Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен
състав, в
публичното заседание на пети юни през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 15184 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 201404 от 26.08.2019 г., постановено по гр. д. № 50119/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 50-ти състав, са отхвърлени предявените
от З. „А.“ АД срещу ЗД „Е.“ АД искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. пар. 22 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1 742,29 лева –представляваща изплатено застрахователно
обезщетение с ликвидационни разходи по застрахователна преписка, образувана при
З. „А.“ АД, назована „щета № 10013030136945“, ведно със законната лихва от
30.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 531,19 лева, мораторна лихва върху главницата за периода 30.07.2015 г. –
30.07.2018 г.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца З. „А.“ АД, в която са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, което се намира за
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че СРС
неправилно е преценил фактите и обстоятелствата по делото, стигайки до
неправилен и необоснован извод. Счита се, че от събрания доказателствен
материал не се установява изводът на районната съдебна инстанция, че водачът на
л. а. „Ауди Ку 7“ е допринесъл за настъпването на процесното ПТП, доколкото на експерта по назначената по
делото САТЕ не са били поставяни въпроси за определяне на скоростта и
дистанцията на движение на двете МПС, а и липсват други доказателства в тази
насока. Твърди се, че доколкото по делото не е установено къде на кръстовището
е настъпил сблъсъкът между двата автомобила, в какъв момент водачът на л. а.
„Ауди 80“ е предприел маневра за отклоняване наляво, подал ли е съответният пътепоказателен сигнал, намалил ли е скоростта и ако да, в
какъв момент, то приетото наличие за съпричиняване в
действителност е недоказано. Поради което се отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде
уважена в цялост исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗД „Е.“ АД, в
който се излагат доводи за неоснователност и недоказаност на същата. Намира се,
че от събрания по делото доказателствен материал се
установява безспорно обстоятелството, че водачът на л. а. „Ауди Ку 7“ не е спазил необходимата дистанция и с поведението си
е способствал за реализирането на процесното ПТП, в
каквато насока са и изводите на експерта по изслушаната пред районната съдебна
инстанция САТЕ, която не е била оспорена от страните и не е искано допускането
на допълнителна такава. Оправя се искане за потвърждаване на атакуваното
решение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е сезиран искове с
правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. пар. 22 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът З. „А.“ АД твърди, че на 02.09.2013 г., около 12:30 часа в гр. София е станало ПТП между л. а. „Ауди Ку 7““, с ДК № *******, собственост на „Н.А.“ ЕООД и управляван от М.П.Ч., и лек автомобил марка „Ауди 80“, с ДК № *****, собственост и управлявано от Г.В.К.. За настъпване на произшествие вина има водачът на л. а. „Ауди 80“. Той е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Лекият автомобил „Ауди Ку 7““, с ДК № *******, е бил застрахован при ищеца по валидно сключена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № ********** от 13.11.2012 г., с оглед на което и във връзка с ПТП-то била образувана ликвидационна преписка – щета № 10013030136945. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение от 3 703,04 лева за причинените от водача на МПС „Ауди 80“ имуществени вреди на собственика на МПС „Ауди Ку 7““, с ДК № *******, в чиито права е встъпил ищецът. Пояснява се, че ответното дружество е заплатило сумата от 1 866,52 лева - част от регресната претенция.
В депозирания писмен отговор ответникът не спори по правнорелевантните факти – наличие на ЗЗГО, валидна към датата на ПТП, сключена с ответника за „Ауди 80“, с ДК № *****, наличие на имуществена застраховка, валидна към датата на ПТП, сключена с ищеца за л. а. „Ауди Ку 7““, с ДК № *******, като поддържа, че с изплащане на сумата от 1 866,52 лева е погасил регресното вземане, а претендираното в повече не отговаря на действителната стойност на щетите. В тази връзка твърди, че вредите по л.а. „Ауди Ку 7“ не са в резултат само от действията на водача на л.а. „Ауди 80“, а при условията на съпричиняване. Водачът на увредения автомобил се е ударил в намиращия се пред него „Ауди 80“, тъй като не е спазвал достатъчна дистанция, с която е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, с което е допринесъл за настъпването на вредите.
Не се спори между страните, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 02.09.2013 г., около 12:30 часа в гр. София, на бул. „Михай Еминеску“ в района на кръстовището с ул. „Цар Иван Асен II” е станало ПТП между л. а. „Ауди Ку 7“, с ДК № *******, собственост на „Н.А.“ ЕООД и управляван от М.П.Ч., и лек автомобил марка „Ауди 80“, с ДК № *****, собственост и управляван от Г.В.К.. Към момента на произшествието лек автомобил марка „Ауди Ку 7“ е имал сключена застраховка „Каско“ при ищеца - застрахователна полица № ********** от 13.11.2012 г., валидна за времето от 21.11.2012 г. до 20.11.2013 г., като след подадено уведомление е образувана щета. По нея са изготвени опис-заключение по щета и с оглед избрания метод за обезщетяване на вредите З. „А.“ АД е издало възлагателно писмо за ремонт на л. а. „Ауди Ку 7“ до „Карпласт ВМ“ ЕООД, като автомобилът е бил ремонтиран и с преимо-предавателен протокол от 27.09.2013 г. е върнат на неговия ползвател. За така извършения ремонт е издадената фактура № 2359/11.10.2013 г. на стойност 1 076,78 лева, а за вложените в ремонта резервни части е издадена фактура № 2391/16.09.2013 г. на стойност 2 626,26 лева, като общата стойност по двете фактура в размер на сумата от 3 703,04 лева ищцовото дружество е изплатило с платежни нареждания от 26.09.2013 г. и 05.11.2013 г. С писмо от 15.11.2013 г. З. „А.“ АД е поканило ответното дружество да възстанови изплатената сума от 3 703,04 лева, като на 28.02.2014 г. с уведомление за прихващане ЗД „Е.“ АД е одобрило и изплатило сумата от 1 866,52 лева. Към момента на произшествието лек автомобил марка „Ауди 80“, с ДК № *****, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
По делото
е представен
двустранен констативен протокол №
112-20/02.09.2013 г., както и пред районната съдебна инстанция е допусната и
приета автотехническа експертиза. В заключението на
последната експертът е посочил, че причините за настъпване на застрахователното
събитие са, че л. а. „Ауди Ку 7“ се движи по бул. „Михай Еминеску“ в посока към бул.
„Цариградско шосе“ в лява лента, обозначена за движение направо след л. а.
„Ауди 80“, като в района на кръстовището с ул. „Цар Иван Асен II” водачът на л. а. „Ауди 80“
предприема маневра за завиване наляво и л. а. „Ауди Ку
7“ с предната лява част го удря в задната част. Вещото лице е заявило, че от
техническа гледна точна нанесените щети по л. а. „Ауди Ку
7“ са вследствие с така реализираното ПТП, а стойността за възстановяване на
щетите по л. а. „Ауди Ку 7“, определена по средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие с влагане на алтернативни
части възлиза на сумата от 3 946,74 лева. Разяснило е, че в случай, че
водачът на л. а. „Ауди Ку 7“ е управлявал на
разстояние от л. а. „Ауди 80“ по-голямо от разстоянието на опасната зона за
спиране, то последният е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара, а от техническа гледна точка, водачът на л. а. „Ауди 80“ е имал
техническата възможност да предприеме маневра за завиване наляво от лентата,
обозначена за тази цел. Експертът е посочил, че водачът на л. а. „Ауди Ку 7“ е имал техническата възможност да управлява
автомобила си на разстояние от л. а. „Ауди 80“ по-голямо от необходимото
разстояние на опасната зона за спиране на автомобила.
Противно на поддържаното от жалбоподателя, настоящият
съдебен състав възприема заключението по допуснатата и приета от СРС автотехническа експертиза като компетентно, безпристрастно
и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са искове
с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. пар. 22 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Въззивната жалба, с която е
сезирана настоящата инстанция, е подадена от легитимирана страна, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според
която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата
допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в
жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и с оглед изложените от
жалбоподателя доводи е необходимо да се добави и следното:
За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на
чл. 154 от ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в
тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
По делото са представени доказателства за извършено плащане
на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, както и не се спори
за наличието на застраховка „гражданска отговорност“ за „Ауди
80“, с ДК № *****, при ответника.
Основният според по
делото въпрос е свързан с това, дали и водачът
на л. а. „Ауди Ку 7“ има вина за настъпване на ПТП и в какъв размер. Поради което
следва да бъде обсъден механизмът на произшествието, който настоящият съдебен
състав намира за установен посредством събрания по делото доказателствен
материал – двустранния констативен протокол за ПТП и автотехническата
експертиза. СГС намира, че от последните несъмнено се установява, на
02.09.2013 г., около 12:30 часа в гр. София, на бул. „Михай
Еминеску“ в района на кръстовището с ул. „Цар Иван
Асен II”
е станало ПТП между л. а. „Ауди Ку 7“, с ДК № *******,
и л. а. марка „Ауди 80“, с ДК № *****, като л. а. „Ауди Ку
7“ се движи по бул. „Михай Еминеску“
в посока към бул. „Цариградско шосе“ в лява лента, обозначена за движение
направо след л. а. „Ауди 80“, като в района на кръстовището с ул. „Цар Иван Асен
II”
водачът на л. а. „Ауди 80“ предприема маневра за завиване наляво и л. а. „Ауди Ку 7“ го удря с предната лява част в задната част.
Несъмнено с поведението си водачът на л. а. марка „Ауди 80“ е станал причина за
настъпване на процесното ПТП, доколкото последният е
предприел маневра завой на ляво от лента за движение, предназначена единствено
за движение направо, което житейски логично е довело и до намаляване на
скоростта му на движение, за което намаляване свидетелства и обстоятелството,
че между двете превозни средства е настъпил удар. Ако водачът на л. а. „Ауди
80“ не е намалил скоростта си за движение, то съответно не би имало причина за
съприкосновение между двете МПС-та. Нормата на чл. 24 от ЗДвП съдържа две хипотези. Първата е свързана със забраната
водачът на ППС да намалява рязко скоростта, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на ПТП. Втората хипотеза е относима
към случаите на значително намаляване на скоростта на движение. Тя вменява в
задължение на този водач да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение.
Същевременно, разпоредбата на чл. 23, ал.1
от ЗДвП предвижда задължение за всеки водач на пътно превозно
средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
Според установения механизъм на произшествието, от една
страна, водачът на л. а. „Ауди 80“ е имал такова поведение, с което е
създал опасност за останалите участници в движението и е затруднил излишно
тяхното движение. От друга страна, водачът на л. а. „Ауди Ку 7“ също е
допуснал нарушение на правилата по ЗДвП и в частност на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП като не го е управлявал на такава дистанция, която да
му позволява да избегне удряне, когато движещото се пред него превозно средство
намали скоростта или спре рязко. В тази връзка, настоящият съдебен състав
не споделя изложените от жалбоподателя доводи, че доколкото
на експерта по назначената по делото САТЕ не са били поставяни въпроси за
определяне на скоростта и дистанцията на движение на двете МПС, а и от
доказателствата не се установява къде на кръстовището е настъпил сблъсъкът
между двата автомобила, в какъв момент водачът на л. а. „Ауди 80“ е предприел
маневра за отклоняване наляво, подал ли е съответният пътепоказателен
сигнал, то приетото наличие за съпричиняване в
действителност е недоказано. Напротив, от доказателствата по делото несъмнено
се установява къде на кръстовището е настъпил сблъсъкът, като в експертното си
становището вещото лице изрично е посочило, че в случай, че водачът на л. а.
„Ауди Ку 7“ е управлявал на разстояние от л. а. „Ауди
80“ по-голямо от разстоянието на опасната зона за спиране, то последният е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара, а и водачът на л. а.
„Ауди Ку 7“ е имал техническата възможност да
управлява автомобила си на разстояние от л. а. „Ауди 80“ по-голямо от
необходимото разстояние на опасната зона за спиране на автомобила. Така
посоченото от експерта заключение е достатъчно да обоснове извод за допуснато
от водача на л. а. „Ауди Ку 7“ нарушение на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП, като конкретното установява на скоростта на движение на
двата автомобила, дистанцията между тях и моментът на отклоняване на л. а. „Ауди
80“ наляво и дали това е станало с подаването на съответен пътепоказателен
сигнал очевидно не е било необходима на
вещото лице, за да даде крайните си заключения. Освен това, задължението на
водачите на пътни превозни средства да управляват последните на разстояние от
движещите се пред тях други такива, вменено в разпоредбата на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП, предполага винаги за неговото съблюдава водачът да
съобразява и скоростта си на движение.
Предвид гореизложеното, съставът на СГС споделя извода на
районната съдебна инстанция, че и двамата водачи са нарушили правилата за
движение по пътищата, като с противоправното си
поведение са съпричинили вредоносния резултат в
размер на 50% за всеки един от тях. Това ще намери отражение върху размера на
обезщетението, за който следва да се ангажира отговорността на застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Според автотехническата експертиза щетите по л.
а. „Ауди Ку 7“, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като
стойността, необходима за тяхното възстановяване, изчислена на база средна
пазарна цена към датата на ПТП възлиза на сумата от 3 946,74 лева.
Заявените извънсъдебно са в по-нисък размер – ищецът е претендирал сумата от 3
718,04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 3 703,04 лева с включени 15 лева - ликвидационни
разходи за обработка на щетата, поради което и искът е основателен и доказан за
сумата от 1 866,52 лева. Последната е заплатена от ответника, поради което правилно
СРС е приел, че спорното материално право не е възникнало за ищеца и главният и
акцесорен иск подлежат на отхвърляне.
Предвид изложеното, поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има
единствено въззиваемата страната. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр.
чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна се
дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в общ размер на 100 лева, като ищецът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ЗД „Е.“ АД сума в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 201404 от 26.08.2019 г., постановено по гр. д. № 50119/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 50-ти състав.
ОСЪЖДА
З. „А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на ЗД „Е.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата
от 100 лева - разноски във въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.