Р Е Ш Е Н И Е
№………./......
08.2017 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1143 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
исковата молба, заведена с вх. №22098/08.08.2016г. по
описа на Варненски окръжен съд, уточнена допълнително по реда на чл.129, ал.2
от ГПК с молба вх. №25485/20.09.2016г., на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с която по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК срещу ответниците Т.Ч.Д., ЕГН **********,
Я.Д.Д., ЕГН ********** и Т.Н.Д.,
ЕГН **********, всички от гр. Варна, са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца –
кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д.
№5322/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав, заповед за изпълнение
№2785/18.05.2015г., за сумата 47 284,78 лева,
представляваща дължима главница
по договор за кредит от
29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н.Д., б.ж. на гр. Варна, починал
на 01.12.2013г., обезпечен договор за поръчителство от с 29.08.2013г., сключен
с Т.Н.Д., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на сезиране на съда - 13.05.2015г.,
до окончателното й плащане; за
сумата 4 963,34 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода
07.05.2014-13.05.2015г., включително;
за сумата 1 462,25 лева,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.06.2014-13.05.2016г., включително; за сумата 120 лева,
представляваща дължими такси и разноски, дължими от ответниците – законни
наследници на починалия кредитополучател Д. Н.Д., б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.12.2013г., Т.Ч.Д. и Я.Д.Д.
в размери от по ½ част, съразмерна на наследствените им дялове, съответно изцяло от ответника – поръчител Т.Н.Д.,
солидарно с двамата наследника.
Претендира се и присъждане на разноските по делото, в
т.ч. сторените за заповедното производство такива (платени държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение) в общ размер 2 414,07 лева.
В предмета на делото са включени и предявените от
ответниците в условие на евентуалност спрямо основното твърдение за
неоснователност на исковете на ищеца възражения за прихващане както
следва:
1.
вземане на ответницата Т.Д. в размер 1 374,05 лева, представляващо припадащата
й се по наследство, при наследствен дял в размер на ¾ , част от
сумата в общ размер на 1 832,07 лева, която сума е част от наследствената маса,
оставена от починалия кредитополучател Д. Н.Д., б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.12.2013г., неин съпруг, и съставлява недължимо
платени в периода от 29.08.2013г. до 07.11.2014г., суми за такси и лихви по
договора за кредит от 29.08.2013г., по вноски с падежи 07.09.2013г.,
07.10.2013г. и 07.11.2013г., а в условие
на евентуалност
2.
със сумата 916,04 лева, представляваща припадащата й
се по наследство, при наследствен дял в размер на ½, част
от сумата в общ размер на 1 832,07 лева, която сума е част от наследствената
маса, оставена от починалия кредитополучател Д. Н.Д., б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.12.2013г., неин съпруг, и съставлява недължимо
платени в периода от 29.08.2013г. до 07.11.2014г., суми за такси и лихви по
договора за кредит от 29.08.2013г., по вноски с падежи 07.09.2013г.,
07.10.2013г. и 07.11.2013г.;
3.
вземане на ответницата Т.Д. в размер 2 099,02 лева, представляващо лично заплатени от
нея в периода от 07.12.2014г. до 07.05.2015г., недължими лихви по договора за
кредит от 29.08.2013г., по вноски с падежи 07.12.2013г.; 07.01.2014г.;
07.02.2014г.; 07.03.2014г.; 07.04.2014г.; 07.05.2014г.;
4.
вземане на ответницата Я.Д. в размер 458,02 лева, представляващо припадащата й се
по наследство, при наследствен дял в размер на ¼, част от сумата в
общ размер на 1 832,07 лева, която сума е част от наследствената маса, оставена
от починалия кредитополучател Д. Н.Д., б.ж. на гр. Варна, поч.
на 01.12.2013г., неин баща, и съставлява недължимо платени в периода от
29.08.2013г. до 07.11.2014г., суми за такси и лихви по договора за кредит от
29.08.2013г., по вноски с падежи 07.09.2013г., 07.10.2013г. и 07.11.2013г., а в условие на евентуалност
5.
със сумата 916,04 лева, представляваща припадащата й
се по наследство, при наследствен дял в размер на ½, част
от сумата в общ размер на 1 832,07 лева, която сума е част от наследствената
маса, оставена от починалия кредитополучател Д. Н.Д., б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.12.2013г., неин баща, и съставлява недължимо
платени в периода от 29.08.2013г. до 07.11.2014г., суми за такси и лихви по
договора за кредит от 29.08.2013г., по вноски с падежи 07.09.2013г.,
07.10.2013г. и 07.11.2013г.
Тези възражения за прихващане са направени и се поддържат
и от ответника Т.Д. в качеството му на поръчител при условията на чл.142, изр.1-во,
предл.2-ро от ЗЗД.
Твърденията и възраженията на страните, разграничаването
на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта
за тяхното доказване е извършено с доклада по делото, направен в открито
съдебно заседание от 11.05.2017г.
За да се произнесе по същество на предявените искове,
съдът взе предвид следното:
Кредитното правоотношение е възникнало по силата на
договор за потребителски кредит в размер на 50 000 лева, сключен на
29.08.2013г. с наследодателя на ответниците Т.Ч.Д.
и Я.Д.Д.,
двете от гр. Варна, Д. Н.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна,
поч. на 01.12.2013г. Като
обезпечение по
кредита е било прието поръчителството на ответника Т.Н.Д. по
сключен договор
за поръчителство от същата дата.
Тези вземания на ищеца са снабдени на основание чл.417, т.2 и
чл.418 от ГПК със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Погасителния план е договорен при равни 120-месечни
вноски с падеж 7-мо число на съответния месец, всяка в размер на 625,29 лева,
включващи част от главницата и лихви (анюитетни вноски).
На 13.05.2015г. банката e подала молба за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК въз основа на твърденията й за настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит, с основание - просрочие на повече от две погасителни вноски над 90 дни (чл.19.2.
от приложимите към договора Общи условия) като в нейна полза по ч.
гр. дело №5322/2015г. по описа на ВРС, 30 състав, били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение №2785 и изпълнителен лист №5172 от
18.05.2015г.
В срока по чл.414 от ГПК ответниците Т.Ч.Д.,
Я.Д.Д. и Т.Н.Д. са възразили
писмено срещу заповедта за изпълнение – положение, служещо в основание на
настоящия иск.
Редовното обслужване на погасителни вноски според
договорените падежи е преустановено на 07.06.2014г. – период, следващ кончината
на кредитополучателя.
На 13.01.2015г. банката е отправила писмено изявление за
предсрочна изискуемост на целия кредит поради просрочие на погасителни вноски.
Заявлението е отправено до наследниците на кредитополучателя, починал на
01.12.2013г., за което неговите наследници са уведомили банката на 08.01.2014г.
(молба
вх. №17/08.01.2014г. от ответницата Т.Д.), отправяйки
предложение да поемат задълженията на кредитополучателя. Банката не се отзовала
на това предложение и между нея и наследниците не е подписвано споразумение.
В периода от 01.12.2013г. до 07.06.2014г. вноските по
кредита са извършвани от съпругата на починалия кредитополучател, въпреки че не
се установява между нея и банката да е сключено споразумение във връзка с
кредита.
При така установените факти с правно значение по предмета
на правния спор, основния преюдициален въпрос, който се поставя по чл.17, ал.1
от ГПК, се свежда до това какъв е ефекта на смъртта на кредитополучателя в
период от време, когато падежните вноски се обслужват редовно и към датата на
откриване на наследството не са налице предпоставките и условията за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита.
Този въпрос има съществено значение за произнасяне на
повдигнатия от ответниците спор относно валидността на предявената от банката
предсрочна изискуемост по кредита, и намира своето основание в следното :
- Съпругата на починалия кредитополучател е отправила
искане неговите наследници да поемат издължаването на кредита, което съдът
квалифицира като искане за заместване по чл.102, ал.1 от ЗЗД. Банката не е
отговорила на това искане и липсва договорно съгласие;
- Съгласно чл.7.3. от ОУ на банката, съставна част от
договорния регламент по процесния кредит, банката дължи да уведоми кредитополучателя
за промените в лихвения процент и да предостави актуализирания в резултат на
това погасителен план. Банката не представя доказателства за изпълнението на
това задължение;
- Съгласно чл.7.4. от ОУ
кредитополучателят има право в срок от 30 дни от промените в
погасителния план, наложени от банката в резултат на измененията в лихвения
процент, да се откаже от договора като погаси всички задължения до този момент;
- Задължение за представяне на нов погасителен план
възниква за банката и в хипотезата на чл.7.9. и чл.7.10 от ОУ, отнасящи се до
загубата на преференциалния лихвен процент. Банката не представя доказателство
за изпълнението на тези си задължения;
- Съгласно чл.22 от ОУ правата на банката по отношение на
наследниците са лимитирани до тяхната наследствена
квота в наследствената маса.
Или договора, както и приложимите
към него Общи условия
(ОУ), не съдържат уредба на кредитното правоотношение в случаите на смърт на
кредитополучателя. Следователно, тълкуването и приложението на договора в
частта му, относно упражняване правото на предсрочна изискуемост по целия
кредит, следва да се подчини изцяло на общите разпоредби на ЗЗД, отнасящи се до
правилата за добросъвестност на страните. Такива са правилата, установяващи в
задължение на страните по едно договорно правоотношение да предоставят
съдействие според спецификата на съответния случай и естеството на договорните
права и задължения, установени в чл.63,
ал.1 и чл.95 от ЗЗД.
Би било в пълно противоречие с принципа за
добросъвестност, на който е изградено договорното право, да се позволи на
банката като страна по кредитното правоотношение да постави своите права в
доминиращо положение спрямо правното положение на наследниците на
кредитополучателя. Един такъв правен резултат, когато той се основа на простата
фактическа констатация за обремененост на
наследствената маса със задълженията на кредитополучателя по силата на
наследството, е несъвместим с разпоредбите на чл.20а, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗЗД. Страните по едно договорно правоотношение трябва да се придържат към
правилата за добросъвестно упражняване на техните права и да се уверят, че са
направили всичко необходимо, за да направят възможно изпълнението на договора и
произтичащи от него задължения. Отнесено към смъртта на кредитополучателя,
правилата за добросъвестност следва да се тълкуват и прилагат от страна на
банката по начин, по който на неговите наследници бъде предоставена възможност
да договорят условията, при които ще може да изплатят задълженията по банковия
заем или да упражнят правото на отказ като изплатят дължимото до този момент на
банката. Предсрочната изискуемост по потребителския кредит не може да бъде
превърната в цел на правоотношенията с наследниците на кредитополучателите.
Отправените от банката изявления за предсрочна изискуемост
на целия кредит, стъпващо единствено на частичните просрочия на падежните
вноски след кончината на кредитополучателя, не задоволява изискванията и
законовите критерии за добросъвестно упражняване на договорни права.
Това заключение на съда се основа на следните установени
по делото факти:
- липсва покана към наследниците на кредитополучателя за
изплащане на просрочените вноски, чиято стойност е несъразмерна със стойността
на изпълнението по изискваното предсрочно изплащане на кредита, поставяйки
предявената от банката предсрочна изискуемост в положение на прекомерност;
- липсва покана към наследниците на кредитополучателя да
договорят с банката запазване действието на потребителния заем и неговото
изпълнение;
- наследниците на кредитополучателя са лишени от
възможност да упражнят правата, признати в чл.7.10. от ОУ, съобразно датата, на
която банката е приложила правилото за загуба на преференциалните условия на
кредитополучателя и изменението на лихвите по потребителския кредит, които
датират след датата на откриване на наследството.
Заключението на съда, почиващо на установените в делото
факти, се свежда до това, че формалното изявление за предсрочна изискуемост на
кредита, отправено до наследниците на кредитополучателя, без на последните да
им е предоставено необходимото съдействие от страна на банката за запазване
действието на ползвания от техния наследодател потребителски заем и за неговото
изплащане, не отговаря на изискванията и е в нарушение на чл.8, ал.2, изр.1-во
и на чл.63, ал.1 от ЗЗД.
