№ 690
гр. В., 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110105221 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ул. "Д-р Б. № * срещу ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „С. ш. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 4223,76 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска по
реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за щети настъпили по л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № *, причинени в резултат на
реализирано на * г., ПТП в с. Г. С. по вина на водача на л.а „Опел Астра“, с ДК № *,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 26.04.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, чрез адв. К. К., че на *г. предоставил на М. Г. собствения си л.а.
„Тойота Рав 4” с ДК № *. На * г., около 07:40 ч., последната управлявала автомобила по
пътя от с. Царски извор в посока с. К., а когато в с. Г. С. преминавала покрай паркиран в
тревната площ в дясно л.а „Опел Астра“, с ДК № *, последният потеглил рязко и излязъл на
платно за движение, поради което настъпил сблъсък между двата автомобила. За
настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който
като виновен за настъпилото произшествие посочили С. П., управлявал л.а „Опел Астра“, с
ДК № *, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност" със срок на действие
06.06.2021г. - 05.06.2022 г. Ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно
събитие на * г. и след оглед на автомобила изготвил снимков материал и Опис - заключение
по щета № *. В описа били като увредени отразени следните детайли: предна броня, преден
десен калник, лайсна преден десен разширител, разширител преден десен калник, дясна кора
подкалник, десен фар, преден десен мигач комплект, десен фар за мъгла, заден десен калник
разширител, декоративна лайсна решетка радиатор, резервоар течност за чистачки, преден
десен подкалник, помпа миячна уредба, преден десен шенкел, преден десен носач и греда
преден мост. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 1440,95 лв., която била
недостатъчна за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че
действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 6920,26
лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък
от 5479,31 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от
1
ГПК. Желае изплащане на обезщетението с пощенски запис. По изложените съображения
моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор ЗК „Л. и.“ АД, чрез
процесуалния му представител - юрк. И. Г., с който искът се оспорва изцяло по основание и
размер, като поддържа. Не оспорва, че е обезпечвал застрахователното покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а „Опел Астра“, с ДК № *, но
сочи, че е изплатил извънсъдебно целия действителен размер на застрахователното
обезщетение. Сочи, че е уведомен за ПТП на 23.03.22 г., за което е образувал
застрахователна преписка № *. Излага, че изрично в уведомлението е посочено
застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, която в случая по
средни пазарни цени възлиза на изплатената на ищеца по банков път сума от 1440,95 лв.
Оспорва наличието на увреждания по заден десен калник разширител и греда преден мост,
като следствие на ПТП. Излага, че не са представени разходни документи за извършени
ремонтни дейности по процесния автомобил или фактури за закупуване на части. Поддържа,
че в претендираното от ищеца обезщетние са калкулирани завишени стойности на
човекочасове труд, както и на частите и материалите необходими за отремонтиране на
МПС. Излага, че при определянето на обезщетението е взета предвид датата на
първоначалната регистрация на л.а. 02.11.2001 г. Сочи, че обезщетението се определя в
съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства. Излага се, че стойността на новите части не може да е по-висока
от посочените в EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, коригирани с коефициента.
Поддържа се, че съгласно Наредба № 49/16.10.2014 г., Наредба № 24/08.03.2006 г. и за
методиката за уреждане на претенции на обезщетение на вреди, причинени на МПС, към
датата на процесното ПТП поцесният автомобил попада в категория „над 15 години от
датата на производство на МПС” и при определяне на застрахователното обезщетение се
отчита амортизацията на частите, които ледва да бъдат заменени, като се прилага
коефициент 0,4 при изчислението. Оспорва се изцяло и акцесорния иск за законна лихва. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и
разноски. Сочи, че не дължи разноски, защото с извънпроцесуалното си поведение не е дал
повод за завеждане на делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е
спорно твърдението на ищеца, че на * г. ищецът е сезирал ответника с искане за заплащане
на обезщетение, а застрахователят е определил такова в размер на 1440,95 лв. и го е
изплатил. Тези безспорни обстоятелства преценени в съвкупност с предприетото от
ответника с отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения иск за
присъждане на остатъка от обезщетението ангажират съда да приеме, че специалното
рекламационно производство е отпочнато, а ищецът не е съгласен с размера на изплатеното
обезщетение. Респективно налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380
вр. чл.498, ал.3, предл. последно от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява
допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, 1) че е собственик на л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № *, 2) че на посочената дата * г. е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а „Опел Астра“, с ДК № *, в резултат на което е
претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; 4) че автомобилът на виновния
водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество,
действаща към датата на настъпване на ПТП; 5) че е уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото застрахователно събитие
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че е
налице сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” за л.а „Опел Астра“, с
2
ДК № *, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - * г., че ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие; че при ответника е
образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение от 1440,95
лв.
Не е спорно, а и от представеното Свидетелство за регистрация част I на МПС се
установява, че л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № * е собственост на ищеца.
На практика между страните не е спорно също и възникването на процесното ПТП от
* г., като за установяване на механизма на настъпването му е изслушано заключението на
САТЕ изготвена от вещото лице А. В., което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно и съгласно т.1 от коeто вредите по процесното МПС-во са настъпили именно
по описания от ищеца начин, а именно когато на * г., при движение по път HI-407 от с.
Царски извор към с. К. община С., собственият му л.а. „Тойота Рав 4“ с № *, управляван от
М. Г., при преминаване през с. Г. С. общ. С., е ударен от л.а. „Опел Астра“ с ДК № *,
управляван от С. П., който е бил паркиран в дясно напречно извън пътното платно, но
потеглил и навлязъл в пътното платно в лентата за движение, където в момента се движил
автомобила на ищеца. Респективно от заключението на САТЕ се установява, че
застрахованият при ответника автомобил е причинил процесното ПТП като е отнел
предимството на автомобила управляван от ищеца, при което е нарушил чл. 37,ал.3 от
ЗДвП, повеляващ, че водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по този път.
Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно от констативно-
съобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата
автомобила, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол от 23.03.2020 г.
На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими
реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № * г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия. Поради това и
доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване
именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната
застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие,
макар и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена
тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата.
Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на
настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС,
местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часът на тези
факти.
Подписаният и от двамата водачи – ищеца и деликвентна, двустранен протокол
удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между водачите
относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, а именно, че съобразно
изричната отметка в Раздел 12 „Обстоятелства“, квадрат 4 от типизираната бланка на
протокола и схематичното отразяване на местопроизшествието, застрахованият водач е
навлязъл на главен път при което виновно е предизивкал удар с автомобила на ищеца, който
се е движил по главния път. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е
еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на
длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти,
би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на
органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени
лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на
застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № 1273/2016 г. на ВОС.
Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола не е проведено от
ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло.
До извод, че ПТП е възникнало по друг начин не води пряко или косвено нито едно
доказателство по делото.
Че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. „Тойота
Рав 4”, с ДК № * застрахован при ответника се установява най-вече от извънпроцесуалното
поведение на самия ответник.
3
В тази връзка ответникът признава, че е определил на ищеца обезщетение от общо
1440,95 лв. по щетата и е изплатил същото преди завеждане на делото, с което свое действие
застрахователят още в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал.1 от КЗ е
признал извънсъдебно с конклудентни действия, но по несъмнен начин, всички материални
предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право, включително
заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования от ответника
автомобил, респективно прекият иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя по „ГО“ се явява
доказан по основание.
Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ищеца правонамаляващи възражения,
че същият е завишен и следва да се определи съобразно Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, че
стойността на новите части не може да е по-висока от посочените в EUROTAXSCHWACKE
KALKULATION, че посочените в исковата молба увреждания по заден десен калник
разширител и греда преден мост, не са получени в следствие от ПТП и не следва да се
включват в обезщетението, както и че датата на първоначалната регистрация на увредения
л.а. налага коригиране стойността на новите части с коефициент 0.4 за амортизация,
съгласно Наредба № 49/16.10.2014 г., Наредба № 24/08.03.2006 г. и методиката на
застрахователя.
Във връзка с остойностяването на дейностите по отстраняване на щетите съдът не
споделя възражението на ответника, че при тяхното изчисляване намира приложение
актуалната методика съобразно относимата Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Тази методика
представлява единствено указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя, без да са ангажирани доказателства за стойността на
щетата или когато не е налице спор за техният размер. Наред с това, предвид изречение
първо от чл.499, ал.2 от КЗ, което гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може
да надвиши действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по
чл.558, ал.2 и ал.5 от КЗ, се налага и изводът, че Методиката по Наредба №49/16.10.2014г.
вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ,
служещи за определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В този смисъл
при съдебно предявена претенция обаче за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съобразно императивната разпоредба на чл. 386,
ал. 2 КЗ, но без да е обвързан да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката , ако същите не позволяват възстановяването на имуществото до състояние, в
което е било преди увредата. Поради това, настоящият състав съобразява константната
съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде
възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по
т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ІІ т.о., Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.), като
критерият средна пазарна цена е включен във вариантите на т. 2, т. 6 и т. 8 от заключението
на САТЕ и всеки от тях надхвърля стойността от 2425,58 лв. определена от вещото лице
съобразно Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. Респективно в случая методиката е
неприложима като нарушаваща императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
По близки на горните аргументи неоснователно се явява и възражението, че
стойността на частите като компонент от възстановителната стойност на увреденото МПС,
не следва да е по-висока от стойностите приети в каталог EUROTAXSCHWACKE
KALKULATION. Съобразяване на цените в този каталог, създаден и поддържан от немско
частно търговско дружество, който не представлява въведен по императивен път от
българският законодател или задължителното общностно право задължителен стандарт при
изчисляване на застрахователни обезщетения, съставлява стеснителен критерий, който
противоречи на самата дефиниция за средна пазарна цена.
На следващо място неоснователно е и възражението на ответника, че към стойността
на новите части необходими за отремонтиране на увреденото МПС-во следва да се приложи
коефициент на овехтяване предвид първоначалната му дата на регистрация. В тази връзка в
решение по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, I т.о. изрично е акцентирано, че при изчисляване на
размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Вярно е, че даденият
4
принципен отговор на поставения правен въпрос е обоснован с норми от отменения КЗ –
чл.208, ал.3, вр. чл.203, ал.2 и ал.4, но съдът намира, че същият важи и при сега действащия
КЗ, с оглед аналогичните разпоредби – чл.386, ал.2, чл.400, ал.1, касаещи действителната
застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при застраховане
срещу вреди. Всъщност овехтяването на автомобила не би могло да се отрази на размера на
обезщетението, тъй като то обхваща средствата за възстановяване на щетите, което ще се
извърши чрез влагане на нови части и материали в автомобила, при което овехтяването му е
без значение.
На следващо място неоснователно ответникът твърдим, че уврежданията по заден
десен калник разширител и греда преден мост по процесното МПС, не са получени в
следствие от ПТП. В тази връзка видно от приложения опис - заключение по щета от
25.03.2022 г., изготвен и подписан от служител на самия ответник, се установява, че
вследствие на ПТ по лекия автомобил л.а. „Тойота Рав 4“ с ДК № * са били налице следните
щети: Предна броня - подмяна, Преден десен калник - подмяна и боядисване, Лайстна
преден десен разширител - подмяна, Разширител преден десен калник - ремонт и
боядисване, Дясна кора подкалник - подмяна, Десен фар - подмяна, Преден десен мигач
комплект - подмяна, Фар за мъгла десен - подмяна, Заден десен калник разширител - ремонт
и боядисване, Декоративна лайстна решетка радиатор - ремонт и боядисване, Резервоар
течност чистачки - подмяна, Преден десен подкалник -ремонт, Помпа миячна уредба -
подмяна, Преден десен шенкел - подмяна, Преден десен носач - подмяна, Греда преден мост
- подмяна. T.e. тъждеството между твърдените от ищеца с исковата молба щети и
действително настъпилите при застрахователното събитие от * г. се установява по несъмнен
начин дори само от съставения и подписан от служител на застрахователя документ,
представляващ писмено извънсъдебно признание на търговеца на неизгодния за него факт,
че вследствие на ПТП по собственият на ищеца лек автомобил са увредени именно
детайлите твърдяни от последния, включително заден десен калник разширител и греда
преден мост, противно на поддържаното в отговора на исковата молба. Че тези два детайла
са увредени именно вследствие на процесното застрахователно събитие се установява и от т.
