№ 1602
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Наказателно дело
частен характер № 20235330201302 по описа за 2023 година
като се запознах с материалите по НЧХД № 1302/2023г. по описа на ПРС – IX
н.с. и тъжба от З. Г. Р., ЕГН:********** от ***, чрез процесуалният му
представител – адвокат С. В., срещу Х. А. Т., ЕГН:********** от ***, и след
като обсъдих въпросите, предмет на проверка от страна на съдията докладчик
по реда на чл.247б, ал.2, т.2 от НПК, във връзка с правомощията по чл.250-
252 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за разглеждане на
делото в открито съдебно заседание, доколкото в същата тъжба не е описано
престъпление от частен характер.
Съгласно Решение № 500 от 19.02.2015г. по касационно дело №
1464/2014г., I н.о. - подаването пред компетентния съд на надлежна тъжба,
със съдържанието и реквизитите по чл. 81 от НПК, от пострадалия от
престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, е абсолютна
процесуална предпоставка за образуване и провеждане на наказателно
производство срещу извършителя на това престъпление. Тъжбата обаче
трябва да съдържа единствено обстоятелствата на престъплението, по повод
на които тя се подава, но не и неговата правна квалификация. Съдът е този,
който има правомощието да посочи правилната правна формулировка на
обвинението, както и задължението да уточни и поправи (ако е нужно)
погрешната правна квалификация, като изхожда единствено от изложените в
тъжбата или установени на съдебното следствие факти
Още съгласно същото Решение № 500 от 19.02.2015г. по касационно
дело № 1464/2014г., I н.о. - още първоинстанционният съд следва да прекрати
наказателното производство по реда на чл. 289, ал. 1 от НПК и при условията
на чл.24, ал. 4, т. 2 от НПК (към настоящата редакция - чл.24, ал.5, т. 2 от
НПК), когато не е сезиран с тъжба, съдържаща описание на престъпление,
което може да бъде преследвано и евентуално санкционирано по реда на
частното обвинение.
Също в горното решение се сочи, че неприложима е разпоредбата на
чл.287, ал.7 от НПК тогава, когато изначално е била налице липса на
1
възможност за разглеждане на обвинението, а не установяване в хода на
съдебното следствие по делото, че престъплението е такова от общ характер,
т. е. не процесът на доказване е довел до необходимостта от изменение на
първоначалното обвинение, което е за престъпление, преследвано по тъжба на
пострадалия.
При съобразяване на горното становище на ВКС в настоящия случай се
констатира, че с депозираната частна тъжба З. Г. Р. желае да повдигне частно
обвинени срещу Х. А. Т., при следните изложени обстоятелства по
престъпленията:
- за това, че на 05.09.2022г., в гр.Пловдив, на *** се е заканил на други
го - З. Г. Р., ЕГН:********** с престъпление против нейната личност с думите
„Ти ще видиш какво ще ти се случи… Ще те ликвидирам, ще те
унищожа, ще ти почерня дните…“ и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му;
- за това, че на 13.09.2022г., в гр.Пловдив, на *** се е заканил на други
го - З. Г. Р., ЕГН:********** с престъпление против нейната личност с думите
„Ще те унищожа… Ще те ликвидирам …“ и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му;
- за това, че на 05.09.2022г., в гр.Пловдив, на *** е казала думите
„***… ***…“, унизителни за честта и достойнството на други го - З. Г. Р.,
ЕГН:**********, в нейно присъствие;
С оглед на горното се установява, че в частната тъжба е налице
описание на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Така още в частната тъжба се твърди, че на 05.09.2022г., в
гр.Пловдив Т. се е заканил на З. Г. Р. с думите „Ти ще видиш какво ще ти се
случи… Ще те ликвидирам, ще те унищожа, ще ти почерня дните…“,
както и на 13.09.2022г., в гр.Пловдив с думите „Ще те унищожа… Ще те
ликвидирам …“. При това очевидно е, че гореописаните изрази - „Ще те
унищожа“, „Ще те ликвидирам“, съставляват заканване не с друго
престъпление, а именно с убийство, доколкото сочат унищожаването,
ликвидирането на Р..
Във връзка с горното още следва да се съобрази, че преценката
относно това, с какво престъпление се заканил извършителя към
пострадалия, следва от съдържанието на самите му думи и в този смисъл –
към кое защитено от закона благо твърди, че ще посегне, а не от степента на
сериозността на заканването (което, от своя страна - е от значение за
преценка дали изобщо е налице престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК).
При това, ако извършителят се е заканил на пострадалия с убийство, но от
цялостното поведение на първия, обстоятелствата по случая и т.н., не може да
се стори заключение, че действително формулира недвусмислено намерение
да лиши от живот пострадалия, то последното не „понижава“ заканата с
убийство в закана с някакво друго, по-леко престъпление, а следва да бъде
преценено във връзка с това, има ли изобщо данни за извършено
престъпление.
2
Що се отнася до посочените като отправени на 05.09.2022г., в
гр.Пловдив от Т. думи към Р. - „***… ***…“, то очевидно същите (съгласно
описаното в тъжбата) са във функционално единство с произнесените
заедно с тях думи „Ти ще видиш какво ще ти се случи… Ще те
ликвидирам, ще те унищожа, ще ти почерня дните…“ и не могат да бъдат
отделени смислово от последните, доколкото с целия израз се цели да се
отправи закана срещу живота на Р.. Ето защо и думите „***… ***…“ не
могат да бъдат отделени като предмет на самостоятелно престъпление по
смисъла на чл.146 от НК.
Същевременно, в изброяването на чл.161, ал.1 от НК не фигурира
хипотезата на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и при престъплението
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК наказателното преследване не се възбужда по
тъжба на пострадалия.
И доколкото описанието на престъплението като такова от общ, а не от
частен характер, е налице още в тъжбата, то съдът следва да прекрати
настоящото производство, тъй като липсват основания за образуване на
такова за престъпление от частен характер.
Още с оглед изчерпателност следва да се посочи, че по делото е
приложено от частния тъжител и Постановление за отказ да се образува
досъдебното производство от 02.11.2021г. по същия случай, съгласно което
прокурорът е стигнал до извод, че не са налице данни за престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, но е посочил,че може да се приеме, че са налице
данни за извършено престъпление от общ характер – такова по чл.144, ал.1 от
НК.
Доколкото съдът няма правомощие да осъществява контрол върху
преценката на прокурора относно предпоставките за образуван на
наказателно производство от общ характер, то настоящият състав на съда не
би могъл да коментира правилността и законосъобразността на същото
Постановление за отказ да се образува досъдебното производство от
02.11.2022г., включително и на извода, дали са налице/липсват данни за
престъпление от частен/общ характер.
Същевременно съдът по никакъв начин не е обвързан с преценката на
прокурора при изследване на въпроса дали са налице предпоставките
(включително – предвид даденото в частната тъжба описание на деянието) за
образуване на наказателно производство за престъпление от частен характер.
На последно място следва да се отбележи, че в случая, наличието на
Постановление за отказ да се образува досъдебното производство от
02.11.2022г. препятства съда, след прекратяване на настоящото дело, да
изпрати материалите на прокурора за преценка наличие данни за извършено
престъпление от общ характер, доколкото се установява, че такава преценка
вече е осъществена от прокурора.
Последното по никакъв начин не ограничава правото на З. Г. Р., в
качеството му на пострадал, доколкото същата има възможността по чл.213,
ал.1 от НПК да обжалва Постановление за отказ да се образува досъдебното
3
производство от 02.11.2022г., ако не е съгласна с изводите в същото.
По изложените съображения и на основание чл.250, ал.1, т.1 от НПК,
вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 1302/2023г.
по описа на ПРС – IX н.с., образувано по тъжба от от З. Г. Р., ЕГН:**********
от ***, чрез процесуалният му представител – адвокат С. В., срещу Х. А. Т.,
ЕГН:********** от ***.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок, по реда на глава XXI от НПК пред ПОС.
Препис от разпореждането да изпрати на частния тъжител.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4