№ 64
гр. Тутракан, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Административно
наказателно дело № 20243430200193 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
1. Постъпила е жалба от И. Й. Ж. срещу Наказателно постановление № 24-
0362-000418 от 10.06.2024 г. (НП), издадено от Началника на РУ на МВР - гр.
Тутракан.
1.1. АНО е приел за установено, че жалбоподателят на 05.02.2024 г. в 14:20 ч.,
в с. Нова Черна, община Тутракан е управлявал лек автомобил „Дайхатсу Фероза”, с
рег. № ***********Р, с лед като автомобилът е бил с прекратена регистрация по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, като по този начин е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
1.2. В санкционната част на НП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
на жалбоподателя са наложени административни наказания:
1.2.1. „Глоба” в размер на 200 лв. и
1.2.2. „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
2. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното постановление .
2.1. Като процесуален представител на жалбоподателя са упълномощен адв. Е.
Г. от Адвокатска колегия - гр. Силистра (л. 78).
2.2. Твърди се че към процесната дата жалбоподателят не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена. Същият не е получавал известие за
прекратяването. Същият се намирал във ФРГ и нямало как да узнае за
дерегистрацията.
1
3. Административнонаказващия орган (АНО) - Началника на РУ на МВР - гр.
Тутракан, не взема становище по жалбата.
4. Районна прокуратура - гр. Тутракан, не изпраща представител и не взема
становище.
От фактическа страна
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доводите и становищата на страните прие за установено
следното от фактическа страна:
5. По делото са изслушани показанията на свидетелите:
5.1. В. С. М. М. - актосъставител;
5.2. Д. А. А. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта;
5.3. Д. И. Х. - дъщеря на жалбоподателя.
6. На 26.10.2020 г. жалбоподателят е регистриран като собственик на лек
автомобил „Дайхатсу Фероза”, с рег. № ***********Р (л. 18).
7. На 23.11.2021 г. регистрацията на лекия автомобил, с рег. № ***********Р е
била служебно прекратена на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради несключването на
договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
за същия автомобил.
8. На 06.01.2022 г. регистрацията е била служебно възстановена поради
сключване на договор за застраховка (л. 16).
9. На 07.02.2023 г. регистрацията на лекия автомобил, с рег. № ***********Р е
била отново служебно прекратена на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Същата
впоследствие е служебно възстановена поради сключване на договор за застраховка на
едва на 07.02.2024 г. (след констатиране на процесното нарушение).
10. Междувременно на 22.02.2023 г. на свид. Д. Х. е връчено уведомление от ОД
на МВР - гр. Русе до жалбоподателя за прекратяването на регистрацията на процесния
автомобил с рег. № ***********Р (л. 12). От страна на жалбоподателя е направено
голословно възражение, че от известието за доставяне не става ясно какъв документ е
връчен. Съдът намира, че с оглед липсата на данни за друг вид кореспонденция между
жалбоподателя и ОД на МВР - гр. Русе, следва да се приеме, че е връчен именно
приложения към административнонаказателната преписка документ (уведомлението
до жалбоподателя).
2
11. Свид. Х. твърди, че не е отворила плика, а го е предала на майка си, която
живеела заедно с баща и в съседния вход. Жалбоподателят бил международен шофьор
̀
и към този момент е бил във ФРГ. Свид. Х. не знае дали майка и е предала получения
документ на баща и.
̀
12. 05.02.2024 г. свид. М. и А. около 14:20 ч. по ул. „Марица“ в Нова Черна,
спрели за проверка лек автомобил „Дайхатсу“ модел „Фероза“. Водач на автомобила
бил жалбоподателя. След извършена справка чрез таблет се установило, че за
автомобилът не била сключена застрахова „Гражданска отговорност” и същият бил с
прекратена регистрация.
13. За констатираните нарушения свид. М. е съставил АУАН № 76/05.02.2024 г.
(л. 8). Актът е съставен в присъствието на свид. А. и на жалбоподателя. Свидетелят
потвърждава направените констатации по установените нарушения и съставянето на
АУАН при разпита си в открито съдебно заседание.
14. На 29.02.2024 г. административното производство по съставения акт е било
прекратено с мотивирана резолюция, тъй като АНО преценил, че са налице признаци
за извършено престъпление и материалите са били изпратени на Районна прокуратура
– гр. Силистра (л. 7).
15. На 16.05.2024 г. образуваното ДП 43/2024 г. по описа на РУ на МВР - гр.
Тутракан е прекратено от наблюдаващия прокурор. Последният е приел, че
обществената опасност на Д.ието е явно незначителна, поради което същото не е
престъпно и последното представлява административно нарушение. Материалите са
изпратени отново на АНО (л. 27).
16. На 10.06.2024 г. е издадено атакуваното НП (л. 5), като същото е връчено на
жалбоподателя на 08.07.2024 г.
17. На 15.07.2024 г. е подадена процесната жалба (л. 3).
От правна страна
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
I. Допустимост на жалбата
18. Жалбата е допустима и е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН.
II. Спазване на процесуалните правила
3
19. Компетентност
19.1. АУАН е издаден от упълномощено със заповед на министъра на
вътрешните работи служител (л. 19, т. 1.3.2 от заповедта).
19.2. НП е издадено лице упълномощено със заповед на министъра на
вътрешните работи съобразно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП т. 3.8 от заповедта).
20. Форма и реквизити на АУАН и НП
20.1. АУАН е издадена съобразно изискванията на закона в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
20.2. НП е издадено съобразно изискванията на закона в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
21. Спазване правилата по съставяне на АУАН и издаване на НП
21.1. АУАН е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В
конкретният случай срокът започва а тече от получаването на постановлението на
прокурора за прекратяване на ДП.
21.2. НП е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е връчено
надлежно на жалбоподателя.
III. Приложение на материалния закон
22. По делото не се спори, че жалбоподателят на 05.02.2024 г. в с. Нова Черна,
община Тутракан е управлявал лек автомобил „Дайхатсу Фероза”, с рег. №
***********Р, с лед като автомобилът е бил с прекратена регистрация по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП.
23. Оспорва се субективният момент, като се твърди, че жалбоподателят не е
могъл да узнае факта, че регистрацията е прекратена.
24. От изготвената справка от НБДН се установява, че като постоянен адрес на
жалбоподателя е регистриран: ***************, а като настоящ - „Германия” (л. 69).
25. В съответствие с разясненията, дадени с Тълкувателно постановление №
2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС ,на осн. чл. 143, ал. 10, изр. 1 то ЗДвП до
жалбоподателят е изпратено уведомление от ОД на МВР - гр. Русе. Уведомлението е
изпратено на регистрирания от жалбоподателят постоянен адрес в съответствие с ал.
18а, т. 1, предл. от АПК (настоящият адрес не е достатъчно детайлизиран, за да се
осъществи връчване на него). На регистрирания постоянен адрес уведомлението е
получено от дъщерята на жалбоподателя - свид. Х.. По арг. от чл. 18а, ал. 9 от АПК,
във вр. с. чл. 144 от АПК и чл. 46, ал. 2 от ГПК с приемането на пратката от свид. Х.
4
(лице, което живее на адреса) уведомлението следва да се счита за надлежно
съобщено, което е предпоставка за прилагането на фикцията, че адресатът е узнал за
съдържанието на уведомлението. Реалното узнаването от жалбоподателя е ирелевантно
за целите на съобщаването (Определение № 1073 от 26.01.2009 г. по адм. д. №
9924/2008 г. на ВАС, IV о.).
26. За разлика от наказателната отговорност по чл. 345, ал. 2 от НК, която
предпоставя наличието на умисъл, административнонаказателната отговорност може
да възникне и за небрежно Д.ие. С надлежното съобщаване на уведомлението за
дерегистрация се фингира узнаването, като от този момент жалбоподателят е бил
длъжен да знае, че автомобилът вече не е регистриран. При това положение,
единствената възможност за изключването на небрежността е установяването на
обективни и непреодолими факти, попречили на жалбоподателя да узнае
съдържанието на уведомлението.
27. От събраните по делото доказателства се установява обратното. Дъщерята
на жалбоподателя твърди, че е предала пратката на майка си - съпругата на
жалбоподателя, която живее заедно със самия жалбоподател в съседния вход. При това
положение, не би могло да се приеме, че за съпругата на жалбоподателя са
съществували непреодолими пречки да съобщи уведомлението на жалбоподателя със
средствата за съвременна комуникация и то в страна от ЕС - ФРГ. Не става ясно и
поради каква причина уведомлението не е предадено на жалбоподателят от съпругата
му след завръщането му в страната.
28. Тук следва да бъде отчетен и факта, че регистрацията на автомобила е била
вече веднъж прекратена на същото основание на 23.11.2021 г. Същата е възстановена
на 06.01.2022 г., след сключването на договор за застраховка. Последното показва
нееднозначно, че жалбоподателят е бил наясно, че сключването на договор за
застраховка е задължителна предпоставка, за да започне бъде управляван отново
процесния автомобил след завръщането му в страната. С това задължение
жалбоподателят няма как да не е бил наясно и в светлината на факта, че същият е
професионален „международен” шофьор.
29. Следователно дори да се приеме, че жалбоподателят не узнал за
дерегистрацията на автомобила, това негово незнание се дължи на собственото му
поведение, изразяващо или в неотваряне на писмото от ОД на МВР, предадена му от
съпругата му или в неосигуряването на адреса на лице, което да му предаде писмото
(ако се приема, че съпругата му не му е предала по една или друга причина писмото).
30. В тази връзка съдът приема, че от субективна и обективна страна е
осъществено нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
5
IV.Определяне на наказанието
31. Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
31.1. Конкретно извършеното нарушение не се отличава със значително по-
ниска обществена опасност от типичните случаи на такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от
КЗ, поради което институтът на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е
неприложим. Обстоятелството, че два дена след извършване на нарушението е била
сключена застраховка не следва да се отчита като изключително смекчаващо вината
обстоятелство.
31.2. Съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство факта, че
жалбоподателят е професионален шофьор, който се предполага, че следва да
съблюдава с много по - голяма прецизност законовите изисквания за управление на
МПС.
31.3. Както е констатирал и прокурора в постановлението си, макар и ниската
обществена опасност на Д.ието да не води до ангажирането на наказателната
отговорност на нарушителя, тя все пак е налице и налага привличането на
жалбоподателя към административнонаказателна отговорност.
32. АНО е наложил минималните наказания, предвидени в чл. чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП, а именно:
32.1.1. „Глоба” в размер на 200 лв. и
32.1.2. „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
33. С оглед гореизложеното, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено
съгл. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН.
34. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-000418 от
10.06.2024 г., издадено от Началника на РУ на МВР - гр. Тутракан.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Силистра в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6