Р Е Ш Е Н И Е № 75

гр. Габрово, 06.06.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на седемнадесети май......... през две хиляди двадесет и трета година  в състав :        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

           ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯН АТАНАСОВ

                               ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря  ……..ЕЛКА СТАНЧЕВА.... и в присъствието на прокурора ТИХОМИР ПЕТКОВ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД№66 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

         Делото е образувано по жалба на “********”ООД гр. Севлиево, представлявано от Управител против Решение №15 от 22.02.2023 година на Районен съд Севлиево, постановено по НАХД № 431 по описа за 2022 година.

С посоченото Решение РС Севлиево е изменил Наказателно постановление № 07-2200092 от 17.10.2022 година на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, в ЧАСТТА МУ, с която на „***********“ ООД гр. Севлиево, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „************“ № **, представлявано от управител за извършено нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер от 1 500.00лв. /хиляда и петстотин/ лева, като съдът е приложил закон за същото наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като е изменил основанието за налагане на санкцията в размер на 1500,00 лева от чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 на чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ. В останалата част обжалваното наказателно постановление е потвърдено. Присъдени са и разноски в полза на АНО.

         В жалбата се твърди, че поради неправилна преценка на събраните в хода на административно- наказателното производство доказателства съдът бил приел за безспорно установено, че дружеството е осъществило посоченото в НП нарушение.

Според жалбоподателя неправилно съдът не бил приел, че представения по време на проверката регистър, отчитащ индивидуалното работно време на водача за периода, в който той бил на работа в дружеството „по никакъв начин не дава информация за работното време и почивките на извършващия транспортна дейност“.

В Приложение към Наредба за организацията на работното време, с което бил одобрен образеца на индивидуалния дневник било посочено каква информация следва да съдържа, като представения регистър отразявал идентична информация относно дейността на шофьора. Непредставянето на изискуемия дневник пред контролните органи не било равнозначно на неговата липса, като това не било отчетено нито от проверяващите, нито от АНО.

Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно Решение, като бъде отменено и НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, като не се представлява от упълномощен пр. представител.

         Ответната страна Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, редовно призовани, не се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. В представена по делото Молба взема становище по жалбата и заявените в нея искания. Счита същата за неоснователна и като такава да бъде отменена.

            Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на Решението на районния съд, поради което последното следва да бъде потвърдено.

         Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

            Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице- Дружество представлявано от Управител.

            Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: 

            Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати административно процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, които налагат отмяна на постановения съдебен акт и НП.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят не е водил индивидуален дневник за лицето И. К., работещ като шофьор в дружеството, по образец, съгласно Приложението към Наредбата за организацията на работното време. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя. Същият сочи, че е представил на АНО в хода на проверката Регистър, отчитащ индивидуалното работно време на водача И. К. за периода, в който лицето е било на работа в дружеството, който дневник приема, че на практика е доказателство, опровергаващо констатацията за неотчитане на работното време съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка в жалбата и пред РС Севлиево се твърди, че работното време на водача е регистрирано съгласно чл. 9 от Директива 2002/15/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2002 година за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, според която разпоредба: „Работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, се регистрира. Регистрите се съхраняват за срок не по-малко от две години след края на разглеждания период. Отговорността за регистриране на работното време на транспортните работници носят работодателите. При поискване те предоставят на транспортните работници копия от записите на изработените часове.“

По отношение на така заявените доводи в касационната жалба състава на РС Севлиево е дал подробен отговор в обжалваното Решение, като мотивите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят напълно от касационната инстанция.

Същите аргументи са залегнали и в жалбата до АС Габрово. Съдът не споделя това становище на жалбоподателя. Както е отбелязал в мотивите си РС Севлиево от представения регистър на пътуванията може да се извлече информация за продължителността на движение на автомобила, изминатите километри с товарния автомобил от водача, датата на която са били извършвани превози, скоростта на движение на автомобила и съответно разхода на гориво. Този регистър по никакъв начин обаче не дава информация за работното време и почивките на извършващия транспортна дейност в автомобилния транспорт, в случая И. К., каквото е изискването на Наредбата. Съгласно приложението към нея индивидуалният дневник съдържа информация за начало и край на дневното работно време, маршрут на движение, работно време извън времето на управление, време на управление /час и минута на започване и час и минута на приключване/, прекъсване на времето за управление, дневна почивка /от – до/ и седмична почивка /от – до/.

Следователно при преценка на представения регистър и съдържащата се в него информация и изискуемата такава, която следва да се намира в Индивидуалния дневник съгласно Приложение към Наредбата не може да се приеме за състоятелно твърдението на жалбоподателя, че от представения по делото Регистър /книга на пътуване/, индивидуалното работно време на водача Колев е било отчетено за периода, в който същият е работил при жалбоподателя. По така изложените съображения правилно състава на СРС е стигнал до извода за безспорно доказано извършването на административното нарушение от страна на санкционираното дружество, визирано в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, задължаващо работодателите да отчитат в индивидуален дневник за всяко лице по образец работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. Неизпълнявайки това си задължение дружеството работодател е осъществен състава на вмененото във вина административно нарушение.

Правилно и в съответствие с посочените разпоредби на КТ и ЗАНН е извършена преквалификация на нарушението, като е изменено основанието за налагане на санкция, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Не са налице и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, касаеща маловажни случаи.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че Решението на СРС е правилно и законосъобразно. Доводите на жалбоподателя са несъстоятелни, като въпросите които се третират в жалбата пред АС Габрово са обсъдени от първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав споделя изцяло изводите на РС Севлиево по изложените по- горе съображения.

При проверка пред настоящата съдебна инстанция съдът не констатира пороци в Решението, които да водят до неговата отмяна, като съдебният акт съответства изцяло на материалния закон. Решение №15/22.02.2023г. по НАХД№431/2022г. на СРС като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.  

          Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15/22.02.2023г. по НАХД№431 по описа на Севлиевски районен съд за 2022г., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО  и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ :