Р Е Ш Е Н
И Е
№………./27.02.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно
заседание проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 361 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435, ал. 2, т. 6, предл. II ГПК, образувано по
депозирана жалба вх.№ 0536/07.03.2019 г. от Е.П.Й., ЕГН ********** и М.Я.Х.-Й.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, в качеството им на длъжници
по изп.д. № 20097130400103, срещу Постановление от 27.02.2019
г. на ЧСИ № 713 Люба Тодорова, с което е отказано да бъде прекратено
принудителното изпълнение, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателите Е.П.Й. и М.Я.Х.-Й. твърдят, че в тяхна полза е изтекла погасителна
давност за вземането, доколкото последното извършено спрямо тях изпълнително
действие е от октомври 2009 г. В тази връзка считат, че изпълнителното дело
следва да се прекрати по отношение на тях, независимо че от останалия солидарен
длъжник постъпват суми по делото. Молят за отмяна на отказа и за прекратяване
на принудителното изпълнение.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК длъжницата К.М.
изразява становище за неоснователност на жалбата, доколкото спрямо нея се
извършват изпълнителни действия и постъпват суми по наложения запор.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД не изразява становище.
В писмените си мотиви ЧСИ Люба Тодорова е описал извършените процесуални действия, като е
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Постъпилата жалба е редовна
и отговоря на изискванията на чл. 436 ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу подлежащо на обжалване действие и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса. Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок от уведомяването на длъжниците за отказа.
Настоящият състав, след като обсъди данните по
изпълнителното дело и представените от страните доказателства, на основание чл.
437, ал. 3 ГПК, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството по изп.д. № 20097130400103 по
описа на ЧСИ № 713 Люба Тодорова е образувано на 28.08.2009 г. по подадена
молба от взискателя „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, въз основа на издаден в
негова полза изпълнителен лист от 16.06.2009 г. по гр.д. № 6258/2009 г. на ВРС
срещу солидарните длъжници „Шах“ ООД, Е.П.Й., М.Я.Х.-Й.
и К.Д.М..
Видно от данните по изпълнителното дело спрямо длъжника Е.П.Й. в периода
28.08.2009 г. – 04.05.2010 г. и спрямо длъжницата М.Я.Х.-Й. в периода 28.08.2009
г. – 24.09.2009 г. са предприети изпълнителни действия, чрез които се е
прекъсвала давността за вземането /възбрани и запори/. След тези дати спрямо
длъжниците не са прилагани други изпълнителни способи. На 10.08.2017 г.
взискателят е поискал опис на движими вещи, собственост на длъжниците. На
14.03.2019 г. е конституиран като взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Предвид становището в мотивите към т. 10
от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, в този случай т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Като изпълнителни действия, които прекъсват давността,
са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая последното изпълнително действие, което е прекъснало давността
спрямо длъжника Е.П.Й. е наложения запор на трудовото му възнаграждение на
04.05.2010 г., а спрямо длъжницата М.Я.Х.-Й. е наложения запор на МПС на
24.09.2009 г. В периода след тези дати до искането от взискателя за извършване
на опис на движими вещи на 10.08.2017 г. не са извършвани други същински
изпълнителни действия спрямо длъжниците, поради което изпълнителното
производство спрямо тях се е прекратило по силата на закона, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия /и такива не са извършвани/ за период повече от две
години.
Видно от данните по изпълнителното дело спрямо длъжницата К.Д.М. са
извършвани изпълнителни действия и са постъпвали суми по сметка на съдебния
изпълнител. Независимо от това прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници /чл. 125 ЗЗД/. В този смисъл е и практиката на ВКС по приложението на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /Решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр.д. № 1667/2017 г., IV г.о. на ВКС и
Решение № 48/14.07.2016 г. по т.д. № 404/2015 г., II т.о. на ВКС/, според която
предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните
длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по отношение на
останалите длъжници.
Предприемането на изпълнителни действия спрямо К.М. и постъпването на суми
по делото не са факти, които да доведат до прекъсване срока по отношение на солидарните
длъжници Е.Й. и М.Х.-Й..
Предвид горното настоящият състав приема, че изпълнителното производство се
е прекратило по силата на закона, поради което отказът на съдебния изпълнител да
констатира това е незаконосъобразен и следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от
27.02.2019 г. на ЧСИ № 713 Люба Тодорова, с което е постановен отказ да бъде
прекратено принудителното изпълнение по изп.д. №
20097130400103, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, спрямо длъжниците Е.П.Й., ЕГН ********** и М.Я.Х.-Й., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4, in fine ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.
235, ал. 5 ГПК и препис от него да се изпрати на ЧСИ № 713 Люба Тодорова за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.