Присъда по дело №17442/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	189
Дата:	12 април 2023 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20211110217442
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 189
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
СъдебниД. П.

заседатели:Р. С.
при участието на секретаря М. М.
и прокурора Н. Цв. И.
като разгледа докладваното от И. М. Наказателно дело от общ характер №
20211110217442 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. И. М. - роден на ................г. в
......................, живущ на адрес: ........................, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ като програмист, не
осъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 11.06. 2020г.,
около 23:40ч. в ..........................., чрез нанасяне на удари с ръце /юмруци/ в
областта на главата на И. М. А., му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично избиване на първи горен зъб в ляво /зъб 21/ и на
първи долен зъб в ляво /зъб 31/, травматично разклащане на първи горен зъб в
дясно /зъб 11/ и втори долен зъб в ляво /зъб 32/ тежка степен с последващо
отпадане, което, в своята съвкупност, реализира медико – биологичният
квалифициращ признак ,,избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето
/във фазата на отхапването/ и говоренето“, поради което и на основание
1

чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
датата на влизане в сила на присъдата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.301, ал.1 т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА
веществените доказателства по делото – 4 броя компактдискове, намиращи се
в досъдебното производство, да останат към кориците на делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.1 от НПК ОСЪЖДА М. И. М. (със снета
по делото самоличност) да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на по
219.60 лева или общо 439.20 лева, представляваща възнаграждение за вещи
лица по назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска
експертиза и сумата от 120.00 лева за извършен устен превод от български на
арабски език на назначен преводач, както и по сметка на СРС сумата от
180.00 лева за явяване на вещи лица в съдебно заседание и поддържане на
заключението по изготвената в досъдебното производство съдебно
медицинска експертиза, сумата от 920.00 лева за явяване на преводач и
превод в съдебно заседание от български на арабски език, както и по 05.00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес
пред Софийски градски съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 189/12.04.2023г. по НОХД № 17 442/2021г. по
описа на СРС, НО, 111 - и н.с.
Софийски Районен съд е сезиран с обвинителен акт против подсъдимя
М.И. М., с ЕГН: ********** за това, че на 11.06.2020г., около 23:40ч. в
гр.София, ж.к.,,Люлин", блок 622, в близост до вх.,,Г”, чрез нанасяне на удари
с ръце /юмруци/ в областта на главата на И. М. А., причинил на последния
средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на първи горен зъб в ляво /зъб
21/, първи долен зъб в ляво /зъб 31/, първи горен зъб в дясно /зъб 11/ и втори
долен зъб в ляво /зъл 32/, което по своята съвкупност реА.зира медико –
биологичния квА.фициращ признак ,,избИ.е на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето” – престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по
отношение на подсъдимия. Счита, че в хода на наказателното производство
са били събрани достатъчно по обем обвиняващи доказателства, доказващи
вината и авторството на подведеното под наказателна отговорност лице.
Приема, че от показанията на разпитания пострадал, както и на другите
гласни и писмените доказателства и доказателствени средства, се доказва по
категоричен и несъмнен начин нА.чието на инкриминирано деяние и неговото
авторство в лицето на подсъдимия. В заключение предлага на съда да го
признае за виновен по повдигнатото обвинение като му наложи наказания
лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, като им бъдат възложени и направените по
делото разноски.
Повереникът на частния обвинител се съгласява със становището на
прокурора. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие се доказва
по категоричен и несъмнен начин, че именно подсъдимият М. е извършител
на причината средна телесна повреда. Предлата съда да го признае за виновен
като му наложи съответното наказание.
Защитниците на подсъдимият пледират за постановяване на
оправдателна присъда. В своите последователни пледоарии същите
акцентират на противоречивия доказателствен материал относно показанията
на разпитаните свидетели. Акцентират върху провокативното поведение на
частния обвинител като заявяват, че при противоречивите твърдения на
лицата, присъствА. на конфликта, не се доказва по безспорен начин
авторството на деянието в лицето на техния доверител. При подробно
изложени фактически и правни аргументи молят съда да оправдае
подведеното под наказателна отговорност лице.
Съдът, като съобрази становищата на страните и като взе предвид
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. И. М. е роден на .................г. в гр.............., живущ в
1

........................, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
Частният обвинител И. М. Аб. живеел заедно със съпругата си
свидетелката Ц.Н. А., общото им дете и брат му свидетелят У.А. М. под наем
на адрес: ......................
На 11.06.2020г., около 22:30ч. И.А., неговата съпруга Ц. А. и детето им
се прибирА. в тяхната квартира. В градината пред жилищния блок, на
пейките, седели свидетелите У. М. и неговите приятели С. СЮЛ., М. Ал – М.,
С.Х., А.Ф., А. Х. и К.М.. Всички пиели чай и пушили наргиле.
Около 23:30ч. към тях се присъединили свидетелите А.С., В.Г., К.М.,
Т.М., К.Й., И.М., и подсъдимия М.М.. Между свидетелите А.С. и С. СЮЛ.
възникнал конфликт, като С. блъснал в гърдите С. и го попитал защо не иска
той да бъде част от тяхната приятелска група. В техния конфликт се намесил
свидетелят У. М.. Свидетелят А.С. започнал да използва обидни думи и
изрази спрямо него и се стигнало до физически сблъсък между двамата.
Свидетелят С. ударил с юмрук в дясната част на тялото свидетелят У. М..
Свидетелите, които били дошли заедно със свидетеля С., също започнА. да
нанасят удари на свидетеля У. М., който паднал на земята.
По същото време частният обвинител И.А. с намирал в своя
апрартамент и приготвял вечеря. Тъй като било топло, прозорецът на кухнята
бил отворен и той чул, че се вика отвън. ПострадА.ят тръгнал да излиза от
своя апартамент, като взел връка нож. По пътя бил пресрещнат от свидетеля
А. Х., който му казал, че нанасят побой на брат му. ПострадА.ят А. се опитал
да стигне до брат си, но бил спрян от свидетеля С. С., който му казал да не се
намесва в спора. Зад свидетеля С. бил подсъдимия М.М., който също му
казал, че няма работа там. ПострадА.ят А. казал на подсъдимия М., че желае
да се разберат, но последния му заявил, че няма какво да се разбират с него,
заобиколил свидетелят С. и му нанесъл удар с ръка в областта на дясната част
на устата.
От удара частният обвинител А. отскочил назад, усетил как устата му
започнала да се пълни с кръв и изплюл два зъба.
Към него се приближил свидетелят А.С., който казал, че ще му счупи
зъбите и го ритнал в областта на гърба. Обвиняемият М. нанесъл още един
удар с юмрук в областта на лицето на пострадА.я А., а свидетелят С. отново
го ритнал в областта на гърба. Частинят обвинител паднал на земята, закрил
си лицето и не видял лицата, които продължили да му нанасят удари.
Случилото се било възприето от свидетелката Ц. А., която подала сигнал на
телефон 112. на място пристигнал патрул от 09 РУ СДВР, който с нарочна
заповед задържал подсъдимия М.М. и свидетеля М. А. - М.. ОстанА.те
свидетели напуснА. местопроизшествието. ПострадА.ят посетил болница
,,Пирогов”, където му оказА. първа помощ. Впоследствие отпаднА. още два
зъба.
2

По случая било образувано досъдебно производство по реда на чл. 212,
ал.2 от НПК с разпит на свидетел.
В хода на разследването били разпитани участниците в случката -
пострадА.ят И.А., неговата съпруга Ц. А., У. М., А. Х., С. С., М. Ал – М., С.Х.,
А.Ф., А. Х., К.М., А.С., В.Г., К.М., Т.М., К.Й., И.М. и бащата на подсъдимия
И.М.. С Постановление от 25.02.2021г. към наказателна отговорност бил
привлечен М.М.. Разпитан в присъствието на защитник, обвиняемият отрича
да е нанасял удари по лицето на когото и да било и заявил, че двамата
свидетели И.А. и У. М. са поискА. сумата от 10 000 лева, за да не търсят
правата си от бащата на М., но той отказал. Било извършено разпознаване по
снимков материал чрез предявен фоноалбум на 12.06.2020г. от страна на
пострадА.я И.А., който посочил като лице, нанесло му ударите, подсъдимият
М.М., но не и свидетелят М. Ал - М.. Също така било извършено
разпознаване и от свидетеля и братна пострадА.я У. М., който посочил М. М.
като лицето, което е ударило брат му в зъбите. На частния обвинител И.А. и
свидетелят А.С. били назначени съдебно медицински експертизи. На
свидетеля С. били установени травматични увреждания, изразяващи се в
болка и страдание. На А. били констатирани травматични увреждания,
изразяващи се в травматично избИ.е на първи горен зъб в ляво /зъб 21/ и на
първи долен зъб в ляво /зъб 31/, травматично разклащане на първи горен зъб в
дясно /зъб 11/ и втори долен зъб в ляво /зъб 32/ тежка степен с последващо
отпадане, както и други по – лека наранявания по главата, които могат да бъда
причинени по описания от С.я пострадал показания чрез удари с човешки
крайници. Частният обвинител и свидетеля А.С. извършили преглед и се
снабдили с медицински документи и дискове от лечението, които
представили по досъдебното производство.
Също така била предоставена разпечатка от комуникация между
свидетеля С. СЮЛ. и справка за съдимост на подсъдимия М.М..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на наказателното производство гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства.
В съдебно заседание подсъдимият М.М. депозира подробни обяснения,
в които излага своята версия за случилото се. Пред съда твърди, че не е
нанасял удари върху пострадА.я, а това е сторил свидетелят А.С., с който са
се намирА. на местопроизшествието. При обясненията си подсъдимият
изрично посочва, че свидетелят С. е ударил частния обвинител именно в
лицето, след което той и свидетелят У. М. паднА. на земята. Впоследствие
подведеното под наказателна отговорност лице признава, че е видял кръв по
устата на пострадА.я свидетеля И.А., но с категоричност отрича да е удрял
когото и да било. Изложените пред съда твърдения от страна на подведеното
под наказателна отговорност лице, относно физическото съприкосновение и
причиненото нараняване на пострадА.я, се намират в съществено
противоречие с показанията на част от свидетелите – очевидци на случилото
3

се.
Същевременно от няколкократните показания на свидетеля И.А.,
включително и прочетените такива по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от
НПК, се твърди, че действително е станал свидетел на разпра между неговия
брат У.М. и свидетеля А.С., както и че е бил взел нож в ръката си. При
възникналата словесна разпра между част от свидетелите частният обвинител
е категоричен, че именно подсъдимият М.М., а не някой друг от свидетелите,
му е нанесъл удари в устата, след което той усетил кръв и чуждо тяло и
изплюл два зъба. Свидетелят е категоричен, че именно от ударите на
подсъдимия са му били избити зъбите, а не впоследствие от падането му на
земята и нанасянето на удари и от други лица. След случилото се свидетелят
отишъл на доктор, където му била зашита устата. При проведената в съдебно
заседание очна ставка между двете лица не беше преодоляно различието в
изнесените от тях факти относно лицето, което е нанесло ударите.
Същевременно и двамата признават, че преди случилото се, не са се
познавА.. От друга страна наведените от подсъдими твърдения, както и тези
от свидетеля А.С. при проведената очна ставка между него и частния
обвинител, че именно той е ударил пострадА.я, с категоричност се отричат от
последния както при неколкократните му разпити, така и при проведените
очни ставки с него. Показанията на разпитания частен обвинител И.А. се
потвърждават и от тези на неговия брат свидетелят У.М..
Депозираните както досъдебното и съдебното производство показания
подкрепят тези на пострадА.я относно факта на възникнал първоначален
конфликт между част от свидетелите, но така също и на непосредственото му
възприятие, че подсъдимият е нанесъл няколко удара в областта на устатата
на свидетеля А.. В същия смисъл са и изложените твърдения от съпругата на
пострадА.я, свидетелката Ц. А.. Пред съда в показанията си от 15.06. 2022г.
