Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 12.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание,
проведено на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1530
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Теранет” ЕООД, депозирана против наказателно постановление №
347810/13.07.2018г., издадено от Директор на Офис (дирекция) за обслужване –
Русе в ТД на НАП - Варна, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл.
179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. ал. 5, вр. чл. 179, ал. 1 ЗДДС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че декларацията е подадена по електронен път,
като за периода дружеството не е имало за внасяне ДДС и не е ощетена държавата,
а същевременно санкцията е голяма и се иска същата да бъде отменена.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, не изпраща представител.
Депозирало е писмено становище, в което не се оспорва, че е осъществен състава
на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност. Ангажират се
твърдения, че справката-декларация е била подадена от счетоводителя, след
установяване, че не е подадена. Твърди се, че наказателното постановление е
неточно и невярно, а именно, че в
същото е посочено, че жалбоподателят не е подал възражение срещу АУАН и че е
било отразено, че справката-декларация била нулева, а в действителност за същия
период дружеството е имало задължение за ДДС за внасяне, което задължение е
било в размер на 21,60 лева, която сума е платена, а самата справка-декларация
е била подадена на 28.03.2018г., в 18,30,52 часа. Релевират се доводи, че
нарушението е отстранено веднага след като е било установено, че се касае за
първо нарушение и същото не е умишлено и е незначително, и се моли да бъде
приложен чл. 28 ЗАНН, като случаят бъде приет за маловажен и бъде отменено
наказателното постановление.
Административнонаказващият
орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата
да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Във връзка с наведените в жалбата доводи за
маловажност на случая се релевират доводи, че действително справката-декларация
е подадена до края на месеца, в който е следвало да бъде подадена, но едва след
като лицето е било уведомено от страна на НАП, а не по негова инициатива.
Излагат се доводи, че с неподаването в срок на справката-декларация се
нарушават правата и интересите на останалите търговци, които имат
взаимоотношения с дружеството, защото би могло да доведе до неблагоприятни
последици за тях.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършена на 20.03.2018г. проверка на дружеството от служители на Офис Русе към
ТД на НАП - Варна, било установено, че дружеството жалбоподател, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в законоустановения 14-дневен срок от
изтичане на данъчния период 01.02.2018г. – 28.02.2018г., в компетентната ТД на
НАП – Варна, Офис Русе, по седалище на дружеството, справка – декларация по
ЗДДС за този данъчен период, в срок до 14.03.2018г., включително.
На същата
дата 20.03.2018г. на дружеството била изпратена покана изх. № 160-9-НХ/20.03.2018г.,
с която представляващият дружеството бил уведомен да се яви в 7 – дневен срок
от получаване на поканата в ТД на НАП Варна, Офис – Русе за съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение по чл. 125 ЗДДС.
На 28.03.2018г.
дружеството подало Справка – декларация за данък върху добавената стойност за
процесния период, а именно месец февруари 2018г., която Справка – декларация
била с ДДС за внасяне в размер на 21,60 лева и била приета с протокол с вх. № 18001740911/28.03.2018г.
На 29.03.2018г.
бил внесен дължимия за този период ДДС.
На 02.05.2018г.
срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № F382459/02.05.2018г., за
нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. ал. 5, вр. чл. 179, ал. 1 ЗДДС, а именно за
това, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в
законоустановения 14 - дневен срок, Справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.02.2018г.-28.02.2018г., в срок до 14.03.2018г., включително.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № 347810/13.07.2018г., с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези посочени в АУАН и на дружеството, на
основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни
мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а приобщените
доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа
обстановка.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са подведени и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
От установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от дружеството жалбоподател и
едновременно с това се намира в корелативно единство с приобщените
доказателства по делото, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател,
в качеството си регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, който срок е до
14-то число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнася данъчния
период, Справка – декларация по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2018г.,
а такава е била подадена от дружеството след като нарушението е било
установено от органа по приходите и е била изпратена покана до представляващия
дружеството да се яви за съставянето на АУАН за това нарушение.
Извършеното нарушение правилно е
подведено по хипотезата на нормата на чл. 125, ал. 1 ЗДС, съгласно която за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл. 124,
с изключение на случаите по чл. 159б.
