РЕШЕНИЕ
№ 717
гр. Враца, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20251420102590 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявен на 15.08.2025 г. от ”Банка
ДСК”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район
Оборище ул.”Московска”№19, представлявано от изп. директори Д. Н. Н.-И.и
Б. Ф. С.,чрез юк.Х. К. П.,против В. И. В. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес с.Г. общ.К. обл.Враца ул.”А.”№. иск с правно основание чл.422
ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Ищецът твърди,че бил предоставил на ответника кредит в размер на 1
000 лв.,съгласно Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за
физически лица от 27.03.2024 г..Определена била падежна дата за плащане на
вноските по кредита – 10-то число на месеца и срок на валидност на картата 5
г..Кредитният лимит се олихвявал с променлив лихвен процент,към датата на
сключване на договора 21.95% годишно/0.061% дневно/, формиран от
стойността на референтен лихвен процент/РЛП/ в размер на 0.160% и
фиксирана надбавка в размер на 21.790%. При погасяване на кредита били
допуснати нередовности при плащането на вноски за револвиране,което било
довело до предсрочна изискуемост.Ищецът бил уведомил ответника за
1
настъпилата предсрочна изискуемост.Поканата била връчена на 24.02.2025 г..
На 07.03.2025 г.,ищецът бил подал заявление по чл.417 от ГПК.По
образуваното ч.гр. дело №830/2017 г. на ВРС ответникът не бил открит,което
обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.
Иска се да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца
сумите по заповедта за изпълнение : 960 лв. - главница въз основа на договор
за предоставяне на платежни услуги от 27.03.2024 г. и допълнително
споразумение за кредитен лимит по кредитна карта;188 лв. -
договорна/възнаградителна/ лихва от 20.04.2024 г. до 23.02.2025 г. вкл.;3.45 лв.
- законна лихва от 24.02.2025 г. до 05.03.2025 г.;118.40 лв. - заемни
такси;законната лихва върху главницата от 07.03.2025 г. до погасяване на
задължението.
Иска се и присъждане на разноските в производствата.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника не е
постъпил отговор /уведомен чрез сестра Л. И.. В../.
Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните
допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2025 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника за : 960 лв. -
главница въз основа на договор за предоставяне на платежни услуги от
27.03.2024 г. и допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна
карта;188 лв. - договорна/възнаградителна/ лихва от 20.04.2024 г. до
23.02.2025 г. вкл.;3.45 лв. - законна лихва от 24.02.2025 г. до 05.03.2025
г.;118.40 лв. - заемни такси;законната лихва върху главницата от 07.03.2025 г.
до погасяване на задължението;разноските по делото - 25.40 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/определено от съда/.
На 10.03.2025 г. са били издадени заповед за изпълнение №523 и изп.
лист за сумите.Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск
за установяване дължимостта на сумата на 17.07.2025 г..
Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №830/2025 г. по описа на
2
ВРС.
На 27.03.2024 г. между страните са били сключени рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и допълнително споразумение за кредитен
лимит по кредитна карта за физически лица,по силата на които на ответника е
бил предоставен кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000
лв..Кредитният лимит се е олихвявал с променлив лихвен процент,към датата
на сключване на договора 21.95% годишно/0.061% дневно/,формиран от
стойността на референтен лихвен процент/РЛП/ в размер на 0.160% и
фиксирана надбавка в размер на 21.790%. Определена е била падежна дата за
плащане на вноските по кредита – 10-то число на месеца и срок на валидност
на картата 5 г..
Ищецът е уведомил ответника за настъпила предсрочна
изискуемост,поради допуснати нередовности при плащането на вноски за
револвиране.Поканата е била връчена на 24.02.2025 г..
Горното е видно от представените договор,споразумение и покана.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от
валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по
същество,искът е и основателен.
С исковата молба,ищецът е поискал вкл. постановяване на
неприсъствено решение,ако ответникът не даде отговор на исковата молба и
не се яви в с.з..
Съдът приема,че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение:
Съобразявайки наличието на формалните предпоставки по чл.238 ал.1
от ГПК,както и че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в с.з. и че искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства,Съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум-като уважи иска
така, както е предявен.
Ищецът е следвало да докаже,че между страните е възникнало
облигационно отношение/договор за заем/,по силата на което за ответникът е
3
възникнало задължение за връщане на заетата сума в претендирания размер.
При проведено от ищеца доказване,ответникът е следвало да докаже,че
е върнал заетата сума.
Представени са годни писмени доказателства в подкрепа на твърденията
на ищеца.
По горните съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца
сумите по заповедта за изпълнение.
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските по делата : в заповедното производство/25.40 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,общо 75.40 лв./,в
настоящето производство/174.60 лв. държавна такса и 200 лв. юк.
възнаграждение,определено от съда на основание НЗПП,общо 374.60 лв./.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. В. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес с.Г. общ.К. обл.В. ул.”А.”№.,че
дължи на ”Банка ДСК”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Оборище ул.”Московска”№19, представлявано от
изп. директори Д. Н. Н.-И. и Б.Ф. С.,сумите по издадената по ч.гр. дело
№830/2025 г. на ВРС заповед за изпълнение №523/10.03.2025 г.,а именно : 960
лв. - главница въз основа на договор за предоставяне на платежни услуги от
27.03.2024 г. и допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна
карта;188 лв. - договорна/възнаградителна/ лихва от 20.04.2024 г. до
23.02.2025 г. вкл.;3.45 лв. - законна лихва от 24.02.2025 г. до 05.03.2025
г.;118.40 лв. - заемни такси;законната лихва върху главницата от 07.03.2025 г.
до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА В. И. В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.Г.
общ.К. обл.В. ул.”А.”№. да заплати на ”Банка ДСК”АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София район Оборище
ул.”Московска”№19,представлявано от изп. директори Д. Н. Н.-И. и Б.
Ф.С.,75.40 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №830/2025 г. на ВРС,както и
4
374.60 лв. деловодни разноски по настоящето дело.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5