на въпрос на прокурора лицето отговаря, че е забелязало именно ,,М.”
(посочвайки подсъдимия) като лицето, нанесло удари върху мъжа й. Също
така свидетелката заявява, че се е намирала зад свидетеля И.А., в момента
когато е получил ударите.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели относно
авторството на изпълнителното деяние за сметка на обясненията на
подсъдимия. Изнесените от тях фактически твърдения с голяма степен, макар
и с известни различия относно изначално възникнА.я конфликт и посягане на
пострадА.я върху подсъдимия, се потвърждават от депозираните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК
показания на свидетелите С. СЮЛ. и А. Х.. При разпитите и двамата
свидетели заявяват, че непосредствено са били на местопроизшествието и са
видели как подсъдимият М.М. нанася удари в областта на устата на свидетеля
И.А.. В своите показания от 12.06.2020г. свидетелят С. С. изрично признава,
че лично той е държал подсъдимият да не се включи във възникнА.я
конфликт, но тъй като не успял да го удоржи, последният се отскубнал и
започнал да се бие с брата на свидетеля У. М.. В съдебно заседание, след
4

прочитане на показанията на свидетеля С. от съда, същият изрично заявява, че
потвърждава изложеното от него пред разследващите органи на досъдебното
производство. В същия смисъл са показанията на свидетеля А. Х., дадени във
фазата на предварителното разследване. Макар и опитвайки се оправдае
депозираните в хода на съдебното производство твърдения, че ,,не е видял
никой да нанася удари на никого”, при първоначалния си разпит от
10.02.2021г. по досъдебното производство свидетелят е признал, че след като
свидетелят С. С. е застанал между М.М. и свидетеля И.А., подсъдимият
,,минал в гръб на пострадА.я и му нанесъл един силен удар с дясната си ръка
в ляво на лицето в областта на челюстта”. Свидетелят продължава
изложението в показанията си, че е видял как ,,на И. му паднаха зъбите на
тревата. От устата на И. течеше много кръв”. В съдебно заседание свидетелят
А. Х. се опита да опровергае изнесеното в досъдебното производство
твърдение относно механизма на извършване на посегателството и неговото
авторство. Твърде неубедително звучат неговите аргументи, че депозираните
твърдения в досъбеното производство не отговарят на истината, тъй като
,,някакви хора от улицата” му били казА. да каже така. Съдът приема, че
показанията на въпросния свидетел в частта, относно изнесеното от него че
,,не е видял никой да нанася удари на никого” не отговарят на истината. За
правдоподобни следва да бъдат приети именно първоначалните му показания,
дадени в хода на досъдебното производство. Това е така, тъй като същите се
намират в потвърждение на анА.зираните до този момент свидетелски
показания на горепосочените свидетели относно авторството, механизма и
причинения съставомерен резултат, а от друга от неубедителните изявления
на С.я свидетел, че някакви хора са му казА. така да говори. Оплитайки се в
различни версии, свързани с депозираните лъжливи показания, свидетелят
А.Х. признава, че е имал проблем с поучаване на гражданство и някакъв
негов съсед, без да уточни точно кой, му бил казал за случилото се, както и че
ако даде тези първоначални показания, няма да има дело.
Свидетелят неловко преминава от ,,някои хора на улицата”, които му
казА. да каже ,,това и онова”, към негов съсед, който, без да се е намирал на
местопроизшествието, твърде детайлно и подробно е разказал на свидетеля
фактическа обстановка, в която С. А. Х. е участвал. В С. му показания пред
съда, свидетелят признава че е възприел поведението на участниците в
конфликта и от твърдението, че ,,никой не е удрал никого” му е било
разказано твърде детайлно как подсъдимият е нанесъл удар в областта на
устата на пострадА.я, който и започнал усилено да кърви от там и ида изплюе
два зъба. Съдът счита, че твърди подробните показания на свидетеля, дадени
в хода на досъдебното производство, няма как са бъдат преразказани от лице,
за което няма данни че се е намирало на мястото на събитието и което да го
мотивира да ,,говори така и така”. Поради тази причина и следва да бъдат
кредитирани като изцяло правдиви показанията на свидетеля А. Х., дадени в
хода на досъдебното производство, а депозираните такива пред съда на
15.06.2022г., в частта относно твърдението, че никой никого не е удрял, за
5

недостоверни. Тази група свидетели с категоричност опровергават изнесените
от подсъдимия в обясненията факти, че не той, а свидетелят А.С. е ударил
пострадА.я. Съдът не споделя възражението на защитата за меркантилност в
мотивите на частния обвинител, който целял, чрез показанията си, да се
облагодетелства за сметка на подсъдимия. Както беше установено в хода на
разследването и пред съда, до момента на настъпване на деянието
пострадА.ят не е познавал извършителя. Именно това обстоятелство е
обусловило и извършеното впоследствие разпознаване. Освен това в хода на
проведеното разпоредително заседание пострадА.ят свидетел и упражнил
единствено правото си на участие в съдебното производство като частен
обвинител, но е и като граждански ищец.
Поради тази причина и изложеното от подсъдимия в неговите
обяснения пред съда следва да бъде възприето единствено като средство за
защита.
По отношение на показанията на свидетелите М. А. М., А.С., А.Х., Т. М.
и К.М. съдът намира, че същите се намират в частично потвърждение на
изнесените от подсъдимия и останА.те разпитани лица твърдения относно
времето, мястото и присъстващите при възникването на конфликта. По
отношение на изнесените твърдения, че частният обвинител е излязъл с нож,
които, по различни изложения варират от голям до малък, и нападение от
негова страна върху подведеното под наказателна отговорност лице съдът
намира изказванията им за изолирани и не подкрепящи се от останА.те
доказателствени средства.
В показанията на свидетеля А. М., дадени в хода на досъдебното
производство, същият признава, че пострадА.ят действително е имал в себе
си нож, който е ,,предал на някое от момчетата”, с което опровергава
твърденията на останалата част от свидетелите, че частният обвинител е
нападнал подсъдимия с държания от него нож. От друга страна въпросният
свидетел частично намеква за съприкосновение между двете лица, тъй като в
същите свои показания признава, че ги е видял да се въргалят на земята и се е
върнал, за да ги разтърве. Видно от показанията на свидетеля А.С.,
депозирани на досъдебното производство е, че в тях също се съдържа косвено
описания за физическо съприкосновение между подсъдимия и пострадА.я.
Същевременно при проведената очна ставка между него и пострадА.я
свидетел И. А., свидетелят А.С. заявява, че не е видял някой да нанася удари
по пострадА.я, но не може да бъде категоричен дА. подсъдимия ,,го е удрял
или му е нанасял удари“. При разпита си свидетелят заявява, че ,,Братът на У.
се е търкалял с М., а той се търкалял с У.. Не знам кой кого удари. Всичко
стана много бързо”. Пред съда лицето потвърждава депозираните показания,
в които изрично е упоменато физическо съприкосновение между въпросните
лица.
Същевременно в показанията си от досъдебното производство
свидетелят К.М. също признава, че подсъдимият и свидетелят А.С. от една
6

страна и свидетелите У. М. и И.А. се биели помежду си. Разпитаното лице
заявява, че не знае какво се е случило с ножа, но свидетелят Ахмед Х. носил в
себе си точилка.
По отношение на показанията на К.Й., И.М., К.М. и С. Х. съдът намира,
че техните показания частично кореспондират с останА.те гласни
доказателствени средства относно времето и мястото на събитието, както и
присъстващите лица. В разпитите си свидетелите отличат да са забелязА.
удари, твърдейки че участниците в конфликта са се гонили и са имА.
словесни пререкания. Тъй като С.те лица признават, че са една голяма
компания, съмнения в правдивостта на изнесените факти тегне върху всеки от
тях. Аргумент в тази насока са съществените разминавания между
показанията на част от разпитаните лица с тези, дадени на досъдебното
производство, както и очевидното признание за близки отношения с
подсъдимия. В този смисъл са фрапиращите разминавания в показанията на
свидетелката А.Ф.. В съдебно заседание лицето заявява, че през цялото време,
когато е бил станал конфликта в компанията, тя и подсъдимия са стояли на
една беседка и той изобщо не е участвал в него. Свидетелката заявява, че
други лица са се били в намиращата се наблизо гора. От друга страна пред
разследващите органи на досъдебното производство лицето заявява, че не
знаело за никакъв бой.
Съдът намира, че показанията на разпитаната свидетелка, относно
участието на подсъдимия М.М. в конфликта, са очевидно неверни, затаяващи
истината и целящи неговото оневиняване.
Най – малкото същите се намират в противоречие с обясненията както
на С.я подсъдим, дадени в същото съдебно заседание непосредствено след
показанията на свидетелката Ф., така и на останА.те разпитани свидетели. В
тях подсъдимият М. признава, че се е намирал в близост със свидетелите И.,
У. и А.С., както и че е бил хванат за гърбите от У., стигнало се е до физическа
саморазправа и впоследствие до падане на всички на земята. По отношение на
останА.те свидетели съдът подложи на анА.з техните показания досежно
цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след деянието и
които твърдения са в диаметрална противоположност с изнесеното от
свидетелката Ф. цялостна пасивност на дееца.
На следващо място съдът кредитира като достоверни твърденията на
бащата на подсъдимия, свидетелят И.М., който, след като узнал за
извършеното, посетил пострадА.я свидетел И.А. в болницата. Там направил
опит към доброволно уреждане случилото се и С.ят той приканил частния
обвинител да отиде и да каже истината. След като не успели да се
споразумеят за парична сума, с която са бъдат овъзмездени причинените
неимуществени вреди, свидетелят твърди, че е разговарял със своя син, който
отрекъл участието си в причиняването на телесните увреждания. Не следва да
се приема за логично поведението на свидетеля, съчетано с изнесените в
обясненията на подсъдимия твърдения, че той е посетил пострадА.я в
7

болницата в знак на състрадание и съпричастност и в стремеж да помогне.
Според съда ако подсъдимият действително не е бил съпричастен към
възникнА.я инцидент, нищо не е налагало посещението на неговия баща в
болницата при пострадА.я. Свидетелят М. първоначално заявява в
показанията си пред съда, че е без значение кой е виновен и кой не е, ако
свидетелите И.А. и У. М. пожелаят някаква сума пари, за да им се оправят
зъбите, щели да видят. От друга свидетелят признава, че е бил разговарял със
сина си и той му бил признал, че не е виновен. Предвид обстоятелството, че
бащата на подсъдимия не се намирал на местопрестъплението, същият и не би
могъл да даде достоверни показания в тази насока. Изнесените твърдения
касаят обстоятелства, възникнА. непосредствено след случилото се и
очевидно целят приключването на конфликта в рамките на арабската общност
и без държавна намеса.
По отношение на заключението на вещите лица по допуснатата в хода
на досъдебното производство съдебно –медицинска експертиза на
пострадалото лице съдът намира, че вещите лица са отговорили компетентно
и вярно на поставените им задачи. В съдебно заседание те защитават своето
становище относно механизма на причинените увреждания и настъпилия
съставомерен резултат. Съдът кредитира тяхното заключение кат обективно и
вярно, доколкото същото не се оспорва от страните, а и се намира в
потвърждение с част от описаните по – горе в мотивите свидетелски
показания.
Обвинението срещу подсъдимия намира косвена подкрепа и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност
снетата на хартиен носител кореспонденция на свидетеля С. С. В нея той
посочва, че нямало как са бъде спечелено делото, тъй като ,,бащата на М.
имал много връзки, щели да пледират за самозащита и по – добре да бъде
решен проблема като им се платят зъбите”. Съдът намира, че изнесената
разпечатка има характер на случайно писмено доказателствено средство,
събрано извън започналото разследване, но имащо пряка връзка с доказване
на обвинението.