Крайният резултат, следващ от предявената от банката
предсрочна изискуемост по процесния потребителски заем, напълно необосновано от
фактическа и правна страна утежнява правното положение на наследниците, тъй
като същите са лишени от възможността да
платят просрочените вноски и да запазят изпълнението на останалите погасителни
вноски, представляващи преобладаваща част от дълга, включително и възможността
да предоговорят условията за това.
В този ред съдът намира възражението на ответниците за
невалидност на предявената от банката предсрочна изискуемост по процесния
потребителски кредит за основателно, поради което същото следва да се уважи.
Нормата на чл.19.2 от Общите условия към договорите за
кредит, която безспорно е обвързваща за страните, подписали договора за кредит
за потребление, не може да има задължителна сила за наследниците на починалия
длъжник, преди същите да бъдат уведомени за сключения от техния наследодател
договор и за поетите от него по договора задължения. За да изпаднат в забава по
смисъла на цитираната разпоредба на чл. 19.2 от Общите условия към сключения от техния наследодател договор за
кредит за потребление, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, наследниците на кредитополучателя
Д. Н.Д. следва да бъдат поканени да
изпълнят, като платят остатъка от дължимия кредит, като им бъде даден 7-дневен
срок за това и едва след виновно неизпълнение в указания им срок, същите
изпадат в забава по смисъла на закона. От момента на поканата и изтичането на
дадения на наследниците срок, следва да започне да тече срока от 90 дни,
предвиден в нормата на чл. 19.2от Общите условия към процесния договор за
кредит за потребление, за да последва обоснования извод за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита.
Липсата на основание за упражняване от страна на
кредитора на потестативното му
право да обяви кредитния дълг за изцяло и предсрочно изискуем спрямо длъжника –
кредитополучател, респ. неговите наследници, рефлектира и върху отговорността
на поръчителя, която е субсидиарна спрямо тази на основния длъжник. Единствено
с цел пълнота следва да се посочи и липсата на доказателства за отправена
покана към поръчителя както след смъртта на кредитополучателя, така и към
датата на установените просрочия на погасителни вноски за договаряне
запазването на договорното отношение и плащане на дължимите суми, което не
съответства на основния принцип на договорното право за добросъвестно
упражняване на права и задължения.
По изложените съображения съдът приема за недоказано
твърдението на ищеца, заявено и в заповедното производство, че изискуемостта на
претендираните задължения е настъпила на 27.01.2015г. в хипотезата на чл.19.2. от приложимите към договора
Общи условия поради
допуснато от ответниците – наследници на кредитополучателя Д. Н.Д., б.ж.
на гр. Варна, поч. на 01.12.2013г., просрочие
в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни.
Ето защо поради недоказаност по основание предявените
искове следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане, придружено с договори за правна помощ, сключени при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (л.149, л.151, л.153),
в полза на пълномощника на ответниците следва да се присъдят адвокатски
възнаграждения в минимални размери, съобразно общия размер на отхвърлените
искове (доколкото в самите договори за правна помощ не е уговорен друг размер
на адвокатското възнаграждение), а именно суми от по 2 145 лева, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.1, т.4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Претендира се и присъждане на ответниците на сторените от
всеки един от тях разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №5322/2015г. на ВРС.
Съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК (л.149, л.150, л.152, дело
1143/2016, ВОС) и доказателствата за направа (л.38, л.43, л.48, дело
№5322/2015, ВРС), същите са в размери от по 1 350 лева – платени
адвокатски възнаграждения.
От представените с възраженията доказателства безспорно
се установява, че длъжниците са сторили разноски във връзка с организиране на
защитата си срещу издадената срещу тях заповед за изпълнение чрез подаване на
възражение по чл.414 от ГПК. Единственото действие с правно значение при
възражение срещу заповед за изпълнение е спазването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за депозирането му пред заповедния съд. По изричната разпоредба на закона
обосноваване на възражението не се изисква, не е задължително и подаването му с
приетия с Наредба №6 от 20.02.2008г. на министъра на правосъдието образец за
това. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че възражението
срещу заповедта за изпълнение може да бъде направено по всякакъв писмен начин,
като от значение единствено е да е ясна волята на длъжника, че оспорва
вземанията на кредитора по заповедта. Това, разбира се, не означава, че
длъжникът не може да ангажира услугите
на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие, но на този етап от
развитието на производството същите следва да се схващат само като проучване на
делото, указване на процесуалните възможности за защита, с които длъжникът
разполага и даване на мнение и/ или съвет за възможните действия.
Процесуално представителство
за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи,
поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да
се определи по аналогия.
Съобразявайки тези основни положения, съдът приема, че
размера на адвокатските възнаграждения, които кредитора дължи да репарира като
сторени разходи на длъжниците, следва да се определят при съобразяване на
разпоредбите на чл.6, т.3 и т.5 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му, свързани с
подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
В този смисъл съдът приема
направеното от ищеца - кредитор „БАНКА
ДСК” ЕАД възражение за прекомерност на платените и претендирани за
репариране като разходи на длъжниците адвокатски възнаграждения за основателно.
Същевременно, както настоящия съдебен състав многократно
е имал повод да отбележи, липсва както конкретно правно основание, така и
нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на осъществяване на
процесуално представителство от адвокат (без да се прави разлика в
квалификацията, знанията, уменията, професионален опит, стаж на отделните
адвокати) дължимото му и платено от страната адвокатско възнаграждение следва
да е в минималния (или близък до него) размер, посочен в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. В този
смисъл и като отчита усложнената фактическа обстановка по процесното отношение,
изискваща още на етап заповедно производство задълбочено проучване и даване в
кратък срок (максималния такъв от две седмици – чл.414, ал.2 от ГПК) на
обосновано мнение дали да се инициира исково производство (именно чрез подаване
на възражение в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК), съдът приема, че
адвокатските възнаграждения, които кредиторът следва да бъде осъден да
възстанови на длъжниците Т.Д., Я.Д. и Т.Д. като сторен разход, следва да се
определят в размер на по 300 лева за всеки един от тях.
Въз основа на изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19, срещу ответниците Т.Ч.Д., ЕГН **********,***,
Я.Д.Д.,
ЕГН **********,***,
и Т.Н.Д., ЕГН ********** ***,
искове с правно основание чл.422, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ, за установяване в отношенията между страните съществуването на
вземания на ищеца - кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д.
№5322/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав, заповед за изпълнение
№2785/18.05.2015г., за сумата 47 284,78
лева, представляваща дължима главница
по договор за кредит от
29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н.Д., б.ж. на гр. Варна, починал
на 01.12.2013г., обезпечен договор за поръчителство от с 29.08.2013г., сключен
с Т.Н.Д., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на сезиране на съда - 13.05.2015г.,
до окончателното й плащане; за
сумата 4 963,34 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода
07.05.2014-13.05.2015г., включително;
за сумата 1 462,25 лева,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.06.2014-13.05.2016г., включително; за сумата 120 лева,
представляваща дължими такси и разноски, дължими от ответниците – законни
наследници на починалия кредитополучател Д. Н.Д., б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.12.2013г., Т.Ч.Д. и Я.Д.Д.
в размери от по ½ част, съразмерна на наследствените им дялове, съответно изцяло от ответника – поръчител Т.Н.Д.,
солидарно с двамата наследника.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска”
№19, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ч.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 300 лева (триста
лева), представляваща сторени разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска”
№19, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата 300 лева (триста лева), представляваща сторени
разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска”
№19, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Д.,
ЕГН **********
***, сумата 300 лева (триста
лева), представляваща сторени разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска”
№19, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Д. ***, с ЕГН **********, като пълномощник
на Т.Ч.Д.,
ЕГН **********, от гр. Варна, сумата
2 145 лева (две хиляди сто четиридесет и пет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр.
с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска”
№19, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Д. ***, с ЕГН **********, като пълномощник
на Я.Д.Д., ЕГН **********, от
гр. Варна, сумата 2 145 лева (две хиляди сто четиридесет и пет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на
основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска”
№19, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Д. ***, с ЕГН **********, като пълномощник
на Т.Н.Д.,
ЕГН **********, от гр. Варна, сумата
2 145 лева (две хиляди сто четиридесет и пет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр.
с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: