РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Враца, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. М.
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. М. Гражданско дело №
20221420100076 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от К. П. В., ЕГН:
********** и Т. И. М., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. ****, ж.к. „***“, бл. № **,
вх. **, ап. ** против П. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „****“, бл. № **, вх.
**, ет. **, ап. **.
В исковата молба се твърди, че между ищците като дарители и ответника като
надарен са сключени два договора за дарение от 19.12.2007 г., обективирани в Нотариален
акт № 198, т. 6, рег. № 12033, нот.д. № 1007/19.12.2007 г. на нотариус Ивайло Лиловски, рег.
№ 339 на НК, с район на действие Районен съд – Враца, вписан в СВ – гр. Враца рег. №
9738/19.12.2007 г., акт № 39, т. XXIX, дело № 6800/2007 г. и Нотариален акт № 199, т. 6, рег.
№ 12034, нот.д. № 1008/19.12.2007 г. на нотариус Ивайло Лиловски, рег. № 339 на НК, с
район на действие Районен съд – Враца, вписан в СВ – гр. Враца рег. № 9739/19.12.2007 г.,
акт № 40, т. XXIX, дело № 6801/2007 г.. Поддържа се, че ищците имат няколко тежки и
хронични заболявания, като вследствие на здравословно им състояние и двамата притежават
експертни решения на ТЕЛК, като първият е с работоспособност 74,1%, а вторият със 78 %.
Сочи се, че за медикаментозно лечение на тези заболявания ищците заплащат месечно общо
250,00 лв., като необходимите им лекарства са на по-висока стойност, но те не ги закупуват,
тъй като нямат такава финансова възможност. Изтъква се, че във връзка със заболяванията
им ищците правят и други разходи – за изследвания, прегледи и път /най-често от с. Девене
до гр. Враца/, които са извън посочената сума. Твърди се, че единствените доходи, които
ищците имат, са от пенсиите им /общо в размер на 475,00 лв./, които заедно с добавките до
края на 2021 г. са общо в размер на 670,00 лв. Посочва се, че ответникът, който е техен син,
знае за влошеното им здравословно състояние и това, че имат нужда от издръжка, но никога
не им е помагал. Поддържа се, че след увеличението на цените на енергоносителите и на
почти всички основни стоки, от м. септември 2021 г., ищците изпаднали в по-тежко от
досегашното им финансово състояние и за тях станало изключително трудно да се издържат
от доходите си. До тогава дъщеря им Вероника Георгиева, макар и трудно, успявала да ги
1
подпомага финансово, но с оглед получаваното от нея възнаграждение и увеличените
разходи които имала /имайки предвид увеличените цени/, за нея за в бъдеще било
невъзможно да продължи да им предоставя средства. Сочи се, че през студените месеци, и
то само за най-необходимите ежедневни разходи, на ищците са нужни минимум 870,00 лв. –
за храна, вода, осветление, отопление, лекарства, прегледи, пътни разходи, понякога и за
чуждата помощ, която ползват.
Посочва се, че всичко това наложило с Нотариална покана с peг. № 5812/ 02.12.2021
г., том 2, акт № 4, представена от ищците пред нотариус Ивайло Лиловски, вписан в
регистъра на НК под № 339, те да поканят ответника да започнете да им предоставя
необходимата за съществуването им издръжка в размер на 200,00 лв. месечно /по 100,00 лв.
за всеки един от тях/, считано от м. 09.2021 г., платими до средата на всеки месец с
пощенски запис, чрез „Български пощи“ АД, на посочения в поканата адрес в с. Девене.
Нотариалната покана била връчена чрез залепване на постоянния адрес на ответника на
10.12.2021 г., но към 06.01.2022 г. ответникът не се явил в кантората на нотариуса, за да
получи поканата, поради което същата се считала за надлежно връчена. Твърди се, че към
момента ищците не са получили от сина си поисканите средства за издръжка.
Поради изложеното се иска от съда да отмени изцяло договорите за дарение,
сключени между ищците и ответника.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който исковите претенции
се оспорват като неоснователни и недоказани. Не се оспорват твърденията на ищците, че
като родители на ответника са дарили на същия имотите, описани в Нотариален акт № 198,
том 6, peг. № 12033, нот. дело № 1007/19.12.2007 г. и Нотариален акт № 199, том 6, peг. №
12034, нот. дело № 1008/19.12.2007 г., както и че страдат от различни заболявания. Посочва
се, че самият ответник ги водил на прегледи при лекари и купувал и носил лекарства за тях.
Изтъква, че тези безспорни факти не обосновават приложението на чл. 227, ал. 1, буква „в“
ЗЗД, като се оспорват твърденията на ищците относно нуждата им от издръжка и отказа на
ответника да им дава такава. Посочва се, че причината за завеждане на делото е
отрицателното отношение на родителите на ответника към неговата съпруга, като именно
заради него през 2007 г. те му дарили процесните имоти, за да няма тя възможност да
претендира права върху тях. Твърди се, че след дарението ответникът не е искал родителите
му да напускат подарените имоти, като постоянните им адреси са на адреса на първия имот
в гр. Враца, а от много години те живеят във втория имот в с. Девене, като това се
потвърждавало от приложените към исковата молба разписки за заплащани сметки за
електрическа енергия на обитаваната от тях къща. Сочи се, че макар имотите да са
собственост на ответника от 2007 г. насам родителите му ги ползвали безвъзмездно, като
заплащали консумираните ток и вода на къщата в с. Девене, в която живеели, но не и наем.
Поддържа се, че до месец септември 2020 г. отношенията между страните били нормални,
като ищците имали ключове от апартамента в гр. Враца и идвали, когато пожелаят, а
ответникът със семейството си ги посещавал всяка седмица в с. Девене. Твърди се, че
ответникът и съпругата му им пазарували всичко необходимо – храна, лекарства, вещи за
дома и бита и им помагали с работа в двора, като през цялото това време отношенията им с
него и децата били добри, а със съпругата му – хладни. На съпругата му през 2014 г. й била
поставена диагноза нехочкинов лимфом, като се наложило да се подложи на лечение, била
изтощена и спряла да посещава родителите на ответника, което предизвикало недоволство у
тях. Посочва се, че въпреки грижите за семейството си, ответникът намирал време да
продължи да посещава родителите си и да ги снабдява с нещата, които му казвали, че им
трябват. Твърди се, че ищците често ходели на почивки, като синът им през това време
ходел на село, за да храни животните.
Посочва се, че когато през пролетта на 2020 г. било забранено напускането на
населените места без основателна причина и имало контролно-пропускателни пунктове на
входовете и изходите на гр. Враца, ответникът бил затруднен да продължи да ходи до с.
2
Девене с предишната честота, като сестра му предложила временно тя да снабдява
родителите им с храна, лекарства и всичко друго необходимо, докато трае пандемията. След
като пунктовете били премахнати ответникът продължил да ходи в с. Девене, но съпругата
му не идвала с него. Ежеседмично посещавал родителите си и носил хранителни продукти и
други стоки.
Твърди се, че на 02.09.2020 г. ищците и сестра му, които имали ключ, дошли в
апартамента в гр. ***, ж. к. „**“ **, вх. **, ет. **, ап. **, влезли и започнали да обиждат и
кълнат ответника и семейството му, като станал голям скандал и съпругата на ответника се
опитала да извика полиция. Бащата на ответника я ударил по ръката и тя изпуснала
телефона. Хванал съпругата му и ударил главата й в касата на вратата на хола, като се
наложило да й бъде оказана медицинска помощ. Сочи се, че след тази случка ответникът
ограничил контактите с родителите си. Жена му изпитвала ужас да остане в жилището, в
което получила побоя, поради което се устроили в друг апартамент – на адрес ул. „***“ **,
вх. **, ап.** в гр. ***, който ищците знаели и посочили в исковата молба като адрес за
получаване на съобщения.