Съдът намира, че протоколите за разпознаване на подсъдимия следва да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност като годно писмено
доказателствено средство. Те са съставени при изначално опорочаване на
извършеното процесуално следственото действие. Разпоредбата на чл.171,
ал.4 от НПК регламентира като способ за разпознаване по снимка единствено
в случаите, когато не е възможно да се покаже самото лице. По настоящия
казус двамата разпознавани М.М. и М. А. М. са били задържани с нарочни
заповеди от 12.06.2020г. Следователно не е ясно поради каква причина са
били показани техни снимки на разпознаващите, вместо да бъде подсигурено
тяхното непосредствено присъствие. Разпознаването по снимка на лице е
специална хипотеза на закона, изключение от правилото за разпознаване на
лице посредством непосредственото му физическо присъствие по време на
извършваното спрямо него действие. Ето защо и съставените протоколи за
8

разпознаване на лице от 12.06.2020г. по досъдебното производство с
разпознаващи лица И.А. и У. М. следва да бъдат изключени от
доказателствения материал като събрани в нарушение на предвидения
процесуален ред.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анА.з на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства съдът намира,
че със своето поведение подсъдимият М. И. М. е извършил престъпление по
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е резултатно се счита за
извършено чрез действие. Подсъдимият М.М. е нанесъл няколко удара в
областта на главата /в устата и други части на главата/, което е довело до
реА.зирането на медико – биологичния квА.фициращ признак ,,избИ.е на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето”.
Заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно медицинска експертиза на частния обвинител обуславя
нА.чието на вменената на дееца правна квА.фикация. В Постановление № 3
от 27.ІХ.1989г. на Пленума на ВС изрично е упоменато, че избИ.ето на зъбна
естествен зъб, следва да затруднява дъвченето и говоренето. На пострадА.я са
били причинени общо четири травматични увреждания с изначално избИ.е на
два и последващо отпадане на още два зъба. Вещите лица акцентират не само
на причинените травми, но и на причинната връзка за тяхното възникване. В
заключението си посочват, че избИ.ето на зъби е довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето на пострадА.я и че това е станало по механизма на
действия на твърди и тъпи предмети, а именно на удари, а не на падане на
земята, какъвто въпрос беше зададен от страна на защитата на подсъдимия.
Връзката между настъпилите травматични увреждания и нанесените удари е
пряка и дължаща се на действие на човешки крайници.
От субективна страна престъплението е умишлено и се счита за
извършено при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият М.М. е нанесъл два удара, целенасочено отправени към главата
на пострадА.я. Още първият удар е попаднал в устата на частния обвинител,
който при многократните си показания заявява, че е усетил кръв и чуждо тяло
в устата си, след което изплюл зъби. Силата и целенасочеността на ударите
по недвусмислен начин навеждат на единствения възможен извод за търсения
съставомерен резултат.
Съдът не споделя възражението на защитата за нанасяне на удари при
условията на неизбежна отбрана, респ. превишаване на пределите й. В
конкретния случай липсват каквито и да било данни пострадА.ят да е
извършил пряко и непосредствено нападение към което и да е лице, още по –
малко към подсъдимия. Обстоятелството, че същият е държал нож в ръка, не
може да доведе до единствения възможен извод, че същият е извършил
някакво предполагаемо нападение.
Нито в обясненията на подсъдимия, нито в показанията на разпитаните
9

свидетели се съдържат твърдения са непосредствено посегателство чрез
държания нож от пострадА.я към когото и да било от присъстващите на
инцидента. При изложените твърдения на част от свидетелите дори се
съдържат сведения, че непосредствено преди деянието, ножът е бил изчезнал.
Други пък заявяват, че пострадА.ят посегнал към подсъдимия с ръка
(свидетелят А. М.). Същевременно свидетелят К.М. пред съда заявява, че не е
видял кой е ударил първи, както и какво е станало с ножа, който е държал
пострадА.я. Ето защо не може да се приеме, че частният обвинител е
извършил непосредствено и противоправно нападение към конкретно лице,
което да обуслови защитна реакция от страна на подсъдимия чрез нанасянето
му на юмручни удари.
При нА.чието на толкова противоречиви твърдения от страна на
разпитаните подсъдим и свидетели не може да бъде направен едностранчив
извод за извършено нападение от страна на пострадА.я и нанасянето на удари
от подсъдимия с цел предотвратяването му.
Съдът не споделя и възражението на защитата относно недоказаността
на авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия.
Както беше посочено по - горе в мотивите в хода на наказателното
производство са събрани достатъчно на брой както преки, така и косвени
доказателства, които уличават М.М., а не свидетеля А.С. в извършване на
престъпно посегателство спрямо свидетеля И.А.. Както при неколкократните
си показания, така и при проведените очни ставки между участниците в
инцидента, частният обвинител беше категоричен в твърдението си, че
именно подсъдимият е бил лицето, което му е било нанесло ударите, от които
са му били избити зъбите и впоследствие е изгубил и останА.те. Свидетелят е
заявил пред органите на досъдебното производство, че другите удари, които
впоследствие е бил получил, са били в областта на главата и устата, но от
първите два удара, му били избити зъбите. При повторния си разпит, както и
при този в съдебно заседание пояснява, че и двата удара в устата са му били
нанесени от подсъдимия, а свидетелят А.С. го е изритал в гърба. ОстанА.те
свидетели, присъствА. на случилото се, съши потвърждават изложеното от
пострадА.я.
По отношение на вида и размера на наказанието законодателят е
предвидил за извършеното престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК
наказание лишаване от свобода до шест години. Преценявайки отегчаващите
и смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуА.зацията на
наказанието спрямо подсъдимия съдът съобрази от една страна като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и доброто
му процесуално поведение, а от друга – причинените четири броя телесни
увреждания, извършването на престъплението на публично място и пред
множество лица, ниското правно съзнание и незачитане на установения в
страната правов ред.
При този разбор на обстоятелствата съдът намира, че спрямо
10

подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при
условията на чл.54, ал.1 от НК, но към предвидения в закона минимум от една
година. В случая не са нА.це изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обусловят редуциране на наказанието
лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1 т.2 б.,,б” от НК на пробация
или отмерване под една година лишаване от свобода. Именно такова по вид и
размер наказание би се явило справедливо и постигащо в най – пълна степен
целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК и в частност поправянето и
превъзпитаването на дееца.
Предвид налагане на наказание лишаване от свобода съдебният състав
намира, че целите на наказанията биха били постигнати ако изтърпяването на
същото бъде отложено с подходящ изпитателен срок, вместо постановяване
на ефективно изпълнение. В случая спрямо подсъдимия са нА.це
предпоставките за приложението на института на условното осъждане
предвид чистото му съдебно минало и отмерване на наказание лишаване от
свобода до три години.
Поради тази причина и определеното наказание следва да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,
считано от датата на влизане в сила на присъдата.
При този изход на делото и доколкото приобщените като веществени
доказателства по делото - 4 броя компактдиск следва да останат към кориците
на делото.
По отношение на направените по делото разноски съдът съобрази, че с
оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати само
онези разноски, свързани с параметрите на повдигнатото обвинение относно
причинените увреждания на частния обвинител. Ето защо в тежест на М.М. се
възлага заплащането по сметка на СДВР на сумата от по 219.60 лева или
общо 439.20 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска
експертиза, сумата от 120.00 лева за преводач във връзка с извършен от него
превод от арабски на български език, а по сметка на СДВР сумата от 180.00
лева за явяване и разпит на вещите лица по поддържане на заключението по
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска
експертиза, сумата от 920.00 лева за явяване на преводач в съдебни заседания
и извършен превод от арабски на български език и по 05.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По отношение на останА.те направени в хода на цялостното
наказателно производство разноски съдът намира, че същите не касаят
параметрите на повдигнатото обвинение за нанасяне на средна телесна
повреда от подсъдимия на свидетеля И.А.. Изготвянето на съдебно
медицинска експертиза и явяването и разпита на вещо лице д – р Т.а Ш. в
съдебно заседание касаят свидетеля А.С., който не фигурира като лице, на
което подсъдимият е причинил телесни увреждания и респ. не следва да бъде
11

осъждан да ги заплаща, а същите остават за сметка на държавата.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Съобщи за изтекли лични данни