5 на заключението на САТЕ. В тази част заключението не е оспорено от ответника,
едновременно с което в преклузивните срокове по ГПК страната не е поискала
назначаването на нова тройна експертиза, посредством която евентуално да се опровергаят
изводите на експерта по първоначалната, потвърждаващ твърденията на ищеца за вида и
размера настъпилите щети от ПТП, независимо от липсата на процесуални или други пречки
за формулиране на подобно доказателствено искане към съда.
За определяне на действителната стойност на застрахователното обезщетение съдът
съобрази, че критерият средна пазарна цена е включен в т. 2 и т. 8 от заключението на САТЕ
във връзка с възстановителната стойност на МПС. По т.2 общата възстановителната
стойност е определена на 5664,71 лв., формирана от цената за резервни части от 3615,55 лв.
без уточнение дали се касае за цена на оригинални или алтернативни детайли, както и от
средната цена за труд в десет сервиза и допълнителни материали от общо 2049,16 лв. По т.8
общата възстановителната стойност възлиза на 4542,60 лв., формирана от цената за нови
алтернативни части от 2370,15 лв., както и от средната цена за труд от три сервиза и
допълнителни материали от общо 2172,45 лв.
Като взе предвид двата варианта съдът намира, че в случая действителният размер на
обезщетението следва да включва определената от експерта цена за нови алтернативни
части по т. 8 (доколкото ищецът не е изложил твърдения обосноваващи влагането на нови
оригинални части в ремонта) от 2370,15 лв., както и цената за труд по т.2 от 2049,16 лв.,
доколкото същата е по-близка до пазарните условия, предвид факта, че е включила повече
оферти от автосервизи от варианта по т. 8. за формиране на усреднената стойност. Или
размерът на действителното дължимо се на ищеца застрахователно обезщетение вследствие
на ПТП от * г. възлиза на 4419,31 лв. След приспадане на извънсъдебно изплатеното
обезщетение от 1440,95 лв. се формира непогасен остатък от 2978,36 лв., до която сума
искът по чл. 432 от КЗ следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от
4223,76 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.04.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните съдът
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в процеса съобразно уважената,
5
респективно отхвърлената част от иска.
В случая ищецът е доказал сторени разноски в процеса от общо 1238,95 лв., от които
168,95 лв. внесена държавна такса, 200,00 лв. внесен депозит за САТЕ и 870,00 лв. платено в
брой адвокатско възнаграждение с ДДС. От посочената обща сума, с решението на ищеца
следва да се присъди сумата от 873,58 лв., съобразно уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал.5 от ГПК. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК доколкото възнаграждението само незначително
надвишава относимият минимум от 866,86 лв. с ДДС, определен по реда на § 2а от ДР вр.
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция обнародвана в ДВ. бр.88 от 04.11.2022 г.
По делото ответникът е доказал направени разноски от 200,00 лв. внесен депозит за
експертиза, като за осъщественото представителство от юрисконсулт изразяващо се в
изготвяне на искова молба, на ответника съдът определи и 100,00 лв., юрисконсултско
възнаграждение, по реда на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Или от общата сума за разноски от 300,00 лв.
съобразно отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъди сумата от 88,47 лв.,
на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„С. ш. № * ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул. "Д-р Б. № *
сумата от 2978,36 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение
за щети настъпили по л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано
на * г., ПТП в с. Г. С. по вина на водача на л.а „Опел Астра“, с ДК № *, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.04.2022 г.
до окончателното и изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 2978,36 лв. до пълния претендиран размер от 4223,76
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„С. ш. № * ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул. "Д-р Б. № *,
сумата от 873,58 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул. "Д-р Б. № * ДА ЗАПЛАТИ
на ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш. № *
сумата от 88,47 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6