Решение по дело №620/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 260039

                                 

гр.РV, 03.02.2021 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РVНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           гражданска колегия            в

публичното заседание на   двадесет и седми януари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

 

при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА   гр.  дело N620 по описа за 2020 година,   за да се произнесе, съобрази  следното: 

 

Предявен е регресен иск с правно основание чл.274 от КЗ / отм./.

Ищецът З.АД- гр.С., ЕИК ****твърди, че на 06.01.2012 г. в гр.РV настъпило ПТП между лек автомобил марка „Б.“, модел 318 с ДК№ ****, управляван от Д.С.Д., лек автомобил „Ф.“, модел „п.“ с ДК № ****, управляван от Л.Т.Г.и лек автомобил марка „***“, модел А3 с ДК№ ***, управляван от П.В.Б., както и пешеходеца А.И.К., при което последният пострадал. Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил „Б.“ с ДК №**** била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в З.АД-С., сключена със застрахователна полица №22311103803/17.06.2011 г. със срок на валидност към датата на ПТП. На посочената дата ответникът като водач на МПС нарушил правилата за движение по пътищата като управлявал автомобила под въздействието на алкохол в кръвта 2.56 промила и правилата за съобразяване на скоростта, в резултат на което виновно предизвикал ПТП, с което причинил по непредпазливост телесна повреда на повече от едно лице. Ответникът причинил тежка телесна повреда на А.И.К., изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, в резултат от травматични увреждания / ………………………………………………………./, довели до усложнения, засягащи мозъчната тъкан и белите дробове, с развитие на коматозно състояние, което продължило около 20 дни и наложило апаратно дишане и средна телесна повреда на друго лице като деянието било извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2.56 промила. Вината на ответника за настъпване на процесното ПТП била установена по НОХД №60/2013 г. по описа на РРС. Във връзка с пътния инцидент пострадалия А.И.К. предявил против дружеството иск за сумата в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-предмет на гр.д.№ 12497/2013 г. по описа на СГС, по което привлекли ответника като трето лице- помагач. С решение №18268/13.11.2014 г. на СГС били осъдени да заплатят на пострадалия А.И.К. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 125 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта-06.01.2012 г. С решение № 1727/ 30.07.2015 г. САС присъдил на пострадалия още 25000лв. Общият размер на присъденото обезщетение бил 150 000 лв.

Пострадалият се снабдил с изпълнителен лист за присъдените суми и въз основа на него било образувано изпълнително дело № 20157870400242 по описа на ЧСИ М.Д.- рег. № 787 на КЧСИ за събиране на сумата в размер на 150 000 лв.- главница и мораторна лихва в размер на 57702.79 лв. общият размер на дължимата сума възлизала на 220 244.05 лв., която заплатили на 13.10.2015 г. След изплащане на дължимите суми, за дружеството възникнало правото на регрес срещу виновния водач на основание чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ / отм./, тъй като същият причинил ПТП в пияно състояние.  Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 207 702.79 лв., представляваща изплатена застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното плащане, както и направените разноски.

Ответникът Д.С.Д. оспорва основателността на предявеният иск. Същият признава изложените в исковата молба факти, признава и извършеното от ищеца плащане, но счита, че регресното вземане на застрахователя е погасено по давност.

 

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 25/07.02.2013 г., постановена по НОХД  №60/2013 г. на РVнския районен съд Д.С.Д. е признат за виновен в това, че на 06.01.2012 г. в гр.РV, при управление на МПС – лек автомобил “Б.” с рег.№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП като водач на ППС не изпълнил задължението си да не управлява ППС под въздействието на алкохол; чл.20, ал.2 от ЗДвП- като водач на ППС не изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движението да се съобразява съссъстоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като водач на ППС не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, в резултат на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице- тежка телесна повреда на А.И.К.от гр.РV, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, в резултат на травматични увреждания, довели до усложнения, засягащи мозъчната тъкан и белите робове с развитие на коматозно състояние, продължило около 20 дни  и наложило апаратно дишане и средна телесна повреда на Л.Г. като деянието било извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2.56 на хиляда- престъпление по чл.343, ал.3, б. А вр.чл.343, ал.1, б.б вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 14.05.2013 г.

Безспорно е по делото, че отговорността на ответника като водач на лек автомобил „Б.“ с ДК №**** била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в З.АД-С., сключена със застрахователна полица №22311103803/17.06.2011 г. със срок на валидност към датата на ПТП.

Пострадалият от ПТП А.И.К. предявил пряк иск срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди- предмет на гр.д.№ 176/2015 г. по описа на СГС, по което Д.С.Д. е бил привлечен като трето рице- помагач.  С влязло в сила решение по горепосеното дело З.-С. е осъдена да заплатина Кьосев сумата в размер на 150 000 лв.- обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания от ПТП, станало на 06.01.2012 г. в гр.РV, везно със законната лихва от датата на увреждането- 06.01.2012 г. до окончателното плащане. За присъдените суми бил издаден изпълнителен лист на 02.10.2015 г. и въз основа на него било образувано изп.д.№ 20157870400242 по описа на ЧСИ М.Д.- рег.№ 787 на КЧСИ.

До застрахователното дружество била изпратена ПДИ, връчена на 07.10.2015 г. На 13.10.2015 г. с платежно нареждане ЗК “Л.И.” платило задълженията си по изпълнителното дело в общ размер на 220 244.05 лв.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събрините писмени доказателства, както и въз основа на признанията на ответника.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е регресен иск с правно основание чл.274, ал.1 от КЗ / отм./.

Разпоредбата на чл.274 от КЗ / отм/, на която ищецът е основал исковата си претенция, регламентирани предпоставките, при наличието на които за застрахователя възниква субективното право на регрес.

 Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования изплатеното от него обезщетение, когато застрахованият при настъпване на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил проверка на алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

В настоящият случай застрахователят е основал регресното си право на предпоставките, визирани в чл.274, ал.1, пред.първо от КЗ.

В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките, визирани в чл.274 от КЗ, обуславящи възникване на регресното му право срещу застрахования водач на МПС, а в доказателствена тежест на ответника фактите, които погасят това право.

По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че с влязла в сила  присъда № 25/07.02.2013 г., постановена по НОХД  №60/2013 г. на РVнския районен съд Д.С.Д. е признат за виновен в това, че на 06.01.2012 г. в гр.РV, при управление на МПС – лек автомобил “Б.” с рег.№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП като водач на ППС не изпълнил задължението си да не управлява ППС под въздействието на алкохол; чл.20, ал.2 от ЗДвП- като водач на ППС не изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движението да се съобразява съссъстоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като водач на ППС не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, в резултат на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице- тежка телесна повреда на А.И.К.от гр.РV, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, в резултат на травматични увреждания, довели до усложнения, засягащи мозъчната тъкан и белите робове с развитие на коматозно състояние, продължило около 20 дни  и наложило апаратно дишане и средна телесна повреда на Л.Г. като деянието било извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2.56 на хиляда- престъпление по чл.343, ал.3, б. А вр.чл.343, ал.1, б.б вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно неговото извършване и противоправност, както и относно вината на дееца.

С оглед на това следва да се приеме, че ответникът като водач на МПС виновно и противоправно е причинил неимуществени вреди на пострадалия  А.К. , поради което за последния е възникнало субективното право на обезщетение., респ. За ответника е възникнало задължението да го обезщетети.

Безспорно е по делото, че отговорността на ответника като водач на лек автомобил „Б.“ с ДК №**** е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в З.АД-С., сключена със застрахователна полица №22311103803/17.06.2011 г. със срок на валидност към датата на ПТП.

Пострадалият от ПТП А.И.К. е предявил пряк иск срещу ищцовото застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди- предмет на гр.д.№ 176/2015 г. по описа на СГС, по което Д.С.Д. е бил привлечен като трето рице- помагач.  С влязло в сила решение по горепосеното дело З.-С. е осъдена да заплатина Кьосев сумата в размер на 150 000 лв.- обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания от ПТП, станало на 06.01.2012 г. в гр.РV, везно със законната лихва от датата на увреждането- 06.01.2012 г. до окончателното плащане. За присъдените суми бил издаден изпълнителен лист на 02.10.2015 г. и въз основа на него било образувано изп.д.№ 20157870400242 по описа на ЧСИ М.Д.- рег.№ 787 на КЧСИ.

До застрахователното дружество била изпратена ПДИ, връчена на 07.10.2015 г. На 13.10.2015 г. с платежно нареждане ЗК “Л.И.” платило задълженията си по изпълнителното дело в общ размер на 220 244.05 лв.

С оглед на тези факти, съдът приема, че са налице предпоставките, визирани в чл.274, ал.1 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника.

Ищцовото дружество има качеството на застраховател, изплатил застрахователно обезщетение, по силата на сключена с ответника застраховка „ Гражданска отговорност“ за обезщетяване на причинените от него неимуществени вреди на пострадалия А.К., като ответникът е управлявал МПС  след употреба на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма- 2.56 промила, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда по  НОХД №63/2013 г. по описа на РРС. В полза на пострадалия е присъдено обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта-06.01.2012 г. като за събиране на присъдените сумие било образувано изпълнително дело. Установи се също, че ищцовото дружество е заплатило дължимото обезщетение и лихвата върху него на 13.10.2015 г.

С факта на плащане на застрахователното обезщетение е възникнало регресното право на ищеца спрямо ответника, тъй като същият е причинил ПТП след употребата на алкохол.

Предвиденото в чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. първо

 от КЗ /отм./ регресно право на застрахователя обхваща платеното на увреденото лице обезщетение, когато застрахованият, при настъпване на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол.

Съгласно трайно установената съдебна практика обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ (отм.) и по арг. от чл. 227, т. 2 КЗ (отм.) включва и платените лихви за забава от датата на деликта, кооито са изплатени на увреденото лица. В този смисъл  решение по т. д. № 705/2009 г., II т. о., решение по т. д. № 244/2010 г. на ВКС, I т. о., решение по т.д.№ 1935/2015 г.

Изложеното дава основание да се приеме, че в процеса са установени предпоставките на чл.274, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./, пораждащи регресното право на застрахователя като същият има право да получи изплатеното обезщетение, заедно с лихвите за забава. С оглед на това предявеният иск е установен по своето основание и размер.

Ответникът е направил възражение, че  регресното вземане на застрахователя е погасено по давност.

Съдът намира възражението за неоснователно.

Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания, регламентиран в чл.110 и сл. от ЗЗД, който законът свързва с бездействие от страна на кредитора за определен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на давностния срок като го свързва с деня, от който вземането е станало изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.

По общо правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността за едно вземане, включително и за вземането на застрахователя спрямо застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) започва да тече от момента на неговата изискуемост. Съгласно Решение № 192/14.08.2012 г. по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, II т. о. регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта, а моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното притезание.

В случая погасителната давност по отношение на регресното притезание на ищеца започва да тече от момента на плащане на увреденото лице- 13.10.2015 г.  Искът е предявен на 12.10.2020 г.- т.е. преди да изтече давностния срок, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Предявеният иск не е погасен по давност и като основателен следва дае бъде уважен.

Разноските по делото са в тежест на ответника. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. общият размер на дължимите от ответника разноски възлиза на 8408.11 лв.

 

По изложените съображения РVнският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „ Л.И.“ АД, ЕИК ****със седалище гр.С. сумата в размер на 207 702.79 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и лихви за забава от 06.01.2012 г. до плащането, както и сумата в размер на 8408.11 лв. разноски за производството.

 

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: