РЕШЕНИЕ
Номер 15610.09.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Пловдив
На 09.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Борис Д. Илиев
Петко И. Минев
Секретар:Ангелинка И. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Въззивно административно наказателно
дело № 20205300601706 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 от УБДХ.
Образувано е по жалба, депозирана от служебния защитник на Б. А. С.
– адв. Р. С. против Решение № 1348 от 06.09.2020 г., постановено по АНД №
5466/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ХVII н. с., с което на основание чл. 1,
ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство, С. е признат за
ВИНОВЕН за извършено на 05.09.2020 г. в гр. Пловдив дребно хулиганство,
представляващо непристойна проява, която поради ниската й степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК -
оскърбително отношение и държане към гражданите на публично място пред
повече хора, нарушаващо обществения ред и спокойствие, за която му е
наложено административно наказание „задържане в структурно звено на
МВР“ за срок от 5 /пет/ денонощия.
В жалбата са изложени аргументи за необоснованост на постановеното
решение и явна несправедливост на определеното административно
наказание. Направени са алтернативни искания за отмяна на решението и
постановяване на ново такова, с което С. да бъде оправдан или за определяне
на алтернативно, предвиденото по-леко наказание глоба в минималния му
размер от 100 лева. Не се иска събиране на доказателства.
1
В съдебното заседание пред настоящата инстанция исканията се
поддържат от нарушителя и представляващия го служебен защитник.
В съдебното производство не участва представител на Окръжна
прокуратура – Пловдив, въпреки редовното й уведомяване.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените към делото
доказателства, в контекста на изложените оплаквания в жалбата и в
съдебното производство, прие за установено:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежно
легитимирана страна, в срока по чл. 183, ал. 4 НПК вр. чл. 7, ал. 2 вр. чл. 9, ал.
2 от УБДХ към който препраща разпоредбата на чл. 84 ЗАНН. Разгледана по
същество – жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт, в образуваното, на основание чл. 3, ал.
1 б. „а“ от УБДХ, съдебно производство по АНД № 5466/2020 г.,
първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка,
идентична с описаната в съставения на 05.09.2020 г. Акт за констатиране на
проява на дребно хулиганство /л. 3 от преписката/.
На 05.09.2020 г. в късния следобед нарушителят Б. С. излязъл от дома си
с намерение да се разходи, придвижвайки се от ул. *** до обществен парк
„Цар Симеоновата градина“ в гр. Пловдив. Около 20,00 ч. свид.А. К*** и
други присъстващи в района граждани видели С. да мастурбира в близост до
езерцето с мечката и детската площадка, където играели децата им. С. бил
облечен с бял потник, бели бермуди с преливащ зелен цвят на крачолите и
вдигнати очила на главата. Уплашена от видяното, свид. К*** потърсила
помощ от най-близко седящите на пейка мъже – свидетелите Р. Т. и Б. И.,
които веднага се насочили към мястото, посочено им от нея. Приближавайки,
двамата мъже също възприели мастурбиращия в близост до детската
площадка Б. С.. Междувременно свид. К*** се обадила на спешен номер 112
и съобщила за случая.
Пристигналите на мястото на инцидента служители на Второ РУ на
МВР – Пловдив – мл. инспектор А. и мл. експерт М. били посрещнати от
свид. Т. и свид. И., които им посочили отдалечаващият се нарушител Б. С..
2
Той бил настигнат от полицейските служители, които установили, че не носи
в себе си документ за самоличност и го отвели в Районното управление за
изясняване на случая.
В съответствие с изискванията на чл. 2 ал. 1 от Указа за борба с
дребното хулиганство е съставен Акт, подписан от нарушителя С., в който
подробно са описани както конкретните действия, квалифицирани като
проява на дребно хулиганство, така и свидетелите, присъствали при
извършване на нарушението.
Тази фактическа обстановка обосновано е възприета от състава на
решаващия съд въз основа на анализа на приложените непротиворечиви
доказателствени източници, преценени и в контекста на обясненията на
нарушителя, дадени в съдебното производство. Съответен на изискванията на
закона е и изводът на съда да не кредитира с доверие обясненията на
нарушителя в частта, в която отрича извършването на вменените му във вина
действия, квалифицирани като проява на дребно хулиганство в съставения
Акт, по реда на чл. 2, ал. 1 от УБДХ. В този контекст, неоснователни са
релевираните оплаквания в жалбата за допуснато нарушение на
процесуалните правила при проверката и анализа на доказателствата,
установяващи съпричасността на нарушителя към вмененото му във вина на
деяние.
Правилно е приложен и материалният закон при квалифициране на
поведението на Б. С. към инкриминирания момент. Безспорно действията му
са станали достояние на значителен брой граждани най-вече деца, майки и
възрастни хора, присъстващи по това време в района на детската площадка в
„Цар Симеоновата градина“ на гр. Пловдив, предизвиквайки реакция на
възмущение и дори страх. Макар и със значително по-нисък интензитет и
степен на засягане на обществено защитимия интерес, с поведението си С. е
нарушил обществения ред и спокойствие, което е наложило намесата на
органите на полицията, и законосъобразно е квалифицирано като
непристойна проява, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното
хулиганство.
Ето защо, според настоящия съдебен състав, обжалваното решение не
страда от пороци, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и
3
следва да бъде потвърдено.
Не са налице основания за замяна на определеното от
първоинстанционния съд административно наказание с алтернативно
предвиденото в чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ. Отчитайки правилно както данните за
личността на нарушителя, така и обществената опасност на конкретно
извършеното нарушение, законосъобразно съдът е приел, че обществено
оправдано, необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, е на
С. да се наложи административно наказание „задържане в структурно звено
на МВР“ за срок под средния размер на предвидения в чл.1 ал. 1 т. 1 УБДХ.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1348 от 06.09.2020 г., постановено по
АНД № 5466/ 2020 г., по описа на РС – Пловдив, ХVII н. с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4