РЕШЕНИЕ № 1969

 

гр. Бургас, 02.12.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи декември през две хиляди и десета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7966 по описа за 2010-а година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Н.М. ***, с която претендира осъждане на „Д.-М” ООД, ЕИК ....., със седалище гр. Б., да му заплати сума в размер от 2000,20 лева, представляваща месечното трудово възнаграждение на ищеца за м. декември 2009 год., дължимо на основание Трудов договор № .... год., както и лихва за забавеното плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.10.2010 год., до окончателното изплащане на задължението; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на исковете са чл. 128, КТ и чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът не изразява становище по предявените искове; не ангажира доказателства.

В проведеното по делото на 01.12.2010 год. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е изразил желанието на доверителя си за постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 239, ГПК.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от доказателствата по делото, страните са били обвързани със срочно трудово правоотношение за изпитване (в полза на работодателя), възникнало по силата на Трудов договор № .... год., по силата на което, считано от същата дата Н.М. е бил назначен на длъжност „ръководител група в строителството”, при трудово възнаграждение от 1825 лева месечно, с дължимост и на клас от 9.6 % (175,20 лева). Със Заповед № ... год. на управителя на ответника договорът е прекратен, на основание чл. 325, т. 1, КТ – по взаимно съгласие на страните. Ищецът сочи, че и до настоящия момент не е получил дължимото му трудово възнаграждение за м. декември 2009 год. – 2000,20 лева с клас, а това налага уважаване на претенциите. Липсата на плащане е установена и от административен орган – вж. представеното писмо изх. № ..-.... год. на Дир. „Инспекция по труда”-Бургас.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените и неоспорени по автентичност писмени доказателства – договор, писмен отговор на държавен административен орган и заповед за прекратяване на трудово правоотношение (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК). Доказателствената тежест за установяване недължимостта на процесното трудово възнаграждение се носи от ответника-работодател, който следва да проведе насрещно доказване на факта за недължимост на главното вземане по основание и, или размер. Такова доказване по делото не е проведено, липсват насрещни твърдения за извършено частично или пълно плащане на главницата от 2000,20 лева, поради което съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на исковете, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на предявените искове налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК за присъждане на направените в настоящото производство деловодни разноски в размер от 50 лева (платено адвокатско възнаграждение).

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК, чл. 5, ЗДТ и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ООД да плати по настоящото дело държавна такса върху уважените искове в размер от 80,01 лева.

Предвид факта, че настоящото съдебно решение не подлежи на обжалване по въззивен ред – чл. 239, ал. 4, ГПК, съдът не следва да допуска предварителното му изпълнение в частите относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетение за забава.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Д.-М” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „...” № ..., ет. 4, да заплати на Н.М.М., ЕГН **********,***, сума в размер от 2000,20 (две хиляди запетая двадесет) лева, представляваща брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца, дължимо за м. декември 2009 год. на основание Трудов договор № .... год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 07.10.2010 год. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА „Д.-М” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „....” № ..., ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Н.М.М., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер от 50 (петдесет) лева.

 

ОСЪЖДА „Д.-М” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „...” № ..., ет. 4, да заплати на БРС държавна такса в размер от 80,01 (осемдесет запетая нула една) лева.

 

          Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