№ 140
гр. Шумен, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско
дело № 20243600500201 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №137 от 06.03.2024г. по гр.д.№583/2023г., ШРС е признал за установено, че
И. Й. И., дължи на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД-гр.София /с предходно наименование
„Райфайзенбанк (България)"ЕАД-гр.София/, понастоящем "Обединена българска банка"АД-
гр.София следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК №1185/21.08.2018г., постановена по ч.гр.д.№2423/2018г. на
ШРС, както следва: 13 053.08лв., представляваща изискуема главница, от която: редовно
падежирали главници за периода от 10.06.2017г. до 10.05.2018г. включително в размер на 2
525.17лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 10 527.91 лв., по договор за
потребителски кредит № 1411180896378430 от 20.11.2014 г.; 812,91лв. изискуема редовна
лихва, начислена за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г. включително; 682,58лв. -
начислено и неплатено обезщетение за забава, от които 302,65лв. изискуема наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 10.06.2017г. до 15.08.2018г.
включително и 379.93лв. изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема
главница, начислена за периода от 29.05.2018г. до 15.08.2018г.; ведно със законна лихва за
забава, считано от датата на депозиране на заявлението – 21.08.2018г. до окончателното
изплащане на вземането - на основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК.
Присъдени са и следващите се разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателят намира същото за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото
1
доказателства и при липса на мотиви по направените с отговора на исковата молба
възражения за нищожност и недействителност на договора и/или на отделни негови клаузи.
Първоинстанционният съд не се произнесъл по направените с отогвора на исковата молба
възражения за нищожност на процесния договор на основание чл.24 от ЗПК, поради
нарушение изискването на чл.5 от ЗПК, чл.16 ЗПК 2, както и за недействителност, на
основание чл.22 от ЗПК , поради недействителност на клаузите на чл.12.2 и чл.12.3,
чл.4.2.3 и чл.4.3. В противоречие с чл.10а , ал.2 от ЗПК в чл 5.3 от договора било
предвидено и задължително откриване на сметка- пакет „Комфорт“. В чл.9.1 от договора
било договорено заплащане на наказателна надбавка/ наказателна лихва/ върху погасителна
вноска или част от погасителна вноска, която вноска включвала съгласно погасителния план
и възнаградителната лихва, което било недопустимо и нищожно. В налрушение на чл.20 от
ЗПК била предвидена в договора недействителна клауза, предвиждаща при предсрочна
изискуемост на кредита да не е необходимо кредитора да уведоми за това
кредитополучателя. Поради това и в тази връзка искът следвало да бъде отхвърлен само на
това основание, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи също,
че при произнасянето си по направеното възражение за изтекла погасителна давност,
първоинстанционният съд не отчел постановките на Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019г. на ОСГТК. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо
него постановено друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от „Райфайзенбанк (България)"ЕАД-гр. София, заявление по
реда на чл. 417 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1185/21.08.2018г. по ч.гр.д.
№2423/2018г. на ШРС , по силата на която е разпоредено И. Й. И. да заплати на ищцовото
дружество сума в общ размер на 13 053,08лв., представляваща изискуема главница, от
която: редовно падежирали главници за периода от 10.06.2017г. до 10.05.2018г. включително
в размер на 2 525,17лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 10 527,91лв., по
договор за потребителски кредит № 1411180896378430 от 20.11.2014 г.; с 812,91лв.
изискуема редовна лихва, начислена за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г.
включително.; с 302,65лв. изискуема наказателна лихва върху главница с настъпил падеж,
начислена за периода от 10.06.2017г. до 15.08.2018г. включително.; с 379,93лв. изискуема
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от
29.05.2018г. до 15.08.2018г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на
депозиране на заявлението – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 340,97лв. - разноски по делото, от които 290,97лв. - заплатена държавна такса за
2
издаване на заповед за изпълнение и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на
заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил това
и е предявил настоящите установителни искове срещу И..
На 20.11.2014г. между „Райфайзен България“ЕАД-гр.София, в качеството на кредитор,
и И. Й. И., в качеството на кредитополучател, бил сключен по договор за потребителски
кредит № 1411180896378430, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат кредит
в размер на 18415.80лв, за потребителски нужди, с краен срок за погасяване 10.12.2021г.,
като кредитът ще бъде погасяван на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число
на съответния месец, считано от 10.01.2015г. до 10.12.2021г.. Представен е и погасителния
план към договора. Както договора, така и плана към него са подписани от двете страни.
Съгласно т..4.1 от договора, за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на
кредита, кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7.50% , а след
изтичане на срока –годишна лихва в размер на шестмесечен SOFIBOR и надбавка 6.280
пункта, като стойността на шестмесечния е определена за 28.08.2015г.-2 работни дни спот
вальор/ преди 01.09.2015г.. Уговорено е/.4.4./, че общата сума, дължима от
кредитополучателя към датата на подписване на договора, е 24163.28лв., а съгласно чл.4.4.1.
годишният процент на разходите за кредита към момента на сключване на договора е 8.38%.
При забава на плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на
банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта
годишно, върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения /чл. 4.5./. Към момента на сключване на договора лихвеният процент
при просрочени плащания, изчислен съгласно чл. 4. 1. от договора, е в размер на 17. 50% .
Посочено е в договора, че определената лихва по чл. 4. 1. и чл. 4. 2. при преференциални
условия, представляващи отстъпка общо в размер на 2 пункта от размера на лихвата по чл.
4. 1., съответно от надбавката по чл. 4. 2., се прилага при изпълнени от кредитополучателя
едно или няколко условия, визирани в чл. 4. 8. от договора. Съгласно чл.5.3 от договора, за
целите на изпълнението на същия, кредитополучателят се е задължил да открие и поддържа
пакет "Комфорт". Страните са уговорили/чл.9.2/, че банката има право едностранно с
писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по
договора суми, начислена лихва (евентуално наказателна надбавка) и комисионните за
предсрочно и незабавно изискуеми.
Представено е и уведомление за предсрочна изискуемост от ищцовото дружество до
ответника, връчено чрез нотариус с рег.№19 на 29.05.2018г./съгласно разписка от
11.05.2018г./, съгласно което банката е обявила кредита на И. за предсрочно изискуем и
незабавно платими всички дължими по договора суми, които към 16.03.2018г. възлизат на
13839.44лв., като е поканила длъжника да ги заплати доброволно..
Съгласно заключението на назначената в хода на производството ССЕ, по отпуснатия
кредит с договор за потребителски кредит № 1411180896378430/ 20.11.2014г., била усвоена
сума от 18 415,80 лв., на същата дата и в пълния размер. Към датата на обявяване на
3
предсрочна изискуемост - 29.05.2018г. били просрочени 12 вноски и падежни дати с
поредни номера от 30 до 41 Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение - 21.08.2018г. били просрочени 15 вноски и падежни дати с номера от 30 до 44
включително. Към датата на депозиране на исковата молба-16.03.2023г. кредитът бил
изцяло падежирал, като не били погасени 57 броя вноски с поредни номера от 30 до 84.
Размерът на неплатените задължения на ответника по договора към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.08.2018г. и към датата на исковата
молба, възлизали на: общият размер на усвоената и непогасена главница - 13 053,08 лв., в
това число: редовно изискуема главница - 2 525,17 лв. и предсрочно изискуема главница - 10
527,91 лв.; начислена редовна възнаградителна лихва в размер на 813,13лв. за периода
10.05.2017г.-28.05.2018г., начислено и неплатено обезщетение за забава-682,58 лв.
Отложени редовни/възнаградителни лихви по процесния кредит не били договаряни.
Общото непогасено задължение към 21.08.2018г. възлизало на 14 548,79лв.. Към датата на
изготвяне на експертизата - 03.10.2023г. не били налични постъпления за погасяване на
процесното задължение.
Съгласно заключението на СТЕ, при изготвяне на договор за тотребителски кредит №
1411180896378430/ 20.11.2014г., сключен между „Райфайзенбанк(БЪЛГАРИЯ) ЕАД и И.
Й. И., включително и приложения към него погасителен план бил използван несерифен
шрифт с големина 12.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени си установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница, възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит и лихва за забава.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за кредит.
Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора в
срок, съответно наличието на предпоставки за изтекла давност за вземанията й, с оглед
депозираното възражение .
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „Райфайзен България“ЕАД-
гр.София и И. Й. И., са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях
договор за потребителски кредит / № 1411180896378430/. По силата на това
правотношение, банката има задължение да предостави договорената сума за ползване от
кредитополучателя, а последният има задължение да погасява предоставения кредит на
равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителния план. Не се спори между страните,
а и съгласно заключението на ССЕ, кредиторът е предоставил на кредитополучателя
4
уговорената сума. Ето защо и за кредитополучателя е възникнало задължението да върне
същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на месечни вноски, съгласно
погасителния план.
Видно от заключението на ССЕ, последно плащане било извършено за погасяване на 29
вноска и 1.19лв. отнесени за погасяване дължимата договорна лихва от 30 вноска/с падеж
10.06.2017г./, като след тази дата липсват плащания както на главницата, така и на
възнаградителната лихва. Липсват данни задължението да е реализирано и по реда на
принудителното изпълнение.
Предвид соченото неизпълнение, банката се е възползвала от правото си по чл. 60, ал. 2
от ЗКИ и с уведомление връчено чрез нотариус с рег.№19 на 29.05.2018г е обявила кредита
за предсрочно изискуем. Това уведомление е било връчено на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е видно от разписка от 11.05.2018г. на нотариус с рег.№19, в която е
описана цялата процедура по връчването. Нотариусът е удостоверил връчването на
уведомлението на 29.05.2018г..
Предвид това и доколкото към датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са
били погасени общо 12 вноски,с ледва да се приеме, че от сочената дата същата е настъпила
и ответникът дължи пълния размер на неизпълненото задължение за главница, възлизащо
общо на 13053.08лв./ в това число: редовно изискуема главница - 2 525,17 лв. и предсрочно
изискуема главница - 10 527,91 лв./. Следва да се посочи и че към датата на депозиране на
настоящата искова молба кредитът е изцяло падежирал/не са заплатени вноски от 30 до 84/.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че искът следвало да се отхвърли само
поради това, че клаузата на чл.11 от договора, предвиждаща, че при предсрочна
изискуемост на кредита не е необходимо кредиторът да уведоми за това
кредитополучателя, се явявала недействителна като противоречаща на чл.20 от ЗПК. В
случая била налице ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
на РБългария, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции предполага изявление на кредитора, че ще смята целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако в същото време са настъпили обективните факти,
обуславящи нейното настъпване.
В съответствие с приетото, банката не е обявила автоматично остатъка по кредита за
предсрочно изискуем, а е отправила волеизявление за предсрочната му изискуемост до
5
длъжника.
Страните по договора са постигнали и уговорка за заплащане на възнаграждение за
отпуснатия кредит под формата на възнаградителна лихва, която за първите 12 месеца е в
размер на 7.50%, а след изтичане на този срок е в размер на 6, 280 + 6-месечен SOFIBOR.
Същата се дължи от 10.05.2017г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем-
29.05.2018г. и възлиза на 813.13лв., съгласно заключението на ССЕ. С оглед предявения по-
малък размер-812.91лв., претенцията следва да се уважи за същия.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
клаузите от договора за потребителски кредит относно размера на дължимата
възнаградителна лихва били неравноправни. В договора ясно е посочено по какъв начин се
формира възнаградителната лихва, в какъв период от време и при какви условия подлежи на
промяна. Промяната на договорения лихвен процент е обвързана с конкретно основание,
посочено в договора, свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на
доставчика на услугата. Посочени са вида, количествените изражения и относителната
тежест на отделните компоненти, от които се формира дължимата договорна лихва /налице е
конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва/. Регламентирано е
задължение на банката да поддържа на своята интернет страница информация за
прилаганите от нея стойности на шестмесечния Sofibor.
Клаузите на процесния договор относно лихвения процент не са нищожни, тъй като
не са неравноправни и противоречащи на чл. 143, т. 3, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗЗП, както и на
Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. на ЕП и Съвета от 26.06.2013 г.
Съгласно ЗЗП не са нищожни като неравноправни клаузи, които са индивидуално
уговорени. В случая е налице именно тази хипотеза. Ответникът е подписал лично договора
и погасителния план, заявил е че е запознат със съдържанието им, съгласен е с тях и не
прави възражения.
В настоящия случай и процентът на възнаградителната лихва е намаляван в сравнение с
първоначално определения такъв с оглед понижаването на единия от компонентите за
неговото изчисляване – спадането на променливия референтен лихвен процент, което е
съобразявано от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. След подписването на договора размерът
на възнаградителната лихва не е увеличаван едностранно от банката.
С разглежданата хипотеза е определен и размер на обезщетение в случай на забава в
заплащане на дължимите вноски по кредита - наказателна лихва в размер на дължимата
възнаградителна лихва плюс 10 пункта, която се начислява върху забавената главница,
считано от деня на забавата/ ч.4.5/.
Настоящата инстанция намира, че сочената разпоредба противоречи на императивната
норма на чл. 33, ал. 2 от ЗПК съобразно която обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Поради което и по отношение на претенцията за обезщетение за
забава следва да бъде приложена императивната норма на чл. 33, ал. 3 от ЗПК, като
обезщетението за забава следва да бъде определено върху непогасената главница при
6
законната лихва за периода.
Или, дължи се претендираната лихва за забава върху главницата в размер на 418.89лв.,
от която 187.86лв.-представляваща лихва за забава върху главницата с настъпил
падеж/2525.17лв./ за периода 10.06.2017г.-15.08.2018г. и 231.03лв.-лихва върху предсрочно
изискуемата главница/10527.91лв./ за периода 29.05.2018г.-15.08.2018г.. Размерът на
законната лихва бе изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК и с помощта на
компютерна програма, доколкото на вещото лице не е поставяна такава задача/ дължимата
лихва за забава е определена от вещото лице върху непогасената главница и е изчислена с
лихвен процент 17.50% съобразно чл. 4.5 от договора/.
Настоящата инстация намира за неоснователни и останалите възражения за
нощожност на договора или клаузи от него.
Съгласно чл.12.1 от процесния договор за кредит, с подписването му
кредитополучатилят е декларирал, че е получил предварително в достатъчен срок
предварителна информация съгласно изразените от него предпочитания под формата на
стандартен европейски формуляр, съгласно ЗПК и потвържадава, че се е запознал с нея.
Предвид това и не би могло да се приеме, че е налице нарушение на чл.5 от ЗПК.
Що се касае до разпоредбата на чл.16 от ЗПК сочеща, че финансовата институция
следва да оцени платежоспособността на потребителя, то тя урежда една възможност за
последната, с оглед анализа й да прецени дали да предостави заемната сума или да откаже
да предостави кредит, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПК. При положение, че в случая банката е
отпуснала кредит в сочения размер на длъжника, то тя е направила необходимия й анализ.
Доказателства за обратното не са ангажирани по делото. Рискът от ненаправата или
ненадлежната направа на такава оценка е за банката, поради което оценката не би могла да
се приеме за основание за недействителност на договора.
Възражението, че клаузите на чл.12.2 и чл.12.3 от договора били недействителни, тъй
като предвиждали, че при извършена от кредитора цесия на вземането му на друг кредитор,
не дължи уведомяване на кредитополучателя за направеното прехвърляне на вземанията по
реда на чл.99 от ЗЗД. и че банката дори и след цесията има право да събира от името на
новия кредитор дължимото по договора, не рефлектира върху предмета на настоящия спор,
доколкото в случая не е налице хипотеза на извършена цесия. Не рефлектира и
обстоятелството, действителна ли е клаузата на чл.5.3 от договора, предвиждаща
задължително откриване на сметка-т.н. пакет „Комфорт“ и заплащане на месечна такса за
обслужване на разплащателна сметка и допълнителни такси и комисионни, доколкото не се
претендира заплащането стойността на сочения пакет.Ответната страна, върху която пада
доказателствената тежест не установи изгодния за нея факт, че е заплащала месечна такса
обслужване в размер на 4.95лв.. по пакет „Комфорт“.
Не рефлектира върху извода на съда и обстоятелството, че в чл.9.1 от договора било
договорено заплащане на наказателна надбавка/ наказателна лихва/ върху погасителна
вноска или част от погасителна вноска, която вноска включва съгласно погасителния план и
7
възнаградителната лихва, тъй като в случая лихвата, която се претендира/върху главницата с
настъпил падеж и върху предсрочно изискуемата главница/ е начислена единствено върху
главницата/в този смисъл е и заключението на ССЕ/.
Само за пълнота следва да се опсочи, че договорната лихва при банков кредит по своята
същност е възнаграждението, платимо на кредитора за ползване на предоставените на
кредитополучателя парични средства и при неплащане в срок от длъжника на тази цена,
последният дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и възнаградителна
лихва, при условията на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а при липса на такава – законна лихва. В тази
хипотеза не е налице анатоцизъм по смисъла на ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените установителни искове се
явяват основателни и доказани за сумите: 13053.08лв. – неиздължена главница/от която
главница с настъпил падеж 2525.17лв. и предсрочно изискуема главница 10527.91лв./,
812.91лв – изискуема редовна лихва за периода 10.05.2017г. – 28.05.2018г. включително,
187.86лв.-представляваща лихва за забава върху главницата с настъпил падеж/2525.17лв./ за
периода 10.06.2017г.-15.08.2018г. и 231.03лв.-лихва върху предсрочно изискуемата
главница/10527.91лв./ за периода 29.05.2018г.-15.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението-21.08.2018г. до окончателното й
изплащане.
Няма данни до настоящия момент посочените суми да са изплатени на банката.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в
частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовата банка - сумата
над 187.86лв. до 302,65лв./114.79лв./ - изискуема лихва върху главницата с настъпил падеж,
начислена за периода от 10.06.2017г. до 15.08.2018г. и сума в размера над 231.03лв. до
379.93лв./148.9лв./- изискуема лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за
периода от 29.05.2018г. до 15.08.2018г./ или общо начислено и неплатено обезщетение за
забава в размера над 418.89лв. до 682,58лв. /263.69лв.//, като вместо това бъде постановено
друго, с което претенцията в сочения размер бъде отхвърлена. Решението следва да бъде
коригирано и в частта касателно присъдените разноски, като бъде отменено в частта, с
която И. е осъден да заплати на дружеството разноски за първа инстанция в размера над
2780.79лв. до 2963.90лв./от които над 334.79лв. до 340.97лв. в заповедното производство и
над 2446 до 2622.93лв. в исковото производство/.
В останалата обжалвана част, досежно установяване дължимостта на сумите:
13053.08лв. – неиздължена главница, 812.91лв – изискуема редовна лихва за периода
10.05.2017г. – 28.05.2018г., 187.86лв.-представляваща лихва за забава върху главницата с
настъпил падеж/2525.17лв./ за периода 10.06.2017г.-15.08.2018г. и 231.03лв.-лихва върху
предсрочно изискуемата главница/10527.91лв./ за периода 29.05.2018г.-15.08.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението-21.08.2018г.
до окончателното й изплащане както и са присъдени разноски в тежeст на ответника в
размер на 2780.79лв., решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
8
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати на ищцовото дружество разноски пред въззивната инстанция в размер на
981.88лв../разноските са изчислени на база внесено възнаграждение за особен представител
на жалбоподателя в размер на 1000лв., съобразно отхвърлената част от претенциите/.
Следващата се по делото държавна такса за въззивната инстанция следва да бъде заплатена
от страните по сметка на ШОС, съобразно горепосоченото правило, като – И. следва да
заплати такава в размер на 285.68лв., а ответното дружество в размер на 5.27лв.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №137 от 06.03.2024г. по гр.д.№583/2023г на ШРС в частта, с
която е признато за установено по предявения установителен иск по реда на чл.422 от ГПК,
че И. Й. И. с ЕГН********** от гр.Ш..., действащ чрез назначения му особен представител
адв.С.С. при ШАК, дължи на „Кей Би Си Банк България ЕАД“-гр.София /с предходно
наименование Райфайзенбанк (България)"ЕАД-гр.СофияІ, понастоящем "Обединена
българска банка" АД-гр.София, сумата над 187.86лв. до 302,65лв./114.79лв./ - изискуема
лихва върху главница с настъпил падеж, начислена за периода от 10.06.2017г. до
15.08.2018г. и сума в размера над 231.03лв. до 379.93лв./148.9лв./- изискуема лихва върху
предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 29.05.2018г. до 15.08.2018г./ или
общо начислено и неплатено обезщетение за забава в размера над 418.89лв. до 682,58лв.
/263.69лв.//, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК №1185/21.08.2018г. по ч.гр.д.№2423/2018г. на ШРС, както и в частта, с която И. е
осъден да заплати на дружеството разноски за първа инстанция в размера над 2780.79лв. до
2963.90лв./от които над 334.79лв. до 340.97лв. в заповедното производство и над 2446 до
2622.93лв. в исковото производство/, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кей Би Си Банк България ЕАД“-гр.София /с предходно
наименование Райфайзенбанк (България)"ЕАД-гр.СофияІ,, понастоящем "Обединена
българска банка" АД-гр.София срещу И. Й. И., действащ чрез назначения му особен
представител адв.С.С. при ШАК, установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че
последният дължи на дружеството сумата над 187.86лв. до 302,65лв./114.79лв./ - изискуема
лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 10.06.2017г. до 15.08.2018г.
и сума в размера над 231.03лв. до 379.93лв./148.9лв./- изискуема лихва върху предсрочно
изискуема главница, начислена за периода от 29.05.2018г. до 15.08.2018г./ или общо
начислено и неплатено обезщетение за забава в размера над 418.89лв. до 682,58лв.
/263.69лв.//, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК №1185/21.08.2018г. по ч.гр.д.№2423/2018г. на ШРС
ОСЪЖДА И. Й. И. да заплати на „Кей Би Си Банк България ЕАД“-гр.София /с
предходно наименование Райфайзенбанк (България)"ЕАД-гр.СофияІ,, понастоящем
"Обединена българска банка" АД-гр.София, деловодни разноски пред въззивната инстанция
9
в размер на 981.88лв..
ОСЪЖДА И. Й. И. да заплати по сметка на ШОС следваща се държавна такса за
въззивната инстанция в размер на 285.68лв..
ОСЪЖДА Кей Би Си Банк България ЕАД“-гр.София /с предходно наименование
Райфайзенбанк (България)"ЕАД-гр.СофияІ, понастоящем "Обединена българска банка" АД-
гр.София, да заплати по сметка на ШОС следваща се по делото държавна такса за
въззивната инстанция в размер на 5.27лв..
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10