Решение по дело №2239/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

30.09.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2239/2019г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.439, ал.2, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Пред ПлРС е депозирана е искова молба от Р.Г.Й. и В.Г.Й., чрез адв. Б. Й., против „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София, с която се твърди, че ответникът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, на 09.12.2013г, против ищците- като наследници на  ***Г.Й. -поч.- кредитополучател по договор за кредит от 04.10.2011г., по което е образувано ч.гр.д.№6722/2013г. на ПлРС и е издадена заповед за изпълнение на сумата от общо 4800,79лв. Твърди се, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 14.02.2014г. Твърди се, че на 20.03.2014г. е издаден ИЛ и на 08.05.2014г, е образувано изп. дело №558/2014г по описа на ЧСИ ***, по което на двамата длъжници са редовно връчени ПДИ. Посочва се, че по изп. дело, на 08.11.2018г, е наложен запор върху банковите сметки на ищците, и са получени сумите от 664,85лв и 360лв. Твърди се, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение- 14.02.2014г.- до датата на депозиране на настоящата ИМ, вземането по издадения ИЛ е погасено по давност, тъй като не са предприемани изпълнителни действия по образуваното изп. дело №558/2014г по описа на ЧСИ ***, които да прекъсват давността. Твърди се, че вземането за главница от 3810,80лв. е погасено с изтичане на 5 – годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а вземането за лихви- с 3- годишна давност, на основание чл. 111, б.в от ЗЗД. Твърди се, че вземането по ИЛ е станало изискуемо на 07.03.2013г, поради което, вземането за главница следва да се счита за погасено по давност на 07.03.2018 и за лихвата- на 08.12.2016г.

Заедно с това се твърди, че ищците не дължат сумите по ИЛ, поради направен отказ от наследство по ч. гр.д.№ 2429/2014 на ПлРС- за ищеца В.Й. и по ч.гр.д.№ 2794/2014г- за ищеца ***Й., които откази са надлежни вписани под №- съответно- за В.Й. №91/23.05.2014г и за  ***Й.- №110/13.06.2014г.

В заключение молят съда, на основание чл.439, ал.2 от ГПК, да признае за установено спрямо ответника, че ищците не дължат сумата от 3810,80лв главница, сумата от 410,17лв.- лихва за забава, сумата от 217,87лв-санкционираща лихва, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2013г., както и направени разноски, за които суми има издаден ИЛ от 20.03.2014г. по ч. гр.д.№ 6722/2013г на ПлРС и който ИЛ е предмет на изп. дело №558/2014г по описа на ЧСИ Цв. ***, като погасени по давност и поради отказ от наследство. Изрично се посочва, че исковете се предявяват при условията на евентуалност. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът „БАНКА ДСК”ЕАД, изразява становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не попада в приложното поле на чл. 124, ал.4 от ГПК. Заедно с това се посочва, че ответникът- кредитор, не е отричал извънсъдебно факта на изтичането на давностния срок по отношение на процесното вземане, поради което се твърди, че не е станал повод за завеждането на иска. Твърди се, че за ищците не е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск; твърди се, че длъжникът може да упражни правото си да се позове на изтекла погасителна давност, само чрез възражение. Заедно с това се твърди, че искът е недопустим и поради неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжниците. Заедно с това се твърди, че искът е предявен против ненадлежна страна, тъй като Банка ДСК е цедирала вземането си  по  ИЛ на „МАКРОАДВАНС” АД, като цесията е в кориците на изп. дело и за която длъжниците- ищци, са надлежно уведомени, респ.- отговорът на ИМ да се счита за уведомяване. Твърди се също, че с резолюция от 17.04.2019г по изп. дело №558/2014г, ЧСИ *** е прекратил същото на основание чл. 433, ал1, т.2 от ГПК, което също според ответника обуславя липса на правен интерес у ищците за водене на настоящето дело, т.к. след тази дата не са предприемани изпълнителни действия. Евентуално, се излагат твърдения по същество на иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен. Излага се становище за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК .

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно  по делото се установява, че  въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№6722/2013г. на ПлРС, по което е издадена заповед за изпълнение № 51/13.01.2014г., против длъжниците Р.Г.Й. и В.Г.Й., ищци в настоящето производство, в качеството им на наследници на кредитополучателя ***Г.Й., поч. 20.03.2013г., по договор за кредит от 04.10.2011г. Съдът констатира, че издадената заповед  за изпълнение е влязла в сила на 27.02.2014г.- с изтичане срока за възражение и на двамата длъжници. Безспорно се установява също, че възражение от длъжниците не е депозирано и производство по чл. 422, ал.1 от ГПК не е провеждано. Установява се също, че е издаден ИЛ на 20.03.2014г.

По делото безспорно се установява също, че въз основа на издадения ИЛ от 20.03.2014г., по молба на кредитора БАНКА ДСК” ЕАД, от 08.05.2014г., е образувано изп. дело №558/2014г. по описа на ЧСИ ЦВ. ***, с която е посочен и способ на принудително изпълнение – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В.Й..

Съдът констатира, от доказателствата, приложени към изисканото изп. дело №558/2014г. че до ЧСИ, че до  съдебния изпълнител, от страна на двамата длъжници, е депозирана писмена молба входирана на 04.11.2014г, ведно с доказателства, за вписани откази от наследството на техния наследодател.

По делото се установява също, че с резолюция на ЧСИ от 11.05.2016г, на основание чл. 429 от ГПК, като взискател по делото е конституиран „МАКРОАДВАНС” АД, легитимиращ се като кредитор, спрямо длъжниците, въз основа на договор за цесия от 29.01.2016г; към молбата на новия кредитор е приложен и договора за цесия, потвърждение за станалата цесия и извадка от приемо- предавателен протокол, обективиращ прехвърлените вземания. По делото се установява също, че до ищецът Р. Й., е изпратено съобщение от цесионера „МАКРОАДВАНС” АД, с което същият е уведомен на станалата цесия. Съобщението е връчено на 29.03.2016г. Установява се също, че до длъжника- В. Й., също е изпратено уведомление за цесията, но същото не е връчено, тъй като писмото не е потърсено от адресата.

По делото се установява също, че по изп. дело е депозирана молба от страна на взискателя „МАКРОАДВАНС” АД, от 13.05.2016г, с която се  иска налагането на запор върху трудовото възнаграждение на В. Й.. И втора молба от 22.07.2016г, с която се иска налагането на запор върху банковата сметка на Й., открита в Банка ДСК. Въз основа на молбите, са изпратени съответните запорни съобщения. Установява се също, че  на 30.03.2018г има депозирана молба от взискателя, с която се иска предприема на действие по изпълнението.- запор върху банковите сметки на длъжниците. По делото се установява също, че въз основа на наложният запор върху банковите сметки на длъжниците в РайфайзенБанк, на 07.11.2018г, са  преведени суми по изп. дело.

Установява се също, че  въз основа на молба от взискателя, с правно основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК, с резолюция на ЧСИ от 17.04.2019г, , изп. дело е прекратено. С оглед на посоченото, съдът приема, че към датата на депозиране на ИМ по настоящето дело, е налице висящо  изпълнително производство.

Безспорно е по делото също, че направеният от страна на ищеца В.Й., отказ от наследството на неговия наследодател- ***Г.Й., е вписан под № 91/23.05.2014г., а направеният отказ от наследство от страна на ищеца Р.Й.- под №110/13.06.2014г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

В изготвения по делото проекто – доклад, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника- кредитор и взискател по образуваното изп. дело 558/2014г. на ЧСИ Цв. ***, за вземане по ИЛ от 20.03.2014г., .гр.д.№6722/2013г. на ПлРС, е недължимо, като погасено по давност, и при условията на евентуалност- поради отказ от наследство. Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, както съдът е посочил в проекто- доклада си, по своята правна същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното основание, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание, като условие за допустимост. В случая, релевантна е датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение- 27.02.2014г., като фактът, на който е позовават ищците е изтекла погасителна давност, респ. отказ от наследство. Този иск е предвиден от законодателя като самостоятелно средство за защита на длъжника, по вече образувано изпълнително дело и в този смисъл, твърдението на ответника, че  погасителната давност може да се релевира само чрез възражение в производство по предявен осъдителен иск, е напълно неоснователно. В случая, в рамките на настоящето производство е ирелевантно и обстоятелството дали длъжниците са възразили или не против издадената заповед за изпълнение и този въпрос не е предмет на изследване. Безспорно е по делото, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден ИЛ. В случая съдът не е сезиран с иск с правно основание чл. 424 от ГПК.

В рамките на настоящето производство, съдът следва да съобрази факта, че в рамките на образуваното изпълнително дело, е налице конституиране на нов взискател, въз основа на договор за  цесия, за което  единият от длъжниците- Р.Й. е надлежно уведомен, към м. март- 2016г. Съобщението за станалата цесия и конституирането на новия взискател, до другия длъжник- В. Й., не е редовно връчено, както бе посочено по- горе, но съдът приема, че същият е уведомен за цесията и факта на конституирането на новия взискател по изпълнителното дело- „МАКСОАВДАНС”, най- късно с получаването на копие от отговора на ИМ- 05.08.2019г. Фактът, че уведомяването на единият от длъжниците, в хода на процеса, следва да се преценява по реда на чл. 253, ал.3 от ГПК и не може да се игнорира. Въз основа на станалата цесия, цесионера „МАКРОАДВАНС” АД, се легитимира като носител на вземането по издадения ИЛ и който се явява пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск. За пълнота следва да се отбележи, факта на извършване цесията, в хода на изпълнителното дело, не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Настоящият иск обаче е предявен против ненадлежна страна, която не е носител на материалното право – вземането по издаденият ИЛ, тъй като  такава се легитимира цесионера, имащ качеството на кредитор спрямо ответниците и взискател по изп. дело. Поради това, само на това основание,   искът по чл. 439, ал.2 от ГПК, предявен против стария кредитор- цедент, следва да бъде отхвърлен като неоснователен .за пълнота следва да се посочи, че съобразно събраните по делото доказателства, предявеният като главен иск, че вземането по ИЛ е погасено по давност, е неоснователен. Съдът намира,  че изявлението на ответника, че не е имало извънсъдебно оспорване на факта на изтичане на погасителната давност, за ирелеватно, тъй като същото няма отношение  към настоящето производство, именно поради факта, че същият не е носител на вземането. Следва да се посочи, че съдът приема, че в случая е приложима общата 5- годишна давност- арг. чл. 117 ал.2 от ЗЗД, която е започнала да тече, считано от вземане в сила на заповедта за изпълнение- 27.02.2014г. и давността, към датата на  ИМ, не е изтекла. Съдът приема, че не следва да обсъжда въпросът за изтичане на давността към датата на приключване на съдебното дирене, с оглед на прекратяване на изп. дело на 17.04.2019г. В случая следва да  се имат предвид и разрешенията, дадени в ППВС №3/2018г. и ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС. Съобразно цитираното ППВС№3/1980г., погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т.10 от ТР№ 2/2013г. на ВКС поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР- 26. юни. 2015г., и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това- в т.см. Решение №170/17.09.2018г по гр.д.№ 2382/2017г.. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В този смисъл, до 26.06.2015г, давност не е текла, същата е започнала да тече считано от тази дата и до датата на ИМ- 09.04.2019г, не е изтекла. Следва да се отбележи , че  същата е и прекъсвана, с предприемане на действия по изпълнението, описани по- горе.

Съдът намира, че предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника  Банка ДСК, че ищците не дължат вземането по ИЛ, поради отказ от наследството на наследодателя им- кредитополучател, на основание изложените по- горе съображения, касаещи липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника по делото, също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Действително, отказът от наследство, вписан по съответния ред, води до невъзможност задълженията на наследството да се възложат на наследника, като тези правни последици настъпват с обратна сила, но тези въпроси касаят кредитора на ищците, който не е страна в настоящето дело.

На основание гореизложеното, следва исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.  От страна на ответника  няма искане за присъждане на разноски и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  Р.Г.Й., ЕГН **********,*** и  В. ***Й., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.439, ал.2, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление ***, ЧЕ НЕ ДЪЛЖАТ сумата от  3810,80лв главница, сумата от 410,17лв.- лихва за забава, сумата от 217,87лв-санкционираща лихва, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2013г., както и направени разноски, за които суми има издаден ИЛ от 20.03.2014г. по ч. гр.д.№ 6722/2013г на ПлРС и който ИЛ е предмет на изп. дело №558/2014г по описа на ЧСИ Цв. ***, като погасени по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.Й., ЕГН **********,*** и  В. ***Й., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.439, ал.2, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление ***, ЧЕ НЕ ДЪЛЖАТ сумата от  3810,80лв главница, сумата от 410,17лв.- лихва за забава, сумата от 217,87лв-санкционираща лихва, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2013г., както и направени разноски, за които суми има издаден ИЛ от 20.03.2014г. по ч. гр.д.№ 6722/2013г на ПлРС и който ИЛ е предмет на изп. дело №558/2014г по описа на ЧСИ Цв. ***, поради отказ от наследство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: