гр. Хасково, 29.07.2019 г.
Окръжен
съд - Хасково, НО, въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и девети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. ч. н. д. № 438 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е
по частна въззивна жалба, подадена от Т.К.Г., против Определение № 197 от
28.06.2019 г., постановено по ЧНД № 736 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Хасково, с което по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК е оставена без разглеждане
подадената от него жалба срещу Постановление от 11.06.2019 г. на РП – Хасково
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 556/2018г. по описа на РУ
– Хасково и производството е било прекратено.
В
жалбата се твърди, че не е извършено пълно, всестранно и обективно разследване,
поради което моли съда да върне делото на прокурора с указания за извършване на
допълнителни действия по разследването. Частният жалбоподател посочва на кои
въпроси, свързани с предмета на доказване, следва да се дадат отговори преди да
се направи извод за липса на престъпление. Моли съда да изиска оригинали на
посочените от жалбоподателя документи, от които се установявало, че е претърпял
имуществени вреди от престъплението. Уточнява, че едва след извършване на
посочените действия може да се направи заключение за наличието на престъпление
и съответно за качеството му на пострадал.
В
законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са направени писмени
възражения от представител на РП – Хасково.
Съдът като се
запозна със събраните на досъдебното производство доказателства и провери обжалваното
определение, установи следното:
Досъдебно
производство № 556/2018 г. по описа на РУ – Хасково е било образувано на 04.04.2018 г. за това, че в град Хасково е
съставен неистински официален документ или е преправено съдържанието на
официален документ с цел да бъде използван – престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК.
В
хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем.
След проведено
разследване, с постановление от 11.06.2019 г. на прокурор при РП – Хасково,
досъдебно производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1,
т. 1, предл. 2 от НК, като от прокурора е прието, че от събраните доказателства
не e установено, да е извършено престъпление по чл. 308
ал.1 от НК. Постановлението е било връчено на Т.Г.
на 14.06.2019 г., видно от приложеното в досъдебното производство известие за
доставяне.
Чрез
РП – Хасково е подадена жалба против постановлението, без същата да е заведена с
входящ номер, от който да е видно датата на депозирането й, нито е приложен
пощенски плик с клеймо, разписка от куриер или друг документ, удостоверяващ
датата на подаване.
В
производството по чл. 243, ал. 5 от НПК първоинстанционният съд се е произнесъл
по жалбата, като я е оставил без разглеждане и е прекратил производството.
Съдът е приел, че жалбата е подадена от лице, което няма активна процесуална
легитимация, тъй като не е от посочените в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Първоинстанционният съд приел, че лицето, подало жалбата, не притежава
качеството пострадал, като излага мотиви, че поради обекта на престъпленията,
включени в глава IX „Документи
престъпления“ от НК, не могат да възникнат имуществени или неимуществени вреди
в тежест на физическо лице.
Срещу
определението на първоинстанционния съд в законоустановения седемдневен срок е
подадена частна жалба, от лице, което е
активно процесуално легитимирано, предвид наличието на правен интерес от
обжалване на определението и срещу акт, който подлежи на обжалване. Настоящият
съдебен състав намира подадената частна жалба за допустима, но неоснователна.
С разпоредбата
на чл. 243, ал. 3 от НПК са определени
лицата, които са активно легитимирани да обжалват постановлението на прокурора,
с което е прекратено досъдебното производство. То може да се обжалва от
обвиняемия, пострадалия, неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В
хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем, следователно трябва
да се изследва въпроса дали жалбоподателят може да бъде пострадал.
Съгласно чл.
74, ал. 1 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението.
Съответно, за да възникне фигурата на пострадал, като субект на
досъдебната фаза на наказателния процес, е необходимо едно физическо лице да е
претърпяло вреди от инкриминираното деяние.
На следващо място да е образувано досъдебно производство за извършеното
престъпление и да е направено искане за конституиране, тоест да участва в
досъдебното производство като пострадал.
Досъдебно
производство № 556/2018 г. по описа на РУ – Хасково е било образувано за
престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, включено в глава IX „Документи престъпления“ от НК.
Родов обект на документните престъпления са обществените отношения, свързани
със съставянето, използването и съхраняването на различни видове документи.
Съгласно мотивите на Постановление № 3 от 23.03.1982г. по н.д. № 12 по описа за
1981г. на Пленума на ВС, „документните
престъпления накърняват реда и правната сигурност
на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и
организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите“.
Престъплението
по чл. 308, ал. 1 от НК спада към престъпното съставяне на документи. С
криминализирането на съставянето на неистински официален документ или с
преправянето съдържанието на официален документ се защитават по-конкретни
обществени отношения. Непосредствения обект на престъплението „подправка на
официален документ“ са обществените отношения, свързани със сигурността в
автентичността на документите.
Същевременно
престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК се счита за извършено със съставянето на неистинския документ, тоест
с довършване на изпълнителното деяние. В престъпния състав не е предвидено
настъпването на вреди, за да бъде престъплението довършено. Следователно няма
как от престъпление, чийто състав не визира престъпен резултат, да възникнат
съставомерни вреди. В този смисъл са постановените Решение № 562 от
17.12.2009г. по н. д. № 639 по описа за 2009г. на ВКС, III н.о. и Решение № 473 от 02.11.2010г. по н. д. № 431
по описа за 2010г. на ВКС, I н.о.
Доколкото в
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК не съществува изискване претърпените вреди
да са съставомерни, се приема, че качеството пострадал имат и лицата, на които
са причинени имуществени или неимуществени вреди, които са в такава причинна
връзка с изпълнителното деяние на престъплението, без която не биха настъпили. С
оглед на това е възможно с увреждането на правната сигурност на документирането
да бъдат увредени и други права, каквото е правото на собственост. Но
твърдените от жалбоподателя вреди не са пряка и непосредствена последица от
подправянето на официален документ, тъй като става въпрос за граждански
правоотношения – възстановяване на право на собственост върху имоти,
разположени в територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от писмо с изх. №
РД-258-1 от 24.01.2019г. на Министерство на земеделието, храните и горите,
Общинска служба „Земеделие“ – Хасково, липсата
на изпълнение на Решение № 36 – 51 от 01.04.1998г. на Поземлена комисия
– град Хасково се дължи на провеждана административна процедура по изготвяне на
план за новообразувани имоти за ж.р. „******“, която към 24.01.2019г. не е
била приключила.
Предвид
изложеното настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на
първоинстанционния съд относно липсата на процесуална легитимация на
жалбоподателя, поради което намира постановеното определение за правилно и
законосъобразно.
Досежно
възраженията на частния жалбоподател, че не са извършени всички възможни
действия по разследването, настоящият съдебен състав следва да уточни, че
предмет на настоящото производство е само въпроса за допустимостта на първоначалната
жалба и не следва да обсъжда правилността на постановлението на прокурора. Ето
защо не може да отмени Постановление от 11.06.2019 г. на РП – Хасково за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 556/2018г. по описа на РУ –
Хасково, да даде указания за извършването на действия по разследването и да
върне делото на РП – Хасково за продължаване на разследването. Постановленията
за прекратяване на досъдебното производство поради липса на престъпления, от
които не може да има пострадали лица, подлежат на инстанционен контрол по реда
на чл. 200 от НПК.
В допълнение
съдът следва да посочи, че макар и актът на първоинстанционния съд да е
правилен, не е проследено изпълнението на задължението на прокурора да
представи на съда всички материали от досъдебното производство включително
постановлението за прекратяване в оригинал. В кориците на досъдебното
производство, както и на първоинстанционното такова, липсва представен оригинал
на обжалвания акт на прокурора. Представен е единствено заверен препис на
постановлението. Този пропуск на първоинстанционния съд не е съществен и не
опорочава постановения от него акт, доколкото със същия не се е произнесъл по
същество, а само относно допустимостта на подадената жалба.
По тези
съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 вр. чл. 243,
ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
197 от 28.06.2019 г., постановено по ЧНД № 736 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Хасково.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.