№ 570
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900533 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. Д. от
*****************, против ЕКСЕЛЕНТ БИЛД ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, с която са предявени при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000лв,
представляваща недължимо платена сума поради нищожност на договор за покупко-
продажба от 23.11.21г. поради липса на предмет, в евентуалност поради липса на съгласие,
ведно със законната лихва от предявяване на иска-29.07.22г., както и в евентуалност иск с
правно основание чл.54, ал.1 ЗЗП за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000лв,
представляваща подлежаща на връщане сума поради отказ от договора, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба-29.07.22г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на търговец на
сглобяеми къщи, е сключен договор за покупко-продажба от 23.11.21г., в който липсвало
описание на предмета на договора, от което да може да се установи какво точно се е задължило да
продаде ответното дружество. Липсвало описание какво представлява изписаната „ метална
конструкция със сандвич панели“, какви са размерите й, от какви части се състои и от какви
материали ще се изпълнява, като не била предоставена и спецификация на предмета на договора.
Липсата на обозначаване на основните елементи на сглобяемата къща счита, че обосновава пълна
липса на предмет на договора, евентуално на липса на съгласие. Твърди, че до 30.04.22г. не
постигнал съгласие с продавача предметът на договора да бъде уточнен, поради което отправил
покана за връщане на платената част от продажната цена поради нищожност на договора. Излага
още, че като потребител упражнява правото си да се откаже от договора, тъй като същият бил
сключен извън търговски обект на ответника и последният не му предоставил информация за
правото му на отказ от договора по чл.47, ал.1, т.8 ЗЗП.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЕКСЕЛЕНТ БИЛД ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
1
неоснователен. Не оспорва факта на сключване на договор, като сочи, че страните са
уточнили проекта и размерите на сглобяемата къща съгласно чертеж с точно разпределение
и габарити, посочени във фактурата 9м на 10м. Излага, че металните конструкции не били
налични в търг.обект на продавача, а се поръчват за изработка след заявяването им, като
след уведомяване на купувача, че стоката е налична последният следва да заплати остатъка
от покупната цена. Твърди, че след подписване на договора е изпратено предложение от
купувача за анексиране на договора, с което се искало да се добавят нови елементи, но при
същата стойност на договора. Сочи, че след като стоката е доставена в склада на продавача,
последният е уведомил по телефон купувача, както и чрез куриер за получаването й. Счита,
че ищецът с конклудентни действия е потвърдил предмета на договора и съгласието си за
встъпване в него, като хипотезите от ЗЗП били извън този договор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание /в тази насока е Постановление №1 от
28.V.1979г. по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС/. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между
него и ответника. От своя страна ответникът следва да докаже, че престацията е получена на
годно основание.
Видно от представения по делото договор от 23.11.21г., неоспорен от страните,
помежду им е сключен договор за покупко-продажба на метална конструкция със сандвич
панели при цена 33000лв с ДДС. По делото не е спорно, че в полза на продавача е преведена
сумата от 30000лв, чрез получен от ищеца кредит от Ти Би Ай Банк ЕАД.
Ищецът основава исковата си претенция на възражението, че така посоченият
договор е нищожен поради липсата на предмет, а в евентуалност поради липсата на
съгласие. Доколкото не се оспорва качеството търговец на ответното дружество, то
процесната сделка е търговска по смисъла на 286, ал.1 ТЗ и по аргумент от чл.293, ал.1 ТЗ
следва да се приеме, че договорът за продажба е консенсуален и неформален, а договорната
връзка възниква с постигане на съгласие на страните в тази насока, в т.ч. и по нейния
предмет.
Ако към момента на постигане на съгласието предметът е фактически или
правно невъзможен, то сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при
сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието, и
в този случай е налице начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на
предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за
2
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта / така ТР 3/28.06.16г.
по т.д.№3/14г. на ОСГК на ВКС/.
В случая ищецът извежда наличието на тази нищожност с твърдението, че в
договора липсвало детайлно описание на металната конструкция и не била представена
спецификация на сглобяемата къща. Видно обаче както от договора, така и от издадената
фактура *****************., налице е описание на стоката, предмет на продажба – метална
конструкция 9х10м. със сандвич панели. Така описаното в достатъчна степен
индивидуализира договореното имущество по вид и размер, поради което не е налице
неопределеност на предмета, която да води до липсата на такъв. От събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на св.К. се установява, че ищецът е посетил офиса на
ответника в гр.Аксаково, където са му показани готови конструкции на контейнери, както и
схеми и чертежи за направата на желаната от него конструкция от 90 квадрата, и тъй като
същият харесал проект като приложения по делото / л.39/, свидетелката подготвила
документите. Показанията на тази свидетелка съдът преценява по правилата на чл.172 ГПК
предвид служебните й отношения с ответника, но доколкото не се констатира противоречие
между показанията й и събраните писмени доказателства, а същите съответстват и на
показанията на св.Д. /които съдът намира за обективни, подробни и отразяващи лични
впечатления/, то съдът не намира основание да не ги кредитира. Показанията на другите
разпитани свидетели П.В. и Г.Г., намиращи се в родствена връзка с ищеца, преценени по
реда на чл.172 ГПК съдът намира, че не следва да се кредитират, тъй като същите
противоречат на останалите събрани по делото доказателства / така св.В. сочи, че парите
били преведени в същата вечер, когато посетили офиса, и на другия ден получил договора,
което е в противоречие с приложените по делото писмени доказателства – договор за
потр.кредит с дата 16.11.21г. и процесния договор с дата 23.11.21г.; св.Г. сочи, че имало
един контейнер, а съгласно св.Д. базата на ответника е мострена такава и има други
контейнери/. Въз основа както на писмените доказателства, така и на кредитираните от съда
гласни доказателства на св.К. и св.Д. / който сочи, че ищецът е „потвърдил, че чака от А.
тези контейнери“ /, безспорно следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие за
предмета на договора към момента на сключването му, който предмет е бил определен в
достатъчна степен. Наведеното обстоятелство, че не била представена спецификация на
сглобяемата къща, не предполага начална фактическа или правна невъзможност на предмета
на договора, а е въпрос, който касае точното изпълнение на задълженията по договора, и
оттам отговорността на страните по него за точно изпълнение, което обаче е извън предмета
на настоящото производство. След като волеизявленията на страните не се отнасят до
невъзможен предмет към момента на сключване на договора, то и възражението за
нищожност на договора поради липса на предмет се явява неоснователно.
В евентуалност ищецът навежда възражението за нищожност на договора
поради липсата на съгласие. Посочената хипотеза касае случаите, при които външно волята
е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево
решение. Или липсата на съгласие предпоставя отсъствие на насрещни съвпадащи
3
волеизявления на страните относно същественото съдържание на договора и неговите
правни последици. Доказателства в подкрепа на това твърдение не са ангажирани по делото,
а напротив от договора изрично следва наличието на съвпадащи волеизявления за
пораждане на конкр.правен резултат. За постигането на съгласие на страните за сключване
на процесния договор свидетелства и св.К. в своите показания. Ето защо и възражението за
нищожност на договора поради липса на съгласие се явява неоснователно.
Доколкото по делото не се установи твърдяната от ищеца нищожност на
договора поради липсата на предмет, а в евентуалност поради липсата на съгласие, то съдът
намира, че заплащането на процесната сума от ищеца в полза на ответника е извършено на
валидно правно основание, поради което и не е налице основание за реституция на
даденото, което обуславя неоснователност на исковете по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Предвид направения извод за неоснователност на исковете по чл.55, ал.1, т.1
ЗЗД съдът намира, че следва да се пристъпи към разглеждане на предявения в евентуалност
иск с правно основание чл.54, ал.1 ЗЗП.
Съгласно чл.50, ал.1, т.2 от ЗЗП потребителят има право да се откаже от
договор, сключен извън търговския обект, без да посочва причина, като това право следва да
упражни в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоката. Когато търговецът не е
предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл.47, ал.1,
т.8, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън
търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата по чл.50 /чл.51, ал.1 ЗЗП/.
За успешното провеждане на иска с правно основание чл.54, ал.1 ЗЗП в тежест
на ищеца е да установи следните елементи от фактическия състав, а именно - качеството си
на "потребител" като страна по договор за продажба, сключен извън търговския обект на
ответника; заплащане на уговорената продажна цена на ответника – търговец и надлежно
упражнено пред ответника право на отказ от договора по чл.50 ЗЗП.
По делото между страните няма спор, че ищецът се явява потребител по
смисъла на разпоредбата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Спорен е твърдения факт, че договорът е сключен извън търговския обект на
ответника. Съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗЗП договор извън търговския обект e всеки
договор между търговец и потребител, сключен при едновременното физическо присъствие
на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца /т.1/;
при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите
обстоятелства като посочените в т.1 /т.2/; сключен в търговския обект на търговеца или чрез
използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е
осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския
обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя
/т.3/ и сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат
продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя /т.4/. В
разглежданият случай не се установява да е осъществена някоя от горепосочените хипотези,
поради което и не може да се приеме, че процесният договор покрива критериите на договор
извън търговски обект по см. на чл.44 от ЗЗП. Както от показанията на св.К., така и от тези
4
на св.Д. се установява, че базата на отв.дружество се намира в гр.Аксаково, където е офиса
му, мострените контейнери и където същият е осъществявал търговската си дейност.
Установи се още, че ищецът е посетил офиса на ответника в гр.Аксаково, където са му
представени мостри и са уточнени параметрите на конструкцията, и именно там страните са
постигнали съгласие за сключването на процесния договор помежду им. Предвид това съдът
намира, че ищцовата страна не е доказала качеството си на страна по договор, сключен
извън търговския обект на ответника, поради което и правото на отказ от договора,
предвидено в чл.50 ЗЗП, се явява неприложимо в случая. Неустановяването на първата от
горепосочените предпоставки от фактическия състав на чл.54, ал.1 ЗЗП обуславя извода за
неоснователност на предявения евентуален иск и като такъв същият следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски. В тази връзка следва да се разгледа и
релевираното от страна на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адв.възнаграждение, но не по-
малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В конкр.случай предвид цена на иска съгласно чл.7, ал.2, т.4 от наредбата
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1430лв. Съгласно представените
доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение е 2600лв. При тези
данни, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че така
договореното адв.възнаграждение се явява прекомерно завишено, поради което и следва да
бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК, като в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер, близък до минималния, а именно 1500лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес
****************, против ЕКСЕЛЕНТ БИЛД ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, р-н Приморски, ул.Прилеп №4, ап.47, при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 30000лв, представляваща недължимо платена сума поради нищожност на
договор за покупко-продажба от 23.11.21г. поради липса на предмет, в евентуалност поради
липса на съгласие, ведно със законната лихва от предявяване на иска-29.07.22г., както и в
евентуалност иск с правно основание чл.54, ал.1 ЗЗП за осъждане на ответника да заплати
сумата от 30000лв, представляваща подлежаща на връщане сума поради отказ от договора,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба-29.07.22г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ****************, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕКСЕЛЕНТ БИЛД ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.Прилеп №4, ап.47, СУМАТА от 1500лв (хиляда и
5
петстотин лева), представляваща направените по делото разноски за проц.представителство,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6