№ 649
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500706 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №261052/26.01.2022г. от „Девня Трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Топра
Хисар“ №14, ет.3, ап.8 срещу решение №262957/16.12.2021г., постановено по
гр. дело №20213110100558/2021г. по описа на ВРС, с което е прието за
установено, че въззивникът дължи на ЕТ „Простор – М.К.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, ул. „Тракия“ 25,
представлявано от М.К.Д., сумата от 6736.20 лв. с ДДС, представляваща
остатък от дължимо и незаплатено задължение по възлагателен договор,
сключен между страните, за осъществени 46 машиносмени през периода от
01.04.2015г. до 30.04.2015г., за която сума е издадена фактура №
213/30.06.2015г., както и сумата от 2053.68 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 29.06.2017г. до 29.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК в съда – 30.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по ч.гр.д. с номер 7181/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че задължението
по процесната фактура №213/30.06.2015г. е погасено. Аргументира се, че
поради множеството плащания от страна на ответника по издадени предходни
фактури е налице частично покриване на задължението по фактура
№213/30.06.2015г. Дължимата сума по тази фактура е в размер на 6736.20лв.
В счетоводството на ищеца се дължи плащане по фактура №213, а в
счетоводството на ответника се дължи плащане на същата сума от 6736.20лв.,
но по фактура №208. Твърди се, че фактура №208 е издадена за сумата от
12518.40лв. с ДДС. По нея ответникът е платил сумата от 20000.00лв., като с
остатъкът от 7481.60лв. следва да се погаси задължението по фактура №213.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата ЕТ „Простор – М.К.“, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Обосновава се, че твърденията на въззивника се
опровергават от изслушаното заключение по ССЕ. Фактура №213/30.06.2015г.
е осчетоводена у ответното дружество, същата е включена в дневник за
покупки и по нея е ползван данъчен кредит. Поддържа се, че поради
множеството плащания от страна на ответника по издадени предходни
фактури е налице частично покриване на задължението по процесната
фактура, като е налице неплатен остатък от 6736.20лв. В счетоводството на
ищеца се дължи плащане по фактура №213, а в при ответника се дължи
плащане на същата сума от 6736.20лв., но по фактура №208. Вещото лице е
установило, че грешката е в счетоводството на ответника.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат
подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
2
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Девня Трейд“ ЕООД срещу ЕТ
„Простор – М.К.“ искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.266,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение
на ответника, че дължи сумата от 6736.20 лв. с ДДС, представляваща остатък
от дължимо и незаплатено възнаграждение по възлагателен договор, сключен
между страните, за осъществени 46 машиносмени през периода от
01.04.2015г. до 30.04.2015г., за която сума е издадена фактура №
213/30.06.2015г., както и сумата от 2053.68 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 29.06.2017г. до 29.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК в съда – 30.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. с номер 7181/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е подал заявление
по чл.410 от ГПК, като била издадена заповед за изпълнение. Срещу
издадената заповед длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК, поради
което за ищецът се породил правният интерес от предявяване на
установителен иск за сумите по заповедта.
Излага се, че по устно възлагане от ответника през периода 01.04.2015г.
до 30.04.2015г. ищецът извършил услуга с товарни автомобили Камаз и Дав
на следните обекти: стадиони и читалища в с. Ягода, с. Тулово и гр. Мъглиш,
общ. Мъглиш при цена за машиносмяна 202.50лв. за Камаз и 270.00лв. за Дав.
Били извършени общо 46 машиносмени, за което била издадена фактура №
213/30.06.2015г. на стойност 11844.00лв. с падеж 30.06.2015г.
Услугата била приета от длъжника без възражения, за което между
страните е съставен протокол образец №19/12.06.2015., а фактурата е приета
и отразена в счетоводните му книги. Твърди се, че към настоящия момент
фактурата е платена частично, като е налице неплатен остатък от 6736.20лв.
Поради неплащане на падежа ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на 2053.68лв.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи процесните суми по
3
издадената заповед за изпълнение.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответника ЕТ „Простор – М.К.“, в който оспорва предявените искове
по основание и размер.
Признава, че между страните е била налице уговорка за извършването
на услуги за периода м.02.2015г. – м.06.2015г., във връзка, с който са
издадени 9 бр. фактури. За периода 20.04.2017г. до 26.09.2019г. са извършени
общо 8бр. плащания на обща стойност от 20000.00лв. За процесната
фактура№213/30.06.2015г. се твърди, че заплатена. Фактура
№212/25.06.2015г. и фактура №213/30.06.2015г. са осчетоводени през
м.06.2015г. и 07.2015г., преди фактура №208/24.06.2015г.
Оспорва се приемането на работата с протокол обр.19, който е подписан
за ищцовото дружество от лице без представителна власт. Липсват печати на
двете дружества.
В отговора е направено възражение за погасяване по давност на
главницата с изтичането на 5 години, считано от 12.06.2015г.
Излага се, че между страните няма уговорка за лихви за забава, поради
което не се дължи и търсеното обезщетение.
По изложените съображения се моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Главната претенция, намираща своето правно основание чл.266, ал.1 от
ЗЗД изисква пълно и главно доказване, че между страните е сключен договор
за изработка с конкретни параметри на уговорена работа и възнаграждение,
че работа е извършена, приета е от възложителя, поради което е възникнало
основанието за плащане на уговореното възнаграждение.
При така очертаната правна рамка и с оглед събраните по делото
доказателства /двустранно подписана фактура, протокол акт обр.19,
4
заключение по счетоводна експертиза, гласни доказателства/, съдът приема за
установено, че между ищеца, като изпълнител и ответника, в качеството на
възложител е сключен договор услуга с товарни автомобили Камаз и Дав на
следните обекти: стадиони и читалища в с. Ягода, с. Тулово и гр. Мъглиш,
общ. Мъглиш при цена за машиносмяна 202.50лв. за Камаз и 270.00лв. за Дав.
Няма оплаквания във въззивната жалба във връзка с така установената
облигационна връзка между страните при тези конкретни параметри. Липсват
и възражения за това, че са били осъществени общо 46 машиносмени от
страна на въззиваемото дружество и услугата е реално извършена, съответно
работата приета.
Страните не спорят, че във връзка с договорните отношения между тях
са издадени 9 бр. фактури, както и процесната фактура № 213/30.06.2015г. на
стойност 11844.00лв.
Предвид извършването на работата и приемането й за въззивника като
възложител е възникнало задължението да извърши плащане на уговореното
възнаграждение.
Спорният въпрос, който е пренесен в настоящата инстанция е налице ли
е плащане на остатъка в размер на 6736.20 лв. по фактура № 213/30.06.2015г.
По делото е изготвено заключение по допусната съдебно счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните. Съгласно заключението плащанията, които са били извършвани от
ответника по отношение на издадените 9 бр. фактури са по банков път, без да
е посочвано конкретна фактура. Плащанията са били в кръгъл размер, а
между страните е имало други фактури преди процесната, които към датата
на издаване и на фактура №208/24.06.2015г. също не са били платени.
Проверката на вещото лице в счетоводството на двете дружества установява,
че към настоящия момент вземането по сметка 411 при ищеца и
задължението по сметка 401 при ответника се равнява на 6736.20лв. В
счетоводството на ищеца вземането е по фактура №213/30.06.2015г., а
фактура №208/24.06.2015г. е погасена. В счетоводството на ответника
задължението е по фактура №208/24.06.2015г., като фактура
№213/30.06.2015г. е отразена като погасена.
След като при извършване на плащанията по издадените във връзка с
договора фактури ответникът не е посочвал кои точно от тях и в какъв размер
5
погасява следва да се приложи правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Цитираната
разпоредба гласи, че този който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките
и не е заявил кое от тях погасява се погасява най – обременителното. При
еднакво обременителни се погасява най – старото, ако всички за възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно.
Ако нито едно от паричните задължения не е изискуемо, тогава по-
голямото по размер е по-обременително от по-малкото, защото длъжникът не
е в забава по отношение на нито едно от тях. Ако паричните задължения са
едновременно изискуеми и длъжникът е в забава по отношение всичките,
тогава по-голямото по размер е по-обременително от по-малкото, тъй като
вредите за забава, които длъжникът трябва да репарира при по-голямото
задължение са повече, отколкото при по-малкото. Но при настъпила
изискуемост на различни дати за длъжника е по-изгодно да погаси по-
ранното /по-старото/, независимо, че има към същия кредитор по-голямо, но
по-късно възникнало задължение, тъй като тогава за длъжника ще е от
значение само това, че за закъснялото плащане на по-малкото, но по-старо
задължение, ще дължи обезвреда за по-къс период. Затова задължението с по-
рано настъпил падеж, независимо от неговия размер е по-обременително, от
което и да е друго задължение, с по-късно настъпил падеж.
В случая задължението по фактура №208/24.06.2015г. за сумата от
12518.40лв. е в по – голям размер от задължението по фактура
№213/30.06.2015г. за сумата от 11844.00лв. Съответно изискуемостта на
задължението по първата фактура е на 24.06.2015г., а по втората фактура
падежа е 30.06.2015г., за което страните не спорят. Следователно
задължението по фактура №208/24.06.2015г. е по – обременително, поради
което следва да бъде погасено първо.
От това следва, че не е налице остатък по фактура №208/24.06.2015г. и
се дължи плащане за остатък по процесната фактура №213/30.06.2015г.
Предвид изложените мотиви и липсата на други оплаквания във
въззивната жалба предявеният иск за реално изпълнение е основателен в
пълния му предявен размер от 6736.20лв.
По предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
6
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Падежа на задължението е настъпил на 30.06.2015г., съгласно
вписването във фактурата. Не е налице плащане, поради което ответникът е в
забава за целия процесен период от 29.06.2017г. до 29.06.2020г. Няма
оплакване, че размерът на обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД е 2053.68лв.
Горното обуславя основателност на така предявения иск.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени, като първоинстанционното решение постановило същият
резултат подлежи на потвърждаване.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 800.00лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262957/16.12.2021г., постановено по гр.
дело №20213110100558/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Девня Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ №14, ет.3, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ
НА ЕТ „Простор – М.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Казанлък, ул. „Тракия“ 25, представлявано от М.К.Д. сумата
от 800.00лв./осемстотин лева/, представляваща сторени разноски за въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8