ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260371
12.02.2021 г., гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Въззивно гражданско
отделение, VI-ти граждански състав, в закрито
заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова
възз.ч.гр.д. № 114 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49,
бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.И., срещу разпореждане № 284328 от 19.11.2020г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №
13638/2020г. по описа на ПРС, XIX гр.с-в, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.П.Д., ЕГН ********** с
адрес ***, за сумата от 2 743,80 лева - главница, 874,25лв.-договорна лихва, 3
116,67лв.-възнаграждение за допълнителни услуги; 335,97 лв.-лихва за забава,
540,62 лв.-законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски. В жалбата са релевирани
подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му
и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от
„Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
М.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***, с предмет вземания, произтичащи от
договор за потребителски кредит от 23.05.2018 г., както следва: 2 743,80 лева - главница, 874,25лв.-договорна лихва, 3
116,67лв.-възнаграждение за допълнителни услуги; 335,97 лв.-лихва за забава,
540,62 лв.-законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски.
За да откаже издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендираните вземания
районният съд е изложил довод за наличието на обоснована
вероятност за съществуването на неравноправни клаузи в договора.
Частната жалба срещу така
постановеното разпореждане е неоснователна.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е
в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за
съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се
претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла
на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3
от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
С представения договор за потребителски
кредит е договорена сума по кредита в размер на 3000 лева, годишен процент на
разходите /ГПР/ от 49.89 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41.17 % , както и заплащането
на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 3 601, 44
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се
посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В случая ГПР е договорен в размер на 49,
89 %, при формирането на който обаче не се установява да са включени разходите
за потребителя за договореното възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги. Възнаграждението за
„допълнителни услуги“ е
договорено за приоритетно разглеждане
и изплащане на кредита,
възможност за отлагане,
намаляване и смяна на
дата на падеж на погасителни вноски
и улеснена процедура
за получаване на
допълнителни парични средства. По
същество тези услуги представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита, за които не може да се приеме, че са допълнителни
услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК.
Изводът е, че възнаграждението за допълнителните услуги е договорено в
противоречие на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява събиране
на такси и
комисионни от кредитора за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това
положение следва да се
приеме, че целта на
посочената договорна клауза е да
послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора, което
представлява разход за потребителя и поради това е следвало да бъде включен при
формирането на ГПР. Налага се извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
което обосновава недействителността на договора на осн.чл.22 от ЗПК, тъй като
посочения ГПР от 49, 89 % не съответства на действителния прилаган и с формално
посочения ГПР в договора се създава заблуждение у потребителя за действителната
финансова тежест на кредита. Следователно е налице и обоснована
вероятност за неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, което е достатъчно
основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли
заявлението.
По така изложените съображения, частната жалба се явявя
неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим
от горното, Пловдивският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 284328 от
19.11.2020г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. № 13638/2020г. по описа на
ПРС, XIX
гр.с-в.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: