Р Е Ш Е Н И Е
№ 1427
гр. Перник 21.10.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪД - ПЕРНИК ХІ-ти състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведеното
на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8499 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена
От „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, адрес, гр. София, бул. „д-р
Петър Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов.
СРЕЩУ:
И.А.Н., ЕГН **********,***38
С
която се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника И.А.Н., ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, следните суми: 1678.06 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и
осем лева), представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски паричен кредит № *** / 09.09.2016 г.; 337.64
лв. (триста тридесет и седем лева и 64 ст.), представляваща договорна лихва по договор
за паричен кредит за периода от 09.10.2016 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 05.11.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 32,63
лева /тридесет и два лева и 63 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие:
за периода от 11.06.2017 г. до 5.11.2017 г.; 556.72 лева /петстотин петдесет и
шест лева и 72 стотинки/, представляващи такса за услуга „Кредит у дома“: за
периода от 11.06.2017г. до 05.11.2017 г.; 256.25 лева /двеста петдесет и шест
лева и 25 стотинки/, представляващи обезщетение за забава: за периода от 19.05.2017
г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението.
Съдът намира, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че между И.А.Н. (заемател) и „Провидент Файненшъл
България“ ООД (заемодател) е сключен договор за паричен потребителски
паричен кредит № ********* / 09.09.2016 г. по силата на който - заемодателят
предоставил на ответника, в качеството му на заемател, сума в размер на 1
850.00 лева, а уговорената договорна лихва била в размер на 364.02 лева.
Ответникът следвало да върне кредита 60 равни седмични вноски, всяка в размер
на 36.90 лева. Падежът на първата вноска
бил на 18.09.2016 г., а падежът на последната вноска – 05.11.2017г.. Посочва
се, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между “Провидент
Файненшъл България“ ООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
който на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на “Провидент
Файненшъл България“ ООД към ответника И.А.Н., произтичащи от Договор
за потребителски паричен кредит № ********* / 09.09.2016 г. Твърди, че ответната страна е
уведомена за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложенията
към нея, а именно уведомително писмо за извършена цесия. Към настоящия момент ответника
не е изпълнил задължението за погасяване на вземането по кредита.
Ответника редовно уведомен, в
едномесечни срока по чл. 131 от ГПК - не
е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца
редовно призован не изпраща представител, депозирана е писмена молба от
процесуалния представител на ищеца, с която изразява становище по хода на
делото, подържат изложеното становище за неоснователност на възраженията на
ответника и при подробно изложени съображения молят да бъде уважена исковата
претенция.
Ответникът в съдебно
заседание редовно призован не се явява, не изпраща представител, не изразява
становище по съществото на спора.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.д.№ ***/*** г. по описа на Пернишки районен съд се установява, че на 31.01.2018
г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против длъжника-ответник в настоящото производство. По образуваното дело Пернишки
районен съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил на длъжника да
заплати поисканите със заявлението суми а именно: 1678.06 лв. (хиляда шестстотин
седемдесет и осем лева), представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит №********* / 09.09.2016
г.; 337.64 лв. (триста тридесет и седем лева и 64 ст.), представляваща
договорна лихва по договор за паричен кредит за периода от 09.10.2016 г. (падеж
на първа неплатена погасителна вноска) до 05.11.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 1584,00 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири лева),
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 09.10.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги) до 05.11.2017 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги); 32,63 лева /тридесет и два лева и 63 стотинки/, представляващи такса
за оценка на досие: за периода от 11.06.2017 г. до 5.11.2017 г.; 556.72 лева
/петстотин петдесет и шест лева и 72 стотинки/, представляващи такса за услуга
„Кредит у дома“: за периода от 11.06.2017г. до 05.11.2017 г.; 256.25 лева
/двеста петдесет и шест лева и 25 стотинки/, представляващи обезщетение за
забава: за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.07.2018г.,
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5, вр. ал.1. от ГПК на осн чл.
415 от ГПК е указано на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви искове
за установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника И.А.Н..
В указания от съда срок ищеца – заявител е предявил иск.
По
делото е представен договор за паричен Договор за потребителски паричен кредит
№ *** / 09.09.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и И.А.Н.. По
силата който „Провидент Файненшъл България“ ООД се задължило да предостави на
ответника сумата в размер на 1 850.00 лева, а ответникът се задължил да
я върне за срок от 60 седмични плащания с падежни дати, считано от
18.09.2016г. - сряда. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по
договора в размер на 364.92 лв., представляващо годишен процент с фиксиран
срок – 31.82%, а годишния процент на разходите е в размер на 48.0 % и
представлява 457.42лв. В раздел „Общ размер на дължимата сума“ от договора е
уговорено, че всяка седмична погасителна вноска, с изключение на последното е в
размер на от по 64.76 лева, като договора е посочено, че общата дължима сума за
главница и възнаградителна лихва възлиза на 3 885.42 лева. В раздел „Избрания вид кредит се предоставяне на
клиента съгласно следните условия“ такса оценка на досие - 92.90 лв. . В раздел
„Избрания вид кредит се предоставяне на клиента съгласно следните условия“ е посочена „такса за допълнителна услуга
Кредит у дома“ , в размер на 1578.00 лв..
По
делото е представен рамков договор за прехвърляне на вземанията от 19.05.2017 г
и потвърждение подписано от законния представител на „Провидент Файненшъл България“ ООД към
него, от които е видно, че „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлило на
ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към И.А.Н.,
произтичащи от договор за паричен заем № ********* от 09.09.2016 г.
Приложено е пълномощно, от което се установява, че „Провидент Файненшъл
България“ ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия.
Съдът приема, че ответникът е уведомен за
цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление,
към нея, за прехвърляне на вземането.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от
който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва
кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост
на задължението за неговото връщане, заедно с размера на лихвата и наличието на
валидни клаузи за неустойка и такса. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.
По делото се установи,
че между “Провидент Файненшъл България“ ООД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който
в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде
съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при
определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение
№ 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В
настоящия случай упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното
прехвърляне на вземането, което се установява от уведомителното писмо, което е
получено от назначения особен представител на ответника. В този смисъл
с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
По отношения на дължимостта на вземането следва да се има предвид, че правоотношението
между страните е породено от договор за потребителски кредит, по силата на
който на ответника е предоставен заем в определен размер срещу поето задължение
за връщане на сумата, заедно с договорна лихва. Отношенията между страните се
регулират от разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Съгласно разпоредба чл. 11, ал.1, т.11 от Закона
за потребителския кредит договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В раздел
„ избрания вид кредит се предоставя на клиента съгласно следните условия“ от
процесния договор страните са договорили следните условия на заема: общ размер
на кредита; такса за оценка на досие; общ размер на фиксирана лихва –
представляваща % годишно – раняващ се на
% ГПК; общ (Б+В); такса за кредит у дома; общ размер на дължима сума ( А+Г+Д);
срок на заема в седмици; размер на седмично плащане с изключение на последното;
размер на последното плащане; първо седмично плащане; ден от седмичен в който
се вноски.
С оглед изложеното настоящият
съдебен състав счита, че в договора не е посочено:
1.
Методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК;
2.
Информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора липсва предвидената с чл. 11, ал. 1, т. 12,
3.
Извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания,
4.
Конкретен лихвения процент, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК,
който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на
всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;
5.
предвиждане при правото на отказ на потребителя от договора, в 14-дневния
срок от подписването на договора в конкретния случай, по чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК
6.
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и да заплати лихвата
до момента, със съответното обезщетение за кредитора, съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден;
7.
при правото на предсрочно погасяване на кредита, предвиждане за редът за
неговото осъществяване и информация за намаляването на общите разходи по
кредита, касаещи лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора липсва
по чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗПК,
8.
предвиждане за реда за прекратяване на договора за кредит по чл. 11, ал. 1,
по т. 23 от ЗПК;
9.
вписване за наличието на извънсъдебни способи за решаването на споровете по
договора и за обезщетяване на потребителя във връзка с предоставянето на
потребителски кредит в нарушение на закона липсва по чл. 11, ал. 1, по т. 24 от ЗПК;
10.
предвидения по чл. 11, ал. 1, по т. 26 от ЗПК адреса на Комисията за защита
на потребителите, като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК.
От външна страна, по отношение на процесния договор за кредит не е спазено
изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК в
писмената форма, на хартиен носител размерът на шрифта на договора да е не
по-малък от 12, което съдът установява от приетото като доказателство по делото
заверено копие. Ето защо съдът приема, на основание чл. 22 от ЗПК, че
процесният договор за потребителски паричен кредит № ********* от 09.09.2016
г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, е недействителен, което има
за правна последица потребителят да върне само чистата стойност на кредита. В
тази хипотеза, той не дължи лихва или други разходи по кредита, по
предвиждането на чл. 23 от ЗПК. Такива разходи за нето са и процесните две
такси-„оценка на досие“ и „кредит у дома“. Този извод съдът извлича с
граматическо тълкуване от употребата на
законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „са̀мо“, което
изключва всички други плащания по договора за кредит, независимо от техния
характер. какво е основание за
събирането на посочената „еднократна такса“, а за да е
изпълнено изискването на Закона
за потребителския кредит,
в договора следва
да бъде посочено по
ясен и разбираем за
потребителя начин основанието за дължимостта и начисляването на
посочената „еднократна такса“, от така записаното в договора потребителят не би
могъл да я извлече и от съдържанието му. Липсата на подробна информация лишава
потребителя от възможността да е наясно внасяйки освен стройност на заема и за
каква друга парична сума се задължава Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, касателно настоящия случай по отношение на т.нар. „еднократна
такса“, поради което иска в тази му част се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
По отношение на
дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2018 на ОС ГТК на
ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки
отговорността за разноските както в исковото така и в заповедното производство,
за направените разноски в хода на заповедното от 57.22лв. - държавна такса и
50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 57.23лв - държавна
такса в исковото и 300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение / По отношение на искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 350.00
лв., следва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал.8 / в сила от
28.01.2017г./ ГПК и размера на това възнаграждение бъде определен по реда на
чл. 37 от ЗПрП във вр. с чл. 26 от НЗПрП. Видно от материалите по делото,
същото не се явява с особена фактическа и правна сложност, поради което и размера
на претендираното възнаграждение следва да бъде определен в минимален размер на
сумата от 300,00 лв./ направени разноски в хода на исковото производство, следва да присъди в
полза на ищеца сумата в общ размер от 301.71 лв. /Триста и един лв. и 71
ст./, съразмерно на уважената част от исковете .
Водим от горните мотиви Пернишки
районен съд на осн чл. 422 във вр с чл.410 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо И.А.Н., ЕГН ********** и адрес ***38, ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, адрес, гр.София, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов., сума в размер от 1678.06 лв. (хиляда
шестстотин седемдесет и осем лева),
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит
№ ********* / 09.09.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
– 02.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите
претенции за признаване за установено спрямо И.А.Н., ЕГН ********** и адрес ***38,
ЧЕ ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, адрес, гр.
София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов за сумите в
размер от 337.64 лв. (триста тридесет и седем лева и 64 ст.),
представляваща договорна лихва по договор за паричен кредит за периода от
09.10.2016 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.11.2017 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 32,63 лева /тридесет и два лева
и 63 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от
11.06.2017 г. до 5.11.2017 г.; 556.72 лева /петстотин петдесет и шест
лева и 72 стотинки/, представляващи такса за услуга „Кредит у дома“: за периода
от 11.06.2017г. до 05.11.2017 г.; 256.25 лева /двеста петдесет и шест
лева и 25 стотинки/, представляващи обезщетение за забава: за периода от
19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на
заявлението в съда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И.А.Н., ЕГН **********
и адрес ***38 , ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, адрес, гр.София, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов. сумата в общ размер от 301.71 лв. /Триста и един лв. и 71
ст./, представляваща направените в хода на исковото и заповедното
производство съдебно деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
След влизане на
решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. №4631/2018
по описа на съда, което да бъде върнато в деловодството на ПРС и докладвано на
съдията-докладчик издал заповед № 3572/03.07.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: