорно възнаграждение, следвало
да бъде присъдена и законна лихва върху тях в размер на 496.35 лева,
дължима 28.06.2023 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 27.02.2024г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2017г.: „По изложените съображения
на поставения за тълкуване въпрос ОСГТК на ВКС дава отговор, че
размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането“.
Следвало да се има предвид, че ищцовото дружество и ответникът Л.
С. С. били страни по гр. дело № 355/2023 г. по описа на Р. с. - гр. К., по което
било постановено Решение № 180/15.06.2023 г. С него съдът прогласил за
нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. 1-во и предл. 2-ро от ЗЗД клаузите
на процесния договор за потребителски кредит № 40009837256 от 31.05.2022
г., предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие на чл.10, ал.2 и чл.11, ал.1, т.10 от
Закона за потребителския кредит и чл.143, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, както и заобикаляне на чл.19, ал.4 и ал.5 от Закона за
потребителския кредит. Поради това, за кредитора възникнал правен интерес
да пристъпи към съдебни действия относно незаплатените суми по договора.
Договорът бил прекратен в хода на съдебните действия, за което и ответникът
бил уведомен в предходното дело.
3
В случай, че настоящият съд приеме, че предсрочната изискуемост
по договора не е надлежно обявена на ответника, ищецът допълнително
посочва, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния
план изтича на 05.12.2024 г., след което настъпвала и изискуемостта на
задължението на длъжника в пълен размер. Това било така, тъй като
„предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК“
– Решение № 152 от 22.01.2020 г. по т. д. № 3131/2018 г. на ВКС, 2-ро ТО.
Съгласно цитираното решение, предсрочната изискуемост не можела да бъде
приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването
й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По
отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на
подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно
тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не
можело да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора
основание.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че предсрочната
изискуемост по процесния договор не е надлежно обявена на ответника,
ищецът моли да му бъде присъден сбора от непогасените вноски с настъпил
падеж, до момента на приключване на устните състезания. В тази насока били
Решение № 7/19.05.2017г., по гр.д. № 60053/2016г. на ВКС, II г.о.; Решение №
162/11.01.2019г. по гр. дело № 4925/2018г. по описа на PC В.; Решение №
136/11.01.2019г. по гр. дело № 2398/2018г. по описа на PC В.; Решение №
2099/27.12.2018г. по гр. дело № 4976/2018г. по описа на PC Р.; Решение №
2097/27.11.2018г. по гр. дело № 5352/2018г. по описа на PC Р.; Решение № VI-
14 по гр. дело № 1556/2018г. по описа на ОС Бургас; Решение №
15/09.05.2017г. по гр. дело № 60034/2016г. на ВКС, I т.о.; Решение № 180 от
31.07.2017г по т.д. 1357/16г.; Решение № 103 от 07.08.2017г. по т.д. № 851/16г.
на ВКС, I т.о.; Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. № 394/17г. на ВКС, I т.о.;
Решение № 273/24.01.2019г. по гр. дело № 4370/2018г. по описа на PC В.;
Решение № 213/17.01.2019г. по гр. дело № 5316/2018г. по описа на PC В.;
4
Решение № 136/ 11.01.2019г. по гр. дело № 2398/2018г. по описа на PC В.;
Решение № 222/22.02.2019г. по гр. дело № 4425/2018г. по описа на PC С. и др.
Поради неизпълнение на задълженията по сключения договор,
ищцовото дружество подало срещу ответника заявление по чл.410 ГПК за
заплащане на дължими към този момент суми в общ размер на 6145.84 лева.
По образуваното ч. гр. д. №367/2024 г. по описа на РС К. била издадена
Заповед по чл.410 ГПК, срещу която в срок било подадено възражение от
длъжника. Ето защо и във връзка с дадени от съда указания, за ищеца
възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
„П. К. Б. “ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми, за
които по ч. гр. д. №367/2024 г. по описа на РС К. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно:
- 3500 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит
№ 40009837256 от 31.05.2022 г.;
- 2149.49 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от
05.07.2022 г. до 28.06.2023 г.
- 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит, начислени на 28.06.2023г.;
- 496.35 лева – законна лихва, дължима от 28.06.2023 г. – дата на
предсрочната изискуемост, до 27.02.2024г.,
- законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението до
окончателното плащане.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези
в заповедното производство.
Ответникът, представлявана от адв.Д. М., оспорва иска.
Твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на
ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира
чрез допълнителни услуги не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит
бил посочен ГПР, като чрез включването на възнаграждението, предвидено по
допълнителни услуги към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да
5
нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по
допълнителни услуги се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Несъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по
управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, точка 1 от
ЗПК „„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия“. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по
договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с
договора за потребителски кредит, известно било на кредитора и се заплащало
от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за
поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС№426/2014г.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
6
потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и
сл.ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици
от сключването на договора.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито една
от тези две хипотези – нищожната клауза на процесния договор за кредит
относно определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни
норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР бил въведен
като изрично изискване в чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК. Предвид на това, в случая не
била приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-
горе клауза на процесния договор обуславяло недействителността на целия
договор. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22
ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази
норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР. Въз основа на това, процесният
договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.
В тази насока било и Решение на СЕС, девети състав, от 21 март
2024 г. по дело С-714/22 г., което било задължително за съдилища в страната и
било постановено именно по Договор за кредит, сключен с „П. к. Б.“ ЕООД, и
съгласно което: „В ГПР, следва да бъдат включени разходи по кредит, които
ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички
тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в
чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за
нищожен, което води до връщане само на главница“.
7
Видно от Решение от 20.09.2017 г. по дело С-448/17 EOS KSI
Slovensko и цитираната съдебна практика; т. 30 - 31 от Решение от 19.12.2019
г. по дело С- 290/19 Home credit Slovakia, т. 48 - 52 от Решение от 16.07.2020 г.
по дело С-686/19 SIA „Soho group” и други, СЕС системно приемал, че
посочването на правилен размер на ГПР има важно значение за това
потребителят да може да направи информиран избор за това кой кредит да
избере между няколко оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме, ако
получи сумата по договора за кредит. Поради това и с оглед на важното
значение, което ГПР има в това отношение, то неправилното посочване на
ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него,
следвало да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да
води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР, съгласно
националното право – по българския закон това били нищожност и връщане
само на главницата по кредита съгласно чл. 22 - 23 ЗПК.
В тази насока била практиката на съдилищата в страната: Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на възз. 11-е състав на С. г.
с.; Решение № 764 от 06.06.2022 г. по в. гр. д. № 1004/2022 г. на Окръжен съд –
П.; Решение № 151/29.03.2024г. по в. гр. д. №62/2024г. по описа на Окръжен
съд Вр.; Решение № 159 от 27.03.2024 г. по в. гр. д. № 48/ 2024 г. на Окръжен
съд – Б.; Решение № 171 от 23.05.2022 г. по в. гр. д. № 224/2022 г. на Окръжен
съд – П.; Решение № 28 от 14.05.2021 г. по в. гр. д. № 76/2021 г. на Окръжен
съд – Р.; Решение № 243 от 19.07.2022 г. по в. гр. д. № 301/2022 г. на Окръжен
съд - Х. и др.
Въз основа на гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли
исковите претенции, като неоснователни и недоказани и да му присъди
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приложеното ч. гр. д. №367/2024 г. по описа на РС К. се
установява, че по заявление на „П. К.Б.“ ЕООД от 27.02.2024 г. е издадена
Заповед №215/06.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, с която е разпоредено ответникът (длъжник в заповедното производство)
Л. С. С. да заплати на кредитора (ищцовото дружество) следните суми: - 3500
8
лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
40009837256 от 31.05.2022 г.; 2149.49 лева – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 05.07.2022 г. до 28.06.2023 г.; 500 лева –
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава
с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит,
начислени на 28.06.2023г.; 496.35 лева – законна лихва, дължима от 28.06.2023
г. – дата на предсрочната изискуемост, до 27.02.2024 г.; законната лихва,
считано от датата на входиране на заявлението до окончателното плащане;
132.92 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса; 50.00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
и съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на кредитора да
представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Кредиторът е
сторил това, като е ангажирал съответните доказателства.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит П.К. СТАНДАРТ № 40009837256 от 31.05.2022 г. и
погасителен план към него е видно, че ответникът „П. К. Б.“ ЕООД, като
кредитор, е предоставил на ищеца Л. С. С., като кредитополучател, сумата от
3500 лева. Уговорен е срок на изплащане на кредита от 36 месеца, с размер на
месечна вноска от 188.32 лева, при ГПР 48.97 %, ГЛП 41.00 %, и общо
дължима сума от 5649.49 лева.
Приложено е като доказателство гр. д. №1355/2023 г. по описа на РС
Карлово, образувано по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД на Л. С. С.
срещу „П.К. Б.“ ЕООД. С влязло в законна сила на 11.07.2024 г. Решение
№180/15.06.2023 г. съдът е уважил иска изцяло, като е признал за нищожни
клаузите на договор за потребителски кредит № 40009837256 от 31.05.2022 г.,
сключен между Л. С. С. и „П. К. Б.“ ЕООД, предвиждащи заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Съгл. чл.297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е
задължително за съда /както за постановилия го, така и за всички останали/ и
за страните. Обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо,
съгл. чл.298, ал.1 от ГПК обхващат предмета на спора, който е материалното
право, по което съдът се е произнесъл.
