РЕШЕНИЕ
№ 1620
Гр.
Пловдив, 14.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XXIV състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
участието на секретаря С. С. и прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ВЪЛЧЕВ КАНД № 1302 от 2020 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от „ВЕЛМАКС ЛУКС” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“София“ №9, ет3, представлявано от Д.Я.в качеството му на управител, чрез пълномощника адв.А. К., със съдебен адрес в гр.Пловдив, бул.“Марица“
№154, ет.3, офис 25, против
Решение № 290 от 23.02.2020 г., постановено по а.н.д. 8116/2019г. по описа на
Пловдивски районен съд, XXI наказателен
състав, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ №К-0048046 от 25.11.2019 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „ВЕЛМАКС ЛУКС” ЕООД
за нарушение на чл. 54, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на
основание чл. 206 от ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 (хиляда) лева, като е намален размера и на 500
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател „ВЕЛМАКС ЛУКС” ЕООД, който
чрез своя представител адв.К. оспорва решението на
районния съд, с което е изменено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи,
че дружеството не е извършило твърдяното административно нарушение, тъй като
видно от представените в хода на административнонаказателното
производство документи на първо място, потребителят не е посочил банкова сметка
по която да му бъде възстановена платената от него сума. На следващо място,
потребителят е изпратил заявление за отказ от договора с дружеството, но същият
не е посочил в товарителницата на пратката, че вътре се съдържа формуляр.
Жалбоподателят навежда доводи за маловажност по чл.28 от ЗАНН. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът
по касацията – Комисия за защита на потребителите РД-Пловдив, редовно призован не
изпраща представител.
Окръжна
прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата
по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за основателна.
От
фактическа страна е установено, че на 04.05.2019 г. между жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД в качеството си на търговец и
потребителя Д.Х. бил сключен договор за покупко-продажба извън търговски обект
с № 5003230/04.05.2019 г. По силата на договора жалбоподателят закупил 1 брой
матрак 90/200; 1 брой одеяло 140/200; 1 брой възглавница 75/40; 1 брой
кухненски ножове „Edenberg“; 1 брой перяща
прахосмукачка „Turbo Power Cleaner“ и 1 брой четка за перяща прахосмукачка „Turbo Power Cleaner“.
Общата цена, която Х. трябвало да заплати за всички стоки била 3 300 лева,
която той заплатил на „Велмакс Лукс“ ЕООД в момента
на сключването на договора, когато били предадени и стоките. На 07.05.2019 г.
потребителят подал до „Велмакс Лукс“ ЕООД стандартен
формуляр за упражняване на правото на отказ от договора – приложение № 6 към
чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4 от ЗЗП, но без да посочи банкова
сметка, по която да бъде възстановена платената цена на стоките. На 10.05.2019
г. Х. подал отново стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от
договора, с който уведомил дружеството, че се отказва от сключения договор №
5003230 от 04.05.2019 г., като този път вписал и банкова сметка. Същият бил
изпратен заедно с всички получени стоки с пратка с номер на товарителницата 5300099673907,
като изрично било описано, че се изпраща и „приложение 6“. На 13.05.2019 г.
пратката била получена от „Велмакс Лукс“ ЕООД с вх. №
4376/13.05.2019 г. Тъй като в четиринадесет дневен срок от тази дата „Велмакс Лукс“ ЕООД не възстановило на потребителя
заплатената от него сума от 3 300 лева, той подал жалба до КЗП. На 19.06.2019
г. била извършена проверка в офис на „Велмакс Лукс“
ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. „София“ № 9, ет.
3. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № К-2671862 от
19.06.2019 г., с който от дружеството било изискано да представи писмено
становище и документ, удостоверяващ възстановяването на получените от Х.суми по
процесния договор, при условие че това било
извършено. На 21.06.2019 г. „Велмакс Лукс“ ЕООД
заплатил на Х. сумата от 3 300 лева с преводно нареждане от същата дата, с
което му възстановил получените суми по договор № 5003230/04.05.2019 г. На
04.07.2019 г. при проверка по документи в сградата на РД-Пловдив при КЗП се
явил представител на жалбоподателя „Велмакс Лукс“
ЕООД, който представил изисканите писмено становище и копие от платежното
нареждане от 21.06.2019 г. За извършената проверка бил съставен ППД №
К-69468/04.07.2019 г. На 12.09.2019 г. Д.М. – главен инспектор в Регионална
Дирекция Пловдив при КЗП съставила акт за АУАН с бл. № К-0048046 против „Велмакс Лукс“ ЕООД в присъствието на свидетели и на
представител на дружеството, на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка. Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление.
За
да измени обжалваното НП Районен съд-Пловдив е приел, че При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП. За
неоснователно е намерено възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на НП, поради непосочване на дата на извършване на
нарушението, тъй като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, при
което се създава едно трайно противоправно състояние,
обхващащо цялото време от възникване на задължението за действие до
преустановяване на противоправното бездействие или до
установяването му по надлежния ред.
На
база съвкупната преценка на всички приобщени към делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което дружеството „Велмакс Лукс“
ЕООД, е нарушило разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП. Според разпоредбите на
чл. 54 ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът
възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за
доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата,
на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора
съгласно чл. 52. А според разпоредбата на чл. 206 от ЗЗП, посочена като основание за издаване на процесното НП за нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал.
4, чл. 54, ал. 1 и 2, чл. 55, ал. 3, чл. 62в, чл. 62г, ал. 2 и чл. 62д на
физическите лица се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци
и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки
отделен случай.
В
случая, както правилно е прието от районния съд, потребителят надлежно е
упражнил правото си отказ от сключения договор, като е използвал стандартния
формуляр за отказ съгласно приложение № 6 от закона и в 14-дневен срок от
приемането на стоката на договора на 04.05.2019 г., а срокът е изтекъл на
27.05.2019 г., без касационният жалбоподател да е възстановил процесната сума
на потребителя, поради което считано от следващия ден (28.05.2019 г.) е бил в
нарушение. Доказано е, че задължението си по чл. 54, ал.1 от ЗЗП дружеството е
изпълнило едва на 21.06.2019 г., което е след изтичането на законоустановения
срок. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. Освен това, производството по установяването на
нарушението е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По
отношение на наведените с касационната жалба доводи за необходимост от
приложението на чл. 28 от ЗАНН, защото се касае за маловажен случай на
административно деяние, съдът счита, че същите са неоснователни. Безспорно и
съобразно постоянната съдебна практика преценката дали административно
нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 б.а от ЗАНН се прави
и от съда, в който смисъл е и Тълкувателно Решение № 1/12.12.2007г
издадено по т.дело № 1/2005 г. на ВКС. В тази връзка обаче, следва да се
направи преценка дали административното нарушение е осъществено за първи път,
дали от него са настъпили непосредствени обществено значими вреди за
потребителите, дали нарушителят доброволно е предприел мерки за неговото
незабавно отстраняване след установяването му, от което да се обоснове
безспорния извод, че деянието е с по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. В тази връзка, такива изводи не могат да
бъдат направени за настоящото установено деяние. Това е така, на първо място, защото
периодът на забава при изпълнението на задължението на касационния жалбоподател,
който е близо един месец, не може да се определи като незначителен, а оттам и
засягането на защитаваните обществени отношения не е в минимален интензитет, а
на следващо място и обстоятелството, че последиците от нарушението са били
отстранени едва след извършената проверка от страна на контролните органи на
19.06.2019 г., поради което последващото поведение по
възстановяване на сумата от 3 300 лева от потребителя не се разглежда като
израз на особена добросъвестност, а като ответна реакция на извършената
проверка. Ето защо с оглед обществената значимост на деянието, независимо, че е
осъществено за първи път , то не се явява с по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случай.
Във връзка с проверка материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложените
санкции настоящият касационен състав намира, че определеното наказание
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ е обосновано определен за
размера към минимума, като това е съответно на обществената опасност на
деянието и на дееца.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора разноски се дължат на ответника. Същият не е направил
изрично искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне
по тях.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290
от 23.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 8116/2019 г. по описа на Пловдивски
районен съд, XХI наказателен
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1
2