РЕШЕНИЕ № 1437

 

гр. Бургас, 29.09.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3324/2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Н.Т.К., от гр. Бургас, с която претендира осъждане на „Техническа диагностика Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Г.., Община К.., да му заплати следните суми: трудови възнаграждения в размери от по 1182,30 лева за месеците октомври, ноември и декември 2015 год.; 1182,30 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ; 1182,30 лева – обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1, КТ; 753,40 лева – трудово възнаграждение за положен извънреден труд през м. август 2015 год., и 537 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 год., дължими на основание Трудов договор № 16/01.09.2004 год., прекратен със Заповед № 15-П/28.12.2015 год. на управителя на ответника-работодател, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху процесните главници, начиная от подаване на исковата молба – 08.06.2016 год., до окончателното им изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Исковете са уточнени с писмена молба от 23.06.2016 год.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 128 във вр. с чл. 124, чл. 150, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, КТ; чл. 79, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

С писмена молба от 27.09.2016 год. ищецът претендира постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 239, ГПК.

Ответникът не изразява становище по делото, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, възникнало със сключване на Трудов договор № 16/01.09.2004 год., по силата на който ищецът Н.К. е бил назначен на длъжността „дефектоскопист” в предприятието на ответника в гр. Бургас. Със Заповед № 15-П/28.12.2015 год. работодателят едностранно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 04.01.2016 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, КТ – съкращаване на щата. Ищецът сочи, че и до настоящия момент ответникът не му е платил три месечни трудови възнаграждения, от по 1182,30 лева, за периода м. октомври-м. декември 2015 год., възнаграждение за положен извънреден труд през м. август 2015 год., както и обезщетенията по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1, КТ.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените и неоспорени от ответника писмени доказателства – трудов договор, допълнително споразумение, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и два разходни касови ордери на ответника за положен от ищеца извънреден труд (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК). Доказателствената тежест за установяване недължимостта на процесните парични вземания по основание или размер се носи от ответника-работодател, който следва да проведе насрещно доказване. Такова доказване по делото не е проведено, липсват насрещни твърдения за извършено частично или пълно погасяване на процесните главници, поради което съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените главни и акцесорни искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на предявените искове налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК за присъждане на направените в настоящото производство деловодни разноски в размер от 200 лева (платено адвокатско възнаграждение).

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК, чл. 5, ЗДТ и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ЕООД да плати по настоящото дело държавна такса върху уважените искове в размер от 350 лева.

Предвид факта, че настоящото съдебно решение не подлежи на обжалване по въззивен ред – чл. 239, ал. 4, ГПК, съдът не следва да допуска предварителното му изпълнение в частите относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетения за забавеното им плащане.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Техническа диагностика Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г.., п. к. ., Община К.., Област В.., ул. „..., да заплати на Н.Т.К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ..., следните суми: 1182,30 (хиляда сто осемдесет и два запетая тридесет) лева, представляваща месечно трудово възнаграждение за м. октомври 2015 год.; 1182,30 (хиляда сто осемдесет и два запетая тридесет) лева, представляваща месечно трудово възнаграждение за м. ноември 2015 год.; 1182,30 (хиляда сто осемдесет и два запетая тридесет) лева, представляваща месечно трудово възнаграждение за м. декември 2015 год.; 753,40 (седемстотин петдесет и три запетая четиридесет) лева, представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд през м. август 2015 год.; 1182,30 (хиляда сто осемдесет и два запетая тридесет) лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1, КТ; 1182,30 (хиляда сто осемдесет и два запетая тридесет) лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ, и 537 (петстотин тридесет и седем) лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 год., дължими на основание Трудов договор № 16/01.09.2004 год., прекратен със Заповед № 15-П/28.12.2015 год. на управителя на ответника-ЕООД, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на всяка от посочените главници, начиная от 08.06.2016 год. до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА „Техническа диагностика Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г.., п. к. ., Община К.., Област В.., ул. „..., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Н.Т.К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ... деловодни разноски в размер от 200 (двеста) лева.

 

ОСЪЖДА „Техническа диагностика Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г.., п. к. ., Община К.., Област В.., ул. „..., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БРС държавна такса в размер от 350 (триста и петдесет) лева.

 

          Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