РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120107584 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮБЦ“ ЕООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, *****,
представлявано от *****, действащо чрез пълномощника си адвокат ***, против В. К.
М. с ЕГН **********, настоящ адрес: с. *****, с която се претендира установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 1668/07.07.2021 г. по ч.гр.д. № 4869/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 111. 99 лева - неустойка, дължима при предсрочно прекратяване
на договор с клиентски номер ****, сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника на 07.08.2017 г. и допълнително споразумение към него от
09.08.2017г., които вземания са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г., а последното дружество на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществували облигационни правоотношения по горния договор и допълнителното
споразумение към него, сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, съобразно
уговорките по които е дължима търсената в настоящото производство сума за
неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора, поради
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите месечни суми за
1
ползваните услуги и абонаменти такси в периода от юни до август 2018 г.
включително на стойност от 62. 32 лв. Съобразно горепосочените договори за цесия,
за които се твърди, че са достигнали до ответника с получаването на исковата молба и
приложенията към нея, ищцовото дружество се явява носител на претендираното
вземане.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92
и чл. 99 и следващите от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба. Същият не се явява в
съдебно заседание и не изразява становище по исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № №
1668/07.07.2021 г. по ч.гр.д. № 4869/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът е уведомен за заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Съществувалите между ответника и „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ договорни отношения се установяват от представените
по делото договор с клиентски номер **** от 07.08.2017 г. за ползването на избрана
телевизионна услуга, сключен за срок от 24 месеца и заплащането на месечна
абонамента такса от 22. 99 лв. с ДДС и допълнително споразумение към него от
09.08.2017 г. за избрана интернет услуга, сключен за срок от 24 месеца и заплащането
на месечна абонамента такса от 21. 80 лв. с ДДС. Така и съгласно договора ако същият
бъде прекратен преди изтичането на уговорения срок, по искането или вината на
абоната, включително и при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“
ЕАД неустойка, равна на оставящите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен абонамент без
отстъпка. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
дължимите суми за ползваните услуги и абонаменти такси в периода от 15.05.2018 г. до
14.08.2018 г. на стойност от 62. 32 лв., мобилният оператор едностранно предсрочно е
прекратил договора, като деактивирал процесния абонамент на 30.07.2018 г. и
начислил неустойката от 336. 67 лв., като търси плащане на част от нея в размер на
2
111.99 лв. - трикратния размер на месечните такси без ДДС относно всяка абонамента
услуга, чието плащане търси.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Действително не се установява ответникът да е заплатил посочените по-горе
суми за ползваните от него услуги в периода от 15.05.2018 г. до 14.08.2018 г., като е
негова тежестта да установи това обстоятелство. Ето защо ищецът е начислил и
претендира да му бъде заплатена неустойка, дължима при предсрочното прекратяване
на договора по вина на абоната. Такава клауза действително съществува в договора,
като съдържанието е възпроизведено по-горе. Независимо от това обаче, съдът
намира, че въпреки неплащането от страна на ответника на месечните такси, същият не
дължи неустойката, изчислена в трикратен размер на таксите, без съответните
отстъпки. Договорите са сключени за 24 месеца, видно от съдържанието му.
Следователно, ако не бъдат предсрочно прекратени, то те биха действал до 07.08.2019
г. и 09.08.2019 г. Заповедното производство е образувано на 14.06.2021 г., т.е. след
изтичане на срока на договорите. Неустоечната клауза от договорите урежда
последиците от настъпилото прекратяване /разваляне/, но не урежда ред за
упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо съдът счита, че ищецът е следвало да уведоми ответника, че прекратява
договора, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане достояние
на клиента /арг. чл. 13 и чл. 14 ЗЗД/. Аргумент за това е и чл. 50.6, б.“в“ от относимите
общи условия на БТК, представени по делото, който предвижда договорът респективно
договорите да се прекратят едностранно от БТК с 30-дневно писмено предизвестие при
неплащане в срок, като при ползване на универсалната услуга прекратяването се
извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми. Следователно,
неплащането на задълженията по договора не води автоматично до неговото
прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за
прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна.
В случая няма данни преди завеждане на заповедното дело кредиторът да е отправил
заявление до длъжника, че прекратява предсрочно договора за мобилни услуги поради
неплащане на сумите по издадените фактури. В съдебната практика трайно се
поддържа становището, че двустранен договор може да се развали и чрез връчването
на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора,
като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора респективно неговото прекратяване на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В
процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията е връчен на
ответника на 19.11.2021 г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на
договорите, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на
3
прекратяване на договора преди изтичане на срока, за който е сключен. Неустойка би
се дължала само при предсрочното прекратяване на договорите, което в случая не е
налице. В конкретната хипотеза договорите не са прекратени предсрочно, а с изтичане
на уговорения в тях срок. Въз основа на изложеното съдът приема, че липсват
предпоставките за дължимост на претендираната неустойка.
Поради изложените съображения съдът намира, че искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се изследва валидността на цесията,
уведомяване на длъжника и т.н., тъй като цедентът е прехвърлил вземане за неустойка
към ответника, каквото всъщност няма.
При този изход на спора се явява неоснователна и претенция на ищцовото
дружество за присъждане на разноските по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1404, *****, представлявано от *****, действащо чрез
пълномощника си адвокат ***, против В. К. М. с ЕГН **********, настоящ адрес: с.
*****, за установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1668/07.07.2021 г. по ч.гр.д. № 4869/2021 г.
по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 111. 99 лева - неустойка,
дължима при предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ****, сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника на 07.08.2017 г. и
допълнително споразумение към него от 09.08.2017г., които вземания са прехвърлени
на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното дружество на
„ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4