Съгласно ал. 5 на чл. 125 ЗДДС, справката – декларация се подава до 14-то число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
В случая данъчния период обхваща
01.02.2018г. – 28.02.2018г., не са били налице посочените в правната норма
изключения и Справката – декларация по ЗДДС е следвало да бъде подадена от
дружеството, в качеството му на задължено лице до 14.03.2018г., включително.
Правилно
е приложена и санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДДС.
Обстоятелството,
че в АУАН и НП е посочено, че справката-декларация е с нулеви данни, а в
действителност има ДДС за внасяне, не е от категорията на съществените
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание, тъй като освен, че по никакъв начин не е
ограничено правото на защита на дружеството, да разбере за какво конкретно
нарушение е ангажирана неговата отговорност, това обстоятелство не касае и
факти от обективната страна на състава на нарушението, което е формално на
просто извършване и се отнася само и единствено до подаване на
справката-декларация.
Неоснователно
е и възражението, че неправилно в НП било отразено, че не е било подадено
възражение срещу АУАН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН освен възраженията при съставянето на АУАН в
тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него, каквито не са били депозирани от страна на дружеството.
Самите
възражения, отразени в АУАН не касаят налагат събиране на допълнителни
доказателства или разследване на спорни обстоятелства, в която хипотеза
административнонаказващият орган е длъжен да се произнесе, съгласно разпоредбата
на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и неизпълнението на което негово задължение би
съставлявало съществено процесуално нарушение.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН. Нарушението, за което е санкционирано дружеството е формално на просто
извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да бъдат
настъпили вредни последици, а е достатъчно да е осъществено изпълнителното
деяние под формата на бездействие – неподаване в срок на справката-декларация,
за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на субекта, поради
и което е ирелевентно за административнонаказателната отговорност дали за
конкретния данъчен период, за който не е подадена в срок Справка – декларация
по ЗДДС е с нулеви данни или има начислен ДДС. Не се установиха изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да
бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид.
В
настоящият случай макар и Справката – декларация да е подадена със закъснение
от четиринадесет дни, това не се е осъществило поради активно поведение на
дружеството жалбоподател, както се твърди в жалбата, а причината за това е
своевременното установяване на нарушението от страна на приходната агенция.
Изложените
в становището и в депозираните възражения срещу АУАН обстоятелства, касаещи технически
причини и натовареност на обслужващия счетоводител на дружеството, също не представлява
обстоятелство, което да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН. Субект на
административнонаказателната отговорност е именно дружеството, доколкото именно
то е данъчно задължено лице по ЗДДС и как същото ще организира изпълнението на
задълженията си и спазването на установените в закона срокове е изцяло в
неговите правомощия.
Обстоятелството,
че се касае за първо нарушение, че дружеството е изряден платец, също не могат
да обосноват извод, че извършеното нарушение е маловажно, а тези обстоятелства правилно
са съобразени от административнонаказващият орган при индивидуализацията на
наказанието по чл. 27 ЗАНН, като размерът на наложената имуществена санкция е
именно минимално предвидения в санкционната разпоредба.
Отделно
от това отговорността на юридическите лица е безвиновна и въпросът за
субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда, като достатъчно е
да бъдат установени признаците на нарушението само от обективна страна, поради
и което изложеното в писменото становище, че нарушението не е извършено „умишлено“
е ирелеванто в настоящия случай.
В
същият смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 11.10.2018г., постановено по к.а.н.д. № 250 по описа на съда за 2018г.,
Решение от 16.03.2016 г., постановено по к.а.н.д. № 44/2016г., Решение от
4.09.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 194/2015г. и Решение от 3.09.2015 г.,
постановено по к.н.а.х.д. № 221/2015г.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на дружеството
жалбоподател, касаещи неправилно приложение на материалния закон.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
347810/13.07.2018г., издадено от Директор на Офис (дирекция) за обслужване –
Русе в ТД на НАП - Варна, с което на „ТЕРАНЕТ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град Сливо поле, ул. „Воден“ № 3, на основание
чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева
(петстотин лева), за нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. ал. 5, вр. чл. 179,
ал. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: