Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. В., 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 1638 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с
чл. 49 СК.
Ищцата М.В.М.
твърди, че с ответника Б.Д.М. имат сключен граждански брак, считано от
04.10.2018 г., като от брака си имат едно родено дете – Д.Б.М., роден на *** г.
След сключването на брака съпрузите живеели в с. ***, в дома но родителите на
ищцата. Страните живеели заедно до 15.12.2019 г., когато ответникът напуснал
семейното жилище и заживял с друга жена на семейни начала. Детето ***М.
останало да живее със своята майка в дома им в с. ***. От тогава ответникът е
имал само две срещи с детето, като за целия период е предоставил издръжка в
размер на 300,00 лв. Грижите за отглеждането на детето били поети изцяло от
ищцата. С оглед на факта, че съпрузите са разделени повече от шест месеца,
както и че не поддържат връзка помежду си, като освен това ответникът имал
връзка с друга жена, ищцата счита, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което моли съда да допусне неговото прекратяване
с развод. Моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права над
роденото от брака дете, като ответникът бъде осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на детето в размер на 200,00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба. Моли, предвид ниската възраст на детето, да бъде определен
режим на лични отношения с ответника всяка втора и четвърта събота или неделя
от месеца от 09,00 часа до 12,00 часа без преспиване, като срещите се
осъществяват в дома на майката в с. ***. Заявява желание да ѝ бъде
предоставено ползването на семейното жилище, намиращо се в с. ***, общ. В., ***,
което сочи, че е собственост на нейните родители. След развода желае да носи
предбрачното си фамилно име Х.. В проведеното открито съдебно заседание е
оттеглено искането за произнасяне по въпроса за семейното жилище, доколкото са
събрани доказателства, че семейното жилище на страните не е в с. ***, а е било
в с. С..
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 49 , ал. 1 СК за
прекратяване на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство, иск по чл. 59 СК за предоставяне упражняването на родителските
права и определяне режим на лични отношения и за издръжка на роденото от брака
дете, иск по чл. 56 СК за ползването на семейното жилище, иск по чл. 53 СК за
фамилното име на съпругата след развода.
След
преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община
В. въз основа на акт за граждански брак № 0177 от 04.10.2018 г.,
съставен в гр. В., Б.Д.М. и М.В. Х.
сключили граждански брак, като след брака съпругата приела фамилното име на
съпруга - М..
От представения
по делото заверен препис от удостоверение за раждане, съставен в гр. В. въз
основа на акт за раждане № 293/07.08.2019 г., се установява, че от брака си
страните имат общо дете – Д.Б.М., родено на *** г.
По делото са
приети справки за страните, издадени от ТД на НАП В. Т., офис В., от които се
установява, че нито ищцата, нито ответникът понастоящем имат сключен трудов
договор, както и че за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2020 г. същите не са
били социално осигурявани, респективно – не е налице осигурителен доход.
От приетия
по делото социален доклад се установява, че основни грижи да детето понастоящем
полага майката с помощта на нейните родители, както и че същата има желание
занапред да упражнява родителските права. Констатирано е, че къщата, в която
понастоящем живеят майката и детето, находяща се в с. ***, разполага с много
добри жилищно-битови условия, като за детето ***има обособена самостоятелна
стая. Посочено е, че финансово майката е подпомагана от ДСП – В. с месечна сума
от 140 лева. За детето се сочи, че е емоционално привързано към майка си и
изградената семейна среда.
От разпита
на свидетелите И.Х.и Д.Х.– съответно майка и леля на ищцата, се установява, че
съпрузите са разделени от м. декември 2019 г., като до преди това живели в с.
Сухаче, в дома на майката на ответника. След раздялата им ищцата и детето
заживели в дома на родителите на съпругата в с. ***. Установява се още, че
ответникът не се интересува от детето, не полага грижи за него и не му
предоставя издръжка. Свидетелстват за общо два случая след раздялата на
страните, в които М. предоставил по 150,00 лева за издръжка на детето. Ответникът
заживял на съпружески начала с друга жена.
Показанията
на свидетелката кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
поради което съдът ги кредитира като достоверни.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Като
основания за разстройството на брака се навежда продължителната раздяла между
съпрузите (повече от 6
месеца), липсата на
взаимоотношения между страните, както и факта, че ответникът е установил връзка
с друга жена, с която живее на съпружески начала.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
От събраните по делото доказателства /социален доклад, показания на
свидетелите И.и Д.Х./ се установява, че страните са във фактическа раздяла, считано
от м. декември 2019 г., като съпругата напуснала семейния дом заедно с детето и
се установила да живее в дома на своите родители в с. ***. Установи се, че
страните не поддържат съпружески отношения, като освен това ответникът е
установил нова връзка с жена, с която живее на съпружески начала.
Съдът намира, че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото
съществуване. Брачната връзка между тях е изпразнена от съдържание,
което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени в един
продължителен период от време /повече от 9 месеца/, като всеки от съпрузите е
започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. При това състояние на брачната
връзка не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, което налага неговото прекратяване.
По иска за предоставяне упражняването на родителките
права и определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по
въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права,
съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение
и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия
Семеен кодекс, в сила от
Установи се,
че след раздялата на съпрузите, за детето грижи е полагала основно и
приоритетно неговата майка, като бащата се е дезинтересирал от развитието на
детето, не е полагал грижи за него и не е имал какъвто и да било принос в
неговото възпитание и отглеждане.
От друга
страна се установи, че майката М.М. разполага с необходимите социално-битови
условия за отглеждане на детето. Съгласно приетия социален доклад между майката
и детето има силна привързаност, като детето има изградена емоционална връзка със
своята майка.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето ***М., и като съобрази, че за ответника не се събраха каквито и да било данни
относно родителския му капацитет и възпитателни умения, съдът прецени, че непосредственото
упражняване на родителските права следва да се предостави на майката на детето М.В.М.. Местоживеенето на детето ще
съвпада с местоживеенето на майката – с. ***, обл.
В., ***.
Следва да се
отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между детето ***М. и
неговия баща Б.М., с когото детето няма да живее, както и по въпроса за
издръжката:
Личните отношения между
детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите имат
равни права и задължения. Трайната съдебна практика, при определяне на режима
на личен контакт, се е насочила към даване на възможност на родителя, който не
упражнява родителските права над детето да вижда и взема същото поне два пъти
месечно с възможност и за преспиване на последното в определените дни за
контакт. Съдът намира, че в настоящия случай също следва да бъде определен режим
на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 09,00 часа в съботата до 17,00 часа в неделята с преспиване, както
и един месец през лятото (юли или
август), който да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Следва да се посочи, че
ограниченият режим, предложен от ищцата, включващ правото на ответника да взема
и вижда детето всяка втора и четвърта от месеца в събота или неделя, които
контакти да се осъществяват в дома на майката за времето от 09:00 часа до 12:00
часа, не е в интерес на детето. В интерес на детето е да има изградена
пълноценна и силна родителска връзка и с двамата си родители, които активно да
участват в неговия живот. Емоционална връзка между детето и бащата не би могла
да бъде изградена с ограничен режим на лични отношения с ответника и без да му
се предостави възможност да прекарва самостоятелно време с детето. Ограничен
режим на лични отношения по правило би могло да бъде определен, но по
изключение, ако са налице предпоставки, които да го налагат /напр. установено поведение от страна на
родителя, което по някакъв начин да поставя в опасност детето и неговото общо
благосъстояние/, каквито в настоящия случаи не се установиха.
По
издръжката:
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка,
съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на
издържащия да я осигурява. По делото не се събраха доказателства бащата да
реализира каквито и да било доходи. Предвид факта, че ответникът е в активна
трудоспособна възраст следва да се приеме, че същият може да реализира доходи в
размер на поне минималната за страната работна заплата. В този смисъл е Решение
№ 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК,
постановено по чл. 290 ГПК.
Съдът при
определяне на размера на издръжката е обвързан от разпоредбата на чл. 142, ал.2
от СК, определяща минималния размер на дължимата издръжка, която към момента на
устните състезания е 152,50 лв. В случая преките грижи по отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от неговата майка, като съдът приема, че с
оглед възрастта на детето и липсата на специфични нужди, за задоволяване
потребностите на детето е необходима обща месечна сума от около 300,00 лева, от
които бащата Б.М. да заплаща сумата от
152,50 лева, като разликата до определения общ размер се поеме от майката.
Съдът намира, че така определената издръжка за детето ***М. в посочения размер
е съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителите му. Искът следва да бъде уважен до
размера от 152,50 лв., считано от предявяването на исковата молба до настъпването
на причини за прекратяването или изменение на това плащате, като бъде отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер като неоснователен. Следва да бъде
присъдена и законна лихва върху всяко просрочено плащане до окончателното му
погасяване. Искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 200
лева като неоснователен.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът
задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите.
Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си
фамилно име Христова. От представеното удостоверение за сключен граждански брак
се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането за
неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл.
53 СК.
По разноските:
Страните не са направили искане за присъждане на разноски, поради което
същите следва да останат в тежест на всяка страна така, както са направени.
Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС В. сумата от 219,60 лв.,
представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на
присъдената текуща издръжка на детето.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК
развод между Б.Д.М., ЕГН: ********** и М.В.М., ЕГН: **********, сключили
граждански брак на 04.10.2018 г. в гр. В., за което е съставен акт за
граждански брак № 0177/04.10.2018 г.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права
над детето Д.Б.М., ЕГН: ********** на неговата майка М.В.М., ЕГН: **********,
като ПОСТАНОВЯВА същото да живее при
майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б.Д.М.,
ЕГН: ********** с детето Д.Б.М., ЕГН: **********, както следва:
-
всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване,
като го взема от адреса, на който живее с майката, не по-рано от 09,00 ч. в
съботата и го връща на същия адрес в неделята не по-късно от 17,00 ч.;
-
един месец през лятото (юли или
август), който да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след
прекратяване на брака съпругата М.В.М., ЕГН: ********** да носи предбрачното си
фамилно име – Х.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Б.Д.М.,
ЕГН: ********** да заплаща на Д.Б.М., ЕГН: ********** чрез нейната майка и
законен представител М.В.М., ЕГН: ********** месечна издръжка до 15-то число на
всеки месец в размер на 152,50 лева,
считано от 17.07.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 200,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр.
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Б.Д.М.,
ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС В. сумата от 219,60 лева,
представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на
присъдената текуща издръжка на детето.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред О-.
гр. В..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: