№ 350
гр. Благоевград, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200716 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на В. Г. В. с ЕГН ********** от .... против
Наказателно постановление (НП) № 21-1116-001195 от 08.12.2021 година на
Началник група към ОДМВР - Благоевград, сектор Пътна полиция -
Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение по
чл.145 ал.2 от ЗДвП, на основание 177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП, като се твърди, че жалбоподателя не е извършил процесното нарушение,
поради което и неправилно е санкциониран за същото. Развиват се
съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон при издаване на санкционния акт. Иска се от съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и се
представлява от защитник – адв.Р.Р., който поддържа жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и становище по същество, като моли
съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира и
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител, не ангажира доказателства и не изразява
становище по същество на делото.
Районна прокуратура редовно призована не изпраща представител и не
1
ангажира становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С договор за покупко-продажба на МПС от 15.10.2020 г., “...“ ЕООД,
ЕИС *********, със седалище и адрес на управление: с.Бело поле,
Производствена база „...“ ЕООД, представлявано от В. Г. В., с ЕГН
**********, закупило от „...“ АД, с ЕИК *********, МПС вид: товарен
автомобил - нов, марка и модел: .... 3542D, с рама: ..., двигател: ..., цвят:
червен. Във връзка със смяната на собственика на МПС, на 20.11.2020 г.
лицето Владимир Владимиров, пълномощник на “...“ ЕООД заявил промяна
на регистрацията на същото МПС пред сектор Пътна полиция – КАТ -
Благоевград. След извършена проверка по документи било установено, че
въпросното МПС товарен автомобил .... 3542D, с рама: ..., двигател: ... е
закупено от “...“ ЕООД на 15.10.2020 г., но е представено за регистрация от
преобретателя на 20.11.2020г., след изтичане на законоустановения срок от
един месец. В тази връзка на 11.10.2021 г. актосъставителят КР. ХР. ИВ., мл.
автоконтрольов при Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, в присъствието
на М. М. М. и А.Б.Я. съставил АУАН № 554726 от 11.10.2021 г. /лист20 от
делото/, изведен под № 21-1116-001195 на В. Г. В., в качеството му на
управител на “...“ ЕООД, за това, че на 20.11.2020 г. в 09.10 часа в
гр.Благоевград, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Благоевград в качеството си на преобретател на МПС товарен автомобил ....
3542D, с рама: ..., двигател: ... не е спазил законоустановения срок за
регистрация на ППС в службата за регистрация на ППС, видно от договор за
покупко-продажба от 15.10.2020г. /на лист 5-6 от делото/, квалифицирано
като нарушение по чл.145 ал.2 от ЗДвП. Актът е връчен на В. Г. В. с разписка
и срещу подпис на 16.11.2021г., като възражения по акта не били отразени.
Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. Въз
основа на този акт, на 08.12.2021 година Началник група към ОДМВР -
Благоевград, сектор Пътна полиция, издал атакуваното Наказателно
постановление № 21-1116-001195 от 08.12.2021 година /лист 22 от делото/, с
което на жалбоподателя В. Г. В. за административно нарушение по чл.145
ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева. Наказателното
постановление е получено лично от жалбоподателя В. Г. В. на 08.04.2022
година с разписка и срещу подпис, като в законоустановения срок –
26.04.2022 г., чрез пощенски оператор /лист 16 от делото/ е депозирана
разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № УРИ 111600-6944 от
17.04.2022г. /лист 2-4 от делото/.
2
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите – актосъставителят КР. ХР. ИВ. и
свидетелите по акта М. М. М. и М. Д. Г., като всички са категорични, че
установили процесното нарушения след проверка по документи
удостоверяващи датата на придобиване и датата на представяне за
регистрация на МПС.
По делото е приложена и справка за нарушител/водач, касаеща лицето
В. Г. В. с ЕГН ********** /лист 23-33 от делото/, от която е видно, че същият
е санкциониран за нарушения по ЗДвП.
Приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР
/лист 17 от делото/удостоверява материалната компетентност на
актосъставителя и издателя на обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок
от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество e
основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган (съгласно т. 1. 2 на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на МВР). Доказателства в противна насока в хода на делото не се
представиха. Наказателното постановление съдържа всички изискуеми
реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са
посочени всички обстоятелства, то е посочен и конкретизиран акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено.
Именно по силата на препращането се налага извода, че обжалваното
постановление е подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни
законоустановени елементи.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че АУАН е издаден в
нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, според която не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на административно нарушение в продължение на три месеца
от откриване на нарушението или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В случая се касае за продължавано нарушение, чието
изпълнително деяние съставлява едно фактическо състояние на
неосъществено задължение, като едногодишния давностен срок започва да
тече, едва след като се прекъсне това състояние. Процесното
административно нарушение обаче е установено на 20.11.2020г., когато
3
въпросното ППС е представено пред Сектор Пътна полиция –Благоевград и
то след изтичане на едномесечният срок за това, считано от придобиването му
на 15.10.2020г., като акт за нарушението е следвало да бъде съставен в
тримесечен срок, не по-късно от 20.02.2021г. в случая обаче, процесният
АУАН е съставен едва на 11.10.2021г. или повече от седем месеца след
изтичане на преклузивния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Касае се за нарушение
от санкционния орган на императивна разпоредба, касаеща срокове за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
което като правна последица обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление на процесуално основание.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното НП за
незаконосъобразно и предвид допуснати в хода на проведеното
административнонаказателно производство нарушения. Предвид характера на
нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП, а именно осъществено чрез бездействие
неизпълнение на задължението от страна на приобретателя на пътно превозно
средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство
в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес
или адрес на регистрация на собственика, същото следва да се счита за
извършено в деня, следващ изтичането на регламентирания едномесечен срок.
В случая моторното превозно средство е придобито от “...“ ЕООД на
15.10.2020 г., поради което приобретателят е бил длъжен в срок до 15.11.2020
г. да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация,
като нарушението следва да се счита за извършено на 16.11.2020 г. Ето защо и
в АУАН и в НП като дата на нарушението е следвало да се посочи именно
16.11.2020г., а не посочената от актосъставителя и наказващия орган
20.11.2020 г., което всъщност представлява датата на установяване на
нарушението. Неяснотата касаеща датата на извършване на нарушението
затруднява съществено правото на защита на санкционираното лице и му
отнема възможността да разбере в какво точно е обвинено, като представлява
неспазване на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Въпреки че констатираното от съдебния състав нарушение е достатъчно
основание за отмяна на НП, за прецизност на изложението следва да бъде
посочено, че в случая наказващият орган е определил некоректно
административнонаказателно отговорния субект. Предвид това че от
представената по делото договор за покупко-продажба на МПС се установява,
че същото е придобито на 15.10.2020 г. от “...“ ЕООД, то адресат на
установеното с чл.145 ал.2 от ЗДвП задължение за регистриране в
едномесечен срок на придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, е било именно “...“ ЕООД. Действително
търговските дружества се представляват от техните законни представители,
като това са именно лицата, които са натоварени с действия по управление и
изразяват волята на съответното търговско дружество, но същите в тези
случаи не са преобретатели на МПС, а такова се явяват самото юридическо
4
лице. С разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН законодателят е регламентирал,
че в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския
съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение
на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Ето защо при неизпълнение на предвидено със съответния закон
задължение, в случая чл.145 ал.2 от ЗДвП от страна на юридическото лице,
именно последното, а не неговият управител и законен представител е субект
на административното нарушение и на същото следва да бъде наложена
имуществената санкция, предвидена за установеното нарушение, така както е
предвидено и в санкционната разпоредба на чл.177 ал.6 от ЗДвП. Предвид
горното административнонаказващият орган при наличие на доказателства
установяващи нарушение на цитираната разпоредба е следвало да наложи
имуществена санкция на юридическото лице “...“ ЕООД, а не да санкционира
с наложената глоба жалбоподателя В. Г. В., както е сторил в настоящия
случай.
Изложените съображения обуславят извод за основателност на жалбата
и отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН (изм. ДВ
бр.94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) след, като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде
уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя В. Г. В. с
ЕГН **********, в качеството му на жалбоподател в размер на 300 (триста)
лева са реализирани от същия, като видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 13.06.2022 г. са заплатени в брой адвокат Р.П. Р.,
което е удостоверено със самия договор. Същите са в размера съответен по
чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към Закона за адвокатурата и са заявени и се
претендират от защитника в съдебно заседание, поради което и съдът прие
претенцията за основателна до размера на посочената сума. В случая
възражението на административно-наказващият орган – ОДМВР –
Благоевград за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед
претендираният от защитата размер се явява неоснователно, поради което и
съдът го отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д
т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-1116-001195 от 08.12.2021 година на Началник група
5
към ОДМВР - Благоевград, сектор Пътна полиция - Благоевград, с което на В.
Г. В. с ЕГН ********** от .... за административно нарушение по чл.145 ал.2
от ЗДвП, на основание 177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган ОДМВР – Благоевград
да заплати на В. Г. В. с ЕГН ********** от .... сумата 300 (триста) лева,
представляващи направени разноски в хода на съдебното производството за
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6