РЕШЕНИЕ
№ 4154
гр. Варна, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110109157 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С. Н. Д. от гр. В., съдебен
адрес: гр. В., ул. „Н.“ №., ет.., офис *, адв. Й. А., с която претендира да бъде осъдено З****
„А****” ЕИК: *****, със седалище гр. С., р-н С., ул. „С*****” №***, да му заплати сумата
от: 100 лева частично претендирани от общо 671,50лв. за обезщетение дължимо за
застрахователно събитие по договор „Каско и Злополука“, клауза „Пълно каско“,
обективиран в застрахователна полица № ***** от 15.12.2020г, изразяващо се в настъпило
увреждане в дясната част на предна броня и бленда преден десен калник на лек автомобил
марка „*****“, рег. № *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 15.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че С. Н. Д. сключил с ответното дружество договор за
застраховка „Каско и Злополука“, клауза „Пълно каско“, обективирана в застрахователна
полица № ******* от 15.12.2020г. относно лек автомобил марка „*****“, рег. № *****, със
срок на действие от 18.12.2020г. до 17.12.2021г. Твърди се, че 31.08.2021г., около 21:00ч.,
отивайки до паркирания в гр. В., кв. „Ч.“, до блок *****, автомобил установил, че същият е
увреден в предна дясна част. За настъпилото събитие застрахователят бил уведомен на
01.09.2021г., като според съставения опис-заключение са установени следните увредени
детайли: предна броня, бленда преден десен калник. Твърдейки, че застрахователят не му е
изплатил застрахователно обезщетение за възстановяване на щетите, сезира съда с искане за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 100.00 лева, частичен иск от
671.50 лева, представляваща стойността необходима за ремонт на щетите вследствие на
настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2022г., до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ***** „А*****“, чрез процесуален
представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че за настъпилото по данни на ищеца на паркинг
събитие на 31.08.2021г. е заведена щета № *******. Твърди обаче, че декларираните вреди
не попадат в обхвата на покритие на застрахователния договор на основание т. 16.2 от
Общите условия за застраховка на МПК – „Каско“, тъй като при сключване на
1
застрахователния договор са установени множество увреждания по автомобила, които са
документирани в нарочно изготвен протокол за оглед от 16.12.2020г. Посочените в
последния детайли са били увредени в степен на ремонт, като същите не са отстранени и
автомобилът не е представен от ищеца за повторен оглед, съгласно разпоредбите на общите
условия. Оспорва претенцията и по размер, като твърди, че претендираното обезщетение е
изключително завишено и не отразява средната пазарна цена за възстановяване на
автомобила. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност застрахователна полица за
застраховка ,,Каско и злополука“ на моторни превозни средства № ***** с общи условия;
квитанции № *****/16.03.2021г., № **********/15.12.2020г., № *******/17.06.2021г., №
*****/13.09.2021г. за платени сума по полица № ******; опис на щетите по претенция №
****** от 01.09.2021г.; протокол № ****** за извършен оглед на МПС; писмо с изх. №
*****от 09.09.2021г., се установява, че: на 15.12.2020г. между С. Н. Д. ***** „А*****”
ЕИК: ***** бил сключен договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна
полица № ***** от 15.12.2020г. относно лек автомобил марка „******“, рег. № *****, със
срок на действие от 18.12.2020г. до 17.12.2021г. На 01.09.2021г. застрахованият завел щета
№ ******* относно настъпило застрахователно събитие и представител на ответника е
извършил опис на автомобила, удостоверяващ налични увреждания по предна броня и
бленда преден десен калник. На 09.09.2021г. **** „А******” уведомило писмено С. Н. Д.,
че няма да му изплати обезщетение по заведената щета.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
се установява, че въз основа на представените по делото доказателства и находящ се при
ответника снимков материал, наличните при завеждане на процесната щета увреждания по
предната броня са в двете й странични части, като отговарят да са получени в паркирано
съС.ие. В случая не е налице нужда от подмяна на части. В случая предвид спецификата на
детайла е възможно т.нар. частично боядисване. Боядисването на цялата броня е 349,18 лв.,
а при частичните боядисвания, труда, който се полага е същия и има разлика само в
материалите. При частично боядисване стойността на разходите – материали и труд, за
възстановяването на увреждането в дясно на бронята е 275,09 лв., а ведно със същите
разходи относно бленда преден десен калник и за общи операции, сумата е 401,57 лв.
Предходното увреждане на бронята в ляво по никакъв начин не е допринесло за
увреждането в дясно.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Съобразно горецитираната правна норма и чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати в уговорения срок застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Предвид правната квалификация на предявения иск следва, че отговорността на
ответното дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и
действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие договор
за застраховка "Каско на МПС", увреждане на застрахованата с договора вещ - автомобил в
резултат на застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно ответникът следва
да установи предпоставките изключващи отговорността му да плати дължимото
обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно между страните
обстоятелството, че между тях е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско”
обективиран в застрахователна полица относно лек автомобил марка „******“, рег. №
*****, валидна към 31.08.2021г., както и че за твърдяното застрахователно събитие при
ищеца е образувана щета, по която е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
Няма спор между страните, че собственикът на автомобила е уведомил
2
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е осигурил извършването на
оглед. Не се спори, а и се установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил
увреден към датата на огледа – 01.09.2021г.
В случая се установи, че към момента на сключване на договора за застраховка, не са
били налице описаните в процесната претенция увреждания по блендата на предния десен
калник и в дясно на предната броня, като това увреждане подлежи на самостоятелно
отремонтиране от наличното при сключване на договора увреждане в ляво на бронята.
Предвид изложените доводи, отговорността на застрахователя следва да бъде
ангажирана само относно разходите за отсраняване на уврежданията по блендата на предния
десен калник и в дясно на предната броня. Тези увреждания по застрахования автомобил са
настъпили в срока на действие на договора и съобразно описания от вещото лице
механизъм.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г.
по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. В случая вещото лице
сочи стойност на тези вреди в размер на 401.57 лв., които са над стойността на частично
претендираните 100 лева.
Съобразно изложените доводи частично предявения до размер от 100 лева иск следва
да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна
помощ и вносни бележки за държавни такси са в общ размер 680 лева. В тази насока съдът
намира за неоснователно възражението на застрахователя по чл. 78 ал. 5 ГПК за
прекомерност, тъй като уговорения размер не надвишава съществено минималния
предвиден в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 КЗ **** „А.” ЕИК: ******, със седалище гр. С., р-н
С., ул. „С. К.” №***, да заплати на С. Н. Д. ЕГН ********** сумата от: 100 лева заявени
като частичен иск от общо претендирани 671,50лв. за обезщетение дължимо за
застрахователно събитие по договор „Каско и Злополука“, клауза „Пълно каско“,
обективиран в застрахователна полица № ******* от 15.12.2020г, изразяващо се в
настъпило на 31.08.2021г. увреждане в дясната част на предна броня и бленда преден десен
калник на лек автомобил марка „*****“, рег. № ******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 15.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК *** „А.” ЕИК: **** да заплати на С. Н. Д.
ЕГН ********** сумата от 680 лева представляващи сторените разноски в производството
за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат, съобразно приложен списък по
3
чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4