9
Съдът по гр. д. №1355/2023 г. е приел, че клаузите, регламентиращи
възнаграждения по услугите „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни и като
такива се явяват нищожни поради противоречие с чл.10а, ал.2 и чл.11, ал.1,
т.10 от Закона за потребителския кредит и чл.143, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, както и заобикаляне на чл.19, ал.4 и ал.5 от Закона за
потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От гореизложеното следва извод, че Договор за потребителски
кредит № 40009837256 от 31.05.2022 г. е нищожен и възраженията на
ответника са основателни. В този случай, съгласно чл.23 от ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. При това положение съдът приема, че искът на „П. К. Б.“
ЕООД по настоящото дело се явява доказан и основателен, досежно
претенцията за главница, а претенциите за лихва в размер на 496.35 лева,
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 500 лева и законна лихва, дължима от 28.06.2023 г. – дата на предсрочната
изискуемост, до 27.02.2024г., следва да се отхвърлят на осн. чл.23 ЗПК.
Според актуалната съдебна практика на ВКС, ако не се установи по
делото по предявен иск по чл. 422 ГПК, че на длъжника е връчено
уведомление за предсрочна изискуемост – какъвто е и настоящия случай, то
предявените искове следва да се уважат до размера на падежиралите вноски.
Съгласно Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. д.
№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. ВКС излага в
10
мотивите на решението, че дори когато в производството по чл.422 ГПК не
бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски.
Главницата в случая следва да се присъди в размер на сбора от
падежиралите вноски към датата на приключване на съдебното дирене – 27
вноски на обща стойност 2 971,65 лева. Съдът приема, че предсрочната
изискуемост на останалите вноски не е настъпила, поради следните
съображения:
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване
от длъжника на изявлението на кредитора, че прави кредита предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на
длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма
характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис
от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения
размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
11
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване
на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
/така Решение № 176/16.07.2015г. по гр. д. № 5092/2014 г.,IV ГО, Решение №
115/11.01.2016г. по гр. д. № 2427/2014 г., II ТО, Решение № 53/18.05.2015г. по
гр. д. № 888/2014г., II ТО, Решение № 76/25.03.2015г. по г.д. № 620/2012г., I
ТО, Решение № 151/08.02.2016г. по гр. д. № 1153/2014г., II ТО и др./
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство
ищецът е реализирал разноски в размер на 272.92 лева – 122.92 лева за
заплатена държавна такса, 150 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закон за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съразмерно с уважената част от иска му се следват разноски в размер
на общо 511.40 лева.
Следва съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ищеца да се присъдят и разноските по ч. гр.
д. № 367/2024 г. съразмерно с уважената част от иска – 88.45 лева от общо
сторени разноски в размер на 182,92 лева.
На осн. чл.78, ал.3, с оглед цената на иска, в полза на адв. Д. М.
следва да се присъдят разноски за процесуално представителство по чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв съразмерно с отхвърлената част от иска или 566.83 лева с ДДС от
общо полагащи се 1097.49 лева с ДДС. Същата сума – 566.83 лева следва да се
присъди на адв. М. за процесуално представителство в заповедното
производство. Така определеното възнаграждение двете производства е в
размер на законовия минимум, поради което възражението за прекомерност
съдът намира за бланкетно и неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., обл. П., ул. „Г. К.“ № **, вх.*, ет.****ап.**, че
същият дължи на „П.К. Б. ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
управление – гр. С., бул. Б. **, бл. ***, вх. *, със законни представители: С Н.
Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. – управители, сумата от 3500 лева – неплатена главница
по договор за потребителски кредит № 40009837256 от 31.05.2022
г.,ветослав за която по ч. гр. д. №367/2024 г. по описа на РС Карлово е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за следните
претендирани суми: 2149.49 лева – неплатено договорно възнаграждение за
периода от 05.07.2022 г. до 28.06.2023 г.; 500 лева – неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на
28.06.2023г.; 496.35 лева – законна лихва, дължима от 28.06.2023 г. – дата на
предсрочната изискуемост, до 27.02.2024г.; законната лихва, считано от датата
на входиране на заявлението до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., обл. П., ул. „Г.
К.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: ************,
със седалище и адрес управление – гр. С., бул. Б. **, бл. ****, вх. *, със
законни представители: С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Чу. – управители сумата от
455.84 лева, представляваща разноски по делото по съразмерност, от които:
272.92 лева – разноски в исковото производство и 182.92 лева – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: ********************, със
седалище и адрес управление – гр. С., бул. Б. .., бл. ...., вх. В, със законни
представители: С. Н. Н., Н. М. Л.и Я.К. Ч.управители, да заплати на Д. В. М.,
адрес: гр. П., бул. „П.“ №**, ет.*, ап.*, сумата от 1133.66 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, от които: 566.83 лева – възнаграждение в исковото
производство и 566.83 лева – възнаграждение в заповедното производство.
Присъдените в полза на "П. К. Б.“ ЕООД суми могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка: "Ю. Б." АД, IBAN:
************************, BIC: ************, а тези в полза на адв. Д. В.
13
М. по банкова сметка IBAN:
********************************************, титуляр: Д. В. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
14