Твърди се, че ответникът не е предполагал и никога ищците не са му давали повод да
мисли, че се нуждаят от издръжка. Поддържа се, че освен пенсиите, те получават и рента от
земеделски земи, които са отдали и винаги през годините са споделяли, че имат сериозни
суми на влог в банка. Сочи се, че имат и друг апартамент в гр. Враца, който планирали да
прехвърлят на дъщеря си с договор за издръжка и гледане. Посочва се, че ако нотариалната
покана е била изпратена на адреса, на който ответникът живее в момента, той би се отзовал,
като тъй като счита, че е узнал за нуждата на родителите си с получаване на исковата молба,
ще направи нужното да им превежда суми, докато трае делото, съобразно възможностите
му. Изтъква се, че отправената нотариална покана е изпратена на постоянния адрес на
ответника по лична карта, който е адресът на единия от дарените имоти в гр. Враца, като
той бил търсен на този адрес на 03 и 06 декември 2021 г., а на 10.12.2021 г. е залепено
уведомление да се яви при нотариуса в двуседмичен срок. Не бил търсен на адреса, който
обитава, независимо че в самата нотариална покана той бил посочен от родителите му като
адрес за съобщения, поради което се твърди, че следва да се приеме, че ответникът е узнал за
нуждата от датата на получаване на исковата молба.
На последно място се твърди, че ответникът има семейство, за което носи
отговорност и дължи издръжка, като се посочва, че следва да бъдат съобразени
обстоятелствата, че съпругата му е с тежко заболяване – нехочкинов лимфом и е с 50%
трайно намалена работоспособност, има дискова херния, получава пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 397,54 лв. и среща трудности да си намери работа на
безсрочен трудов договор, поради което основната тежест за издръжка на семейството пада
върху ответника; един от синовете му е студент в редовна форма на обучение в Аграрен
университет Пловдив, като с оглед нормата на чл. 144 СК ответникът е длъжен да го
издържа; ответникът обслужва и банков кредит. Твърди се, че ако ответникът изплаща
заявената от ищците с исковата молба издръжка при размера на неговите доходи и
описаните от тях растящи цени в страната, то ще постави себе си, съпругата си и сина им,
който учи висше образование, в по-лошо положение от тяхното.
При тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска от съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Установява се по делото от представения договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 198, т. 6, рег. № 12033, нот.д. № 1007/2007 г. от 19.12.2007
г. на нотариус Ивайло Лиловски, рег. № 339 на НК, с район на действие Районен съд –
Враца, вписан в СВ – гр. *** рег. № ***/19.12.2007 г., акт № 39, т. XXIX, дело № 6800/2007
г., че ищците са дарили на ответника самостоятелен обект в сграда с идентификатор
3
***.***.**.**.** по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със Заповед № ***-**-
**/16.09.2005 г. на АК, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. № **, вх. „**“, ап. № ***, попадащ в
сграда № ***.**.**.**, в поземлен имот № *****, с предназначение: жилище, апартамент,
при съседи: на същия етаж: имот *****, *******; под обекта: *************, с площ от 76
кв.м., заедно с принадлежащото му мазе, както и 0,77 % ид.ч. от правото на строеж и от
общите части на сградата, а по документ за собственост: апартамент № 109, находящ се в
жилищен блок № **** в ж.к. „***“, гр. ***, състоящ се от три стаи на площ от 76 кв.м.,
заедно с избено помещение № ***, при съседи на апартамента: двор, свободен апартамент,
П. Х. и покрив и съседи на избеното помещение: коридор, свободно и Б. В..
Установява се от представения договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 199, т. 6, рег. № 12034, нот.д. № 1008/2007 г. от 19.12.2007 г. на нотариус
Ивайло Лиловски, рег. № 339 на НК, с район на действие Районен съд – Враца, вписан в СВ
– гр. Враца рег. № 9739/19.12.2007 г., акт № 40, т. XXIX, дело № 6801/2007 г., че ищците са
дарили на ответника урегулиран поземлен имот I-ви, поземлен имот 582 в кв. 64 по плана на
с. *****, общ. ******, одобрен със Заповед № 1415/18.11.1987 г. на кмета на Община
******, с адрес: ул. „**** ***“ № **, с площ от 940 кв.м. по скица, а по нотариален акт 850
кв.м., при съседи: от три страни улици и УПИ II-ри, ПИ 583, заедно с построените в имота
жилищна сграда на площ от 35 кв.м., жилищна сграда на площ от 36 кв.м., второстепенна
сграда на площ от 88 кв.м. и гараж на площ от 18 кв.м.
Приета като доказателство е рецептурна книжка на ищеца К. П. И., в която е
отразено, че същият е диагностициран с хипертонично сърце със ЗСП, стенокардия, ХОББ и
доброкачествена хиперплазия на простатата, за които на лицето са предписани няколко вида
лекарства. Представена е и рецептурна книжка на ищцата Т. И. М., в която е отразено, че
същата е диагностицирана с хипертонично сърце без ЗСП, ПИЗЗД с неврологични
усложнения, полиневропатия, последици от мозъчен инфаркт и астма, за което на лицето са
предписани няколко вида лекарства. Представени са и фискални бонове за закупувани в
периода 2020 г. – 2021 г. предписани на ищците лекарства.
Представени са експертни решения на ТЕЛК на двамата ищци, които се отнасят за
предхождащ период, в които също са отразени заболяванията, от които страдат.
Представени са по делото и епикризи на ищците, издадени от „Специализирана
болница за рехабилитация – Сапарева баня“ АД, СБПЛРПФЗ „Св.Петка Българска“ ЕООД –
гр. Велинград, Специализирана болница по пневмофизиатрични заболявания за
продължително лечение и рехабилитация „Цар Фердинанд I“ ЕООД, с. Искрец, от които се
установява, че ищците са били приемани в посочените лечебни заведения за провеждане на
процедури по рехабилитация общо четири пъти за периода от 2019 г. до 2022 г.
По делото от ищците са представени фискални бонове за заплатени суми за зареждане
на гориво от бензиностанции за 2021 г., за заплатени суми за медицински изследвания, както
и превозни билети за превозвана дървесина с купувач К.П.. Приети са и разписки за
заплатени суми от ищците за ползвана ел. енергия, ВиК услуги и услуги, предоставяни от
мобилни оператори за периода от 2019 г. до 2021 г.
От приетите Разпореждане № 06200468019/01.07.2020 г. и Разпореждане №
06200497261/01.07.2020 г. на ТП на НОИ Враца, се установява, че размерът на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца К. П. ИВ. към 01.07.2020 г. е бил 212,50
лв., а размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата Т. И. М. към
01.07.2020 г. е бил 262,50 лв.
По делото са приети Удостоверения изх. № 1021-06-608/17.09.2021 г. и изх. № 1031-
06-609/17.09.2021 г., издадени от ТП на НОИ Враца, видно от които от м. 01.2021 г. К. П.
ИВ. получава месечно общо сумата от 305,00 лв. /255,00 лв. – пенсия и 50,00 лв. – добавка/, а
Т. ИВ. МЛ. получава месечно общо сумата от 365,00 лв. /315,00 лв. – пенсия и 50,00 лв. –
добавка/.
От представените Удостоверение изх. № 0602-11-00-2679-1/23.05.2022 г. и
4
Удостоверение изх. № 0602-11-00-2679-2/23.05.2022 г., издадени от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Враца се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до
30.04.2022 г. на Т. И. М. са изплатени помощи и добавки в общ размер на 3 576,10 лв., а на
К. П. И. са изплатени помощи и добавки в общ размер на 3 230,11 лв., като от 2022 г.
размерът на месечната помощ, която последните получават на основание чл. 70 ЗХУ е 61,95
лв.
От приложените справки от Агенция по вписванията изх. рег. № 215/10.03.2022 г. по
персонална партида за ищеца К. П. И. и изх. рег № 216/10.03.2022 г. по персоналната
партида на ищцата Т. И. М. се установява, че на 14.03.2019 г. е вписано дарение на
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, предназначение – жилище, апартамент,
41.570 кв.м., мазе № 23 2.76 кв.м., находящ се в гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап.
**, от ищците на тяхната дъщеря Вероника Кирилова Георгиева, който недвижим имот е
придобит от ищците чрез покупко-продажба на 17.02.2015 г. Видно от справката по
персонална партида за ищеца К. П. И. на 15.03.2016 г. е вписан договор за аренда на четири
поземлени имота – общо 51,503 дка земя, за 5 стопански години от 2016/2017 г. с
арендодател К. П. И. и арендатор „Ремусс“ ООД. От справката се установява още, че на
29.10.2020 г. собствеността върху същите четири поземлени имота и върху още един е
прехвърлена от ищеца К. П. ИВ. на неговата дъщеря Вероника Кирилова Георгиева чрез
покупко-продажба. Извършените разпоредителни сделки от ищците в полза на тяхната
дъщеря се установяват и от приетите по делото Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 105, т. I, рег. № 1274, дело № 46/2019 г. от 14.03.2019 г. на нотариус И. Л., рег. №
339 в НК, с район на действие Районен съд – Враца, вписан в СВ – гр. Враца вх. рег. №
1066/14.03.2019 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 195, т. II,
рег. № 3430, нот. д. № 299/2020 г. на нотариус П.Ц., рег. № ***** в НК, с район на действие
Районен съд – Враца, вписан в СВ – гр. Враца вх. рег. № 5279/29.10.2020 г. Видно от
последния продажната цена на продадените поземлените имоти е 7 900,00 лв.
Приети са служебни бележки, издадени от „Ремусс“ ООД в уверение на това, че Т. И.
М. няма договорни отношения с „Ремусс“ ООД и не е била техен арендодател, както и в
уверение на това, че К. П. И. е бил техен арендодател до 29.10.2020 г., като след тази дата
няма договорни отношения с „Ремусс“ ООД.
Видно от представените свидетелства за регистрация част I и удостоверения за
застрахователна стойност ищецът К. П. ИВ. е собственик на лек автомобил „Сузуки Игнис“
с рег. № ВР 4393 ВН и застрахователна стойност 1 091,00 лв., а ищцата Т. И. М. е
собственик на лек автомобил „Хонда Сивик 3“ с рег. № ВР 9597 СС и застрахователна
стойност 1 407,00 лв.
От представеното от ответника по делото удостоверение изх. № 27/23.02.2022 г. от
работодателя му „Експрес Логистика и Дистрибуция“ ЕООД, е видно, че за периода от
януари 2021 г. до декември 2021 г. П. К. ИВ. е получил доходи от брутно трудово
възнаграждение в общ размер на 21 436,55 лв.
Приет като доказателство е Договор за потребителски кредит № 81200КР-АБ-
4863/23.04.2019 г., сключен между „Централна кооперативна банка“ АД като кредитодател и
П. К. И. като кредитополучател, съгласно който на ответника е отпуснат потребителски
кредит в размер на 19 500,00 лв., като ответникът се е задължил да върне същия в срок до
15.04.2025 г.
Представено е удостоверение за сключен граждански брак № 031039/30.03.1996 г., от
което е видно, че ответникът П. К. И. и Х. Н. И. са сключили граждански брак на 30.03.1996
г.
От приетото удостоверение за раждане № 421226/14.05.2001 г. се установява, че
ответникът има син – Николай Петров И., роден на 14.05.2001 г.
От приетите справки от информационната система на НАП се установява, че синът на
ответника Николай Петров И. е работил по трудово правоотношение при работодател
5
„Пепко България“ ЕООД за периода от 29.11.2021 г. до 01.04.2022 г. с основна заплата 1
070,00 лв., а съпругата му Х. Н. И. работи по трудово правоотношение при работодател
„Беладонна плюс“ ООД, считано от 17.09.2021 г. с основна заплата 650,00 лв.
По делото е представено експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Христо Ботев“ АД
– гр. Враца № 90011/10.01.2022 г., от което се установява, че на съпругата на ответника Х.
Н. И. е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години с водеща
диагноза: други видове дифузен некочкинов лимфом с начало на заболяването през 2014.
Видно от приетите амбулаторен лист и заключение от медицинско изследване от 2019 г. на
същата е поставена и диагноза увреждания на междупрешленните дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
От представеното по делото Разпореждане № 06220471708/01.01.2022 г. се
установява, че от 25.12.2021 г. месечният размер на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване на съпругата му Х. Н. И. е 397,54 лв.
По делото е представен договор за отдаване под наем на земеделска земя, вписан в
СВ – гр. Враца, вх. рег. № 950/27.02.2020 г., сключен между съпругата на ответника Х. Н. И.
и С. Н. К. като наемодатели и „ЕТ Гого – Ваньо Петров“ като наемател, по силата на който
наемодателите предоставят, а наемателят приема да обработва земеделски земи, собственост
на наемодателите, находящи се в землището на гр. Враца с обща площ 10.804 дка за срок от
10 стопански години. Договореният наем е 2 л. на декар олио и 50 кг. на декар пшеница или
левова равностойност от 25 лв. на декар.
Приета като доказателство е студентска книжка на сина на ответника Н. П. И., в
която е отразено, че същият е записан на 15.07.2020 г. за студент в 4-годишен курс, редовно
обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по
специалност Агрономство в Аграрен университет Пловдив.
Приета по делото е операционна бележка за плащане към бюджета, видно от която на
10.02.2022 г. от сина на ответника Н. П. И. са заплатени 360,00 лв. по сметка на Аграрен
университет Пловдив с основание за плащането „сем. такса фак. Ном. 14037 Н.П. И.“.
Приета е и разписка за извършено плащане, видно от която на 10.02.2022 г. от сина на
ответника Николай Петров И. са заплатени 70,00 лв. по сметка на ССО ЕАД Пловдив с
основание „наем месец февруари стая 223“.
По делото са приети като доказателства жалба с вх. №179500-7066/03.09.2020 г.,
подадена от Т. В. М. до Началника на РУ „Полиция“ гр. Враца, и жалба с вх. №
2068/20/29.10.2020 г., подадена от Т. И. М. до Районна прокуратура – Враца, във връзка с
възникнал между ищците от една страна и ответника и съпругата му от друга страна
скандал на 02.09.2020 г., както и твърдения за упражнено физическо насилие от страна на
ответника и съпругата му върху ищците.
Приета е и жалба с вх. № 1734/20/04.09.2020 г., подадена от съпругата на ответника
Х. Н. И. до Районна прокуратура – Враца, касаеща същия случай, с твърдения за упражнено
физическо насилие спрямо нея от страна на ищеца К. П. И..
Приложени са съдебномедицински удостоверения № 197/03.09.2020 г. и №
198/03.09.2020, в които е отразено, че след извършен преглед от съдебен лекар е установено,
че К. П. И. е получил оток на носа и кръвонасядане на лява предмишница, като по
механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърди тъпи предмети
и може да бъде получено по начин и по време, посочени от пострадалия – нанесени удари с
ръце на 02.09.2020 г., а Т. И. М. е получила охлузване на лява предмишница,
кръвонасядания на дясна предмишница и оток на първи пръст на левия крак, като по
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от пострадалата –
нанесен побой, удари с ръце и душене на 02.09.2020 г.
Прието като доказателство е и съдебномедицинско удостоверение № 201/03.09.2020
г., в което е отразено, че след извършен преглед от съдебен лекар е установено, че Х. Н. И. е
6
получила оток в окосмената част от главата, като по механизъм увреждането отговаря да
бъде получено от действието на твърди тъпи предмети и може да бъде получено по начин и
по време, посочени от пострадалата – удари с ръка, нанесени на 02.09.2020 г.
Представени са съставени протоколи за предупреждение на ищците, ответника и
неговата съпруга от 02.09.2020 г. и от 09.09.2020 г. на осн. чл. 65, ал. 2 ЗМВР.
Прието като доказателство е Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 11.12.2020 г. по жалбата на ХР. Н. ИВ. с мотиви, че престъплението,
извършено спрямо нея, се преследва по тъжба на пострадалия.
Приета като доказателство е нотариална покана, адресирана от ищците до ответника
П. К. И., с посочени постоянен адрес: гр. ********, ж.к. „*******“, бл. №**, вх. „**“, ап. №
** и адрес за съобщения: гр. ***, ул. „*** **“ № **, вх. „**“, ап. № **, представена пред
нотариус И. Л. на 02.12.2021 г. съгласно нотариалното удостоверяване с рег. № **. В
поканата е обективирано искане от страна на ищците до ответника да започне да им
предоставя необходимата за съществуването им издръжка в размер на 200,00 лв. месечно
/по 100,00 лв. за всеки един от тях/, считано от м. 09.2021 г., платими до средата на всеки
месец с пощенски запис чрез „Български пощи“ АД на посочения в поканата адрес в с.
Девене.
В приложената по делото разписка към поканата е отразено, че връчителят при
нотариуса е търсил адресата на 03.12.2021 г. и на 06.12.2021 г., като е събрал данни от
съседи, че лицето не живее на посочения адрес. Представено е уведомление от нотариус И.
Л. до ответника П. К. И. с адрес гр. ***, ж.к. „**“, бл. № **, вх. „**“, ап. № ** , с което на
последния е съобщено, че двуседмичен срок от 10.12.2021 г. следва да се яви в кантората на
нотариуса за получаване на нотариална покана. Служител на нотариуса е удостоверил, че е
залепил уведомлението на 10.12.2021 г. на посочения адрес. На 06.01.2022 г. нотариусът е
удостоверил върху нотариалната покана връчване на екземпляр от поканата на адресата П.
К. ИВ. чрез залепване на уведомление на 10.12.2021 г.
Приети като доказателства са две разписки за приемане в „Български пощи“ ЕАД на
паричен превод от 22.03.2022 г., всеки от които на стойност 100,00 лв. с подател ответника
П. К. И. и получатели ищците Т. И. М. и К. П. И. и местоназначение с. Девене.
От представеното писмо изх. № 94-II-43/2022 г. от главния изпълнителен директор на
„Български пощи“ ЕАД се установява, че обикновен паричен превод с баркод № ****, приет
на 22.03.2022 г. от ПС Враца Ц на сума 100,00 лв. с подател П. К. И., с адрес: гр. *****, ж.к.
„***“, л. **, вх. **, ет. ** и получател Т. И. М., с адрес: *****, ул. „*****“ № ***, както и
обикновен паричен превод с баркод № ********, приет на 22.03.2022 г. от ПС Враца Ц на
сума 100,00 лв. с подател П. К. И., с адрес: гр. ******, ж.к. „*****“, л. **, вх. **, ет. ** и
получател К. П. И., с адрес: с. **** ул. „**“ № ***, са неизплатени до 31.05.2022 г. и са на
разположение за изплащане на една от двете страни – подател или получател.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели и
обяснения на ищците, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК.
Разпитана като свидетел е В. К.Г. – дъщеря на ищците и сестра на ответника. Същата
посочва, че родителите й не са в добро здравословно състояние и имат множество
заболявания – майка й е прекарала два инсулта, има диабет, астма, с високо кръвно е и има
остеопороза, а баща й не е добре със сърцето, има хроничен бронхит, има подаграта и
остеопороза, както и проблеми с простатата. Посещават санаториуми по клинична пътека,
тъй като имат нужда от рехабилитация, като единствените им разходи за това са за гориво,
което свидетелката заплаща. Свидетелката твърди, че и двамата приемат лекарства, които са
на обща стойност около 250-300 лв., като не купуват всички, тъй като нямат финансова
възможност. Нуждаят се от разнообразна храна, която не могат да си осигурят.
Свидетелката заявява, че едниствените приходи на родителите са от пенсиите им, като
пенсията на баща й е около 300,00 лв, а на майка й е около 380,00 лв., а след като си закупят
всички лекарства, им остават само 380,00 лв., които използват за храна и да платят сметките
7
си. Не си купували това, което за тях е необходимо, лишавали се и без допълнителна
финансова помощ не можели да се справят. Свидетелката посочва, че през 2020 г. закупила
от тях земеделски земи за сумата от 7 900,00 лв., които те се принудили да продадат, за да
заплатят дърва и да направят ремонт на банята и покрива. Твърди, че родителите й са искали
многократно издръжка от брат й, но той им отказвал, като казвал, че си има съпруга и деца,
които трябва да гледа. Лично чувала как родителите й са му казвали, че изнемогват, но той
им казвал, че не може нищо да направи. Той не им купувал нито лекарства, нито дрехи, нито
дърва, не им давал пари в брой и не им помагал. Когато го търсели по телефона, той
започвал да крещи да го оставят. Свидетелката заявява,че станал скандал между родителите
й и брат й през 2020 г., но и преди тази година той не е ходил при тях и карал нея да ходи.
Посочва, че преди семейството е поддържало близки отношения, но сега отношението на
брат й към родителите й е лошо, не мисли за тях и децата му също не ги посещават. Твърди,
че брат й живее охолно и не се лишава от нищо. Сочи, че в момента тя се грижи за
родителите си, живее и работи в София, но през почивките си ги посещава – готви, чисти,
помага им финансово, като когато има възможност им дава по 200,00 лв. Трудовото й
възнаграждение било около 1400,00 лв., като нямала непълнолетни деца, които да издържа.
Разпитана е и свидетелката З. И. Т. – съседка и приятелка на ищците. От показанията
й се установява, че същата познава цялото семейство от 40 години, тъй като живеят в
блокове един срещу друг. В момента никой не живеел в апартамента срещу нейния в гр.
****, ж.к. „*****“, бл. № **. Свидетелката посочва, че ищците живеят на село и много често
я взимат с тях там, като я взимали за два-три дни по два-три пъти в месеца, след което я
връщали. До селото стигали с колата на К.И.. Много често се случвало ищците да й искат
пари, тъй като пенсиите им не им стигали, и тя им помагала. Ищците изпитвали
затруднения да си набавят храна. Свидетелката твърди, че много често Т.М. й казвала, че ще
се обади на сина си да му поиска пари, но той не вдигал телефона си. Посочва, че никога не
е засичала в с. Девене ответника и семейството му. Той не носел на ищците храна, като
такава им носела само сестра му, тя се обаждала постоянно и се интересувала от тях.
Ищците й споделяли, че той не се грижи за тях. Посочва, че здравословното им състояние е
лошо, и двамата са болни и пият много лекарства, като ходят на санаториуми, за да се
лекуват.
По делото е разпитана като свидетел Г. Н. И. – приятелка на ответника и семейството
му. От показанията на последната се установява, че Петър и семейството му били в
нормални отношения с родителите му, но след това се скарали. П. им помагал с пазаруване
на покупки и с работа в двора на къщата, когато ходил при тях през почивните си дни. Тя и
съпругът й многократно го взимали от с. **. Свидетелката посочва, че е присъствала на
разговори по телефона, когато родителите му са звънели на Петър за покупки, които той
пазарувал и им носил. Виждала съпругът й и П. да носят пликове с хранителни продукти в
с. Девене. Последният път, когато Петър ходил при родителите си, бил малко преди
скандала между тях – преди година-две, като след това спрял да ги посещава. От
показанията на свидетелката се установява, че в семейството на Петър предимно той изкарва
парите, тъй като неговата съпруга има заболяване и е с ТЕЛК, като работи отскоро. Малкият
им син бил студент в момента в гр. *******, учел в редовна форма на обучение и не
работел.
Разпитана е и свидетелката Х. Н. И. – съпруга на ответника, която твърди, че ищците
никога пред нея не са казвали, че са имали нужда от издръжка. Твърдели, че имат пари, имат
имоти, имали магазин в с. Девене преди 10 години, продавали мед, а свекърва й работела в
Италия допреди 4 години, като ходела за няколко месеца и се прибирала. От разпита на
свидетелката се установява, че ответникът и семейството му живеели в гр. ******, ж.к.
„*****“, бл. ****до 14.09.2020 г. Ищците имали ключ от апартамента и на 02.09.2020 г.
влезли за пореден път в него, като станал скандал между двете семейства, при който свекър
й й ударил главата и от тогава отношенията им охладнели. От показанията на свидетелката
8
се установява, че през 2015 г. тя и съпругът и П. закупили гарсониера в гр. *** на ул. „***“
№ **, където се изнесли след скандала. Свидетелката посочва, че съпругът й винаги се е
стараел да бъде от полза на родителите си, ходил е на село и им е помагал – да се направи
покрива, да се сложи помпа за вода, да се полива градината, да направи беседка, да се
циментират стаите, обръщал е градината, помагал им е в отглеждане на кошерите. До 2015
г. тя ходела с него, след това престанала заради заболяването си, но продължавала да
контактува с ищците. Съпругът й и децата посещавали ищците до скандала през 2020 г.,
след което спрели да ги търсят. Когато свекърва й ходела в Италия да работи, свидетелката
помагала на свекър й и поддържала къщата на село. Свидетелката посочва, че в момента
работи по програма от Бюрото по труда в дрогерия за инвалидни стоки, на минимална
работна заплата, като програмата изтича на 20.09.2023 г. Откакто е с ТЕЛК намира работа
само по програми, тъй като заради заболяването й никой не иска да я вземе на работа.
Размерът на социалната добавка към пенсията й бил около 27,00 лева, като получавала
инвалидна пенсия в размер на 479,00 лв. Притежавала около 2 декара земя и получавала
рента за нея – 50 кг. брашно и две бутилки олио на година. Основният източник на доходи
за семейството била работата на съпруга й, който е дистрибутор на цигари с постоянен
доход. Със съпруга й имали син, който бил студент в момента, учел в гр. Пловдив, втора
година в университета, редовно обучение. Той живеел на общежитие в гр. Пловдив, което
струвало 70,00 лв. на месец, семестърът му струвал 360,00 лв., като седмично родителите му
му давали по 150,00 лв. за път и храна, като отделно заплащали и допълнителните му
разходи за учебни материали. В момента синът им не работел, като работел за 4 месеца,
докато обучението му било онлайн и прекратил договора си, когато започнала
присъствената форма на обучение. Големият им син работел и те не го издържали. Нямали
спестявания в банка и заделяли пари само за почивка веднъж годишно.
По делото е разпитан като свидетел и синът на ответника Н. П. И., който твърди, че
не е чувал баба си и дядо си да казват, че имат нужда от пари и не е предполагал, че имат
нужда от такива, тъй като са имали магазин в с. *******, баба му е работила в Италия и
ходели по два-три пъти годишно на почивка. Свидетелят посочва, че те дали на него, брат
му и братовчед му по 2 000,00 лв., за да си закупят автомобили, когато взели шофьорските
си книжки. От разпита на свидетеля се установява, че той и родителите му се преместили да
живеят на ул. „*******“ № ** след възникналия скандал с баба му и дядо му през септември
2020 г. Сочи, че преди скандала отношенията им били много добри, семейството му ходело
постоянно на село, почти всяка седмица, за да им помагат и да им носят хранителни
продукти. Той ходел на село, предимно помагал за животните, обръщал градината, изнасял
цветя, помагал в отглеждането на кошерите. От показанията на свидетеля се установява, че
той в момента е студент, редовно обучение в Аграрен университет Пловдив, със
специалност „Полевъдство“. Родителите му заплащали всичко – семестър 360,00 лв.,
общежитие 70,00 лв. на месец и му давали джобни по 150,00 лв. на седмица. Свидетелят
работел четири месеца в РЕРСО Bulgaria по време на пандемията, понеже нямал
присъствено обучение. Предимно баща му се грижел за семейството, той имал повече
доходи, майка му работела към борсата, не била на постоянен трудов договор и била на
минимална заплата. Свидетелят твърди, че след 2020 г. преустановили отношенията с
ищците, спрели да си звънят, като те също не им звънели.
По реда на чл. 176 ГПК по делото са изслушани ищците К.И. и Т.М., които посочват,
че размерът на пенсията на Т.М. е 388,00 лв., като получава социални помощи 50,00 лв. на
месец, а размерът на пенсията на К.И. е 314,00 лв., като той също получава социална
добавка от 50,00 лв. Твърдят, че не получават социални помощи за дърва. Твърдят още, че
много пъти са се обаждали на сина им, тъй като имат нужда от финансова и физическа
помощ, но той им казвал да се оправят сами и че не може да им даде нищо, тъй като си има
семейство. Скандалът между тях станал заради издръжката, като и преди него са се чували
много пъти, но синът им не им давал помощ. Отричат синът им да им е носил храна и
9
лекарства, както и да им е давал пари, като сочат, че не ги е посещавал по време на
пандемията. Твърдят, че имат нужда месечно от поне 1 500,00 лв., но вече не искат
издръжка, а искат синът им да им върне обратно дареното. Дъщеря им полагала грижи за
тях, чистела им и им носела храна, интересувала се от тях постоянно. Отношението на сина
им към тях било много лошо, викал им, отказвал им помощ. Твърдят, че апартаментът,
който са прехвърлили на дъщеря си, е лично нейна собственост, като тя е изтеглила заем за
закупуването му. Причината да бъде закупен на името на баща й К.И. била, че тя не била в
добри отношения със съпруга си. Земеделските земи, прехвърлени от К.И. на дъщеря му
през 2020 г., били на стойност 7 900,00 лв., които тя им изплатила. Принудил се да ги
продаде, защото имал заеми. Преди прехвърлителната сделка получавал арендно плащане за
земите в размер на 30,00 лв. на декар по сключен договор за аренда. Автомобилът, който е
собственост на Т.М., всъщност бил на дъщеря им, като тя поддържала всичко по него и го
ползвала, като причината да е на името на ищцата била привилегиите, които тя имала като
инвалид. К.И. притежавал лек автомобил, който ищците ползвали. Спестяванията им били в
размер на 200-300 лв. При възникналия скандал на 02.09.2020 г. ищецът К.И. признава, че
„може и да е докачил“ снаха си Х.И., но синът му го хванал.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно и активно субективно съединени искове с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на: 1. договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 198, т. 6, рег. № 12033, нот.д. №
1007/19.12.2007 г. на нотариус И. Л., рег. № ... на НК, с район на действие Районен съд –
Враца, вписан в СВ – гр. Враца рег. № *****/19.12.2007 г., акт № 39, т. XXIX, дело №
6800/2007 г., с който ищците са дарили на ответника самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1010.16.27.19 по кадастралната карта на гр. *****, одобрена със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на АК, с адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, бл. № ***, вх. „**“,
ап. № **, попадащ в сграда № 12259.1010.16.27, в поземлен имот № 12259.1010.16, с
предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж: имот 12259.1010.16.27.20,
12259.1010.16.26.45; под обекта: 12259.1010.16.27.16, с площ от 76 кв.м., заедно с
принадлежащото му мазе, както и 0,77 % ид.ч. от правото на строеж и от общите части на
сградата, а по документ за собственост: апартамент № ///, находящ се в жилищен блок № ***
в ж.к. „***“, гр.***, състоящ се от три стаи на площ от 76 кв.м., заедно с избено помещение
№ 19, при съседи на апартамента: двор, свободен апартамент, П. Х. и покрив и съседи на
избеното помещение: коридор, свободно и Б. В.; 2. договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 199, т. 6, рег. № 12034, нот.д. № 1008/19.12.2007 г. на
нотариус И. Л., рег. № 339 на НК, с район на действие Районен съд – Враца, вписан в СВ –
гр. Враца рег. № ****/19.12.2007 г., акт № 40, т. XXIX, дело № 6801/2007 г., с който ищците
са дарили на ответника урегулиран поземлен имот I-ви, поземлен имот 582 в кв. 64 по плана
на с. Девене, общ. Враца, одобрен със Заповед № 1415/18.11.1987 г. на кмета на Община
Враца, с адрес: ул. „*******“ № ***, с площ от 940 кв.м. по скица, а по нотариален акт 850
кв.м., при съседи: от три страни улици и УПИ II-ри, ПИ 583, заедно с построените в имота
жилищна сграда на площ от 35 кв.м., жилищна сграда на площ от 36 кв.м., второстепенна
сграда на площ от 88 кв.м. и гараж на площ от 18 кв.м.
Възникването на предявеното потестативно право за отмяна на дарение поради отказ
на дарения да доставя на дарителя издръжка, от която се нуждае, се обуславя от
възникването в обективната действителност на следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение по сключен
договор за дарение между страните; 2/ пораждане на нужда за дарителя от издръжка, която
трябва да е трайна, постоянна – съобразно нормалния социален и жизнен статус на дарителя
/доходи, здравословно състояние, невъзможност с получаваните от него доходи да покрива
ежемесечните разходи – за жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване,
10
лекарства и пр./; 3/ покана от дарителя към надарения за даване на издръжка в парично
изражение /с оглед на конкретните нужди на дарения обаче издръжката би могла да се
предоставя и в натура/, като и исковата молба може да представлява покана за заплащане на
необходимата издръжка и 4/ отказ от дарения да дава издръжка на дарителя /изричен или
мълчалив/, макар и дареният да има възможност сам да осигури своята и тази на своето
семейство издръжка.
Ищците-дарители носят доказателствената тежест за установяването на тези факти.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяването на предоставяне на
издръжка на дарителите от момента, в който счита, че е поканен, както и на въведените
възражения за наличието на възможност за дарителите да си доставят издръжка от друг
източник.
За да се изясни дали дарителите се нуждаят от заплащане на издръжка, следва съдът
да извърши точна съпоставка между стойността на месечно получаваните доходи и размера
на необходимата ежемесечна издръжка (вкл. и за извънредните, но необходими разходи –
напр. за извършване на сложна медицинска операция, лекарствени средства за
възстановяване след тежко заболяване и пр.). В този смисъл е константната практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 293/14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1302/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 145/01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 786/ 2017 г., ІІІ
г. о.
От Нотариален акт № 198, т. 6, рег. № 12033, нот.д. № 1007/2007 г. от 19.12.2007 г. на
нотариус Ивайло Лиловски, рег. № 339 на НК, с район на действие Районен съд – Враца,
вписан в СВ – гр. Враца рег. № 9738/19.12.2007 г., акт № 39, т. XXIX, дело № 6800/2007 г., и
Нотариален акт № 199, т. 6, рег. № 12034, нот.д. № 1008/2007 г. от 19.12.2007 г. на нотариус
Ивайло Лиловски, рег. № 339 на НК, с район на действие Районен съд – Враца, вписан в СВ
– гр. Враца рег. № 9739/19.12.2007 г., акт № 40, т. XXIX, дело № 6801/2007 г., се установява,
че ищците са прехвърлили на безвъзмездно правно основание на ответника процесните
недвижими имоти.
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема (чл. 225, ал. 1 ЗЗД). Договорът за дарение е едностранен, безвъзмезден
договор и не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ на дарителя,
освен моралното задължение да бъде признателен към последния за стореното дарение.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 177/14.04.2011 г., ІV ГО на
ВКС и Решение № 201/28.06.2011 г., ІІІ ГО на ВКС, моралното задължение за даване на
издръжка се трансформира в правно задължение при настъпване на определени в закона
обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда, която трябва да е трайна, и
отправено от негова страна искане до дарения да му дава издръжка – докато обаче трае това
състояние на непризнателност от дарения, втора покана не е необходима. Но до момента, до
който дарителят не поиска издръжка от дарения, независимо от обективната му трайна
нужда от такава, задължението на дарения остава само морално и неизпълнението му не е
скрепено със санкция. В случай че е налице такова искане и дареният откаже да изпълни
преобразуваното задължение, той проявява непризнателност в обществено укорима форма,
която дава основание дарителят да упражни потестативното си право за отмяна на
дарението, като предяви иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Следователно, както бе изяснено,
за да бъде уважен искът за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, е необходимо да
са възникнали три материални предпоставки: дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да е
поискал от дарения да му плаща издръжка и последният да е отказал, макар и да е бил в
състояние да я доставя.
За да се изясни дали дарителят е в трайна нужда от издръжка, той трябва да установи,
че обективно (извън неговите субективни представи и поведение, което би могло да се
квалифицира като самопоставяне в нужда), трайно е изпаднал в нужда, т.е. нито паричните
му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито
11
потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за
преживяването му съобразно неговите обичайни битови и социални нужди, респ. с оглед на
доказаните допълнителни разходи за лечение и възстановяване.
При иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД преценката дали дарителят е изпаднал в трайна
нужда от издръжка не е абстрактна, а според конкретните нужди на дарителя, с оглед начина
му на живот, който той обикновено води. Наличието й се преценява на плоскостта на
житейските нужди на конкретния дарител, средствата с които разполага той, реално
съществуващите възможности за допълване на същите. Установеното от съдебната практика
съдържание на употребения от законодателя израз „изпадане в нужда“ е наличието на
трайно материално затруднение, което дарителят би посрещнал ако разполагаше с дареното
имущество. На поставения въпрос за нуждата от издръжка по смисъла на посочената правна
норма е даден отговор и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ВКС:
Решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. на IV, г. о.; Решение № 526 от
3.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на IV г. о. В тях е прието, че нуждата от издръжка се
установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да
ползва за съответните месеци /определи в цифрова величина/ и конкретната сума, която му е
необходима за покриване на специфичните нужди. За целта е необходимо да се установи
какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице през процесния период според
статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към
специфичните нужди на дарителя. Сумата, съставляваща месечните средства, които
дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др., както и допълнителните
доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. При
определяне на нуждата от издръжка се взема предвид и липсата на разходи за жилище, тъй
като в средните разходи за издръжка през съответния период от време са включени и
разходите за жилище /в този смисъл Определение № 371 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1315/2011 г., III г. о., ГК/.
В конкретния случай ищците твърдят да са изпаднали в нужда към 2021 г., когато от
тях е изпратена нотариална покана до ответника, в която е обективирано искане до
последния да започне да им предоставя необходимата за съществуването им издръжка в
размер на 200,00 лв. месечно /по 100,00 лв. за всеки един от тях/, считано от м. 09.2021 г.,
следователно възникването на нуждата им от издръжка следва да се преценява към този
период.
По делото е установено, че от м. 01.2021 г. К. П. И. получава месечно общо сумата от
305,00 лв. /255,00 лв. – пенсия и 50,00 лв. – добавка/, а Т. И. М. получава месечно общо
сумата от 365,00 лв. /315,00 лв. – пенсия и 50,00 лв. – добавка/. От представените
удостоверения, издадени от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца, е
видно, че за 2021 г. на всеки един от ищците са изплатени социални помощи в размер на
783,30 лв. или средно по 65,28 лв. месечно на всекиго от тях. Следователно доходите на
ищците за 2021 г. са били в общ размер на 370,28 лв. месечно за К. П. И. и 430,28 лв. за Т. И.
М. или общо двамата са получавали средно по 800,56 лв. месечно, като следва да се
отбележи, че в исковата молба се твърди, че през студените месеци, и то само за най-
необходимите ежедневни разходи, на ищците са нужни минимум 870,00 лв.
Съгласно публикуваните данни от Националния статистически институт годишният
паричен разход за един член на българско домакинство за 2021 г. е в размер на 6 999,00 лв.,
от което следва, че средномесечният му разход възлиза на сумата от 583,25 лв. или сумата от
1 166,50 лв. за двама души.
От представените рецептурни книжки на ищците се установява, че дарителят К.И.
има следните заболявания: хипертонично сърце със ЗСП, стенокардия, ХОББ и
доброкачествена хиперплазия на простатата, а дарителката Т.М. има следните заболявания:
хипертонично сърце без ЗСП, ПИЗЗД с неврологични усложнения, полиневропатия,
12
последици от мозъчен инфаркт и астма, за които са им предписани няколко вида лекарства.
Обстоятелството, че ищците страдат от няколко заболявания, се установява и от
свидетелските показания на свидетелките В. Г. и З. Т., които кореспондират с представените
писмени доказателства.
Съобразно тези заболявания и представените по делото доказателства /фискални
бонове за закупувани в периода 2020 г. – 2021 г. предписани на ищците лекарства/ се
изяснява, че месечните разходи за медикаменти на дарителя К.И.а са в размер на 50,84 лв.
/Cordarone /1 опаковка/ – 2,19 лв., Fokusin /1 опаковка/ – 3,31 лв., Eliquis /1 опаковка/ – 31,94
лв. и Vivace /2 опаковки/ – 13,40 лв./, а месечните разходи за медикаменти на дарителката
Т.М. са в размер на 34,99 лв. /Areta /2 опаковки/ – 10,82 лв., Repido plus /1 опаковка/ – 7,15
лв., Metostad /2 опаковки/ – 11,32 лв. и Glucophage /3 опаковки/– 5,70 лв./. Цените, взети
предвид от съда, са посочените в представените фискални бонове, след приспадане на
частта, която се поема от НЗОК. От представените бонове се установява и че на ищците са
изписани и лекарства, които изцяло са заплащани от НЗОК. Съдът счита, че, принципно, тъй
като в различни периоди от време на ищците са изписвани различни видове лекарства,
следва да се вземат предвид разходите само за онези лекарства, от чийто прием ищците се
нуждаят постоянно, защото именно те биха обусловили състояние на трайна нужда от
издръжка. Предвид така установените месечни разходи за лекарства на ищците в общ
размер на 85,83 лв., съдът намира, че твърденията им, че заплащат 250,00 лв. месечно за
лекарства, са недоказани, като в тази им част не кредитира и показанията на свидетелката
В.Г., която твърди, че лекарствата им месечно струват 250-300,00 лв.
От представените разписки за заплатени суми от ищците за ползвана ел. енергия, ВиК
услуги и услуги, предоставяни от мобилни оператори, за периода от 2019 г. до 2021 г. се
установява, че средният месечен разход на ищците за заплащаните консумативи е между
85,00 лв. и 90,00 лв. за 2021 г. От приетите по делото превозни билети за превозвана
дървесина с посочен купувач К.П. не може да бъде установена заплатената цена за дърва от
ищците, като по делото не са ангажирани други доказателства в тази насока.
Следователно след приспадане на доказаните по делото ежемесечни разходи на
ищците в общ размер на 175,83 лв. /85,83 лв. за медикаменти и 90,00 лв. за заплащане на
сметки за ползвани услуги/ от установения размер на месечните им приходи 800,56 лв.,
ищците разполагат с 624,73 лв. месечно.
Действително налице е отрицателна разлика между месечните приходи на ищците за
2021 г. /общо 800,56 лв./ и средномесечният разход на двама членове на българско
домакинство според данните от НСИ за 2021 г. /1 166,50 лв./, но в конкретния случай на
първо място следва да се вземе предвид липсата на разходи за жилище за ищците, тъй като в
средните разходи за издръжка през съответния период от време са включени и разходите за
жилище. По делото е установено от показанията на разпитаните свидетели и от
приложените писмени доказателства, че ищците ползват безвъзмездно дарения на ответника
имот, находящ се в с. Девене, което обезпечава жилищната им нужда и спестява разходите
им за жилище.
На следващо място следва да се отбележи, че видно от справката по персонална
партида за ищеца К. П. И., на 15.03.2016 г. е вписан договор за аренда на четири поземлени
имота – общо 51,503 дка земя, за 5 стопански години от 2016/2017 г. с арендодател К. П. И.
и арендатор „Ремусс“ ООД. От обясненията на ищеца К.И., дадени в съдебно заседание и
представляващи по своето правно естество признание за неизгоден за него факт, се
установява, че за предоставените за ползване под аренда земи е получавал 30,00 лв. на декар
годишно арендно възнаграждение. Следователно за притежаваните от него 51.503 дка земя
той би получавал граждански плод (арендно възнаграждение) в размер на сумата от 1 545,09
лв./годишно или сума в размер на 128,76 лв. месечно, които суми е получавал до
отчуждаването на земите чрез покупко-продажба на 29.10.2020 г.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 195, т.
13
II, рег. № 3430, нот. д. № 299/2020 г. на нотариус П. Ц., рег. № 583 в НК, с район на
действие Районен съд – Враца, вписан в СВ – гр. Враца вх. рег. № **/29.10.2020 г. се
установява, че ищецът К. П. И. чрез договор за покупко-продажба е прехвърлил
собствеността си върху пет поземлени имота на своята дъщеря В. К. Г. общо за сумата от 7
900,00 лв., като в обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, същият признава, че е
получил сумата от дъщеря си. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на твърденията на ищците, че получената сума от покупко-продажбата на
земеделските земи е използвана от тях за погасяване на заеми и за необходими ремонти.
Следователно към придобития доход от ищците за 2021 г. следва да бъде добавена и сумата
от 7 900,00 лв., която разделена на месеците от ноември 2020 г. до декември 2021 г. /общо
14 месеца/ образува допълнителен месечен доход в размер на 564,29 лв. Тази сума,
прибавена към доказания по делото средномесечен доход на ищците през 2021 г. – 800,56
лв., образува общ размер на средномесечния доход на ищците 1 364,85 лв., т.е. с 198,35 лв.
повече от необходимата месечна издръжка на двама членове на домакинството съобразно
данните от НСИ за 2021 г.
На следващо място следва да се посочи, че от приложените справки от Агенция по
вписванията изх. рег. № 215/10.03.2022 г. по персонална партида за ищеца К. П. И. и изх.
рег № 216/10.03.2022 г. по персоналната партида на ищцата Т. И. М., както и от Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 105, т. I, рег. № 1274, дело № 46/2019 г. от 14.03.2019 г.
на нотариус И.Л., рег. № 339 в НК, с район на действие Районен съд – Враца, вписан в СВ –
гр. Враца вх. рег. № 1066/14.03.2019 г., се установява, че на 14.03.2019 г. ищците са дарили
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, предназначение – жилище, апартамент,
41.570 кв.м., мазе № 23 2.76 кв.м., находящ се в гр. ***, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. **, ет. **,
ап. **, на своята дъщеря В. К.Г., който недвижим имот е придобит от тях чрез покупко-
продажба на 17.02.2015 г. Твърденията на ищците, че този недвижим имот е закупен изцяло
със средства на дъщеря им В. Г. и причината да бъде закупен на името на баща й К.И. била,
че тя не била в добри отношения със съпруга си, останаха недоказани в настоящия процес.
Ирелевантна в това отношение е житейската причина, поради която ищците са придобили
процесния недвижим имот, който впоследствие са дарили на дъщеря си.. За да възникне
потестативното право за отмяна на дарението, е необходимо да се докаже, че обективно,
извън волята на дарителите, те не притежават доходи и имущества, от които да задоволяват
своята ежемесечна нужда за своето битово и социално съществуване. Съобразно
константната практика на ВКС ако дарителят е отчуждил безвъзмездно свое имущество след
извършването на дарението, чиято отмяна се претендира, следва да се прецени дали сам не
се е поставил в нужда /в този смисъл Решение № 526/3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
681/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай следва
да се приеме, че прехвърлянето на безвъзмездно правно основание на процесния имот е
лишило ищците от допълнителните доходи, които са могли да реализират от него и те сами
са се поставили в нужда. Ищците са могли да продадат притежавания от тях недвижим имот
или да го предоставят за временно възмездно ползване, за да придобиват граждански
плодове.
Индиция, че ищците притежават достатъчно средства да покриват ежемесечната си
издръжка със своите доходи и имущество, представлява и обстоятелството, че всеки от
ищците притежава в собственост лек автомобил, за единия от които признават в дадените от
тях обяснения, че ползват и пътуват с него, като от представените по делото фискални
бонове е видно, че е зареждано гориво средно по два пъти месечно за 2021 г., а от
показанията на свидетелката Тюлвенска се установява, че ищците я взимали с тях на село за
два-три дни по два-три пъти в месеца, след което я връщали, следователно дарителите
пътуват често и могат да си позволят да извършват разходи и за гориво. Честотата на
посещенията на ищците в специализирани лечебни заведения за рехабилитация в различни
населени места също изключва тезата им за наличие на материални затруднения, тъй като
14
макар и разходите за процедури и храна да се поемат от НЗОК, за придвижване до
различните населени места отново е необходимо да бъдат извършени разходи за транспорт.
Не е без значение и обстоятелството, че ищците признават в обясненията си, че получават
финансова подкрепа и грижи под формата на пазаруване на продукти от дъщеря си
Вероника Георгиева, което се установява и от показанията на последната, а и от тези на
свидетелката Т. На последно място съществена индиция за притежаването на достатъчно
средства от ищците представлява и обстоятелството, че са заплатили държавна такса за
разглеждане на предявените от тях облигационни искове в размер на 163,23 лв., както и са
заплатили на процесуалните им представители адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Районен съд – Враца в общ размер на сумата от 1 000,00 лв.
В заключение съдът намира, че съобразно приетите за установени правнорелевантни
факти от събраните по делото доказателствени средства ищците притежават достатъчно
средства, за да покрият нуждата от издръжка за задоволяване на своя обичаен социален и
жизнен статус, поради което не е възникнал един от правопораждащите предявеното
потестативно право юридически факти – по делото не е доказано, че дарителите имат нужда
от издръжка, която да е трайна и да не може да се осигурява от тях без участието на
надарения. Следователно, конститутивните искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, като не следва да бъде изследвано обстоятелството дали и третата и четвъртата
материална предпоставка, предпоставяща възникването на предявеното потестативно право
(покана от дарителя към надарения за даване на издръжка в парично изражение и отказ от
дарения да дава издръжка на дарителя /изричен или мълчалив/, макар и дареният да има
възможност сам да осигури своята и тази на своето семейство издръжка), са настъпили в
обективната действителност.
Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по делото не е
доказано, че преди получаването на препис от исковата молба ответникът е бил надлежно
поканен от ищците да им дава издръжка в парично изражение. Представената по делото
нотариална покана, в която обективирано искане от страна на ищците до ответника да
започне да им предоставя необходимата за съществуването им издръжка в размер на 200,00
лв. месечно, е изпратена и ответникът е търсен, но неоткрит на адрес: гр. .****, ж.к.
„*****“, бл. № **, вх. „**“, ап. № **, въпреки, че от ищците е бил посочен адрес за
съобщения до ответника: гр. **, ул. „***“ № **, вх. „**“, ап. № **, което обуславя извода, че
ищците са знаели, че синът им пребивава на нов адрес. На 06.01.2022 г. нотариусът е
удостоверил върху нотариалната покана връчване на екземпляр от поканата на адресата П.
К. И. чрез залепване на уведомление на 10.12.2021 г. Въз основа на тези действия на
нотариуса не може да се приеме, че е налице редовно връчване на нотариалната покана по
този ред, тъй като няма данни ответникът да е търсен на посочения от ищците адрес за
съобщения. В тази връзка, с оглед липсата на други доказателства за отправено от
родителите до сина им искане за издръжка и отказ на това искане, показанията на
свидетелите Георгиева и Тюлвенска, които твърдят, че ищците многократно са молели
ответника да им предостави парични средства и той е отказвал, не могат самостоятелно да
обосноват наличието на този елемент от фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за
отмяна на дарение.
Въпреки това, съдът приема, че исковата молба също има значението на покана, като
едва с получаването на препис от нея от ответника на 10.02.2022 г., е налице отправена
надлежна покана от дарителите до надарения да им дава издръжка. В тази връзка следва да
се отбележи, че не се установи и последната материална предпоставка, предпоставяща
възникването на предявеното потестативно право, а именно – отказ на надарения да дава
издръжка. От приетите като доказателства две разписки за приемане в „Български пощи“
ЕАД на паричен превод от 22.03.2022 г., всеки от които на стойност 100,00 лв. с подател
ответника П. К. И. и получатели ищците Т. И. М. и К. П. И. и местоназначение с. Девене, е
видно, че на следващия месец след получаването на исковата молба ответникът е
15
предоставил на разположение на ищците исканата от тях парична сума за издръжка. От
представеното писмо изх. № 94-II-43/2022 г. от главния изпълнителен директор на
„Български пощи“ ЕАД се установява, че паричните преводи са неизплатени до 31.05.2022 г.
и са на разположение за изплащане на една от двете страни – подател или получател.
Предоставянето на поисканата му парична сума на разположение на ищците от
ответника след предявяването на исковата молба съставлява обстоятелство, което трябва да
бъде съобразено от съда, с оглед изискването на чл. 235, ал. 3 ГПК – при постановяване на
решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Следователно не може да се приеме, че е налице отказ от страна
на дарения да дава издръжка на дарителите.
Необходимо е на последно място да се посочи, че както в приложените по делото
писмени доказателства /жалба с вх. №179500-7066/03.09.2020 г., подадена от Т. И. М. до
Началника на РУ „Полиция“ гр. Враца – „отидохме при сина ми П. К. И. да се разберем
човешки, тъй като сме му дарили къща на с. Девене и апартамент във Враца да си ни ги
върне и да развали дарението“/, така и в обясненията, дадени от Т.М. по реда на чл. 176 ГПК
/“Ние си искаме да ни се върне обратно дареното, не искаме издръжка вече“/ се съдържат
изрази, от които може да се заключи, че волята на ищците е била и е насочена към връщане
на процесните имоти в техния патримониум обратно, а не сочат на възникнала нужда на
ищците от издръжка и желание същите да я получават от ответника.
Очевидно е, че извънсъдебният спор между страните се е породил от обтегнатите им
взаимоотношения, както и от възникналия скандал на 02.09.2020 г. Наистина, ответникът
като син на ищците е носител на моралното и правното задължение да се отнася уважително
към своите родители, които са го е дарили с процесните имоти, като следва да ги подпомага
с финансови средства при нужда – дори и да намали в незначителна степен своя жизнен
стандарт. Но за да настъпи това укоримо от обществена гледна точка обстоятелство, което
да предпостави възникването на потестативното право за отмяна на дарение, трябва по
несъмнен начин да се установи, че дарителите обективно са имали нужда от издръжка, т.е.
да не са били в състояние чрез своите доходи и имущество да задоволяват своите обичайни
битови и социални потребности. Приеме ли се обратното съждение, биха се приложили
правилата, уреждащи ненаименования алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу
гледане и издръжка, при който за приобретателя се поражда насрещната непарична
престация ежедневно да предоставя издръжка на праводателя. По този начин би отпаднало
дарственото намерение и от едностранен договор дарението би се преобразувало в
двустранен, синалагматичен, което е в противоречие с правния институт на договора за
дарение, при който дареният веднага и безвъзмездно отстъпва другиму едно имуществено
благо без да очаква в замяна насрещна престация – „С договора за дарение дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема”. По същество в този
смисъл е и константата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр.
Решение № 526/3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о., ГК, в което се приема,
че „Потестативното право на дарителя да отмени извършеното дарение не е проявление на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Договорите обвързват страните и
трябва да се изпълняват. Потестативното право на дарителя да отмени дарението възниква,
когато надареният прояви непризнателност в обществено укорима форма”.
Ето защо и по гореизложените съображения съдът намира предявените от ищците
искове за неосновотелни, поради което и като такава същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сторените от него разноски в общ размер на 1 042,00 лв.
/20,00 лв. – държавна такса за 4 бр. съдебни удостоверения; 22,00 лв. – държавна такса за
заверено копие от пр.пр. № 1734/20 г. и 1 000,00 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на ищците за
16
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Защитата на
ответника е осъществена по два обективно кумулативно съединени иска, като цената на
иска за отмяна на дарение на имота в с. Девене, заедно с построените в него сгради,
съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК е в размер на 3 943,60 лв., а
цената на иска за отмяна на дарение на имота в гр. Враца е 11 326,00 лв. според
представените в производството данъчни оценки. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското
възнаграждение по първия предявен иск възлиза на 506,05 лв., а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение по втория предявен иск
възлиза на 869,78 лв. или минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по
двата иска е 1 375,83 лв. В случая заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за
защита по двата предявени срещу него иска не се явява прекомерно, тъй като е под
установения минимум.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. И., ЕГН: ********** и Т. И. М., ЕГН: **********,
и двамата с адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, бл. № ****, вх. **, ап. *****, против П. К. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, бл. № ***, вх. **, ет.**, ап. **,
кумулативно обективно и активно субективно съединени искове с правно основание чл. 227,
ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на: 1. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 198, т. 6, рег. № 12033, нот.д. № 1007/19.12.2007 г. на нотариус И. Л., рег.
№ ** на НК, с район на действие Районен съд – Враца, вписан в СВ – гр. Враца рег. №
***/19.12.2007 г., акт № 39, т. XXIX, дело № 6800/2007 г., с който К. П. И., ЕГН: **********
и Т. И. М., ЕГН: ********** са дарили на П. К. И., ЕГН: ********** самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 12259.1010.16.27.19 по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена
със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на АК, с адрес: гр. ****, ж.к. „*****“, бл. № **, вх.
„**“, ап. № ***, попадащ в сграда № 12259.1010.16.27, в поземлен имот № 12259.1010.16, с
предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж: имот 12259.1010.16.27.20,
12259.1010.16.26.45; под обекта: 12259.1010.16.27.16, с площ от 76 кв.м., заедно с
принадлежащото му мазе, както и 0,77 % ид.ч. от правото на строеж и от общите части на
сградата, а по документ за собственост: апартамент № 109, находящ се в жилищен блок №
*** в ж.к. „***“, гр. ***, състоящ се от три стаи на площ от 76 кв.м., заедно с избено
помещение № 19, при съседи на апартамента: двор, свободен апартамент, П. Х. и покрив и
съседи на избеното помещение: коридор, свободно и Б. В.; 2. договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 199, т. 6, рег. № 12034, нот.д. №
1008/19.12.2007 г. на нотариус И. Л., рег. № 339 на НК, с район на действие Районен съд –
Враца, вписан в СВ – гр. Враца рег. № .../19.12.2007 г., акт № 40, т. XXIX, дело № 6801/2007
г., с който К. П. ИВ., ЕГН: ********** и Т. И. М., ЕГН: ********** са дарили на П. К. И.,
ЕГН: ********** урегулиран поземлен имот I-ви, поземлен имот 582 в кв. 64 по плана на с.
***, общ. ****а, одобрен със Заповед № 1415/18.11.1987 г. на кмета на Община Враца, с
адрес: ул. „*******“ №***, с площ от 940 кв.м. по скица, а по нотариален акт 850 кв.м., при
съседи: от три страни улици и УПИ II-ри, ПИ 583, заедно с построените в имота жилищна
сграда на площ от 35 кв.м., жилищна сграда на площ от 36 кв.м., второстепенна сграда на
площ от 88 кв.м. и гараж на площ от 18 кв.м.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК К. П. И., ЕГН: ********** и Т. И. М., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: гр. *****, ж.к. „****“, бл. № ***, вх. ***, ап. **** да
17
заплатят на П. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ж.к. „*******“, бл. № ***, вх. **,
ет. ***, ап. *** сумата от 1 042,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
18