Р Е Ш Е Н И Е
№
2021г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, Трети тричленен
състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдията Даниела Недева КНАХД №2284 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от
Областна дирекция на МВР - Варна, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт К.Л.А.,
против Решение № 260734/16.07.2021 г. постановено от Варненски районен съд по
НАХД № 3749/2020 г., с което е отменено Наказателно постановление №
20-0819-002057/24.06.2020 год. на Началника на група сектор „ПП“ при ОД – МВР –
Варна, с което на Х.С.Л. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата.
Със същото решение ОД на МВР – Варна е осъдена да заплати сумата от 600 лв. представляваща разноски по
делото. В касационната жалба се поддържа, че решението на Районния съд е
незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което
се прави искане за неговата отмяна. С частна жалба се оспорва и определение №
260974/21.09.2021г., с което е оставено без уважение искането за изменение на
решение №260734/16.07.2021 г. постановено по НАХД № 3749/2020 г. в частта на
разноските, като се твърди, че възложените разноски са прекомерни, поради което
определението следва да бъде отменено.
В
открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не се
представлява. С писмени бележки, с.д. № 16632/11.11.2021 год., депозирани, чрез
процесуален представител се поддържа касационната жалба на изложените в същата
съображения като се прави искане решението на ВРС да бъде отменено и
постановено ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП.
Ответната
страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. С молба, с.д.
№ 16536/10.11.2021 год., чрез процесуален представител адв. А., оспорва
касационната жалба и поддържа изложените съображения в отговор по касационната
жалба. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и присъждане на
разноски съобразно приложен списък.
Представителят на ВОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия
съд съдебен акт.
Релевираните
от касатора основания за необоснованост на атакуваното решение и противоречие с
материалния закона се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Разгледана
по същество, депозираната касационна жалба е неоснователна по следните
съображения:
С
обжалваното решение, Районен съд Варна е отменил Наказателно постановление №
20-0819-002057/24.06.2020 год. на Началника на група сектор „ПП“ при ОД – МВР –
Варна, с което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП на Х.С.Л. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Районният
съд е приел, че при издаване на процесното
НП са били допуснати съществени нарушения пи смисъла на чл.34 от ЗАНН. От
момента на извършване на деянието до момента са
изтекли четири години и шест месеца, както и че виновното поведение
на Л. не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Извършвайки
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, Административен съд – Варна намира, че доводите,
изложени в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице. В тази връзка като е приел, че за възникналото на 28.12.2017г. ПТП е било образувано
досъдебно производство, което е било прекратено с Постановление на прокурор при
ВРП от 18.03.2020г. и срещу Л. не е бил съставен акт за установяване на
нарушение като е било издадено наказателно постановление близо три години и
половина след датата на нарушението, то правилен се явява извода, че в хода на
производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.34 от ЗАНН. Правилен е извода на ВРС, че
административнонаказателната отговорност е изтекла по давност. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение.
Касационният
съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща
към мотивите на първоинстанциония съд.
За
прецизност следва да се отбележи следното:
Административнонаказващият
орган е приел, че Л. е нарушил чл.104 ал.1 от ЗДвП.
Нормата предвижда, че при приближаване на
моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на
останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на
пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено
преминаване, както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него
превозни средства.
С Постановление на ВРП, с което производството
по ДП №198/2017г. е прекратено е било прието, че нарушението на Л. на нормата
на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е в пряка връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Действително, административнонаказващият орган се е позовал на постановлението
на ВРП но е приел, различно описание, както в словесен смисъл така и в
посочената правна норма. Липсват ангажирани доказателства установяващи по
безспорен начин виновното поведение на лицето спрямо конкретно посоченото нарушение,
за което следва да му бъде ангажирана административнаказателна отговороност.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани от касатора безпротиворечиви
доказателства, водещи до извод за конкретно виновно поведение на привлеченото
към отговорност лице. Горният извод се подкрепя от приложените доказателства
към ДП №198/2017г. по описа на ОСлО-Варна и гр.дело №7646/2019г. по описа на
ВРС.
Обжалваното
решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън
обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се
установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост,
поради което същото следва да се остави в сила.
Съдът
намира, че възраженията на касатора досежно незаконосъобразност на определение
№260974/21.09.2021г. в частта на разноските са неоснователни. По делото са
приложени доказателства за действително сторени разноски в размер на 600 лева, адвокатски хонорар
платени по договор за правна защита и съдействие. Съдът приема, че изводите на
ВРС, че разноските, не са прекомерни са правилни. Настоящият състав на съда
съобрази броя на проведените открити съдебни заседания, както и че делото е със завишена фактическа и правна сложност.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане, съдът намира, че на ответника
по касация следва да бъдат присъдени разноски съобразно приложен списък в размер
на 360 лева по договор за правна защита и съдействие /л.28/ от делото.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд-Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260734/16.07.2021 г. постановено от
Варненски районен съд по НАХД № 3749 по описа на Районен съд-Варна за 2020г.
ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да заплати на Х.С.Л. ЕГН ********** ***, сумата
в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, съставляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.