РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200244 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0967-001322/27.06.2023 год. на
Началник Група в ОД на МВР гр.В., сектор „П. п.“ В., упълномощен да издава Наказателни
постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на МВР, с което на
нарушителя И. А. А. от гр. П. на основание чл.182 ал.5, вр. ал. 2 т. 4 от ЗДвП е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 600 /ШЕСТСТОТИН/
ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА 6 / ШЕСТ/ МЕСЕЦА, за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл.63 ал.7 т.1 вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 4 от ЗДвП и
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 600
/ШЕСТСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
И. А. А. от гр. П., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 23-0967-
001322/27.06.2023 год. на Началник Група в ОД на МВР гр.В., сектор „П. В.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. След
приключване на съдебното следствие и обявяване делото за решаване е депозирано
становище от 02.10.2023 г., с което се акцентува, че следва да бъде отменено атакуваното
наказателно постановление, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. С
депозираната по делото жалба се визира, че процесните електронни фишове са заплатени и
не е налице системност на извършеното нарушение. Прави се извод, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал
становище. По делото е изпратена цялата административнонаказателна преписка.
Производството по делото е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН и е допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично
на жалбоподателя на 19.07.2023 г., респективно жалбата е входирана пред ответника на
24.07.2023 г., а изпратена на 22.07.2023 г., видно от приложения в оригинал пощенски плик
и безспорно е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно: АНХД №750/2023 г. по описа на РС-, НП № 23-0967-001322 г. от 27.06.2023 г.,
пощенски плик оригинал с клеймо от 22.07.2023 г., Оригинал на АУАН Серия АД № 106541
от 09.05.2023 г., Писмо рег. № 967р-3236/23.05.2023 г., Писмо рег. № 967р3236/11.05.2023 г.,
Писмо рег. № 953р-3557/06.06.2023 г., Писмо рег. № 967р3776/02.06.2023 г., Писмо рег. №
967р-3775/02.06.2023 г., Електронен фиш за налаганв.е на глоба серия К № 5425500 от
05.11.2021 г., Писмо под рег. № УРИ1204р-5356/08.06.2023 г., Заверено копие на протокол
за използване на автоматизирано техническо средство рег. № 967р-3142/20.06.2022 г.,
Снимка към АУАН АД № 6541 от 09.05.2023 г., Заверено копие на разписка и покана №
13926/17.06.2022 г., Заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126, Разпечатка от АИС за Регистрация на МПС с рег. № .........., Заверено копие на
протокол от проверка № 80-СГИСИС от 12.11.2021 г., Снимка № 120СС8В/0019816 от
17.06.2022 г., Справка за нарушител/водач, Заверено копие на Заповед рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Писмо от Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР- В. под рег. № 967000-12031 от 17.08.2023 г., ведно с
разпечатка на нарушенията от АТСС „ ARH-CAM S1“с № 120cc8b, касателно 17.06.2022 г.,
Справки от АИС-АНД, относно електронен фиш серия К № 5266725 и фиш серия К №
5425500, Разписка в оригинал от 26.04.2023 г., Справка от Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-в. под рег. № 967000-13155 от 13.09.2023 г. Заверени преписи от
2
фиш серия К № 5266725 и фиш серия К № 5425500, с отметка, кога са влезли в законна сила.
Съответно са разпитани свидетелите Х. К., Ц. Г. и Д. Т., всички работещи като младши
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ в., като свидетелят К. е актосъставител, а
свидетелите Г. и Т. свидетели при съставяне на акта. От показанията на свидетелите по
един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че актът е съставен на
09.05.2023 г., а самото нарушение е констатирано на 17.06.2022 г. в 14:56 часа на разклона за
с. М.. Заснет е лек автомобил подробно описан в акта, който е собственост на И. А., който е
заснет с превишена скорост 128 км/час, което е с 38 км/час превишение при ограничение от
90 км/ час за извън населено място. След извършена справка в системата е установено, че
жалбоподателят има издадени други електронни фишове. Свидетелите уточняват, че са
приели, че е налице системност, при което се съставя АУАН и за целта са изготвили
писмена покана, която е изпратена на нарушителя. Целта на поканата е да бъде
удостоверено от собственика на процесното МПС, дали той или друго лице е управлявало
процесното МПС на 17.06.2022 г. Видно от приложените по делото доказателства, поканата
е връчена лично на жалбоподателя на 26.04.2023 г., като с тази покана е задължен
жалбоподателя да се яви в седмодневен сок от получаване на поканата в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР В., във връзка с констатирано нарушение на 17.06.2022 г., с МПС
собственост на жалбоподателя. На жалбоподателя е разяснено, че в случай, че МПС не е
управлявано от него следва да предостави данни на водача, извършил нарушението. На
жалбоподателя е разяснено, че при неявяване ще му бъде съставен АУАН в негово
отсъствие съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Както бе отбелязано в по-горните
абзаци поканата е получена лично от жалбоподателя. Същият не се е явил в сектор „Пътна
полиция“ в., като на 09.05.2023 г. в негово отсъствие бил съставен процесния АУАН от
актосъставителя в лицето на свидетеля Х. К. и свидетелите при съставяне на акта Г. и Т..
Актът е връчен лично на жалбоподателя на 26.05.2023 г., като същият не е упражнил
правото си на възражение в срока предвиден в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление. Безспорно от
всички събрани по делото доказателства се установя, че на 17.06.2022 год. в 14:56 часа в
област в., община Мездра, ПП І-1, /Е-79/, км.159+000 /разклон с.М./, извън населено място с
посока на движение към гр. В., техническо средство – стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен
№ 120сс8b заснело лек автомобил “М. С..” с рег.№ ........., със скорост от 128 км/ч при
разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място
техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от
служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b към
автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се
извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като
стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото
3
при приключване на работа. Безспорно служителя не стои до техническото средство и не
наблюдава установяването на нарушения от него.
Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе,
както и приложения снимков материал от заснет клип № 120сс8b/0019816 от 17.06.2022 г. с
техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b. Така приложения
снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова
е приобщено по съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство
от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по
автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието
за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от
31 до 40 км/ч, водачът се наказва с глоба 300 лева. Следователно, деянието, за което е
наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост
на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното
производство издателят на наказателното постановление – Сектор „Пътна полиция към ОД
на МВР В. са представили Протокол от проверка № 80-СГ-ИСИС/12.11.2021 г. на
Началника на отдел ИСИС към БИМ гр.София, от който е видно, че проверката на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b, е приключила с
извършване на проверка на 12.11.2021 г. Периодичността на проверката на лазерни
скоростомери е една година. По делото е представено и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, от което по безспорен начин се установява, че срока на
валидност на преносимата система за контрол на скоростта на моторни-превозни средства, с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е със срок на валидност
07.09.2027 г. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 г.
Безспорно е установено, че на 17.06.2022 г. в посочения час при ограничение на скоростта
от 90 км/ч нарушителя е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение
и в Разпечатката от камера № 120сс8b.
Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и
записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС,
4
приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство,
предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП
законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за
видеоконтрол и мобилно такова.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на жалбоподателя, че
видеоконтрола се осъществява само на места, където освен, че е монтирана стационарна
камера, следва да са налице и предварителни обозначения за съществуването им със
съответни знаци или табели. Водачите на МПС са длъжни да спазват правилата за движение
по пътищата навсякъде, а за контролните органи не съществува задължение в ЗДвП
предварително да обозначават местата, на които ще осъществяват контрол по спазването им.
Предвид това настоящият съдебен състав приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.165
от ЗДвП.
Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме,
че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от
категорията на съществените, обуславящи отмяна на наказателното постановление.
Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение
за скорост, при разрешена такава от 90 км/ч, установена – 128 км/ч и превишение на
разрешената скорост с 38 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво
нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била
налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи
извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена
правна норма, което в случая не е така.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение на
автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо средство и тази,
посочена в наказателното постановление, но настоящият съдебен състав приема, че това
нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на акта. От една страна
установената с техническото средство скорост е намалена, при което е намалено и
превишението на допустимата скорост, което е в полза на нарушителя. От друга страна,
намалението на превишената скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не
води до преквалификация на деянието и на санкционната норма.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за
поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2,
т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по
пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на
достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта
на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на
пътното движение, който е функционирал след включването му от оператор. Същият работи
5
напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта. Служителят не стои
до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. Същият
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа и охранява безспорно техническото средство.
Задължение на служителя е да документира с дигитална снимка разположението на
автоматизираното техническо средство и в тази насока е приложената снимка на л. 17 от
АНХД № 750/2023 г. по описа на РС-в.. На л. 24 от същото дело е приложен снимков
материал, от който се установява, че е заснет процесния автомобила и че в четирите края на
снимката има маркери. Видно от представените по делото заверено ксерокопие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт
по метрология и приложението към удостоверението, преносимата система ARH CAM S1 е
мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието на
преминаващите моторни-превозни средства само в автоматичен режим от статив /тринога/
или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение /режим на устройството/.
Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе
стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства.
Видно от разяснителната част на приложението към посоченото удостоверение, маркерите в
средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане
на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство,
определено от пресичането на тези маркери. При прилагането на това правило и видно от
така приложения снимков материал на л. 24 от АНХД № ....... г по описа на РС- В., при
пресичането на четирите маркера в средата е конкретизирано, че в 14:56 часа на 17.06.2022
г. е регистрирано нарушение от МПС с рег.№ ............, което е именно посоченото в
обжалваното наказателно постановление. Това действие от страна на оператора - по
стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна
норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически
средства са тези, които са прикрепени към превозното средство или временно разположени
на участък от пътя и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за
измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, а в
случая атакуваното наказателно постановление е законодателно призната с новата редакция
на чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и
независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които
касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на
действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от
посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за
6
измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва
субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като
са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на
хартиен носител.Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в няколко карета са разположени относимите към нарушението
параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението
на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните
връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в която е извършено
засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният случай и
достоверността на показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните
в наказателното постановление са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В.....,
работещ със системата за контрол Протокол за използване на стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение тип ARH CAM S1 от 17.06.2022 г. по чл.10
от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове,
мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете,
заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на
задействане – отдалечаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до
автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния
автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко
изложено съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо
средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно
поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на
нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен
случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като
законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с
достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение
е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена
опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без
правно значение, дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е
определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния
Административен съд, с което се прие, че единствено със стационарни средства за
видеоконтрол могат да се установяват нарушения на скоростта на движение на ППС беше,
7
че липсва регламентация за установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез
издаване на Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема, че тези средства и
системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е
преодоляна и в тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е
налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от
разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите, в които се касае до
контрол с мобилно АТСС във време на движение на контролиращото МПС. В конкретния
случай безспорно е установено по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето
нарушението е било със стационарно преносим уред временно разположено в
контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното възражение от
жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се
обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Действително, в
настоящия казус контролирания участък не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но
това не е било необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год. Както бе
отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 17.06.2022 г., т.е. след
постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване вече не е
необходимо.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази
насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на
наказателно постановление е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В
тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от
централна база данни – КАТ – в. за установяване на това обстоятелство. При това
положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита,
че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на
жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на
административната отговорност. Обосновано в наказателното постановление името на
жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик, на когото
е регистрирано моторното-превозно средство, т.е. жалбоподателя попада в кръга на лицата
по чл.188 ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по
наложени с наказателно постановление административни наказания „глоба”. За всичко от
изложеното в хода на административното производство са събрани съответните
доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Наказателното
постановление е законосъобразно издадено, предвид наличието на доказателства,
обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21 ал.1
от ЗДвП. В случай, че същият твърди, че не той е извършил вмененото му административно
8
нарушение, е следвало същият да посочи на кого е предоставил управлението на
собственият си лек автомобил на процесната дата. Като не е сторил това пред съда и преди
това с подаване на възражение пред ОД на МВР, в съответствие с материалния закон спрямо
същият е ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Аргумент в тази
насока изводът на съда намира и в разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП. Следва да се
отбележи, че в конкретния случай по безспорен начин е установено, че процесното МПС е
собственост на жалбоподателя. В тази насока е посочената справка, относно собствениците
на процесното превозно средство.
Следва да се отбележи, че атакуваното наказателно постановление е издадено от
оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началниците на съответните
управления, респективно Началници Групи, в АНД са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН №
106541/09.05.2023 год., съставен съгласно императивното изискване на чл.37 ал.1 б.”а” от
ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за
контрол по чл.165 от ЗДвП – към Сектор „пътна полиция“ към ОД на МВР гр. В. и отговаря
на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН.
При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат
изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били
нарушени. Правната квалификация по чл.21 ал. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество. Тук е
мястото да се отбележи, че съдебният състав не споделя възражението на жалбоподателя, че
е нарушена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Основният довод на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение,
респективно за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление е, че актът
за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на тримесечния
давностен срок, визиран в чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма регламентира, че
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Жалбоподателят
твърди, че доколкото се касае за административно нарушение, извършването на което е
9
установено посредством система за видеоконтрол в отсъствието на контролен орган, то
началният момент, от който следва да се брои тримесечния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, е
този на заснемане на нарушението. Въззивната инстанция намира този довод за
неоснователен. Съобразявайки, че деянието е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, нарушителят е станал известен /открит по терминология
на закона/ в деня, когато е подписал поканата, с която е уведомен за констатираното
нарушение в качеството му на собственик на процесното МПС. В хипотезите на
видеозаснемане на нарушението, на административно - наказващия орган е известно само
моторното превозно средство, с което е извършено същото, но не и водачът който го
управлява. Самоличността на нарушителят може да се установи едва след попълване на
декларация по чл. 188 от ЗДвП. С оглед на факта, че лицето, управлявало автомобила, към
момента на заснемане с АТСС, може да е различно от собственика, в специалния ЗДвП е
предвидена надлежна процедура за установяване на конкретния нарушител. В относимата
за случая разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Способът за
реализиране на визираното законово право на собственика на МПС, е чрез подписване на
декларация. Същият е приложим и в случаите когато за административното нарушение се
издава наказателно постановление, независимо, че изричната регламентация в чл.189, ал.5
от ЗДвП касае хипотезите на административно наказване чрез издаване на електронен фиш.
Горният извод се свързва със спецификата на способа за установяване на деянието чрез
заснемането му с АТСС, т.е. в отсъствие на контролен орган, което е пречка за
установяване на водача непосредствено в момента на извършване на нарушението.
Допълнителни аргументи в подкрепа на изложеното, са липсата на законова възможност
за анулиране на съставен вече АУАН след подаване на декларация от собственика, подобна
на тази по чл.189, ал.5 от ЗДвП, както и забраната за издаване на електронен фиш в отделни
хипотези на нарушения от същия вид, която забрана е въведена само с оглед вида на
предвидените наказания, например когато наред с глобата се налага и наказание „лишаване
от право да се управлява МПС / аргумент от чл.189, ал.4 от ЗДвП/, независимо, че деянието
е установено чрез същия способ на заснемане.
От изложеното следва, че административнонаказващия орган е процедирал правилно
като е установил нарушителя въз основа на това, че е собственик на ППС, на който изрично
е изпратена покана с описание на констатираното нарушение и разясняване на правата му в
случай на недеклариране на обстоятелството, кой е управлявал процесното МПС на
инкриминираната дата. Поканата е получена лично от жалбоподателя на 26.04.2023 г., като
последният не е посочил лице различно от собственикът му да е управлявал процесния
автомобил на датата и в часа на деянието, заснето с АТСС. Следователно авторството на
деянието, по аргумент от разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, е установено за първи път
на датата на получаване на поканата - 26.04.2023г., поради което от тази дата, на която е
открит нарушителят, следва да се брои тримесечният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Към
10
датата на съставяне на АУАН на 09.05.2023 г. давностният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН не
е изтекъл, както правилно е приел административнонаказващият орган с оспореното
решение. Следва, че при издаване на НП не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, а наведените от жалбоподателя твърдения
в обратен смисъл, са неоснователни.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че с приемането за начален момент от
който да тече срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, на момента на подписване на декларацията на
собственика на автомобила с данни за водача, се признава незаконосъобразна практика за
продължаване на императивно установени давностни срокове и че това разрешение е в
противоречие с целта на закона. Налагането на административно наказание е строго
формален процес, който изисква по безспорен и категоричен начин да бъде установено кой е
нарушителят. При нарушения от категорията на това, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, няма друг начин извършителят да бъде установен по безспорен и
несъмнен начин освен чрез изискване от собственика на автомобила да декларира кой е
управлявал същия. Едва от този момент следва да се приеме за открит нарушителят, а
коректив за незаконосъобразното удължаване на срока за съставяне на АУАН от страна на
административнонаказващия орган, представлява предвиденият от законодателя
едногодишен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, считано от извършване на нарушението.
На следващо място във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания, следва да
се посочи, че неизпълнението на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН при съставяне на
АУАН, не съставлява съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. В случая, съставеният акт е връчен на нарушителя, с което е обезпечено
надлежно правото му да се защити.
Отново следва да се акцентува, че Жалбата е допустима - подадена е от
легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, при спазване давностните срокове по чл. 34 ЗАНН,
като в тази насока са /Решение № 499 от 17.03.2015 г. по н. д. № 267/2015 г. и Решение №
1705 от 10.10.2018 г. по к. а. н. д. № 2118/2018 г., двете на АдмС – Бургас/. В случая
жалбоподателят е санкциониран с НП, т. к. ЕФ се издава, само когато за установеното
нарушение е предвидено налагане на наказание глоба /арг. чл. 189, ал. 4 ЗДвП/, докато за
извършване на установеното административно нарушение, наред с наказанието глоба, в чл.
182, ал. 5 ЗДвП е предвидено и наказание лишаване от право на управление на МПС /Р. №
1336 от 13.07.2017 г. по н. д. № 1309/2017 г. и Р. № 499 от 17.03.2015 г. по н. д. № 267/2015
г., двете на АдмС – Бургас/. По тази причина в АУАН са вписани свидетели по см. на чл. 40,
ал. 3 ЗАНН, които не са свидетели на извършване на нарушението, т. к. последното е
установено от АТСС. В случая установяването на нарушението времево е изместено от
неговото извършване, когато не се изисква свидетелят да е очевидец на извършеното
нарушение, а единствено да участва при неговото установяване. Доколкото актът е подписан
от свидетел участващ при установяване на нарушението, то не е налице визираното от
жалбоподателя административнопроизводствено нарушение. В тази насока е Р. № 591 от
11
4.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 590/2020 г. Освен това от доказателствата по
делото се установява, че с покана № 13926/120сс8b-17.06.22 е извършено призоваване на
собственика на л. а. „Мерцедес Спринтер 213 ЦДИ“ с рег. № РВ 9087 НВ, за попълване на
приложена в писмото декларация по чл. 188 ЗДвП и връчване на покана по чл. 40, ал. 1
ЗАНН, като поканата № 13926/120сс8b /ведно с приложенията/ е получена от жалбоподателя
на 26.04.2023 г. Така описаните обстоятелства водят до извод, че нарушителят е бил
поканен за съставяне на АУАН, а неговото неявяване обуславя АУАН да се състави по чл.
40, ал. 2 ЗАНН /както е сторено в случая/, т. е. не е налице твърдяното от жалбоподателя
процесуално нарушение. Отделно от това, след като съставения АУАН е надлежно връчен
на лицето на 26.05.2023 г., то е имало възможност да направи възражения срещу него в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /каквито обаче не е заявило/, поради което правото на защита на
лицето не е нарушено и в тази насока са /Решение № 30 от 10.01.2022 г. по к. а. н. д. №
2709/2021 г., Решение № 2001 от 15.12.2021 г. по к. а. н. д. № 2400/2021 г., Решение № 2222
от 20.12.2019 г. по к. а. н. д. № 2712/2019 г., всички на Адм.С - Бургас/.
Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че действително от
справката за нарушител водач става ясно, че жалбоподателя е извършвал и друг път
нарушение на чл. 21 от ЗДвП, но следва да бъде отбелязано, че в хода на съдебното
следствие не могат да се установят факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира
административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна
административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените
случаи на НК и НПК на основание препращащата норма на чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН.
По съществото на спора, въззивният съд счита за обосновани от преценката на
доказателствените средства, мотивите на административнонаказващият орган за
доказаност на административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Безспорно е, че
деянието е заснето с техническо средство, поради което и съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП, надлежното доказателствено средство за установяване на нарушението от
обективна страна, е изготвената снимка. Същата, като веществено доказателствено средство,
съдържа предвидените в закона реквизити, които сочат на движение в извъннаселено място
със скорост, чиято стойност надвишава с над 38 км/ч разрешената такава по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, т.е. доказва обективните признаци на съставомерното нарушение по чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП, за което законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на
300,00лв. Събраните служебно от съда доказателства за извършване на нарушения от същия
вид, установят наличието на квалифициращия признак за повторност по смисъла на т.33 на
§6 от ДР на ЗДвП, респективно не доказват системно превишаване на разрешената скорост,
както неправилно е приел административнонаказващия орган в издаденото НП.
Неправилен е изводът на административнонаказващият орган, че конкретното
нарушение следва да бъде квалифицирано като системно по смисъла на чл. 182 ал. 5 вр. § 6
т. 62 от ПЗР на ЗДвП. Системно е нарушението извършено 3 или повече пъти в едногодишен
срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен
фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Видно от
12
приложените по делото справки от АИС, АНД и заверени преписи от електронен фиш за
налагане на глоба № серия К № 5266725 и електронен фиш за налагане на глоба серия К №
5425500 се установява, че първият електронен фиш е влязъл в сила на 11.10.2021 г.,
деянието по него е извършено на 22.04.2021 г., а вторият електронен фиш е влязъл в сила на
27.01.2022 г. при извършено деяние на 05.11.2021 г., поради което настоящето извършено
нарушение на 17.06.2022 г. е второ поред нарушение в едногодишния срок на 11.10.2021 г.
Безспорно в случая не е налице квалифициращият признак „системност“, но е налице
квалифициращият признак „повторност“ по смисъла на § 6 т. 33 от ПЗР ЗДвП. При това
положение административнонаказващият орган е следвало да подведе и санкционира
нарушението по по-леко наказуемият състав на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, тъй като е налице
повторност, а не системност по смисъла на § 6 т. 62 от ДР на ЗДвП. Както бе отбелязано и в
по-горните абзаци в случая не са налице поне три отделни деяния, осъществяващи състава
на едно и също по вид нарушение извършени в едногодишен срок от влизане в сила на НП
или Електронен фиш за същото нарушение, а е налице едно нарушение, извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на посочените два електронни фиша. При констатация
на горното настоящият съдебен състав е длъжен да упражни правомощията си по чл. 63 ал. 7
т. 1 от ЗАНН, като следва да измени наказателното постановление като при същите факти, а
именно управление на МПС с превишена скорост от 38 км/час, следва да приложил закон за
по-леко наказуемо административно нарушение, а имено чл. 182 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 4 от
ЗДвП, вр. § 6 т. 33 от ПРЗ ЗДвП. В този смисъл е т. 1 от тълкувателно решение №
8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОС от I и II колегии на ВАС, като следва да се
отбележи, че изменението на нормата на ЗАНН е в сила от 23.12.2021 г., а проверяваното
наказателно постановление е от 27.06.2023 г. Следва да се подчертае, че нарушението
предмет на настоящето наказателно производство е извършено от жалбоподателя в
едногодишен срок от наказването по административен ред за същото нарушение с влязъл в
сила електронен фиш / цитираните в по-горните абзаци два броя електронни фишове/
същото е извършено повторно съгласно § 6 т. 33 от ДР на ЗДвП .Повторно е нарушението
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174 ал. 2 от ЗДВП в две годишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Горното налага и определяне на санкция съобразно нормата на чл.
182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 4 от ЗДвП. Това нарушение е по-леко наказуемо, от това на което на
жалбоподателя е наложена санкция. В конкретния случай за повторно извършено нарушение
по чл. 182 ал. 2 т 4 в нормата на ал. 4 на същия член от закона е предвидено само наказание
Глоба в двойният размер а именно 600 лева, а за системно такова нормата на ал. 5 е
предвидено наказание глоба в двойния размер както и кумулативно наказание лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца. В този случай няма никакво изменение на
фактическото обвинение като се касае за едно и също деяние. Ето защо настоящия съдебен
състав съобразявайки се със задължителните указания дадени с посоченото тълкувателно
решение, намира, че няма пречка да се преквалифицира деянието ,за което жалбоподателя е
привлечен към административнонаказателна отговорност и да измени наказателното
13
постановление като му наложи санкция съобразно нормата на чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 4 от
ЗДвП, а именно глоба в размер на 600 лева, която представлява двойният размер на
санкцията предвидена на нормата на чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото съобразно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП на нарушение по този закон не се
прилага този институт. Отделно от горното и процесното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би
било незаконосъобразно. Управлението на ППС е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП, а именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност. В тази насока навежда и обстоятелството, че към настоящият момент
жалбоподателят е бил наказван с 11 броя наказателни постановления, 33 броя фишове и 2
ЗППАМ за неспазване правилата за движение по пътищата. В това число и многократно за
неправилно избиране „превишаване скоростта на движение“. Това обстоятелство безспорно
очертава жалбоподателят като лице, склонно да нарушава правилата на ЗДвП респективно
повишава обществената му опасност като водач.
От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се
освобождава от произнасяне по този въпрос.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
14