Определение по адм. дело №1922/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.166 ал.4 вр.ал.3 от АПК.

Жалбоподателят „Кроношпан България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Северозападна промишлена зона, представлявано от управителите Н. Б., А. Н. и Р. Ц., е оспорил заповед №РД-619/30.09.2025г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, с която на основание чл.158, т.4, чл.159, ал.2 и чл.160, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в спиране производствената дейност на линия за рязане на подложки, разположена в близост до охлаждаща сфера на преса ПДЧ, считано от 30.09.2025г. до актуализация на комплексно разрешително №570-Н0/2018г., с която на оператора да се разреши експлоатацията на линия за рязане на подложки, разположена в близост до охлаждаща сфера на преса ПДЧ.

С жалбата е направено искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта до решаване на въпроса относно законосъобразността на административния акт, като е заявена готовност за внасяне на гаранция по реда на чл.167, ал.2 от АПК.

По делото е постъпила молба вх.№12211/27.10.2025г. от представител по пълномощие на жалбоподателя – адв. З., в която са изложени твърдения за причинени на дружеството значителни вреди от запечатването на машината, която не работи и до настоящия момент. Формулирани са причини, обосноваващи необходимостта от спиране на допуснатото предварително изпълнение на административната мярка – увеличаване производителността на идентична машина, използвана на производствена площадка в гр. Бургас, както и възлагане изработването на подложки на външен доставчик в гр. София. Твърди, че от възлагането на тези дейност дружеството-жалбоподател е направило разходи за транспорт в размер на 150 400 лева месечно. Отделно от това се сочи, че служителят на дружеството в гр. Велико Търново, който обслужвал процесната машина, следвало да бъде преразпределен за работа на други позиции, свързани с полагане на по-ниско квалифициран труд, но при изплащане на трудово възнаграждение в същия размер, което водело до понасяне на вреди за работодателя. Според твърденията в молбата, с оглед факта, че отчетният период (м. октомври 2025г.) все още не е изтекъл, дружеството е в невъзможност да представи счетоводни документи за извършените доставки.

Административен съд Бургас, след като взе предвид наведените в жалбата и уточнителната молба доводи и като съобрази приложените писмени доказателства намира следното:

От данните по делото се установява, че в периода 25.11.2024г. – 31.01.2025г. експерти на РИОСВ – Велико Търново са извършили годишна планова проверка на „Кроношпан България“ ЕООД, гр. Бургас, с производствена площадка в гр. Велико Търново, притежател и оператор на комплексно разрешително №570-Н0/2018г. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол №КР*570-H0-05-23 от 31.01.2025г. (л.9-32). Според отразеното в протокола, при извършените проверки на площадката било установено, че от „Кроношпан България“ ЕООД се експлоатират разрешените с Условие 9.1.1 пречиствателни съоръжения, но освен тях дружеството експлоатира и пречиствателно съоръжение – ръкавен филтър към източник на емисии, който не фигурира в комплексното разрешително – LATH машина. Според констатациите на проверяващите експлоатираният източник на емисии (LATH машина) не е описан в Условия 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5, означени в Приложение №16, към заявлението за издаване на комплексното разрешително. Към изпускащото устройство на машината е изградена точка за вземане на проби/извадки и разположението й е утвърдено със заповед №РД-625/06.11.2020г. на директора на РИОСВ – Велико Търново. С констативния протокол, на основание чл.155, ал.2 от ЗООС, на дружеството било дадено предписание за установеното несъответствие, касаещо експлоатацията на източник на емисии, който не фигурира в условията на комплексното разрешително (LATH машина), да се уведоми компетентния орган по чл.120, ал.1 от ЗООС - Изпълнителна агенция по околна среда.

Въз основа на констатациите от констативния протокол, на 30.09.2025г. директорът на РИОСВ – Велико Търново издал заповед №РД-619/30.09.2025г., с която на основание чл.158, т.4, чл.159, ал.2 и чл.160, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, на „Кроношпан България“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в спиране производствената дейност на линия за рязане на подложки, разположена в близост до охлаждаща сфера на преса ПДЧ, считано от 30.09.2025г. до актуализация на комплексно разрешително №570-Н0/2018г., с която на оператора да се разреши експлоатацията на линия за рязане на подложки, разположена в близост до охлаждаща сфера на преса ПДЧ (л.7-8).

Според изложеното в заповедта, мотивите за налагане на мярката се свеждат до установените несъответствия на извършваните от дружеството дейности с разрешените съгласно условията на разрешителното, респ. неспазването на тези условия. Тези несъответствия представляват административни нарушения по чл.123в, т.2 от ЗООС. В заповедта e взето предвид, че за процесната линия за рязане на подложки е внесено уведомление за инвестиционно предложение: „Монтиране на четвърта преса за ламинирани плоскости и монтиране на линия за рязане на подложки“, като за предложението е издадено съгласувателно писмо изх.№1332(1) от 22.05.2020г. от директора на РИОСВ – Велико Търново (л.35-36). Въз основа на тези констатации е прието, че описаният източник на емисии не фигурира/не е разрешен за експлоатация, съответно няма предвиден мониторинг на емисиите, няма параметри и норми за измерването му. Предвид посоченото несъответствие, водещо до неспазване на условие 9.2.1 от разрешителното, е формиран извод, че производствената дейност на линията за рязане на подложки следва да бъде спряна с цел преустановяване на допуснатото нарушение и настъпване на вредните последици от същото.

В мотивите на заповедта е отбелязано още, че по повод даденото предписание за уведомяване на компетентния орган по чл.120, ал.1 от ЗООС, на 13.05.2025г. дружеството е представило в РИОСВ писмо с твърдения за започнала процедура по актуализация на комплексното разрешително. Наред с това, на 15.07.2025г. дружеството е уведомило РИОСВ – Велико Търново за подготовката на документация, която да бъде представена в ИАОС за започване на процедурата по актуализация. Въпреки това, в РИОСВ – Велико Търново не е постъпвала информация от оператора, която да сочи изпълнение на дадените предписания. Отделно от това е издадено и предписание №П-44/29.09.2025г. от директора на РИОСВ – Велико Търново, с което е изискано от дружеството-жалбоподател да представи информация на ИАОС, която да отрази всички осъществени и планирани промени по инсталацията, попадащи в обхвата на комплексно разрешително №570-Н0/2018г. В тази връзка е прието, че контролният орган по околна среда е предприел процесуални действия по ред, различен от този по чл.158 и сл. от ЗООС – издаване на задължителни предписания, които не са постигнали целите на индивидуалната превенция, като се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред. Поради това е направен извод, че експлоатацията на източник на емисии, който не е фигурира/не е разрешен за експлоатация, може да бъде преустановена единствено чрез спиране работата на този източник и предприемане на действия по актуализация на комплексното разрешително и разрешаването му за експлоатация.

В изпълнение на процесната заповед, пломбирането/запечатването на линията за рязане на подложки е извършено на 30.09.2025г. съгласно констативен протокол №КПКЗ-ВД-27 от 30.09.2025г. (л.33-34).

Съдът намира, че искането на „Кроношпан България“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно.

Оспорената заповед №РД-619/30.09.2025г. на директора на РИОСВ – Велико Търново за налагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в спиране производствената дейност на линия за рязане на подложки, е издадена на основание чл.160, ал.1 от ЗООС.

Принципът за суспензивния ефект на жалбата срещу административния акт намира законодателна опора в разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК, според която оспорването спира изпълнението на административния акт. Със специалната разпоредбата на чл.160, ал.5 от ЗООС законодателят е въвел изключение от този принцип регламентиран в АПК, като е допуснал предварително изпълнение на административния акт издаден на основание чл.160, ал.1 от ЗООС. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона с издаването на самия акт. В случаите, когато законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той е предпоставил наличието на една или повече от следните предпоставки: необходимост от осигуряване на животът или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда - чл.60, ал.1 от АПК. Следователно условие за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед е наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателят, който да е равен на посочените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставки за спиране, тъй като законодателят е предпоставил наличие на такива от типа на тези визирани в чл.60 от АПК след като е допуснал предварителното изпълнение на конкретния административен акт.

Разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Доказателствената тежест относно тези нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно и тя следва да е определена по вид и размер. Във всички случаи частният интерес на жалбоподателя следва да е противопоставим на обществения интерес.

В конкретния случай жалбоподателят е мотивирал искането си за спиране, като е посочил, че за него ще настъпят имуществени вреди, изразяващи се в извършване на разходи за транспортиране на продукцията от и до гр. Бургас и гр. София поради спиране работата на машината. Вследствие възлагането на дейностите на външни изпълнители дружеството извършва месечни разходи в размер 150 400 лева. Наред с това твърди, че търпи вреди в качеството на работодател, като е преразпределил служител, работещ на процесната машина, на по-ниско квалифицирана длъжност, но при запазване размера на дължимото трудово възнаграждение.

Както вече се посочи, спиране на допуснатото по силата на законова разпоредба предварително изпълнение на административния акт при условията на чл.166, ал. 2 от АПК е допустимо само при наличието на някоя от двете предпоставки, предвидени в разпоредбата - причиняване на значителна или трудно поправима вреда, като за нейното настъпване и за възможният й размер оспорващият следва да представи доказателства. Такива обаче не са представени - нито за нейното настъпване, нито за размера на вредата. Изложени са само фактически твърдения за причинени вреди от имуществен характер, но същите не са подкрепени с никакви писмени доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят действително търпи значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта.

Наред с това следва да се има предвид, че със заповедта е наложена принудителна административна мярка спиране на производствената дейност на машина, която не фигурира в комплексното разрешително, тоест не е разрешена за експлоатация. От направените констатации на контролните органи в заповедта, обосновали пломбирането/запечатването на линията за рязане на подложки, може да се направи извод, че продължаващата експлоатация на обекта би довело до застрашаване живота и здравето на гражданите. Поради това следва да се приеме, че е налице важен обществен интерес, който следва да бъде защитен. Този обществен интерес има приоритет пред финансовите вреди, които би претърпяло дружеството от спирането на обекта. Изложените от жалбоподателя твърдения установяват наличието на частен интерес, доколкото са засегнати негови имуществени интереси и евентуални финансови затруднения, но тези интереси по значимост не могат да се съпоставят с обществения интерес, във връзка с опазване живота и здравето на населението, при евентуално установена неизправност при работа на пломбираното съоръжение.

Предвид горното, съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-619/30.09.2025г. на директора на РИОСВ – Велико Търново за неоснователно, с оглед на което и на основание чл.166, ал.3 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Кроношпан България“ ЕООД, [ЕИК], за спиране на предварителното изпълнение на заповед №РД-619/30.09.2025г. на директора на РИОСВ – Велико Търново.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.