Решение по дело №381/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 172
Дата: 8 ноември 2024 г.
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20241230200381
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Петрич, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20241230200381 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба от „О. Б." ООД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул.Ц. ш. № *, ет.*, представлявано от А. Т. -
управител срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 769855-
F753338/14.05.2024 г. на началника на отдел „Оперативни дейности"-София,
Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален Контрол при ЦУ на НАП, с
което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция" в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 27, ал. 1 във от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Недоволен от издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли
съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание за
жалбоподателя, който е редовно призован, не се явява законен представител,
представлява се от адв. А.. Моли за отмяна на Наказателното Постановление.
1
Претендира разноски в размер на 480 лв.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление не изпраща свой представител. Представят становище от юрк.
М., с което поддържат твърденията за, че НП е законосъобразно и молят за
неговото потвърждаване. Претендира се юрисконскултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 12.01.2024 г. в 10:56, на търговски обект по
смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС- бензиностанция, находяща се в гр.
П., ул. “Ц. Б. *” № *, стопанисван от „О. Б." ООД с ЕИК ***, проверяващите
служители на НАП констатирали, че в обекта било монтирана и въведена в
експлоатация електронна система с фискална памет модел „ЕВРО ШОП“ вер.
11.хх- KL 03” с ИН на ФУ RE 003097 и ИН на ФП 45005146. При проверката
била извършена контролна покупка на 2 кафета на обща стойност 4.58 лв., за
което бил издаден ФКБ № 0539579/12.01.2024 г., в 10:56:32 ч., от който е
видно, че 2 броя артикули „Т GO Eспресо Дълго“ на обща стойност 4,58 лева
били регистрирани в данъчна група „Г“- за продажби на стоки със ставка 9%
ДДС, вместо в данъчна група „Б“- за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20% ДДС. В хода на проверката се установило, че проверяваният
обект, стопанисван от ОМВ България ООС с ЕИК *********, няма
удостоверение за категоризация като питейно заведение.
С горното приели, че „О. Б.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *** не е
изпълнило задължението си да регистрира конкретната продажба в данъчна
група според вида на стоката, съгласно чл. 27, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.,за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от МФ.
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на
основание чл.110, ал.4, във вр. чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0133160/12.01.2024г., при присъствието на Управителя на
обекта К.а.
2
С оглед така установената фактическа обстановка, административно-
наказващият орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка
с чл.118 ал.4 от ЗДДС, във връзка с което бил издаден на жалбоподателя АУАН
cep. AN № F753338 от 26.01.2024г.
Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и
получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано
писмено възражение.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била
наложена „Имуществена санкция" в размер на 1000 лева.
Разпитани по делото са били свидетелите по съставането на Акта- Л. П.
Х. и Т. Б. К.- свидетел по съставянето на Акта.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и
гласни доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество
е основателна.
На първо място, жалбоподателят твърди, че Наказателното
постановление и АУАН е съставено в нарушение на административно-
процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН, предвид факта, че АУАН, с
който било установено нарушението, бил съставен в присъствието само на
следния сивдетел: Т. Б. К., като втори свидетел не е посочен в АУАН и АУАН е
подписан единствено от актосъставителя и единствения свидетел.
Съдът, намира, че в настоящия случай, няма нарушение на
административно- процесуалните правила при съставянето му, предвид това,
че наличието на един свидетел не е съществено нарушение, което
възпрепятства правото на защита на жалбоподателя.
3
Съдът приема, че Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно
от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024 г.
Във връзка с това, че деянието описано в НП, не съставлява нарушение,
съдът излага следните правни изводи:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е
длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно
чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се
регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. Съгласно чл.27, ал.1 на същата Наредба, лицата по
чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни
да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите: 1. група „А" - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2.
група „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; 3. група „В" - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност.
Съобразно разпоредбата на чл.66, ал. 2, т.3 от ЗДДС, ставката на ДДС е
в размер на 9 % за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в
доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в
доставка на храна за вкъщи.
Съгласно практиката на ВАС - Решение № 10585/19.10.2021 г. по адм. д.
№ 3550/2021г. - по препращането към чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за
прилагане на Директива 2006/112/Е0 относно общата система на данъка върху
добавената стойност:
„1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се
4
състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или
и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни
услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на
напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите
играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги
в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън
помещенията на доставчика.
2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и
на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други
помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг
услуга по смисъла на параграф 1."
Предвид гореизложеното, при предоставяне на клиенти на
храна/напитки за консумация, следва да бъде преценено дали с оглед
приложението на намалената ставка по чл. 66 от ЗДДС е налице доставка на
стока - храна, или е налице доставка на услуга (ресторантьорска или
кетъринг). Във връзка с характера на посочените услуги, попадащи в обхвата
на облагане с намалената данъчна ставка, се изхожда и от практиката на СЕС
по преюдициални решения по аналогични казуси. Видно от представеното по
делото Заявление- Декларация за категоризиване на заведение за хранене и
развлечения, заведението за бързо обслужване „Вива кафе“ се заявява с
категоризация „Заведение за бързо обслужване“, с брой места за сядане на
открито: 8, вид на заведението – самостоятелно, с категория „1 звезда“. /л. 6-7
по делото/, но същото не попада не попада в категоризацията по чл. 120, т.2 от
Закона за туризма, предвид това, че не разполага с 12 места за сядане. /л. 8 от
делото/.
За да се определи дали една-единствена сложна доставка трябва да се
квалифицира като „доставка на стоки" или като „доставка на услуги", следва
да се вземат предвид всички обстоятелства по осъществяване на сделката, за
да се установят нейните характерни елементи и да се установят
доминиращите елементи. В настоящия казус, съдът приема, че според
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, доставката на
услуги е осъществена. Както заявява, св. Х., кафето което му е било
предоставено, било от служителя на бензиностанцията, който е работил на
касата. Същото потвърждава, и св. К.. В насоката около това, че същия не е
5
бил барман или сервитьор, както споделят в съдебно заседание, съдът следва
да уточни,че не би следвало да се взема предвид качеството на служителите,
за да може да попадне обекта в кръга на „Ресторантьорски и кетърнг услуги“,
тъй като нито в Указанията на СЕС, нито на тези дадени от НАП, е
постановено, че би следвало да имат такава длъжностна характеристика. В
настоящия случай, е важно да се облегне върху обстоятелството за
осъществяването на предоставяне на услуга от съответния служител. В
конкретния случай, няма съмнение, че напитката, която е предмет на
контролната покупка и на фискалния бон, издаден за нея, е приготвена на
място от обслужващия персонал в гастро сектора, а не е закупена от
магазинната част на обекта.
Следва да се уточни също, че доминиращият елемент трябва да се
определи, като се вземе за основа гледната точка на средностатистическия
потребител и в рамките на цялостната преценка се отчете не само
количественото, но и качественото значение на елементите на предоставяне на
услуги в съпоставка с елементите, свързани с доставката на стоки (решение на
СЕС по съединени дела С-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, т. 61-63). В
този смисъл, при анализ на обстоятелствата, определящи доминиращия
елемент на доставката от гледна точка на средностатистическия потребител,
от обстоятелството, че напитката по контролната покупка е заплатена и
получена на място в търговския обект, а на мястото в този обект са били
предоставени и достатъчно помощни услуги, за да може покупката да се
консумира непосредствено - обособен кът, маси и столове, почистване и
отсервиране след консумация и т.н. Следва, да се счита, че се касае, до
комплекс от предоставени услуги, като продажбата на кафе е единствен
компонент, поради и което услугата може да се определи като
„ресторантьорски", т.е с данъчна ставка 9 % по чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС в ред. от
ДВ бр. 71 от 2020 г.
В този смисъл са и указанията на НАП за приложението на намалената
данъчна ставка, публикувани в Интернет страницата на Агенцията
(„Становище на НАП относно приложението на намалената ставка от 9% ДДС
за някои стоки и услуги"), съгласно които: „ресторантьорски услуги са налице
и при предоставяне на храна и напитки в търговски обекти при система за
продажба „food court". „Food court" е система за продажба, която се прилага в
търговските центрове и включва продажбата на определени продукти на
6
клиенти в определени за целта специални зони. В рамките на тези зони са
разположени т.нар. боксове - места, от които доставчиците предлагат готова за
консумация храна. В рамките на боксовете всеки доставчик разполага с
касово-продажбена част, кухненска част, (понякога) дори с магазинна площ и
с част, предназначена за консумация - обща част, предназначена за консумация
на храни от клиентите на всички тези доставчици. Клиентът получава готова
храна най-често в еднократна опаковка/прибори за еднократна употреба, която
може да консумира в обособената зона за хранене. В обичайния случай в
такива зони храната се консумира на място, като изнасянето й извън зоната е
по- скоро изключение, предвид недопустимостта да се консумира в останалите
части на търговския център.
Предвид наличието на закрито помещение с обща зона за хранене, която
предоставя достатъчно възможности за консумация на храната на място,
подходяща мебелировка, достъп до санитарни помещения, поддържане на
хигиена и наличието на обслужващ персонал, към който клиентът би могъл да
се обърне при необходимост, дава основание да се приеме, че са налице
ресторантьорски услуги, за които е приложима намалената данъчна ставка.
По делото безспорно е установено, че същото разполага с брой места
които са предназначени за ползване от клиентите, при посещаването им в
бензиностанцията. Освен това, свидетелите от техните показания, не се
отрекли обстоятелството, че в заведението няма маси или място,
предназначено за клиентите. Самия св. Х., установява, че същия изрично
заявил, че кафето е за из път, но ако са искали, можели да останат и да седнат
в обекта, на двете маси които са намирали на открито, и да си изпият кафето.
Също така, излагат, че обекта е разполагал със санитарно помещение.
Следователно, напитката „кафе“, която е приготвена на място и на
момента от служителите в кафенето на търговския обект, отговаря на
определението за приготвена напитка за консумация от човека. Облагането на
доставката се потвърждава и от Становище № 20-00-163/06.12.2021 г. на НАП,
в което е отбелязано, че намалената ДДС ставка е приложима за нетрайно
пакетирани храни и напитки, независимо дали са приготвени на място или са
доставени от друг външен за обекта доставчик. Също така е отбелязано, че в
тези случаи е без значение дали храната и напитките за непосредствена
консумация се поднасят от обслужващия персонал с прибори за еднократна
7
или многократна употреба.
Видно от горните Указания, предоставяната от жалбоподателя
услуга, настоящият състав приема, че попада в приложното поле на
„ресторантьорска услуга". Приготвена е за консумация, от служител на
бензиностанцията, придружена от достатъчно помощни услуги.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя би следвало да се присъдят направените от него разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева (чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). От представените доказателства по делото съдът, установи,
че дължимата сума, е платена по банков път от дружеството жалбоподател.
Поради което съдът следва да уважи искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените разноски по настоящото дело. Същите не са
прекомерни с оглед личното явяване на адвоката, проведените действия и
фактическата и правна сложност на казуса. С оглед изхода на спора, на
административно наказващия орган не се следват разноски, поради което
претенцията му за юристконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 769855-
F753338/14.05.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности"-София в
ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „О. Б." ООД, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц. ш.“ № *, ет. *, представлявано от А. Т. - управител
е наложена „Имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
27, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална Агенция на Приходите ДА ЗАПЛАТИ на „О. Б."
ООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. ш.“ № *, ет. *,
8
представлявано от А. Т. - управител в размер 480.00 лева /четиристотин и
осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Благоевград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9